МОТИВИ
към Присъда №9/18.01.2017г. по НОХД №1069/2016г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу А.К.М. ЕГН: ********** - за това, че на 09.04.2016
г. в град ***, област ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да
ръководи постъпките си, отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 160 лв., от владението на М.Б.Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, при която кражба, като заварен на мястото на
престъплението, употребил сила,
за да запази владението върху откраднатите вещи - престъпление по чл.198
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.63
ал.1 т.3 НК.
Представителят на РП - ***
поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по
смисъла на чл.198 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно
параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на около една година и
половина, което да бъде изтърпяно ефективно, както и да бъде приведено в
изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено при
условията на чл.66 ал.1 НК по НОХД №1929/2015г. по описа на РС – ***.
Частният обвинител М.Б.Д. се
солидаризира с позицията на РП – ***.
Подсъдимият А.М. се явява лично и
с назначен служебен защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения, в
които излага собствена версия за събитията, предмет на изясняване по делото.
Пледира да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. Защитникът счита, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин. Изтъква, че обвинението почива
единствено върху показанията на свидетелите Д. и Ч., които намира за
противоречиви, в т.ч. – по отношение на въпросите за външността и облеклото на
евентуалния извършител. Отбелязва, че не са налице достатъчно доказателство
изобщо за отнемане на парична сума в размер на 160 лева, както и че не е ясно
дали се касае за деяние по чл.198 ал.3 НК или за самоотбрана от страна на извършителя.
Преценява като недостоверни и протоколите за разпознаване на лица от
досъдебното производство. На тази основа, пледира подсъдимият да бъде признат
за невинен и да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност, от фактическа страна намира за установено следното:
А.К.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, начално образование, не работи, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
Към 09.04.2016г. А.М. бил
непълнолетен. Спрямо него неколкократно били
прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН – с Решение по ВД №13/11г. /по чл.13
ал.1 т.12 ЗБППМН/, Решение по ВД № 09/11г. /по чл.13 ал.1 т.11 ЗБППМН/, Решение
по ВД № 09/11г.01/2011г. /по чл.13 ал.1 т.11 ЗБППМН/ - всичките на МКБППМН – ***.
Към същата дата двукратно бил осъждан за различни престъпления от общ характер,
като пряко относимо към настоящото дело е осъждането
по НОХД №1929/2015г. /в сила от 13.11.15г./ – 8 месеца лишаване от свобода, за
престъпление по чл.195 НК, изпълнението на което е отложено за срок от три
години.
Към 09.04.2016г. свидетелят М.Б.Д.
живеел в имот, състоящ се от къща и дворно място на адрес гр.***, УЛ. „**.
Подсъдимият А.М. научил, че свидетелят Д. живее сам и е в напреднала възраст.
Решил да се възползва от тези обстоятелства и да извърши кражба на вещи от
неговия дом.
На 07.04.2016г. свидетелят Д. получил
пенсията си и заделил една сума от 160 лева, която сложил в спестовна книжка, а
последната – в чантичка, поставена върху гардероб в спалнята на къщата. В
периода 07.04. - 09.04.2016г. спрямо имуществото на Д. нямало престъпни
посегателства.
На 09.04.2016г. около обяд, М.Д. излязъл
на двора, за да коси трева. Междувременно, А.М. пристъпил към осъществяване на
замислената кражба. Без да бъде забелязан от Д., подсъдимият прескочил оградата
на двора и бързо успял да влезе в къщата през незаключената й входна врата.
Вътре забелязал, че върху гардероба в спалнята има вещи, в т.ч. – споменатата
по – горе кожена чантичка. Бръкнал в нея и оттам взел спестовната книжка на Д.,
в която се намирала и споменатата парична сума в размер на 160 лева. След това
излязъл от дома на свидетеля и се запътил към оградата на имота, за да напусне
местопрестъплението. По същото време обаче, домашното куче на М.Д. се разлаяло
и свидетелят забелязал как А.М. излиза от дома му. Въпреки напредналата си
възраст, Д. се завтекъл с намерение да възпре подсъдимия, тъй като допуснал, че
от имота му е извършена кражба. В близост до оградата, Д. успял да застигне А.М.,
който се опитвал да прескочи. В този момент, подсъдимият се обърнал и с цел да
не бъде заловен – бутнал силно с ръцете си свидетеля в областта на гърдите. Д. не
успял да запази равновесие и паднал. От своя страна, подсъдимият съумял да
прескочи оградата и побягнал. Свидетелят Д. все пак извикал подире му, че е
видял кой е. На земята, в близост до мястото, където М. прескочил оградата,
намерил собствената си спестовна книжка, но без поставената вътре парична сума
в размер на 160 лева, която междувременно подсъдимият бил взел със себе си.
Също на 09.04.2016г., свидетелят П.П.Ч. бил на гости у свои познати в гр.***. Около обяд се
намирал на улицата, в близост до дома на свидетеля М.Д., когато забелязал лично
непознатия му А.К.М. да прескача оградата на имот, находящ
се в съседство с този на М.Д.. Свидетелят Ч. се усъмнил, че непознатият младеж
ще извърши нещо нередно, но междувременно изгубил подсъдимия от поглед. Решил
да прояви интерес къде е отишъл непознатия и тръгнал по посока на мястото,
където го бил забелязал, като същевременно търсел и номера на свой познат,
който живеел в една от съседните къщи. Междувременно се развили събитията,
описани по – горе /кражба на сумата от 160 лева от страна на М. и
взаимодействието му впоследствие с пострадалия Д./, като малко след напускане
на имота на М.Д., свидетелят Ч. отново забелязал подсъдимия, който бягал, този
път на улицата и се опитал да го залови, но не успял.
От друга страна, М.Д., потърсил
помощ от познат, находящи се в района - св.С.Г.. Разказал му за какво се е случило
се и двамата заедно тръгнали по улицата, с намерение да открият непознатия. По
пътя срещнали св.Ч., както и служителката на РУМВР – *** – св.Р.С., на които Д.
също разказал. На свой ред Ч. споделил, че току – що е видял младеж от ромски
произход, подобен на описания от Д., който е избягал.
Св.С. сигнализирала своите колеги,
дежурните служители В.В.В. и Х.И.И..
При разговора със С., предвид представеното описание на извършителя
/включително – наличието на особена прическа с оцветяване в областта на темето/,
те преценили, че се касае за А.М. или ** ** М., тъй като двамата имали сходни
прически. Все пак, надделяло убеждението, че евентуалният извършител е ** М..
Поради това, заедно с патрулния автомобил, свидетелите В. и И. се отправили към
дома на това лице, като по пътя дори срещнали подсъдимия М., който карал
велосипед. Междувременно, свидетелите С.Г., М.Д. и П.Ч., също се отправили към
адреса, обитаван от свидетеля Й.М. и неговото семейство. Пристигнали
приблизително по същото време, когато и полицейските служители В. и И..
Последните уведомили свидетеля Й.М., че е налице съмнение, че неговия син ** е
извършил кражба на пари от дома на М.Д.. Св.М. възразил срещу това, като
заявил, че неговия син е на работа; междувременно самият ** М. се прибрал
вкъщи. Свидетелите М.Д. и П.Ч. на място огледали ** М. и заявили категорично,
че това не е лицето, което се търси. След това полицейските служители
продължили по другите си служебни задачи, а свидетелят Й.М., по представеното
описание предположил, че се касае за А.М. и предложил да отиде заедно с
автомобила на св.Г. до кошара, в която работел по това време * М. – баща на
подсъдимия. По този начин, св.Г., Д. и М.
посетили споменатата кошара, обаче не открили подсъдимия там.
По – късно през деня, служителят Х.И.
извършил оглед на местопроизшествие при условията на чл.212 ал.2 НПК, с което
действие по разследването започнало досъдебно производство №Д – 736/16г. по
описа на РП – ***, в хода на което А.К.М. бил привлечен към наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.198 ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.
Следва да бъде отбелязано, че в дните,
следващи започването на досъдебното производство, се състояли две срещи между
свидетеля М.Д. и подсъдимия А.М. – по инициатива на последния. При първата от
тях, на 10.04.16г., подсъдимият потърсил свидетеля в неговия дом и го попитал
защо го търси. Св.Д. отговорил, че всъщност Полицията търси подсъдимия. М. се
поинтересувал дали свидетелят Д. счита, че именно той /М./ е лицето, което е
извършител на деянието. Макар да бил за себе си вътрешно убеден, че именно М. е
въпросното лице, св.Д. отговорил отрицателно. Самият подсъдим пък заявил, че на
09.04.16г. е бил отишъл на риба. Известно време след това /около седмица по –
късно/, подсъдимият отново посетил св.Д.. Споделил, че не е въпрос за 160 лева
и че може да направи споразумение, както и че е на пробация
и че ако го осъдят, ще влезе в затвора. От своя страна св.Д. отговорил, че не
разбира от тези въпроси.
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива на следните доказателствени материали:
- протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум /л.2 – 11 от ДП/;
- показания на свидетелите Р. ** С.,
С.Б.Г., Й.И.М. - дадени в съдебното следствие;
- показания на В.В.В.,
дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК. Съдът намира за по – обстойни показанията
на свидетеля, дадени в досъдебното производство и предвид обстоятелството, че същият
заявява, че ги поддържа, отдава предпочитание именно на тях, като наред с това
кредитира и по – малко конкретните показания от съдебното следствие – доколкото
не противоречат на първите;
- показания на свидетеля М.Б.Д.,
дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 НПК и показания на свидетеля П.П.Ч., дадени
в съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 НПК. Показанията и на двамата свидетели заемат основно място в доказателствената съвкупност и независимо от известни
противоречия между депозираните в досъдебното и в съдебното производство /за
които ще стане дума по – долу/, Съдът не намира основания да лиши от
кредитиране нито едните, нито - другите, тъй като внимателното запознаване с
тези доказателствени средства разкрива, че никой от
двамата свидетели не проявява тенденциозност при даването на показания.
Напротив, показанията на Д. и Ч. са убедителни и не оставят съмнение в тяхната
добросъвестност, поради което Съдът им отдава вяра, като държи сметка, че
прочетените показания са по – пунктуални в детайлите, предвид възрастта на
свидетелите и изминалия период от време;
- заверени преписи на решения на
МКБППМН – ***, с които на А.М. са налагани съответни възпитателни мерки /л.32 –
38 от делото/;
- заключение по съдебно –
психиатрична експертиза на непълнолетния А.К.М. /л.74 – 86 от делото/, от което
се установява, че към 09.04.2016 г., както и към момента на експертното
изследване, подсъдимият е психично здрав; не са налице данни за продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост, а е
налице адекватна мисловна дейност и съответстваща волева активност. Вещото лице
е категорично, че А.М. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Както към 09.04.2016 г., така
и понастоящем, подсъдимият е в състояние правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти от значение за наказателното производство. Съдът намира, че
експертното заключение не буди съмнения в неговата правилност и обективност,
поради което му отдава вяра;
- справка от РУМВР - *** относно
самоличност на лица – С.Г. и Й.М. /л.69 – 70 от делото/;
- характеристична справка /л.40 - 43
от делото/;
- справка за съдимост /л.27 - 31 от
делото/.
В доказателствената
съвкупност са налице противоречия, които налагат обсъждане в съответствие с
чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Тези противоречия се установяват между показанията на
свидетелите М.Д. и ** Ч. – от една страна и обясненията на подсъдимия А.М. – от
друга.
Според застъпената в обясненията
на подсъдимия теза, в деня и часа на „кражбата“/както сам я определя - впрочем,
без да е ясно откъде са му известни същите ден и час/, М. се е намирал на
работа на кошара извън гр.***, където са го „намерили“ полицейските служители. По
– нататък при разпита променя тази своя позиция и посочва, че всъщност вече е бил извън кошарата
и е бил с колелото си в близост до кръстовище, разположено покрай чешма за
водопой на овцете. Категорично отрича да е влизал в дома на свидетеля Д. и да е
отнемал оттам някаква парична сума, както и изобщо да е бил в района на дома на
частния обвинител към момента на престъпното посегателство. Също така
отбелязва, че след престоя си на кошарата, е ходил за риба със своя зет.
Подобно на частния обвинител, разказва за случай, следващ датата на деянието,
при който по собствена инициатива е посетил дома на Д. и го е запитал дали
именно той /подсъдимият/ е лицето, което е извършител на престъпното
посегателство, при което Д. отговорил отрицателно. Подсъдимият не дава разумно
обяснение по какви причини е решил да се срещне по своя инициатива с
пострадалото лице, нито – откъде знае точно за кое лице става въпрос и адреса
на това лице. Следва да бъде отчетливо подчертано, че цялостното запознаване с
обясненията на подсъдимия оставя убеждение за крайна обърканост и
неубедителност. Примерите за това са твърде многобройни, като особено отчетлив
в коментираната насока, е например следният момент:
„Съдът – Не стана изцяло ясно все пак по какви причини Вие отивате да се
видите с този господин /частния обвинител/. Казвате, че нямате нищо общо с тази
история, казала снаха Ви, че Ви търсят, ама не Ви е казала, че трябва да
отидете там. Защо решихте Вие лично, на своя глава да ходите да разговаряте с
него?
ПОДСЪДИМИЯТ – Ами, защото са ме е търсили, да питам за какво са ме
търсили.
Съдът - По същия начин можеше да отидете в полицията. Тя полицията реално
Ви е търсила, а не този господин?
ПОДСЪДИМИЯТ – Ама аз заминах. Аз заминах първо в полицията първоначално.
Заминах в полицията, когато се подписах. Заминах, питах това, полицаите: „За
какво сте ме търсили?“ Вика горе-долу
вика: „Сега ще ти дадем една призовка и тогава ще дойдеш.“ За разпознаването
обаче ставаше въпрос. Дотогава. Аз викам: „Хубаво. Ама поне да кажете за какво
става въпрос.“ „Няма, ще видиш като дойдеш за разпознаването„. И тва беше. Аз заминах у тях тогава.
Съдът – Те дадоха ли адрес на тоя господин да ходиш да разговаряш с него?
ПОДСЪДИМИЯТ – Ами той живее над полицията, отдолу живее.
Съдът – Откъде го знаете това?
ПОДСЪДИМИЯТ – Постоянно съм го виждал, по центъра съм го виждал, когато
си излиза от тях. Аз постоянно, щото сестрите ми живеят над отгоре. Ама то на
доста, един километър кажи-речи, щото пътя ми е там.
Съдът – Как разбрахте, че става въпрос точно за този господин, а не за
друго лице?
ПОДСЪДИМИЯТ – Щото те ми казаха за него.“
В противовес с изложеното от
подсъдимия, свидетелите Д. и Ч., от своя страна са напълно категорични, че
подсъдимият е именно лицето, за което се отнасят техните показания. Тъй като в
изложената по – горе и приета от Съда фактическа обстановка е възприета тази тяхна
позиция, показанията на посочените двама свидетели няма да бъдат преповтаряни. Следва
да бъде отбелязано, че за разлика от обясненията на подсъдимия, показанията на Д.
и Ч. са значително по – последователни и убедителни, а наред с това и взаимно
се потвърждават. Действително, налице са някои противоречия и в тези гласни доказателствени средства и по – конкретно - във връзка с
особеностите на прическата на подсъдимия, за която Ч. и Д. разказват и
облеклото му. Налице са и някои обстоятелства, за които свидетелите твърдят, че
не си спомнят, което даде основание за прочитане на техните показания от
досъдебното производство. Налага се обаче да бъде подчертано, че нито в
показанията на Д., нито – в тези на Ч. са налице груби, тежки противоречия със
заявеното в досъдебното производство. Също така, противоречията, за които беше
споменато и по – горе, не би могло да бъдат определени другояче, освен като
несъществени. Без особено значение е дали подсъдимият е бил с изрусена коса в
областта на темето или с изрусени и/или червени кичури в областта на темето и т.н.; по същия начин е
без особено значение и дали е бил със сиво долнище и черно горнище или с черно долнище
и сиво горнище на анцуг, тениска и т.н. Следва да се държи сметка, че и двамата
свидетели са лица в напреднала възраст и не би могло да се очаква да са твърде
пунктуални за събития, случили се месеци преди провеждането на разпит в
съдебното следствие. По същите причини, не би могло да се очаква от подобни
свидетели да са изключително прецизни при описанието на някои специфични
моменти, като например – особеностите на младежки прически, в т.ч. –
разнообразни гребени, изрусявания, кичури и прочие. Що се отнася до различията досежно облеклото на описваното от свидетелите лице, следва
да бъде подчертано, че твърдяното и от двамата свидетели облекло не е било от
такова естество, че да придава уникален, твърде отличим външен вид; напротив –
касае се за обичайни неофициални дрехи /тениска, анцуг/ и в тази връзка –
напълно обяснимо е свидетелите да не са му отдали особено значение, щото да
остави трайно място в съзнанието им. Поради това, вместо да се отдава на
различията в показанията на свидетелите Ч. и Д. по – голямо значение от
реалното правно такова, следва да бъде отбелязано, че общото в техните
показания е значително повече: и двамата твърдят, че човека, за когото се
отнасят техните показания е бил с тъмни, неофициални дрехи /някакъв вид анцуг,
тениска с черен или сив цвят/, бил е с младежка прическа с оцветяване в
областта на темето /изрусяване, кичури, гребен и др.подобни/, но най – важното
– и двамата са имали възможност да възприемат от близко разстояние чертите на
лицето, за да заявят и двамата категорично, че се касае именно за А.К.М.. Свидетелят
Д. е наблюдавал лицето на нападателя от приблизително 30 – 50 см, а св.Ч. – на
два пъти, от различно разстояние, като вторият път той го определя на
приблизително 4- 5 метра максимум.
Що се отнася до обстоятелството,
че при проведена неформална среща /по инициатива на подсъдимия/ между М. и Д.,
последният е заявил, че лицето, с което е имал съприкосновение, всъщност не е
бил А.М., не може да се тълкува извън контекста на развилата се ситуация.
Напълно обяснимо, от житейска гледна точка е, пострадалият да не е имал желание
за подобни неформални срещи и опити за своеобразно психическо въздействие от
страна на подсъдимия пък макар и без отправяне на закани, но пък посредством
задаване на въпроси с определена насоченост, включително от рода на „Ако съм аз, кажи“ /л.125 от делото/.
Поради това, даденият отрицателен отговор от страна на Д. в никакъв случай не
може да се разглежда като чистосърдечен, а и именно в тази насока са
показанията на свидетеля, който посочва, че независимо от вътрешното си
убеждение, че извършител на описаното по – горе деяние е именно М., пред
последния е заявил обратното. Още по – интересен момент от описаните от страна
на пострадалия две срещи между М. и Д. е факта, че според свидетеля,
подсъдимият му бил споделил, че търпи наказание пробация,
а и че не желае да влиза в затвора, както и че може да направи „съглашение“ с Прокуратурата. Налага се
да бъде изключително отчетливо подчертано, че тези обстоятелства, касаещи наказателноправното положение на подсъдимия М., биха могли
да бъдат известни на самия него, но не и на свидетеля Д., освен в случай, че
подсъдимият му ги е споделил. Същевременно, действително към 09.04.2016г.
подсъдимият М. е имал цитираното по – горе условно осъждане, а и спрямо него е
следвало да се изпълнява наказание пробация – по НОХД
№639/16г. на РС – ***. Фактът, че свидетелят Д. е научил именно от страна на
подсъдимия за тези важни обстоятелства от неговото съдебно минало, още един път
разкрива, че подсъдимият М. е лицето, за което се отнасят показанията на свидетелите
Д. и Ч., тъй като споделянето на коментираните обстоятелства би имало някакъв
житейски смисъл единствено в контекста на опасенията на подсъдимото лице, че за
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, ще бъде ангажирана
неговата наказателна отговорност, а оттук – и че евентуално ще се наложи да
изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода.
Не на последно място, анализирайки
показанията на свидетелите Ч. и Д., Съдът намира, че показанията, дадени в
съдебното следствие принципно са в съответствие с изложеното в досъдебното
производство, които на свой ред - са по – конкретни касателно
датите и часовете на описваните събития. Поради всичко това, Съдът отдава вяра
както на непосредствено дадените показания на тези двама свидетели, така и на
прочетените по реда на чл.281 НПК, като държи сметка, че последните са по –
конкретни, каквато впрочем е и позицията на разпитаните лица. От друга страна
преценява, че обясненията на подсъдимия са крайно неубедителни, влизат в пряко противоречие
с коментираните два достоверни доказателствени
източника, поради което следва, че представляват проявление на правото му на
защита, но са нерентабилни като доказателствен
източник, поради което и не им отдава вяра.
В хода на досъдебното производство
са проведени две разпознавания на лица, при всяко от които разпознаващо лице е
бил свидетелят М.Д., а разпознавано лице – подсъдимият А.М.. И двете действия
по разследването са извършени на дата 12.04.2016г., непосредствено едно след
друго /11:35 – 11:50 часа и 11:55 – 12:05 часа/. Следва да бъде отбелязано, че
категорично не са ясни причините за подобен подход. Поставя се въпроса каква е
достоверността и процесуалната стойност на повторно извършеното разпознаване,
още повече, че българският наказателният процес е строго формална държавна
дейност, а Глава Четиринадесета, Раздел Седми от НПК не предвижда процедура по
повторно извършване на разпознаване. Следва да бъде отбелязано и това, че повторното
разпознаване е извършвано в практически идентична обстановка в сравнение с
първото разпознаване, тъй като съответното разпознавано лице /А.М./ е
представяно с едни и същи три лица, като единственото различие е разменената им
подредба и номерация. Ето защо Съдът счита, че повторното разпознаване следва
да бъде изключено от доказателствената съвкупност, не
само като недостоверно, но и като несъобразено с процесуалния закон.
Що се отнася до първото
разпознаване /11:35 – 11:50 часа/, от друга страна, налице са други съображения
във връзка с неговата процесуална неиздържаност. Както посочва свидетелят М.Д.,
първоначално неформално е било извършено разпознаване по фотоснимки; в този
смисъл са и показанията на св.М.Л.. Подобен подход, макар според част от
съдебната практика, да не е недопустим, същевременно не е и законодателно
уреден в НПК. Извън всяко съмнение, един подобен подход е в състояние да
повлияе възприятията на разпознаващото лице и по същество води до заобикаляне
на императивната разпоредба на чл.171 ал.2 НПК в частта, забраняваща осъществяването
на предварителен пряк контакт между разпознавано и разпознаващо лице. По – нататък, в хода на разпознаването не е
изготвен фотоалбум към това действие по разследването /впрочем, това се отнася
и до второто проведено разпознаване, за което стана дума по – горе/ -
обстоятелство, което само по себе си не води до неговата процесуална опороченост, но пък същевременно - препятства Съда да
прецени убедителността на проведеното разпознаване от гледна точка на
изискването на чл.171 ал.2 НПК в частта, повеляваща
трите лица, с които се представя разпознаваното лице, да бъдат със сходна
външност. Липсват каквито и да било данни дали тези лица са били, към
09.04.2016г., а и по принцип, сходни по външност с А.М., щото да бъде направен
извод доколко проведеното разпознаване съответства на коментираните изисквания
на процесуалния закон. Твърде общи, лишени от конкретика
и с цялостно излъчване за неубедителност са и показанията на разпитаните като
свидетели поемни лица - К.И.И.М.В.Л..
Следва да бъде отбелязано, че техните показания Съдът не преценява като дадени
в нарушение на чл.290 НК; напротив, двамата свидетели дават показания съобразно
спомените си и личните си възможности, но от друга страна, тези показания
определено не съставляват надежден доказателствен
източник, от който по безпротиворечив начин да се
изясни въпроса доколко проведеното разпознаване в досъдебното производство на
12.04.16г. от 11:35 до 11:50 часа – при изтъкнатите вече негови недостатъци – е
било в достатъчна степен съобразено с разпоредбите на Глава Четиринадесета,
Раздел Седми от НПК. Ето защо и с оглед
на правната сигурност, Съдът не отдава вяра на този доказателствен
източник. Не на последно място обаче, в тази връзка следва да бъде отбелязано и
това, че разпознаването като доказателствен способ, в
конкретния случай дори не е било наложително, тъй като, както вече беше
изяснено, между М.Д. и подсъдимия вече е бил осъществен продължителен контакт
/по инициатива на последния/, т.е. - още преди проведените разпознавания,
свидетелят Д. е имал обстойни лични възприятия относно физическите
характеристики на М. – неговата фигура, лице, черти и т.н. С други думи, възприятията
му по тези въпроси не са били резултат единствено от краткотрайното му
съприкосновение с подсъдимия на 09.04.2016г., а напротив – свидетелят Д. е имал
възможност да възприеме обстойно подсъдимия в различни обстановки и да добие
подробна представа за външния му вид – на която представа, впрочем се гради и
непоколебимостта му в съдебно заседание относно идентичността между лицето, за
което разказва в показанията си и подсъдимото лице. Не на последно място,
доколкото не основава съображенията си по съществото на делото върху така
коментираното разпознаване, проведено в досъдебното производство, Съдът намира
за безпредметно да навлиза обстойно и в споменатите вече показания на
свидетелите М. * и К.И., които имат за цел единствено проверка на
законосъобразността на извършването на същото действие по разследването.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият А.К.М.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.198 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК -
на 09.04.2016 г. в град ***, област ***, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 160 лв., от владението на М.Б.Д. ***, без негово съгласие, при която
кражба, като заварен на мястото на престъплението, употребил сила.
Престъплението по чл.198 ал.3 вр. ал.1 НК е особена форма на грабеж, включваща елементи
както на престъплението кражба по чл.194 и сл. НК, така и на престъплението
грабеж по чл.198 ал.1 НК. От една страна, налице е прекъсване от страна на
подсъдимия на фактическата власт, упражнявана от собственика М.Д. (без негово знание и съгласие) върху паричната сума
в размер на 160 лева и установяване на собствена фактическа власт върху тази
сума. След този момент обаче, при напускане на местопрестъплението /напускане
дома на Д. и пристъпване към оградата на дворното му място, за да я прескочи/,
подсъдимият бил забелязан от страна на пострадалия, който на свой ред, се
опитал да го възпре. В този момент, довършената кражба на сумата от 160 лева,
прераснала в грабеж по чл.198 ал.3 НК, тъй като, бидейки все още на
местопрестъплението, подсъдимият М. употребил принуда /физическа сила/ –
блъскане на пострадалия в областта на гръдния кош. С това, от обективна страна
престъплението по чл.198 ал.3 НК било довършено, тъй като по същината си то е
формално престъпление, изискващо единствено употребата на принуда, при описаната
вече предпоставка – довършена кражба на вещ.
Този механизъм на извършване на
престъплението, следва пряко от показанията на свидетеля М.Д., а косвено – от
тези на св.Ч., С., В., Г. и М., протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум. Авторството на деянието се установява пряко от показанията на св.Д.,
а косвено – от тези на св.Ч.. Предметът на престъплението се установява пряко
от показанията на свидетеля Д., а косвено – от тези на св.Ч., Г. и В..
Специално що се отнася до
авторството на деянието, се налага да бъде отбелязано, че самоличността на
този, който е упражнил описаната по – горе принуда, се установява пряко от
показанията на пострадалото лице и по обстойно коментираните по – горе
съображения, Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че се касае именно за
подсъдимия А.М.. Доколкото обаче, както беше отбелязано, съставът на
престъплението по чл.198 ал.3 НК изисква наличието на довършено престъпление по
чл.194 и сл. НК, на което деецът по чл.198 ал.3 НК също да се явява автор, налага
се да бъде посочено, че доказателствата за това, че А.К.М. е извършил кражба на
сумата от 160 лева /преди да употреби спрямо св.Д. описаната по – горе физическа
сила/, са единствено косвени. За сметка на това обаче, тези доказателства са убедителни,
взаимосвързани и се намират в синхрон помежду си, щото да не оставят съмнение,
че извършител на коментираната кражба е именно А.К.М.:
-
между периода, в който пострадалият е заделил сумата от 160 лева и
момента, в който спрямо него е била упражнена описаната принуда от страна на
подсъдимия, не е имало други престъпни посегателства спрямо имуществото на М.Д.
в неговия дом;
-
именно подсъдимият М. е установен да излиза от дома на пострадалия;
-
подсъдимият е побягнал след като е бил последван от пострадалия, което е
ясна индиция, че се опасява да не бъде заловен,
каквито опасения не би следвало да има, в случай, че не е извършил нещо
нередно;
-
подсъдимият е употребил сила, за да отблъсне пострадалия;
-
именно в дворното място, на земята, пострадалият впоследствие е намерил
празната си спестовна книжка;
-
именно подсъдимият М. е бил забелязан да се промъква и прескача огради на
дворни места, непосредствено в близост до дома на Д. – малко преди последният
да го забележи в двора на дома си;
-
именно подсъдимият е бил подгонен от страна на свидетеля Ч. - тъй като очевидно се е опасявал да не бъде
заловен;
-
към 09.04.16г. двете криминално проявени лица с характерна прическа
/оцветяване в областта на темето/, пребиваващи в района на гр.*** и известни на
органите на полицията, са били подсъдимият М. и ** **, като категорично е
изяснено, че вторият не е лицето, с което се е съприкосновил
М.Д. и е опитал да залови П.Ч.;
-
именно подсъдимият е потърсил неформален контакт с пострадалия Д. и му е
изказал опасенията си, че за случая може да бъде осъден и да изтърпи наказание
лишаване от свобода, като по този твърде очевиден начин се е опитал да извлече
изявление, че евентуалният извършител на деянието не е идентичен със самия М..
Всички тези обстоятелства и факти,
съставляващи доказателства в хода на наказателното производство, се намират
помежду си в такова съотношение, щото формират единствено възможния извод, че
автор на извършената кражба от дома на М.Д., е именно подсъдимият А.М.; съображенията
в очертаната насока се основават върху трайната практика на върховната съдебна
инстанция, обективирана например в Решение № 34 от
6.II.1985 г. по н. д. № 6/85 г. на ВС, Решение № 90 от 21.VI.1995 г. по н. д. №
476/94 г., I н. о. на ВС и други.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
съзнавал е неговите обективни признаци /в т.ч. – че непосредствено преди това е
извършил кражба на вещи/, предвиждал е общественоопасните
му последици /препятстване на възможността пострадалия да възстанови владението
върху откраднатите вещи, посредством употребата на принуда/ - и е целял тяхното
настъпване. Наред с това, във връзка със специфичния характер на
посегателството по чл.198 ал.3 НК, деецът е имал и особена цел – употребил е
принудата не за друго, а за да запази владението върху откраднатото. Неслучайно,
непосредствено след като е отблъснал пострадалия по описания вече начин, подсъдимият
успешно напуснал местопроизшествието, прескачайки оградата и взимайки със себе
си сумата от 160 лв. Субективната страна на деянието се установява по
убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените
средства, коментирани по – горе, от които се доказва и неговата обективна
страна. Следва да бъде отбелязано и това, че от заключението на приетата съдебно
– психиатрична експертиза се изяснява по категоричен начин, че към момента на
извършването на деянието, подсъдимият, макар и непълнолетен, е бил в състояние
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т.е. бил
е вменяем по смисъла на чл.31 ал.2 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл.198 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК. Вината на подсъдимия А.М. в
извършването на това престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието,
следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока: за престъплението по чл. 198 ал.3 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода в размер от три до десет години, т.е. налице е относително
висок специален минимум и висок специален максимум. След редукцията по чл.63
ал.1 т.3 НК, наказуемостта за непълнолетни е лишаване от свобода до три години,
но така коментираната редукция, сама по себе си е свързана единствено с индивидуализиране
на наказателната отговорност на непълнолетните извършители, като по същество не
променя извода за високата обществена опасност на престъплението по чл. 198 ал.3 НК.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от данните в приобщената по делото характеристична справка, е висока
– същият се води на отчет при ИДПС още от 12.05.2009г., дружи с криминално
проявени лица и срещу него са регистрирани множество ЗМ по описа на РУМВР – ***.
Прилагани са и възпитателни мерки, като считано от 26.07.2011г. е настанен в
СПИ „Х. БОТЕВ“ – С.ДРАГОДАНОВО. В хода на прилагането на последната
възпитателна мярка е извършил множество бягства, станали повод за
общодържавното му издирване. В потвърждение на извода за високата лична
обществена опасност на дееца е и представената справка за съдимост, от която е
видно, че към 09.04.2016г. М. е осъждан двукратно за различни престъпления от
общ характер, в т.ч. – за престъпление по чл.195 НК, чл.144 ал.3 НК и други.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид относително ниската стойност на предмета на
престъплението – 160 лева, която е значително под размера на МРЗ в страната към
момента на извършване на деянието.
Доказателства за обстоятелства,
които отегчават отговорността на подсъдимия, не бяха събрани.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: висока е както обществената опасност на
деянието, така и тази на дееца, като е налице известен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Също така, отчитайки стойността на отнетото
имущество, за да бъде наложеното наказание лишаване от свобода съответно на
престъплението /чл.35 ал.3 НК/, се налага извода, че неговият размер следва да
бъде към минимума, регламентиран в чл.39 ал.1 НК. В никакъв случай обаче не
може да бъде в самия минимум, предвид личната обществена опасност на дееца;
същевременно не би следвало и значително да се отклонява от този минимум, тъй
като в контекста на изложените аргументи, това не би било справедливо. Налага
се специално да бъде подчертано и това, че не са налице каквито и да било
правни аргументи за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна подсъдимия А.К.М. ЕГН: ********** за виновен в това,
че на 09.04.2016 г. в град ***, област ***, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките
си, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 160 лв., от владението
на М.Б.Д. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, при която кражба, като заварен на мястото на
престъплението, употребил сила,
за да запази владението върху откраднатите вещи - престъпление по чл.198
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.63
ал.1 т.3 НК, поради което и на основание чл.198 ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК вр.чл.54 НК го осъди на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
На следващо място, на основание
чл.68 ал.1 НК беше приведено в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, наложено на подсъдимия А.К.М. по НОХД №1929/2015г. по
описа на РС – ***, тъй като именно в изпитателния срок на последното е
извършено престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело. Съдът
счита, че предвид изложените по – горе характеристични данни, сочещи на твърде
тежки дефекти в правосъзнанието на непълнолетния и
охарактеризиращи го като младеж с изключително проблемно поведение, въпросът за
приложението на чл.69 ал.2 НК, на практика не би могъл да стои, тъй като
освобождаването дори отчасти от изпълнение на отложеното наказание, в конкретния
случая би имало напълно противоположен ефект на целеното превъзпитание на
непълнолетния и подготвянето му за нормално битие в обществото; със сигурност
приложението на чл.69 ал.2 НК би довело и до практическо осуетяване постигането
и на останалите цели на наказанието по чл.36 ал.1 НК.
В заключение: Съдът счита, че
размерът на наказанието е достатъчен, за да има необходимия поправителен,
превъзпитателен и превантивен ефект върху А.К.М. ЕГН: **********. Реализираната
наказателна репресия е в обем, съответен на престъплението и е от естеството и
с интензитета да способства за постигане на целите по чл.36 НК. Въз основа на
действалите към момента на постановяване на Присъдата разпоредби на ЗИНЗС
/чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 ЗИНЗС/ и при съобразяване на
настъпващото пълнолетие на подсъдимия, беше постановено както наказанието
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, така и приведеното в изпълнение наказание
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, да бъдат изтърпени при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
В съответствие с изхода на наказателното
производство и на основание чл. 189 ал. 3 НПК А.К.М. ЕГН: ********** беше
осъден да заплати направените деловодни разноски, както следва: 125, 58 /сто
двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лева – по сметка на РС – ***. Наред
с това и във връзка с постъпил по делото заверен препис на Решение на НБПП, на основание
чл.189 ал.3 НПК А.К.М. ЕГН: ********** беше осъден да заплати сумата от 150
/сто и петдесет/ лева в полза на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ,
представляваща направените разноски за възнаграждение на служебен защитник -
АДВ.В.Ц. ** за осъществената правна помощ по досъдебно производство №Д -
736/2016г. по описа на РП – *** /във връзка с НОХД №1069/2016г. по описа на РС
– ***/.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.:
Съдебни заседатели: 1. /с
особено мнение, приложено към делото/
2.