Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260003 06.03.2023 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х граждански състав
На
шести февруари Година 2023
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина
Манолова
като разгледа докладваното гр.д. № 4008 по
описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба, като
същото се намира във фазата по извършването й.
С постановеното в първата фаза на
делбата решение е допусната делба между С.Б.Ч., И.Д.Б., „БУТЕД“ АД и Б.Д.Б. на имот
с площ от 3 333 кв.м. в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор
******, означен на комбинирана скица на лист 186 от делото към заключението от
04.09.2015 г. на вещото лице И.Б., идентичен с имота по скица-проект № 35470 от
15.09.2011 г. на СГКК-Бургас (лист 51 от делото) и скицата към констативен акт
за непълноти и грешки в кадастрален план с описани координатни точки (лист 52
от делото), при
следните квоти: по 1/8 ид.ч. за С.Б.Ч. и Б.Д.Б., 2/8 ид.ч. за И.Д.Б. и 4/8 ид.ч. за „БУТЕД“ АД.
С протоколно определение от 20.04.2018 г. съдът е приел за
разглеждане по делото предявени от страните претенции по сметки, а именно:
-
от С.Ч. и И.Б.: за осъждане на
„БУТЕД“ АД да им заплати сумата от 200 000 лв., от които 50 000 лв.
за С.Ч. и 150 000 лв. за И.Б. – обезщетение за лишаването им от ползване
на допуснатия до делба имот през периода 26.02.2013 г. – 26.02.2018 г. - иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, евентуално за
присъждане на същите суми като припадащи се на ищците части от реализирани от
„БУТЕД“ АД доходи от процесния имот през периода 26.02.2013 г. – 26.02.2018 г.
чрез отдаването му под наем - иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от предявяването на искането до
окончателното й изплащане;
-
от „БУТЕД“ АД: за осъждане на С.Ч., И.Б.
и Б.Б. да му заплатят сумата от общо 140 000 лв., представляваща ½
от увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени от дружеството,
в качеството му на владелец на имота, през периода 2009-2010 г. подобрения на
обща стойност 246 889,56 лв., подробно описани в молба от 09.03.2019 г., извършени
със знанието и без противопоставянето на ответниците, като от С.Ч. и от Б.Б. се
претендират по 35 000 лв., а от И.Б. – 70 000 лв., ведно със
законната лихва за забава върху главниците за периода от 28.02.2018 г. до
окончателното им изплащане - иск по чл. 74,
ал. 1, вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС.
И.Б. и С.Ч. са предявили и искания по чл. 344, ал. 2 от ГПК - за осъждане на „БУТЕД” АД да им заплаща обезщетение в размер на 2
лв./кв.м. за лишаването им от ползване на имота за периода от предявяването на
искането до извършване на делбата, съответно И.Б. претендира по 1 666 лв.
месечно, а С.Ч. – по 833 лв. месечно.
В съдебно заседание се явяват процесуални представители на
страните, които поддържат претенциите по сметки, ангажирани са доказателства.
По отношение начина на извършване на делбата становище е изразил единствено
процесуалният представител на „БУТЕД” АД, който моли имотът да бъде изнесен на
публична продан.
В хода на втората фаза на делбата Б.Б.
е продал на И.Б. притежаваната от него 1/8 ид.ч. от процесния имот, поради
което с определение на съда той е заменен като страна в процеса от съделителя И.Б.
и производството по отношение на него е прекратено. По този начин И.Б. е
станала собственик на общо 3/8 ид.ч. от делбения имот.
На 20.04.2021 г. И.Б. и съпругът й Д.
Б. са продали на „БУТЕД“ АД притежаваните от тях 3/8 ид.ч. от имота, поради
което с определение от 16.06.2022 г. И.Б. е заместена като съделител в процеса
от „БУТЕД“ АД и производството по отношение на нея е прекратено. Така към
датата на приключване на съдебното дирене „БУТЕД“ АД е собственик на общо 7/8
ид.ч. от имота, а останалата 1/8 ид.ч. от него е останала собственост на С.Ч.,
което следва да бъде отчетено при постановяване на решението по втората фаза на
делбата.
При така настъпили правоприемства в
процеса следва да се приеме, че към настоящия момент са прекратени
производствата и по предявените от и срещу Б.Б. и И.Б. претенции по сметки,
като са останали висящи единствено претенциите по сметки на С.Ч. против „БУТЕД”
АД и на „БУТЕД” АД против С.Ч., тъй като по останалите претенции „БУТЕД” АД е
придобило качеството едновременно и на ищец и на ответник.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По способа за извършване на делбата:
По делото е допусната и изготвена комплексна
съдебно-техническа експертиза, в заключението по която е посочено, че допуснатият
до делба имот може да бъде поделен, като са предложени няколко варианта за извършване
на делбата. В съдебно заседание на 01.08.2022 г. в.л. А. е пояснила, че
графично имотът формално е поделяем, но липсата на приложена улична регулация,
липсата на възможност за излаз към улица, местоположението на имота и липсата
на основания да се нанесе в кадастралната карта, така че да бъде изпълено
изискването на чл. 115 от ЗУТ, го правят практически неподеляем в границите,
посочени в решението на ВКС за допускане на делбата.
Видно от представеното по делото Протокол
– решение № 19/08.09.2022 г., ЕСУТ при Община Б**** не може да даде становище за
поделяемост на процесния имот, намиращ се в границите на ПИ с идентификатор ******
по КК на гр. Б***, по предложените от вещото лице варианти за делба, тъй като
вариантите за делба не са за УПИ и/или ПИ по кадастралната карта на гр. Б***,
който да бъде урегулиран с цел делба за съответните квоти и не съдържа
изискуемите елементи от кадастралната карта, регулационен план и план за
застрояване, като имотът не е нанесен в нито един от цитираните планове.
Посочено е също така, че процесният имот следва да бъде отразен в КККР на гр. Б***,
след което може да бъде урегулиран по някой от представените варианти.
При така даденото от ЕСУТ становище и
при липсата на предприети от страните действия по отразяване на имота в
кадастралната карта, съдът намира, че към момента следва да се приеме, че
процесният имот не може да бъде поделен реално, поради което следва да се
приеме, че той е неподеляем. С оглед на това съдът намира, че делбата следва да
бъде извършена по единствения възможен способ, а именно по реда на чл. 348 от ГПК - чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената от проданта
сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно техните дялове.
Видно от заключението по комплексната
експертиза, пазарната оценка на допуснатия до делба имот е 236 940 лв. В
тази експертиза също така е даден отговор и на въпроса с колко се е увеличила
стойността на имота в резултат на извършени в него от „БУТЕД” АД СМР, като
вещите лица считат, че в резултат на тези СМР стойността на имота не е
повишена, а е понижена с 33 300 лв., тъй като строителните работи са
изпълнени без строителни книжа и без ПУП-ПРЗ с одобрени ВиК, ел. и други схеми
към него.
В заключението по комплексната
експертиза се съдържат и отговори на въпроси, които са били предмет на
изготвена по делото оценителна експертиза от в.л. А., но тези въпроси не са
били включени от съда в предмета на комплексната експертиза, поради което
дадените от в.л. Щ. отговори в тази им част не следва да бъдат вземани предвид
и ценени от съда при постановяване на решението по делото в частта относно
претенциите по сметки.
По претенциите по сметки:
По делото е представено удостоверение
№ РСТ-66 от 25.08.2010 г. за регистрация на стоково тържище, съгласно което с
решение на ДКСБТ е било регистрирано стоково тържище „БУТЕД” АД, с адрес на
тържището гр. Б***, ул. ***, УПИ ***, кв. ** по ПУП
на ПЗ „***”, гр. Б***. Видно от приложената скица на поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Б***, същият е идентичен с УПИ ***,
кв. 50 по предходния план. От същата скица също така е видно, че поземлен имот
с идентификатор ***, реална част от който е делбеният имот, е съседен на този,
в който е регистрирано стоковото тържище на „БУТЕД” АД.
Видно от изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, средният пазарен наем за процесния имот с площ
от 3 333 кв.м. за периода 26.02.2013 г. – 26.02.2018 г. възлиза на 76 163
лв. Вещото лице също така е установило, че в счетоводството на „БУТЕД” АД
липсват данни за отдаване на процесния имот под наем, нито данни за получени от
дружеството суми от наем на този имот.
По делото е представена справка от
имотния регистър относно процесния имот, от който се установява, че на
06.04.2016 г. за същия е вписан договор за наем, но от справката не става ясно
кое лице е наемодател.
Като доказателство по делото е представен
Договор за наем, стопанисване и управление на недвижим имот от 25.03.2016 г.,
сключен между „БУТЕД” АД (наемодател и/или възложител) и „НИПЕШ” ЕООД (наемател
и/или изпълнител), предмет на който са няколко недвижими имота, единият от
които (по т. 2.3 от договора) е поземлен имот с идентификатор **** по КККР на
гр. Б***, но с Анекс № 1/28.03.2016 г. към този договор клаузата на т. 2.3 е
променена и е записано, че вместо „поземлен имот с идентификатор ****** по КККР
на гр. Б*** следва да се чете „поземлен имот с идентификатор **** по КККР на
гр. П***.
По делото е разпитан св. П. К., който
заявява, че от 2012 г. е член на борда на директорите на „БУТЕД” АД, като
именно той е представлявал дружеството при подписване на анекса от 28.03.2016
г. Според свидетеля анексът е бил сключен няколко дни след подписването на
договора за наем, тъй като е била допусната грешка при първоначалното
конкретизиране предмета на договора, като с този анекс имотът в гр. Б****,
който се намира до зеленчуковата борса, е бил заменен с имот в гр. П***. На
свидетеля е бил предявен представеният по делото Анекс № 1/28.03.2016 г. към
договор за наем от 25.03.2016 г. и същият е заявил, че подписът за „БУТЕД” АД е
негов, както и че анексът е подписан на посочената в него дата.
По делото са разпитани и свидетелите
Н. М. и К. С..
Св. С., който през периода 2009 г. –
март 2012 г. е бил **** на „БУТЕД” АД, заявява, че през 2000 г. дружеството е
придобило терен от 32 дка, който по това време е бил блато. Първоначално идеята
била да се изготви ПУП за целия терен, той е бил издълбан около 40-60 см, бил
премахнат повърхностният слой на почвата, за да бъде стабилизиран терена, след
което е бил насипан с взривена скална маса, за да няма потъване, отгоре е била
насипана по-ситна скална маса, а след това чакъл, за да се изравни. Направени
били отводнителни и дренажни системи, както и чиста и мръсна канализация. За
извършване на горните дейности дружеството закупило инертни материали, тръби,
чакъл, камъни, извършван бил транспорт на материалите, като изпълнител на
работите била фирма „Кидекс” от гр. А**. ПУП е бил изготвен само за 16 дка от
имота – за строителство на складова база, която е била открита през 2010 г. По
отношение на останалата част от 16 дка идеята за застрояване не била реализирана,
тъй като имотът предварително бил разделен на две от Община Б*** и общината
отнела 3 дка от имота за изграждането на улица, която била реализирана.
Във връзка с претенцията си по сметки
„БУТЕД” АД е представило множество писмени доказателства – договори за
изработка, сключени с „КИДЕКС-68” ЕООД, актове-обр. 19 и множество фактури, които
са били предявени на свидетеля С., като същият е заявил, че тези документи се
отнасят за изброените от него по-горе дейности, а подписите върху тези документи
за „БУТЕД” АД са положени от него или от другия **** на дружеството – Н. Ш..
На свидетеля С. е била предявена и
приложената по делото скица на поземлен имот с идентификатор ****, като той е
заявил, че борсата е била изградена именно в този имот, а извън ПУП и
незастроен е останал имот с идентификатор ******, като между двата имота е
изграден път от Община Б***, за който е била отнета част от първоначалния имот
на дружеството. Според свидетеля, този път води от ул. **** до ул. ****. Свидетелят
заявява също така, че до имот ****** има свободен достъп откъм страната на
старата ЖП-линия, както и от ул. **** откъм ул. ***, като ограда има само по
южната му граница, но не и по протежение на улицата. Свидетелят заявява, че
незастроената площ никога не е била отдавана под наем, нито е била ползвана от
дружеството, като намерението на „БУТЕД” АД било там да бъде разширено
тържището. Твърди също така, че познава И.Б., тъй като тя е била дългогодишен
наемател на дружеството в друга складова база и многократно са говорили с нея,
че дружеството изгражда ново тържище и ще я поканят да се премести там, като тя
е знаела, че се извършват строителни работи в имота.
Св. М. твърди, че от 2010 г. работи
като *** на стоково тържище, находящо се в гр. Б***, ул. ***, кв. **, УПИ ***,
което е с площ от 15-16 дка, а преди
това е работил в „БУТЕД” АД като управител на магазин за битова техника и
електроника. Според него „БУТЕД” АД е собственик и на друга площ, която е извън
територията на тържището. Преди изграждането на тържището целият имот е бил
тресавище, като той първо е бил изринат и след това насипан с камъни, както и с
по-ситен камък. Според свидетеля, в момента незастроената част от имота не се
ползва, а там има камиони, част от които са на наематели на тържището. Твърди,
че територията на тържището е оградена и край него има общински път, който
стига до неоградената територията. Заявява, че достъпът до незастроената част
от имота е свободен и на него не му е известно да е бил ограничаван достъпът на
когото и да било до тази незастроена част, нито знае да има някакви договори за
наем на незастроената част.
По делото е допусната и изготвена съдебно-оценителна
експертиза, в заключението по която е посочено, че в процесния имот по
възлагане от „БУТЕД” АД са били изпълнени от „КИДЕКС-68” ЕООД множество СМР с
цел подравняване, нивелиране и подготовка на терена за бъдещо застрояване,
включително изземване на горния хумусен слой, изкопни работи до достигане на
здрава почва, транспорт на хумус и земни маси до посочено от общината място,
полагане на геотекстил, полагане на взривени строителни материали и каменна
фракция за стабилизиране на терена, изграждане на ограда откъм източната страна
на имота, както и частично изграждане на канализационна мрежа. Според вещото
лице така извършените към 2009 г. СМР в процесния имот са на обща стойност
217 825 лв. без ДДС. В заключението си (в отговора на въпрос № 3) в.л. А.
е посочила и каква е увеличената стойност на имота вследствие на извършените в
него строителни работи, но в съдебно заседание на 24.04.2019 г. тя е заявила,
че не поддържа така дадения отговор на въпрос № 3. В същото съдебно заседание
вещото лице е посочило, че за процесния имот няма никаква строителна документация,
няма проект за вертикална планировка, нито проект за канализация, но в имота са
положени тръби на канализацията, които са заустени в ревизионни шахти в
съседния имот № ***, както и са изкопани четири шахти, които не са довършени.
Във връзка с направено оспорване на
експертизата от страна на ищците, ответното дружество е представило Разрешение
за строеж от 09.03.2010 г. на уличен водопровод в ПИ ***, от о.т. *** до о.т. ***,
до ПИ ****** по плана на ПЗ ***, гр. Б**, три обяснителни записки във връзка с
изграждането на горепосочения водопровод, становище на ОДМВР-Бургас от
25.01.2010 г., два предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната и канализационната мрежа - от 14.12.2009 г. и от 18.05.2010
г., сключени между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – Бургас и „БУТЕД” АД с
предмет горепосочения уличен водопровод и складово-търговска база за промишлени
и хранителни стоки, както и други документи във връзка с процедурата по изграждане
на този водопровод и проектиране на ВиК мрежа в процесния имот.
С протоколно определение от
18.09.2019 г. е открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността
на представените от ответното дружество два предварителни договора за
присъединяване към ВиК мрежата – в частта относно подписите, положени за
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД. В тази връзка и на осн. чл. 192 от ГПК
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД е представило заверени от него копия на тези
два предварителни договора, които са идентични с представените от ответното
дружество, като с молба от 15.10.2019 г. изпълнителният директор на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД е потвърдил, че тези предварителни договори
действително са били сключени с „БУТЕД” АД. С оглед на това съдът намира, че по
делото се установи истинността на двата оспорени документа, поради което заявеното
от ищците оспорване на тези доказателства е неоснователно.
При така събраните доказателства съдът
намира, че претенцията на С.Ч. за
осъждане на „БУТЕД“ АД да й заплати сумата от 50 000 лв. като обезщетение
за лишаването й от ползване на делбения имот през периода 26.02.2013 г. –
26.02.2018 г. е неоснователна. Правното основание на тази претенция е чл. 31,
ал. 2 от ЗС, който предвижда, че когато
общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване, като отправянето на писмена покана за заплащане
на такова обезщетение е предпоставка за основателността на претенцията. В случая не се доказа „БУТЕД” АД да е лишило С.Ч. от
възможността да ползва собствената си идеална част от имота. От свидетелските
показания, както и от експертизите, се установи, че ПИ с идентификатор ******,
част от който е процесният имот с площ от 3 333 кв.м., не е изцяло ограден,
а ограда има само от едната му страна, като достъпът до имота е свободен. Не се
събраха и доказателства самият делбен имот да е ограден и да се ползва само от
„БУТЕД” АД. Липсват също така доказателства за отправена от С.Ч. писмена покана
към дружеството за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения
имот през процесния период. С оглед на всичко това съдът намира, че не са
налице предвидените в чл. 31, ал. 2 от ЗС условия за присъждане на
претендираното от С.Ч. обезщетение.
Съдът намира за неоснователна и
евентуално предявената от С.Ч. претенция за осъждане на „БУТЕД” АД да й заплати
сумата от 50 000 лв. като част
от реализирани от дружеството доходи от процесния имот през периода 26.02.2013
г. – 26.02.2018 г., тъй като по делото не се събраха доказателства за реално
реализирани такива доходи от страна на „БУТЕД” АД, било чрез отдаване на имота
под наем, било по друг начин. Ето защо и предявената при условие на
евентуалност претенция на С.Ч. следва да бъда отхвърлена.
По
отношение на претенцията на „БУТЕД“ АД за осъждане на С.Ч. да му заплати сумата
от 35 000 лв., представляваща припадащата й се част от извършени от
дружеството подобрения в имота, със знанието и без противопоставянето на
ответницата, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
В постановеното по делото решение на ВКС по първата фаза
на делбата е прието, че след 2005 г. до предявяването на иска за делба през
2014 г. „БУТЕД” АД е осъществявало недобросъвестно владение върху притежаваната
от останалите съделители ½ ид.ч. от процесния имот, част от които е и
собствената на С.Ч. 1/8 ид.ч.
Съгласно чл. 74 от ЗС недобросъвестният
владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума
измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрени, а когато собственикът е
знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил,
правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72 от ЗС.
В случая от приетата по делото оценителна експертиза е
видно, че извършените
към 2009 г. от „БУТЕД” АД СМР в процесния имот са на обща стойност 217 825
лв. без ДДС. В заключението на комплексната
експертиза обаче е посочено, че в резултат на тези СМР стойността на имота е
понижена с 33 300 лв., а не е повишена, поради което се налага изводът, че
тези СМР не представляват подобрения, тъй като такива са само работите, които
водят до реалното увеличение стойността на имота, а в случая такова не е
налице. Страните по делото не са оспорили заключението на вещите лица по
комплексната експертиза в тази му част, нито „БУТЕД” АД е ангажирало други
доказателства, с които да установи, че извършените от него дейности имат
характера на подобрения в имота. Поради това и тъй като не се доказа „БУТЕД”
АД, в качеството му на недобросъвестен владелец, да е извършил подобрения в
имота, съдът намира, че С.Ч. не му дължи претедираното обезщетение по чл. 74 от
ЗС.
По
отношение на заявеното от С.Ч. искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК - за осъждане на
„БУТЕД” АД да й заплаща сумата от 833 лв. месечно за лишаването й от ползване
на собствената й идеална част от процесния имот за периода от предявяването на
искането до извършване на делбата, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като по делото не се установи към момента „БУТЕД” АД да ползва целия делбен
имот, нито да препятства по някакъв начин С.Ч. да ползва собствената й идеална
част от имота, а се доказа, че имотът не е ограден и достъпът до него е
свободен. Поради това съдът счита, че ответното дружество не дължи на С.Ч. така
претендираното обезщетение.
На
осн. чл. 355 от ГПК и чл. 8 от тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати по сметка на РС-Бургас
държавна такса за извършване на делбата в размер на 4 % върху пазарната
стойност на дела му, а именно „БУТЕД” АД дължи държавна такса в размер на 8 292,90
лв., а С.Ч. дължи 1 184,70 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 348 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим
имот: имот с площ от 3 333,00 кв.м. (три хиляди триста тридесет и три
кв.м.), находящ се в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор ******
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, означен на
комбинирана скица на лист 186 от гр.д. № 4008/2014 г. на РС-Бургас към
заключението от 04.09.2015 г. на вещото лице И.Б., идентичен с имота по
скица-проект № 35470 от 15.09.2011 г. на СГКК-Бургас (лист 51 от гр.д. №
4008/2014 г. на РС-Бургас) и скицата към констативен акт за непълноти и грешки
в кадастрален план с описани координатни точки (лист 52 от гр.д. № 4008/2014 г.
на РС-Бургас), който е допуснат до делба между С.Б.Ч., ЕГН **********,***, и
„БУТЕД“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, ул. *****
(при настъпили правоприемства в процеса), при следните квоти: 1/8 (една осма) ид.ч.
за С.Б.Ч. и
7/8
(седем осми) ид.ч. за „БУТЕД” АД.
ОТХВЪРЛЯ претенциите по
сметки на С.Б.Ч., ЕГН **********,***, за осъждане на „БУТЕД“ АД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление гр. Б***, ул. *********, да й заплати сумата
от 50 000 лв. (петдесет хиляди
лв.), представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й
идеална част от процесния имот през периода 26.02.2013 г. – 26.02.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяването на
искането до окончателното й изплащане, както и евентуално предявеното искане за
осъждане на „БУТЕД” АД да заплати на С.Б.Ч. сумата от 50 000 лв. (петдесет
хиляди лв.), представляваща припадащата й се част от реализирани от дружеството
доходи от процесния имот през периода 26.02.2013 г. – 26.02.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяването на
искането до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по
сметки на „БУТЕД“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. Б****,
ул. *****, за осъждане на С.Б.Ч., ЕГН **********,***, да му заплати сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лв.),
представляваща 1/8 от увеличената стойност на делбения имот в резултат на
извършени от дружество през периода 2009-2010 г. подобрения в имота, в
качеството му на недобросъвестен владецел, ведно със законната лихва за забава
върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
искането на С.Б.Ч. за осъждане на „БУТЕД” АД да й заплаща на осн. чл. 344, ал.
2 от ГПК обезщетение в размер на 833,00 (осемстотин тридесет и три) лв. месечно
за лишаването й от ползване на собствената й идеална част от процесния имот за
периода от предявяването на искането до извършването на делбата.
ОСЪЖДА С.Б.Ч., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас
държавна такса в размер на 1 184,70 лв. (хиляда сто осемдесет и четири лв. и
седемдесет ст.).
ОСЪЖДА „БУТЕД“ АД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление гр. Б****, ул. *******, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на
8 292,90 лв. (осем хиляди двеста деветдесет и два лв. и деветдесет ст.).
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: