Решение по дело №478/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 115
Дата: 9 август 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20211890100478
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Сливница, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100478 по описа за 2021 година
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл.131, ал.1 и чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.3 СК от С. ИВ. АЛ., с ЕГН
********** от гр. С., ул. „............., срещу С. ВЛ. Т., с ЕГН **********, с
адрес в гр. С., ул.“............. с който ищцата иска да бъдат ограничени
родителските права на ответника, евентуално да бъде ограничен режимът му
на лични контакти с роденото по време на съвместното съжителство на
страните малолетно дете Б. С. Т. с ЕГН **********.
В исковата молба е изложено, че страните по делото са се намирали във
фактическо съжителство, по време на което на 08.06.2018 г. се родила дъщеря
им. Отразено е, че през 2019 г. страните са се разделили, ищцата и детето се
преместили в дома на родителите й. Посочено е, че по силата на определение
№ 187/ 04.03.2020 г. по гр. д. № 627 / 2019 г. по описа на PC - Сливница, на
нея било предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето. В
изпълнение на съдебния акт ищцата не е възпрепятствала контактите на
ответника с детето. Направило й впечатление обаче, че при всяко взимане и
връщане на детето в дома й ответникът миришел на алкохол, отказвал да
1
говори с нея и й предавал детето като бързал да си тръгне. Отразено е в
исковата молба, че при оставянето на детето при майката, то не било в добро
състояние, отказвало храна и било отпуснато, но на следващия ден се
връщало към обичайното си състояние. Ищцата твърди, че на 20.06.2021 г.
ответникът отново взел детето и го върнал около 18.00 часа в лошо състояние
– то било силно зачервено, плачело и залитало. ПО съвет на личния си лекар
ищцата с помощта на сестра й закарали детето в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“-
София, където от дежурния лекар били изпратени в клиничната лаборатория
на спешното отделение и там взели кръв на детето. При изследванията на
кръвта било установено, че има 0.22 промила алкохол. Ищцата заявява, че се
погрижила детето да се хидратира и наспи добре и на следващия ден
състоянието му видимо се подобрило.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен
отговор.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да докаже твърдяните в исковата молба
обстоятелства, а именно, че са налице основанията, които да обосноват
ограничаването на родителските права на родителя, който не ги упражнява
непосредствено или ограничаване на определения и изпълняван до момента
режим на лични контакти с детето, тъй като поведението му поставя в
опасност здравето и личността на детето или трайно и без основателна
причина не полага грижи за детето.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника й адв. А. поддържат
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си адв. А.,
оспорват предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
За известно време в периода 2018 г. – 2019 г. ищцата и ответникът се
намирали във фактическо съжителство, по време на което на 08.06.2018 г. се
родила дъщеря им Б. С. Т., което се установява от удостоверение за раждане
№ **********, издадено от Столична община, район „Триадица“, въз основа
на акт за раждане № 1127 от 14.06.2018 г. През 2019 г. страните са се
разделили, като ищцата заедно с детето са се преместили д аживеят в дома на
нейните родители в гр. С., ул. „............., а ответникът е останал да живее в
2
своето собствено жилище – етаж от къща, находящ се в гр. С.., ул.
„.........................
С определение № 187/04.03.2020 г., постановено по гражданско дело №
627/2019 г. по описа на РС-Сливница, съдът е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето Б. С. Т. на майката С. ИВ. АЛ., а
на бащата С. ВЛ. Т. е определил следния режим на лични отношения с детето:
до навършване на неговата тригодишна възраст бъщата е имал право да взима
детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00
часа до 18.00 часа, без преспиване; след навършване на неговата тригодишна
възраст бащата има право да взима детето при себе си всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа без преспиване и
всяка трета неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване,
както и един път годишно за 20 календарни дни през летния сезон, във време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Ответникът лично е вземал и връщал детето, като почти всеки път е
лъхал на алкохол и е бързал да си тръгне. На забележките на ищцата, че не
може в такова състояние да вози детето, той й отвръщал, че не е никоя, че да
му казва какво да прави. Ответникът никога не е пожелал да разкаже на
ищцата как е минал денят им, но тя е забелязала, че детето се връща вкъщи в
недобро състояние – отпуснато и отказващо да се храни, което силно
обезпокоявало ищцата, но, тъй като още на следващия ден детето се връщало
към своето обичайно състояние, отдавала неразположението му на различната
среда, в която е прекарало деня.
На 20.06.2021 г. ответникът отново взел детето и го върнал в дома на
ищцата в 18.00 часа. Този път, обаче, детето изглеждало зле – било силно
зачервено, плачело и залитало. Притеснена ищцата се обадила на личния
лекар на детето – д-р К. И., която я посъветвала да се обърне към токсиколог.
Тъй като не може да шофира, ищцата помолила сестра й – свидетелката Е. А.,
да ги закара с детето до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в гр. София, където на
детето била взета кръвна проба, резултатите от изследването на която
показали наличието на 0,22 промила алкохол в кръвта на детето. По лекарска
преценка детето и майката се прибрали вкъщи. На следващия ден детето
спало повече от обикновено, ищцата продължила да му дава повече течности
и до вечерта състоянието му се е подобрило.
3
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели Занка Борисова Р. и Е. И. А.,
чиито показания съдът кредитира като обективни, непротиворечиви и
възпроизвеждащи непосредствените им лични впечатления от относимите
към предмета на доказване факти, както и от приетите по делото писмени
доказателства – удостоверение за раждане № **********, издадено от
Столична община, район „Триадица“, въз основа на акт за раждане № 1127 от
14.06.2018 г., справка за съдимост, постановление за отказ да се образува
наказателно производство изх. № 872/21/26.10.2021 г., постановление за отказ
да бъде образувано досъдебно производство изх. № 897/20/28.07.2020 г.,
справка от РУ-МВР-Сливница изх. № 1038/12.05.2022 г. и социален доклад.
Видно от изготвения социален доклад от ДСП – Сливница детето Б. С.
Т. се отглежда от майката, с подкрепата на нейните родители – З. и И. Р.. До
20.06.2021 г. бащата С.Т. редовно е взимал детето при себе си, съобразно
определения му режим на виждане с детето. Изразено е становище, че за
детето Б.Т. се полагат необходимите грижи, отглежда се в семейна среда от
майка си, с подкрепата на нейните родители, като потребностите на детето от
подслон, храна, дрехи и грижи са задоволени. Докладът е подробен и
прецизен и изцяло се кредитира от съда.
Съдът възприема като достоверни показанията на свидетелките Р. и А.,
тъй като тези свидетели обективно възпроизвеждат лично и непосредствено
възпиетите от тях факти, относими към предмета на доказване по делото и се
подкрепят от събраните писмени доказателства. От показанията на тези
свидетели се установява, че на 20.06.2021 г. ответникът е върнал детето Б.Т. в
дома на майката във видимо неадекватно състояние – разстроена, зачервена,
замаяна, странна, като по съвет на личния лекар на детето – д-р Илиева,
детето е закарано до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – гр. София, където след
направени кръвни изследвания е установено наличие на 0.22 промила алкохол
в кръвта на детето. Свидетелката Р. твърди, че детето, както и предишните
пъти, е повтаряло, че не иска да ходи повече при баща си, както и че е имало
и други случаи, когато, след връщане на детето в дома на майката, са имали
съмнения, че му е даван алкохол, и са търсели начин да проверят, но, заради
пандемията от Ковид 19, не са успявали да го направят. Съдът намира
показанията на свидетелите Р. и А. за достоверни и обективно депозирани,
4
тъй като тези снвидетели имат непосредствени впечатления относно
изложените обстоятелства, релевентни към предмета на доказване.
При така установените обстоятелства, съдът намира следното от правна
страна:
Искът е с правно основание чл. 131, ал.1 от СК.
Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от СК предвижда, че когато поведението
на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето, районният съд взема съответните мерки в интерес на
детето, като ограничава родителските права - отнема или поставя условия за
упражняването на някои от тях и може да възложи осъществяването им на
друго лице.
Материалноправните предпоставки на чл. 131, ал.1 от СК за
ограничаване на родителските права са следните: 1. поведение на родителя
(действие или бездействие); 2. създадена опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето; 3. причинно-следствена връзка
между поведението и опасността; 4. вина на родителя и 5. случаят да не е
особено тежък. За решението, с което съдът ограничава родителските права,
е необходимо осъществяването на всяка от кумулативните предпоставки.
Основанията за ограничаване или отнемане на родителските права съгласно
чл. 131 и чл. 132 от СК и съдебното установяване на основанията (чл. 133-136
от СК) са една от мерките за закрила на детето, които държавата е предприела
съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Р България и чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Р България е страна. В
настоящото производство съдът е задължен да следи служебно за висшите
интереси на детето, т.е. в настоящия случай съдът следва да прецени налице
ли е поведение от страна на бащата, което да бъде квалифицирано като
такова, представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето Б. С. Т. и по какъв начин това поведение въздейства
върху него.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на
20.06.2021 г., след като е прекарало деня с баща си С. ВЛ. Т. – ответник по
настоящото дело, т.е. във времето, в което той е трябвало да се грижи за него,
детето Б. С. Т. е употребило под някаква форма алкохол, в резултат на което и
след извършените му кръвни изследвания, е отчетено наличие на 0.22
промила алкохол в кръвта на същото. От горното следва изводът, че с
безотговорното си поведение (независимо дали действие по предоставянето
5
на алкохолни напитки или бездействие, изразяващо се в неупражняване на
необходимия контрол детето да няма достъп до такива) бащата е създал
опасност за здравето на детето, като случаят не е особено тежък, т.е. налице
са законовите предпоставки за уважаване на иска, като родителските права на
ответника следва да бъдат ограничени, като бъде изменен определения с
определение № 187/04.03.2020 г., постановено по гражданско дело №
627/2019 г. по описа на РС-Сливница режим на лични отношения, както
следва: бащата С.Т. да има право да посещава и вижда детето Б.Т. всяка
първа и трета събота от месеца, за времето от 10.00 часа до 13.00 часа, на
адреса на майката и в нейно присъствие.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 430 лева, от
които 400 лева за адвокатско възнаграждение и 30 лева за заплатената
държавна такса по производството.
Воден от горното и на основание чл. 131 ал.1 от СК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОГРАНИЧАВА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА на С. ВЛ. Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., С. област, ул. “............. по отношение
на детето Б. С. Т., с ЕГН **********, като:
ИЗМЕНЯ определения с протоколно определение от 04.03.2020 г. по
гражданско дело № 627/2019 г. по описа на Районен съд - Сливница режим на
лични отношения на детето Б.Т. с баща му С.Т., както следва:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата С. ВЛ. Т. с
детето Б. С. Т.: бащата да посещава и да вижда детето Б. С. Т. всяка първа и
трета събота от месеца, за времето от 10.00 часа до 13.00 часа, по
местоживеене на детето - на адреса в гр. С., ул. „............., ..........., в
присъствието на майката С. ИВ. АЛ..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. ВЛ. Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Сливница, Софийска област, ул. “.............
да заплати на С. ИВ. АЛ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.
„............., ........... сумата в размер на 430 (четиристотин и тридесет) лева,
представляваща направените от нея разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
6
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7