Р Е Ш
Е Н И Е № 372
гр.В**, 09.02.2021 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС, гражданска колегия в открито
заседание на 16 декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В* В*
Членове: 1. АН* П**
2. В* М*
при секретаря Н* К* като разгледа
докладваното от съдия Ан* П* въззивно гражданско дело № 539
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на П.Г.А. и Р.А. К*-А. чрез адв. Д.К*
против Решение №245 от 02.04.20г. по гр.д. №2583/19г. на ВРС в частта, в която
искът по чл.87,ал.З ЗЗД е уважен по отношение на прехвърлителя С.М.В. до
размера на притежаваните от нея 3/6ид.ч. от процесния недвижим имот. Иска от
съда да отмени това решение в обжалваната частта и постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове. Молят да им бъдат присъдени направените по делото
разноски. В жалбата се правят
оплаквания за неправилност, постановяване при
съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответниците по жалба С.М.В. и М.П.В.
чрез адв. Е.С* са подали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба и
моли съда да потвърди решението на ВРС в обжалваната част. Твърдят също, че въззивната
жалба е недопустима като просрочена.
С.М.В. и М.П.В. чрез адв. Е.С* са подали насрещна въззивна жалба против
решението на ВРС като го обжалват в частта, в която искът по чл.87,ал.З ЗЗД е
отхвърлен по отношение на наследствените от П. М* В* ид.части общо 2/6 ид.ч.
или по 1/6ид.ч. за всяка от тях. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и постанови ново, с което да уважи исковете изцяло като им присъди
разноски за въззивната инстанция.
П.Г.А.
и Р.А. К*-А. чрез адв. Д.К* не са подали отговор в законния двуседмичен срок.
В съдебно заседание въззивниците П.Г.
А* и Р.А. К* не се явяват и не се представляват.
Въззиваемите С.М.В. и М.П.В. се
представляват от адв. Е* С*, която оспорва въззивната жалба и поддържа
подадената от тях насрещна въззивна жалба и отговора на първоначалната въззивна
жалба.
При извършената служебна
проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на въведените с въззивната жалба
доводи. Неоснователно е направеното
възражение за недопустимост на въззивната жалба, поради това, че е просрочена.
Видно от приложените съобщения, ответниците са получили преписи от решението на
18.06.2020 г. – работен ден и срокът за обжалване , който е двуседмичен изтича
на 02.07.2020 г. Въззивната жалба е подадена на 02.07.2020 г. по пощата, видно
от пощенското клеймо и следователно е подадена в срок.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като обсъди доводите
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
ВРС е сезиран с иск от С.М.В. *** и М.П.В. от гр. П*, чрез адв. Е* С*
против П.Г.А. и Р.А. К* - А.,*** с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Установено е
по делото от първоинстанционния съд, че на 29.07.2008г. С.М.В. и съпругът й П.
М* В* са прехвърлили на ответника П.Г.А. собствения си недвижим имот: жилище -
апартамент с идентификатор 10971.502.144.1.3., находящ се на третия етаж от
масивната триетажна сграда с идентификатор 10971.502.144.1., построена в
поземлен имот с идентификатор 10971.502.144 по КК на гр. Видин с административен
адрес: гр. В*, ул. Ш* с* № * заедно с припадащите се идеални части срещу
задължението на първия ответник да издържа и гледа прехвърлителите докато са
живи и да им осигури спокоен и нормален живот, какъвто те са водили до сега,
като продавачите са си запазили вещното право на ползване. Този факт се
установява от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № 89, том V, рег. № 4515, дело № 805/2008г. на нотариус № 029 с
район на действие РС – В* .
От
представения препис на удостоверение за сключен граждански брак, изд. от
Столична община, район К* с*, се установява, че ответниците П.Г.А. и Р.А. К* - А.,
са сключили граждански брак на 06.05.2000г. и към
момента на сключване на договора са били вече съпрузи.
От
представеното удостоверение за наследници от 16.04.2019г. изд. от общ. В*, се
установява, че П. М* В* е починал на 24.05.2015г., за което е издаден акт за
смърт № 0330/25.05.2015г. Негови наследници са ищцата С.М.В. - съпруга, ищцата М.П.В.
- дъщеря и В* П.А. - дъщеря.
Представени
са от страните и многобройни документи за платени режийни разходи, от които не
може да се направи извод, кой е извършил плащането.
По делото са
разпитани шестима свидетели.
Между ищцата и ответницата е сключен алеаторен договор за прехвърляне на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане, който по своята същност е
възмезден договор. Всяка от страните е поела свое задължение, което е длъжна да
изпълнява. Основание да иска разваляне на договора има само изправната страна.
С този договор, едната страна поема задължение да гледа и издържа другата до
края на живота й, срещу една престация, която другата извършва. С подписването
на договора по нотариален ред е настъпил транслативният ефект-правото на
собственост е преминало от прехвърлителите върху преобретателя. С това
прехвърлителят е изпълнил задължението
си по договора и има основание да
изисква изпълнение на договора за
издръжка и гледане от другата страна, ежедневно и в пълен обем.
Съдържанието
на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора
за издръжка и гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя
от постигнатото съгласие между страните, което следва да се тълкува съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да установи
изпълнение на задължението по договора от прехвърлителя, а именно, че е
прехвърлено правото на собственост на приобретателя и това е доказано в процеса
с представения нотариален акт. Доказателствената тежест за изпълнение на
поетите е договора задължения е на приобретателите - ответниците по делото.
Съгласно договореното, приобретателя се е задължил да издържа и гледа
прехвърлителите докато са живи, и да им осигури спокоен и нормален живот,
какъвто те са водили до сега. Обемът и характерът на грижите трябва да отговаря
на конкретните нужди на кредитора - Решение
№ 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Ц* Г*.
В случая, от
показанията на разпитаните пред ВРС свидетели е установено, че към момента на
сделката през 2008г., прехвърлителите са били в добро общо състояние за
възрастта си, обслужвали са се сами. През лятото са живели на село и в гр. В*,
а през зимата -в гр. С* при дъщеря си - свидетелката В* А., която е полагала
грижи за тях съвместно с ответника П.А., като последният е участвал основно е
парични средства, закупуване на хранителни продукти, както и транспортиране на
прехвърлителите където е необходимо. Установено е също така, че
прехвърлителката С.В. е живяла за малко при дъщеря си в гр. П*, но това е
станало едва след смъртта на съпруга й П. В*. Липсват каквито и да било данни
преди това, прехвърлителите да са живели при другата си дъщеря - ищцата М.В.
или същата да е живяла в гр. В* при родителите си.
Тези
обстоятелства се установяват от показанията на свидетелката С* Г*, която има
преки и непосредствени впечатления от отношенията между прехвърлителите,
ответникът и неговата майка. Първоинстанционният съд правилно е дал вяра на
показанията на свидетелката Г*, като е изложил съображения за това. Същите
потвърждават показанията на свидетелката В* А. относно обема и вида на
положените грижи по отношение на прехвърлителите. Въпреки близката родствена
връзка на св. А. със страните по делото, съдът кредитира и нейните показания
като обективни, тъй като се припокриват с показанията на св. Градинарова, както
и с част от показанията на останалите свидетели. ВРС не е дал вяра на
показанията на свидетелките Б* В. и В* В., че за прехвърлителите не са полагани
никакви грижи от страна на преобретателя и че е налице пълно неизпълнение на
задълженията по договора за издръжка и гледане. И двете свидетелки не отричат,
че прехвърлите през лятото са живели на село и в гр. В*, а през зимата са
живели при тяхната леля - св. А. ***. С оглед на това, че едната свидетелка
живее от години в гр. П*, а другата в с. Н*, съдът приема, че същите не са
имали непрекъснати, преки и непосредствени впечатления за обема на
предоставените грижи от страна на преобратетелите, а показанията им се базират
на субективно разбиране относно изпълнение на договора за издръжка и гледане,
като съдът отчита и факта на близката им родствена връзка с втората ищца по
делото, която е тяхна майка и е напълно разбираемо да са заинтересовани от
изхода на спора. Доказателство за това са например показанията на св. Б* В. в
частта, в която същата твърди, че през целия период от сключване на договора
през 2008г. до момента, грижи за прехвърлителите е полагала само нейната майка,
която е живяла в гр. П*. Тези твърдения не намират опора и не съответстват на
нито едно от събраните доказателства по делото.
Въпросът дали е налице изпълнение се решава конкретно
за всеки случай, с оглед ангажираните по делото доказателства, като няма пречка
- изпълнението на конкретните задължения да се осъществява и чрез трети лица - Определение № 796/01.06.2012г. по
гр.д. № 202/2012г. на ВКС, IIIг.о.
По отношение
на прехвърлителя П. В*: В случая се събраха достатъчно доказателства, че
ответникът е изпълнявал поетите по договора задължения, както лично, така и
чрез майка си с оглед действителните нужди на кредиторите до смъртта на П. В*.
Фактът, че липсват данни, приживе прехвърлителят да е образувал дела срещу
ответниците за разваляне на договора за гледане и издръжка, е достатъчен да
обоснове, че същият се е чувствал удовлетворен от насрещната престация на внука
си. Индиция за това са както
показанията на св. Г*, че П. В* е споделял приживе, че внукът му П. се грижи за
него, така и показанията на свидетелките Борислава и В* В*, които посочват, че
след прехвърляне на имота, баба им и дядо им не са споделяли нищо във връзка с
поетото от ответника задължение за издръжка и гледане. В тази връзка,
показанията на св. Р* Н*, че прехвърлителите се оплаквали, че внуците не ги
гледали, и според него това били внуците П. и С*, ВРС е приел за изолирани и несъответстващи на
показанията на другите свидетели и поради това не ги е кредитирал.
Доказателства
за изпълнение на договора по отношение на П. В* от страна на втория ответник не
се събраха, но съгласно ТР № №
6 от 15.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК, когато
поетите по договора за гледане и издръжка задължения, се изпълняват от единия
длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен
обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на
договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на
неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения
спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира исковата претенция в частта на
разваляне на договора за гледане и издръжка по отношение на прехвърлителя П. В*
за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Неоснователни
в този смисъл са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че неправилно е
отхвърлен иска по отношение на прехвърлителя П., за което съображения са
изложени по-горе.
По отношение
на исковата претенция на прехвърлителката С.В., съдът намира следното:
Задължението
за издръжка и гледане по сключения алеаторен договор изисква постоянно и
непрекъснато изпълнение от страна на ответната страна. Ако това изпълнение е
непостоянно и непълно, което води до невъзможност прехвърлителката да живее
спокойно и несмущавано и без намаление на жизнения й стандарт, тогава
неизпълнението е значително и то обосновава развалянето на договора. В този
смисъл е постоянната практика на ВКС.
В процеса
безспорно е установено от показанията на разпитаните свидетели, че през един
дълъг период от време ответникът е полагал грижи за ищцата, лично и чрез трето
лице, но от лятото на 2019г. отношенията на страните са се влошили. Ищцата е
отказала да се върне да живее в гр. С*, като в процеса останаха неизяснени
обстоятелствата довели до нейния отказ. От м. октомври 2019г. непосредствените
грижи за нея са поети от дъщеря й М.В.. От тогава ответникът е преустановил
изпълнението на задълженията си по договора в техния пълен обем и не е осигурил
на ищцата необходимите грижи и издръжка, като се има предвид възрастта на
ищцата - 87г. и влошеното здравословно състояние, което не й позволява да се
грижи сама за себе си. Тези обстоятелства се установяват от показанията на
свидетелите Б* В., В* В.. Свидетелката В* А. също установява, че от тази дата
сестра й полага грижи за ищцата.Фактът, че след тази дата същият спорадично е
извършвал някакви плащания или превод на незначителни суми по сметка на ищцата,
не е достатъчен, за да се приеме, че изпълнява задълженията си по договора за
издръжка и гледане в пълен обем.
Задължението
по алеаторния договор е неделимо по обем и периоди. Ответникът е следвало да
престира такива грижи, които да съответстват на нуждите на прехвърлителката.
Неизпълнението на задълженията за част от обема на дължимата престация и не за
целия период, е основание за разваляне на договора изцяло поради неизпълнение.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД е неприложима в настоящия случай, тъй като
неизпълнената част не е незначителна, с оглед интересите на кредитора.
Изпълнението на задълженията по сключеният договор изискват и съдействието
на кредитора. Дори и да се приеме, че е имало отказ от страна на
прехвърлителката, че не е оказала необходимото съдействие, за да бъде изправна
страна по договора, длъжникът не се освобождава от задължението си, а ако държи
за изпълнение, следва да трансформира задължението си за издръжка и гледане в
паричният му еквивалент и да изпълнява задължението си, чрез заплащане по
установеният ред на съответната сума. При неоказано съдействие от страна на ищцата, включително и при
провокативно поведение от нейна страна, ответникът би бил изправна страна само
ако е предоставил изпълнение на задълженията си в парична равностойност, т.е в
размер, съответстващ на вида и обема на дължимите грижи и издръжка. В случая
това не е сторено. Едва в хода на делото ответникът е започнал да извършва
плащане на парични средства, които ищцата не е приела. Дори и да се приеме, че е имало отказ от страна на прехвърлителката, че не
е оказала необходимото съдействие, за да бъде изправна страна по договора,
длъжникът не се освобождава от задължението си, а ако държи за изпълнение,
следва да трансформира задължението си за издръжка и гледане в паричният му
еквивалент и да изпълнява задължението си, чрез заплащане по установеният ред
на съответната сума. Ответникът би бил изправна страна, ако още преди
предявяването на исковата молба поиска от Съдът трансформиране на задължението.
Липсват данни за това, поради което, съдът намира, че ответника е следвало да
доставя дължимите грижи във вид, обем и качество, така, както са уговорени от
страните.
С оглед на
горните съображения, настоящият съдебен състав намира исковата претенция в
частта по отношение на ищцата С.В. за основателна и като такава ще следва да се
уважи, като договора за гледане и издръжка ще следва да се развали поради
неизпълнение до притежаваната от тази ищца идеална част от процесния имот.
Като е стигнал до същия краен извод, видинския районен съд е постановил
обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход
на спора въззиваемите имат право на разноски. Представени са документи за
направени такива в размер на 394 лева, които следва да бъдат присъдени. Предвид
неоснователността на насрещната въззивна жалба въззивниците П.А. и Р.А. имат
право на разноски съразмерно с отхвърлената част, но липсват доказателства за
направени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, ВОС
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №245 от 02.04.20г. по гр.д. №2583 по описа за
2019г. В* районен
съд.
ОСЪЖДА П.Г.А. с ЕГН
********** и Р.А. К* - А. с ЕГН **********,*** да заплатят на С.М.В. с ЕГН **********
*** разноски в общ размер от 394 лева.
На основание
чл.280,ал.3,т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове: