№ 1866
гр. Варна, 14.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трИ.десети май през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100500076 по описа за 2024 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 263826 от
31.08.2023 г., депозирана от Р. Х. Д. чрез адвокат К. К. против Решение №
260070 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2176/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна, в частта с която са определени квотите на
съсобственост между съделителите по отношение на недвижим имот с
идентификатор ......... от кк. на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н „....“, ул.
"......" № 6, въззивна жалба с вх. № 2658 от 04.09.2023 г. депозирано от С. Б.
Н. чрез адвокат К. К. срещу Решение № 260070 от 14.08.2023 г., постановено
по гр. д. № 2176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта с която са
определени квотите на съсобственост между съделителите по отношение на
недвижим имот с идентификатор ......... от кк. на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, Р-н "....", ул. "......" № 6 и въззивна жалба с вх. № 263908 от
08.09.2023 г. депозирано от Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. М. и ........." ЕООД, чрез
адвокат Р. Ч., против Решение № 260070 от 14.08.2023 г., постановено по гр.
д. № 2176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, в цялост.
В депозираната въззивна жалба от страна на Р. Х. Д., се посочва, че
съдът неправилно му е определил квота на съсобственост в размер на 8/192
идеални части, на основание чл. 34 ал. 1 от ЗС, във вр. чл. 69 ал. 1 от ЗН.
Изтъква, че първата инстанция е нарушила нормата на чл. 76 от ЗН, като
неправилно е приела, че двете оспорени сделки. Нотариален акт ... дело №
2566/1986г. на ВН и с Нотариален акт .... дело 2568/1986г. на ВН, с които .
А.ов Д., почИ.л на 13.11.1992г., в качеството си на сънаследник на общия
наследодател А. (Т.) Д. Д.., б.ж. на гр. Варна, се е разпоредил с половИ.та от
процесния делбен имот, прехвърляйки 1/4 идеална част на дъщеря си С. Н. П.
и ¼ идеална част на своя син А. Н. А.ов, не попадат в хипотезата на чл. 76 от
1
ЗН, тъй като двамата приобретатели били "с неоспоримото качество на
сънаследници към момента на придобиване на правата" по оспорените
сделки. Излага несъгласие с правния извод на районния съд, тъй като към
деня на осъществяване на двете прехвърляния – 17.06.1986 г., нито
надарената С. Н. П., нито приобретателя А. Н. А.ов, са били сънаследници на
общия наследодател на прехвърленото неподелено наследство на А. (Т.) Д.
Д... Посочва, че дори не са притежавали качеството на наследници на
прехвърлителя . А.ов Д., тъй като неговото наследство се е открило на
13.11.1992г., видно от представеното по делото Удостоверение за наследници
на А. Д. Д... Изтъква, че от изложеното следва, че приобретателите по
сделките не са наследници към момента на придобиване на права, а се явяват
трети лица на неподеленото наследство, останало от общия наследодател А.
(Т.) Д. Д... Сънаследници на това наследство към деня на двете оспорени
сделки са единствено и само четиримата сИ. на Д.. - синовете му Р., ., Д. и Х.
Счита, че двете сделки следва да се обявят за относително недействителни, на
основание чл. 76 от ЗН, при съобразяване на правните изводи със
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
1/19.05.2004г. по т.гр.д. №1/2004г. на ОСГК. Посочва, че съдът неправилно и
в нарушение на съдопроизводствените правила не е преценил събраните по
делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, както и не
е постановил мотиви по отношение на направеното своевременно още с
отговора на исковата молба възражение, че . А.ов Д., като прехвърлител по
сделките, осъществени по Нотариален акт ... дело № 2566/1986г. на ВН и по
Нотариален акт .... дело 2568/1986г. на ВН не е притежавал в целия си обем
правата, които са прехвърлени по горепосочените нотариални актове. Излага,
че от удостоверението за наследници на общия наследодател А. Д. Д.. се
установява, че към деня на изповядване на двете оспорени сделки,
приобретателите по тях нямат качеството на наследници на общия
наследодател А. Д.., както и нямат качеството на наследници на
прехвърлителя, тъй като към този момент все още не са призовани към
наследяване на същия. Това определя качеството им на трети лица към деня
на сключване на двете сделки спрямо наследството на общия наследодател
Д.., състоящо се единствено от процесния делбен имот, а оттук се налага и
правния извод за необходимостта от приложение на чл. 76 от ЗН. Твърди, че
съдът не е съобразил представената по делото скица за процесния делбен
имот с идентификатор ......... от кк на гр. Варна, от която е видно, че по
действащата кадастрална карта процесният имот е с площ от 197 кв. метра,
поради което знаменателят в дробта, определяща идеалните части от квотите
на съсобственост следвала да има знаменател "197", а не "192", както е прието
и постановено в обжалваното съдебно решение. На следващо място излага, че
първата инстанция не е постановила мотиви по направеното възражение в
отговора на исковата молба, че прехвърлителите . А.ов Д. и А. Н. А.ов не са
притежавали в целия си обем правата, които са прехвърлили по сделките,
осъществени с Нотариален акт .... дело 2568/1986г. на ВН и с Нотариален акт
2
№ 128 т.ХШ дело 2059/2015г. вх. per. № 5401 на СВ-Варна. Счита, че тези две
сделки не биха могли да произведат правно действие при неподелено
наследство на общия наследодател А. Д. Д.., тъй като прехвърлените права не
са били в патримониума на прехвърлителите в посочения в нотариалните
актове обем. По нататък изтъква, че съдът не е съобразил обемът на
притежаваното наследство от страна на прехвърлителя . А.ов Д., който към
деня на сключване на двете сделки от 17.07.1986г. е притежавал само 1/4
идеална част от процесния делбен имот, но е прехвърлил половИ.та от този
имот, по ¼ идеална част на дъщеря си С. Н. П. и на своя син А. Н. А.ов. По
делото не са представени и събрани доказателства . А.ов Д. да е станал
собственик на целия делбен имот, нито дори на половИ.та от него, към
момента на прехвърлителните сделки. Счита, че приобритателят по втората
сделка - А. Н. А.ов, синът на прехвърлителя, не е станал собственик на ¼
идеална част от процесния делбен имот. Предвид което и приобретателят по
сделката обективирана в Нотариален акт № 128 дело 2059/2015г. вх. per. №
5401 на СВ-Варна съделителката А. С. С., не е могла да стане собственик на ¼
идеална част от процесния делбен имот, тъй като правният ефект от сделката
не е настъпил. Посочва, че по делото не е доказано нито А. Н. А.ов, нито А. С.
С. да са придобили част от делбения имот на оригинерно основание нито
преди, нито след деня на сключване на оспорената сделка. Моли да се
отмени обжалваното решение в обжалваната част, отнасяща се до квотите на
съсобственост по отношение на недвижим имот с идентификатор ......... от кк
на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, Р-н "....", ул. "......" № 6, с площ от 197
кв. метра, при съседи: .........., ........, .........., ......., ........ като неправилно, както и
да се постанови ново съдебно решение, с което да се допусне до съдебна
делба гореописаният имот при квоти, съобразени с наследяването по закон на
наследството, оставено от общия наследодател А. (.) Д. Д... Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от страна на Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. М. и „.........“ ЕООД.
Посочват, че не притежават право на собственост върху недвижим имот с
идентификатор ........., нямат правен интерес, не са активно, нито пасивно
легитимирани да вземат отношение по въпроси от какъвто и да е характер,
относими към имота. Изтъкват, че обжалваното решение е недопустимо във
всички части, включително и частта, в която се допуска делба на по – горе
описания имот. Посочват следното: не е предявен иск за делба на имот с
идентификатор .......... Не са конституирани, като срани в производството за
делба на имота. Съдът се е произнесъл с решение, без да е сезиран с иск за
делба и без да е конституирал страните, легитимирани да участват в
производството за делба на този имот. Не е допустимо да бъдат обвързани със
съдебно решение за делба на имот, както и е недопустимо да бъдат обвързани
със съдебен акт по въпроси за действителност или недействителност на
сделки, по които не са страна. Заличаването на общия материален интерес –
съсобственост върху един и същи имоти е обусловило изгубването на
3
процесуална легитимация на лицата, оставени да участват в едно и също
производство, по разглеждане на непредявени искания, завършило с
постановяване решение по непрядевени искове, обвързващо носители на
материални права върху различни имоти. Излагат, че абсолютна положителна
предпоставка за предявяването на иск за делба е наличието на съсобственост
върху един и същ имот. Този предпоставка е заличена с влязло в сила
Решение № 1132 от 06.08.2020 г. по адм. д № 3369 по описа на
Административен съд Варна за 2019 г., което има сила спрямо всички страни
в процеса. Като е продължила производството, първата инстанция е
разгледала делото при едновременно възникнали всички предпоставки за
постановяване на недопустим съдебен акт: нередовна искова молба, липса на
активна процесуална легитимация и първоначалният иск е станал
недопустим.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от страна на Д. В. Д., чрез особеният представител адв.
М. Т.. Посочва, че правилно съдът е приложил материалния закон като е
приел, че когато сънаследник прехвърля повече права от колкото притежава
на друг сънаследник, не е приложима разпоредбата на чл. 76 от ЗН, която се
отнася за хипотеза при която наследник прехвърля права в полза на лица
извън кръга на наследяване.
По възражението за площта на имота и дробното число определящо
квотите, посочва, че съдът се е произнесъл законосъобразно. Относно
възражението, че първата инстанция не се произнесла по възражението, че
прехвърлителите .й А.ов Д. и А. Н. А.ов не са притежавали целия си обем
права, с които са се разпоредели. Изтъква, че възражението е направено
своевременно и съдът дължи произнасяне по него.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от страна на С. Н. П., в който се посочва, че наведените
във въззивната жалба твърдения, не почиват на обективната истИ., на
събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал.
Моли да се потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК останалите съделители не
депозират отговор на въззивната жалба.
В депозираната въззивна жалба от страна на С. Б. Н., се посочва, че
съдът неправилно и е определил квота на съсобственост в размер на 6/192
идеални части, на основание чл. 34 ал. 1 от ЗС, във вр. чл. 69 ал. 1 от ЗН.
Излагат се съображения за неправилност на обжалвания акт идентични с тези
във въззивна жалба на Р. Д..
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от страна на Д. В. Д. чрез особеният представител адв.
М. Т., в който се изложени доводи идентични с тези в отговора на въззивна
жалба на Р. Д.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК останалите съделители не
4
депозират отговор на въззивната жалба.
В депозираната въззивна жалба от страна на Т. Г. П., И. Р. П., П. Д.
М. и ........." ЕООД, се посочва, че обжалваното решение недопустимо,
постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, неправилно и
необосновано. Излагат, че съдът е бил сезиран с искова молба за делба на
поземлен имот с идентификатор ........ който е бил образуван вследствие
обединение на собствени на страните по иска недвижими имоти,
представляващи УПИ № II-563 кв. 47а по плана на 16-ти м.р. на гр. Варна,
УПИ ..... в кв. 47а по плана на 16-ти м.р. на гр. Варна и имот пл. № 4687 в кв.
1133 по плана на 16-ти м.р. на гр. Варна. Със Заповед № Г-344 от 14.04.2007г.
на зам. - кмета на общИ. Варна е бил образуван общ имот, съставляващ УПИ
№ ......, ......, .... и одобрен ПУП за новообразувания УПИ № ......, ......, .... кв.
47а, XVI-ти м.р. на гр. Варна. Посочват, че в хода на производството било
постановено Решение № 1132 от 06.08.2020г. по адм. д. № 3369 по описа на
Административен съд Варна, с което заповедта описана по – горе била
отменена. С отмяната на заповедта УПИ № ...... УПИ ..... и имот пл. № 4687
възстановили предишните преди обединението - площ, граници и
собственици. Твърдят, че решение № 1132 от 06.08.2020г. по адм.д. № 3369
по описа на Административен съд Варна е изпълнено, като имот с
идентификатор ...... е заличен в кадастралната карта на гр. Варна и са
нанесени имотите с местонахождението, площта и границите им, а в
кадастралните регистри са вписани собствениците им. Изтъкват, че поискали
прекратяване на производството за делба поради това, че имот с
идентификатор ...... не съществува, като обособен имот с площ, граници и
съсобственост, същият е заличен от ККиКР на гр. Варна, обединението е
заличено, съсобствеността е прекратена и гр.д. № 2176/2018г. на Районен съд
Варна е без предмет, като собствениците на новообразуваните ПИ № ........ и
ПИ № ....... не желаят делба на своите имоти. Посочват, че след като
обединението на имотите е отпаднало, съсобствеността е ликвидирана,
материалното право на съсобственост върху общ между страните имот е
престанало да съществува. Посочват, че след като изрично са десезирали съда
по иска за делба на несъществуващ имот, е следвало да се прекрати
производството поради обстоятелства настъпили в хода на процеса –
производството не отговаря на изискванията на чл. 34 от ЗС. Твърдят, че
изрично са заявили, че не правят искане за делба на собствените им имоти, а
като е продължил производството в тази част, съдът е нарушил принципа на
диспозитивното начало и се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран.
Изтъкват, че решението е недопустимо поради това, че съдът е извършил
делба не на съсобствен между страните по делото имот, а на три съседни
имоти, собственост на различни лица, които вследствие обективните промени
в материалното и процесуално право са изгубили качеството на ищци и
ответници по иска. Отпаднал е правеният интерес ищците да предявяват иск
против ответниците, нито ищците са предявили искове един против друг,
респективно производството е развито между ненадлежни страни, а иск,
5
предявен против ненадлежна страна е недопустим. Поради това
производството по предявения иск е следвало да бъде прекратено. Посочват,
че вместо да прекрати производството, първата инстанция го е трансформирал
в такова по три непредявени иска, съответно е липсвал предмет и
легитимирани страни.
На следващо място изтъкват, че вследствие промяната по отношение на
имотите и промяна в кръга на съсобственост спрямо всеки от имотите,
настъпила в хода на производството, обективно са отпаднали предпоставките
на материалния закон - чл. 34 от ЗС. Съдът е допуснал до делба наследствен
имот, без изобщо да е провеждано производство по делба на наследство,
която процедура е специфична и уредена със специални норми на закона.
Излагат, че съдебната делба не е единствен способ за разпореждане със
собственост, същата се налага когато липсва съгласие между съсобствениците
за упражняване на друг способ на разпореждане. В конкретния случай са
желаели обединение на своите два имота с оглед бъдещо строителство, а с
решението си съдът е допуснал принудителна делба и е постановил
разпоредителен акт по отношение собствеността им, без те да са искали
постановяване на разпоредителен акт вместо тях и от тяхно име. Вследствие
на неправилно приложение на закона - съдът не е прекратил производството
по делото, решението на съда би следвало да е отхвърляне иска за делба, с
който е бил сезиран поради това, че имотът, за който е поискана делбата е
заличен и не съществува в правния мир, страните по делото не са
съсобственици на заличения ПИ № ........ липсва правен интерес от
предявяване на иск за делба на несъществуващ имот.
Посочват, че са заявили, че не желаят прекратяване на съсобствеността
по отношение собствените им имоти ПИ № ........ и ПИ № ......., не желаят
съдът да изземва разпоредителните им правомощия. Изрично заявяват, че
желаят да запазят съсобственост върху собствените им имоти.
Твърдят, че първата инстанция е допуснато процесуално нарушение с
това, че не е поставила на обсъждане в мотивите си многобройните и заявени
от всички участници по първоначалния иск възражения за недопустимост на
производството, след като е било постановено Решение № 1132 от
06.08.2020г. по адм.д. № 3369 по описа на Административен съд Варна,
исковият имот е бил заличен и в кадастралната карта са нанесени три отделни
имота с индивидуализирани местонахождение, площ, а в имотния регистър -
различни съсобственици. Съдът е посочил в мотивите, че се произнася „по
искове за делба на ПИ с идентификатор № ........ и ПИ с идентификатор №
....... ПИ с идентификатор № .........“, с каквито искове не е бил сезиран, липсва
подобен предмет в делото, липсват и конституирани страни по дело за делба
на всеки от имотите поотделно.
Правят възражение, че квотите са определени в нарушение на закона.
Квотите на съсобствениците следва да правят общо число сто, а в случая
числото е 61.
6
Молят да се прекрати производството по делото и да се обезсили
Решение № 260070 от 14.8.2023г., постановено по гр.д. № 2176/2018г. на
Районен съд Варна, 35-ти състав; или да се отмени решението, като
неправилно в частта, с която е допусната делба на имотите, представляващи
ПИ с идентификатор № ........ и ПИ с идентификатор № ....... и се отхвърли
иска за делба на ПИ № ...... поради това, че са отпаднали и не са налице
материалноправните и процесуалноправни предпоставки за делба на имота,
описан в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от страна на Д. В. Д. чрез особеният представител адв.
М. Т., в който се посочва, че жалбата е неоснователна. Изтъква, че в
делбената маса могат да настъпят промени и в хода на извършване на
делбата. При извършване на делбата съдът следва да отчете настъпилите
промени в имота, след постановяване на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК,
стига същите да нямат последица създаването на нов обект на право на
собственост/ в който случай ще се извърши делба само на поземлен имот,
включващ в себе си само част от допуснатия до делба.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК останалите съделители не
депозират отговор на въззивната жалба.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирани лица, чрез надлежно оправомощени процесуални
представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260
и чл. 261 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 263826 от
31.08.2023 г., депозирана от Р. Х. Д. чрез адвокат К. К. против Решение №
260070 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2176/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 265862 от
04.09.2023 г. депозирано от С. Б. Н. чрез адвокат К. К. срещу Решение №
260070 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2176/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 263908 от
08.09.2023 г. депозирано от Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. М. и ........." ЕООД, чрез
адвокат Р. Ч., против Решение № 260070 от 14.08.2023 г., постановено по гр.
д. № 2176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 76/2024г. на ВОС за
7
05.06.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8