ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 21.03.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Й.
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 777 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на П.Н.Й. ***,
чрез процесуалния му представител, за допълване на определение № 665/22.02.2024
г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските чрез осъждане на
юридическото лице, в чиито състав е включен административният орган, а именно
ОД на МВР – Русе, да му заплати направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева. Жалбоподателят твърди, че във връзка със
защитата по всяка от депозираните от него жалби – срещу мълчаливия и срещу
последвалия го изричен отказ да бъде допуснато възобновяване на
административното производство, които били разгледани от съда в рамките на
производството по настоящото дело, направил разноски в размер на 1000 лева.
Поддържа, че заплащането на уговореното възнаграждение било удостоверено в
представения с всяка от жалбите договор за правна защита и съдействие като бил
представен и списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК
вр.чл.144 от АПК ответникът по молбата – директорът на ОД на МВР - Русе, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за нейната недопустимост
поради липсата на представен списък на разноските, респ. за нейната
неоснователност. Моли съда да я остави без разглеждане, съответно без уважение,
а ако прецени същата за основателна – да присъди адвокатско възнаграждение под
минимума или в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от определение № 665/22.02.2024
г., постановено по делото, е връчен на жалбоподателя чрез адв.В.В. *** на
05.03.2024 г. Според т.14 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК началният момент, от който започва да тече срока по
чл. 248, ал. 1 от ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на
решението в частта за разноските по отношение на страната, която няма интерес
да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.
Следователно, съгласно чл.60, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК, срокът по чл.248,
ал.1 от ГПК, в който може да се иска допълване или изменение на определението в
частта за разноските, който съвпада със 7-дневния срок по чл.230 вр. чл.200,
ал.2 от АПК за неговото обжалване с частна жалба, започва да тече на 06.03.2024
г. и изтича на 12.03.2024 г. Молбата за допълване на определението в частта за
разноските е депозирана на електронната поща на съда преди това – на 11.03.2024
г. като е регистрирана с вх.№ 1421/11.03.2024 г.
Съдът констатира, че жалбоподателят
действително не е представил по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът по молбата счита, че това води до недопустимост на исканото
допълване на определението. Възражението е неоснователно.
Следва да се подчертае, че с това определение съдът
изцяло е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските, поради което
направеното от молителя искане е за неговото допълване, а не за изменение в
частта за разноските, какъвто щеше да бъде случаят, ако такова произнасяне беше
налице, но молителят твърдеше, че размерът на разноските е неправилно
определен. В т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК изрично е прието, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не
е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. По
изложените съображения съдът намира, че искането е направено в преклузивния
срок, от процесуално легитимирана страна, без за допустимостта на исканото
допълване да е необходимо представянето на списък на разноските, поради което е
допустимо. Разгледано по същество, искането е частично основателно.
Както е посочено и в мотивите на определението, чието
допълване в посочената част се иска, с определение от съдебно заседание от
06.02.2024 г. на страните е обявено, че предвид последвалия изричен отказ, по
аналогия на закона – чл.46, ал.2, изр.първо от ЗНА, предмет на оспорване, на
основание чл.58, ал.3 от АПК и съгласно т.8 от Постановление № 4 от 22.IX.1976
г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС, е именно посоченото решение №
1085-9723/12.12.2023 г. на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, а не първоначално
оспорения мълчалив отказ на директора на ОД на МВР – Русе.
Жалбоподателят е депозирал жалби и срещу двата акта
(мълчаливия и последвалият го изричен отказ за възобновяване на
административното производство) като с всяка от тях е представил заверен препис
от договор за правна защита и съдействие, съответно от 07.12.2023 г. и от
29.12.2023 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева, чието заплащане в брой при сключване на договора е удостоверено в същия
като за това обстоятелство той има силата на разписка (вж. т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Според
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв., т.е. възнаграждението е било
договорено и заплатено в минималния размер по наредбата.
В същото време обаче не може да не се държи сметка за
обстоятелството, че защитата на жалбоподателя чрез процесуално представителство
по делото (съдът е счел за необходимо да разгледа делото в открито, а не в
закрито заседание, както е предвидено в чл.199 от АПК) е била осъществена само
в рамките на настоящото дело, а не по две отделни дела. Освен това изготвените
жалби са изключително сходни като съдържание, което обстоятелство също следва
да бъде взето предвид. Не на последно място групата на административните дела
без материален интерес е изключително разнородна като разпоредбата на чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. не разграничава общите административни дела
от частните такива, по които съдът се произнася не с решение, а с определение
или разпореждане – чл.80, ал.1, т.5, б.“б“ от ПАС и които по принцип разкриват
по – ниска степен на правна и фактическа сложност.
Настоящото дело попада именно в тази категория – касае
се до частно административно дело, което не разкрива особена правна и
фактическа сложност и чието разглеждане в открито заседание е било наложено
единствено по съображения за изясняване на въпроса за акта, предмет на
оспорване, както и за прилагане на изисканото досъдебно производство – преписка
№ 5825/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе.
В т.50 и т.53 от решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024
година по дело C-438/22 изрично е прието, че определянето на минимални размери
на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с
национална правна уредба като разглежданата в главното производство, е
равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи,
забранено от член 101, § 1 от ДФЕС като подобно ограничение в никакъв случай не
може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели" като тези,
които се твърди, че се преследват с разглежданата в главното производство
правна уредба относно минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая, имайки предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, определянето на минимално възнаграждение в размер не по-нисък
от 1000 лева и то за всяка от двете жалби, разгледани в рамките на общо
производство, или общо в
размер на 2000 лева, безспорно представлява ограничение на конкуренцията „с
оглед на целта" по смисъла на чл.100, § 1 от ДФЕС, при което не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.
Съгласно указанията по т.3 от диспозитива на решение на
Съда на ЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната
по член 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
По изложените съображения, като взе предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото от една страна, както и старателното и с
дължимата грижа провеждане на адвокатската защита от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, от друга, съдът определя справедливия размер на
разноските, които ответникът по молбата следва да понесе, на 800 лева - адвокатско
възнаграждение и 10 лева заплатена държавна такса. До този размер искането
следва да бъде уважено като бъде отхвърлено до пълния размер на претендираното
адвокатско възнаграждение от 2000 лева.
Така определените по размер разноски, на основание § 1,
т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР – Русе, която
дирекция има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
определение №
665/22.02.2024 г., постановено по адм.д. № 777/2023 г. по описа на
Административен съд – Русе в частта за разноските като
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, да заплати на П.Н.Й., с
ЕГН **********,***, сумата от 810 лева
– деловодни разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на П.Н.Й., с ЕГН **********, за допълване на определение №
665/22.02.2024 г., постановено по адм.д. № 777/2023 г. по описа на
Административен съд – Русе чрез осъждане на ОД на МВР – Русе да му заплати
горницата над 800 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен
срок от връчването на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: