Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 01.08.2018 година
град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На деветнадесети
юли 2018 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 397 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са искове за увеличаване на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК.
Ищците Д.Н.Й., като майка и законен представител
на малолетното дете Н.Х.Й. и от К. Х.Й., непълнолетна, действаща със съгласието
на законния си представител Д.Н.Й. твърдят
в исковата си молба, че Х.К.Й. и Д.Н.Й. са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с влязло в сила решение по гр.дело №46/2017г. по описа на РС
Ст.Загора. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение
на родените от брака деца Н.Х.Й. и К. Х.Й. е предоставено на майката, а баща е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140.00 лв. за Н. и 160.00 лв.
за детето К., считано от 28.12.2016 год., до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката.
Ищците
заявяват, че от определянето на тази издръжка е изминал значителен период от
време – повече от 12 месеца, през който станало ясно, че така определената
издръжка е крайно недостатъчна за задоволяване на елементарните ежедневни нужди
на децата от храна, облекло, помагала, пособия, учебници, отопление и т.н. Детето
К. сега било вече в девети клас. Освен това по отношение на К. се оказало, че
има специфичен здравословен проблем – липсващи два зъбни зародиша, като това
водело до липса на два зъба-немлечни, което налагало да се имплантират два
зъба, като преди това се извърши цялостно лечение на детето. Това лечение не се
заплащало от НЗК и се поемало изцяло от пациента, в случая от родителите. По
предварителни оценки общата сума за лечението и имплантите ще възлезе на
2400.00 лв. Всеки опит на ищцата Д.Н. да постигне каквото й да било съгласие с
ответника Х.К. да предостави поне част от необходимата сума за детето бил
неуспешен. Когато била определена издръжката в размер на 140.00 лв. за детето Н.,
то било в пети клас, сега вече е в шести, но дори през предходната година тази
сума била крайно недостатъчна за задоволяване на нуждите на детето от храна,
облекло, обувки, учебни пособия и помагала, отопление на стаята през зимата,
като ищцата се е надявала, че ответникът ще увеличи сумата за издръжката, тъй
като получава солидно трудово възнаграждение - около 1700.00 лв. брутно, за
разлика от майката, която получава 700.00 лв. брутно трудово възнаграждение.
Разликата във възнаграждението на двамата родители била повече от два пъти, съответно
и техните финансови възможности са почти три пъти по-различни. Докато майката
едва преживявала с получаваното трудово възнаграждение, тъй като следвало да
осигури и собствената си издръжка, бащата имал високи финансови възможности.
С
оглед на изложеното ищците считат, че определената издръжка по гр.д. №46/2017
година по описа на PC Стара
Загора, е крайно недостатъчна за нуждите на децата Н. и К., като поради своите
ниски доходи майката не е в състояние да осигури сама сумите, които са необходими,
а бащата има почти трикратно по-високо брутно трудово възнаграждение, няма
други деца, на които да дължи издръжка, като следва да се отчете и
обстоятелството, че майката полага ежедневните постоянни грижи за децата, които
не могат да бъдат оценени в пари. Считат, че за ежемесечната издръжка на детето
Н. са необходими и достатъчни 400.00 лв., от които 300.00 лв. следва да поеме
бащата, което е изцяло в неговите възможности, а останалата част от сумата,
ведно с непосредствените грижи, които трудно се оценяват в пари да се поеме от
майката. 3а ежемесечната издръжка на детето К. са необходими и достатъчни
450.00 лв., от които бащата следва да поеме 350.00 лв., а останалата част от
сумата, ведно с непосредствените грижи, които трудно се оценяват в пари - да се
поеме от майката.
Молят
съда да постанови решение, с което да измените размера на присъдената издръжка
по гр.д. №46/2017 година по описа на PC Стара
Загора, както следва: да осъди Х.К.Й. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
300.00 лв. вместо 140.00 лв. за детето Н., чрез нейната майка и законна
представителка Д.Н.Й., считано от датата на подаването на исковата молба, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката; да осъди Х.К.Й. да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лв. вместо 160.00 лв. за детето К.
Х.Й., действаща лично и със съгласието на нейната майка и законна представителка
Д.Н.Й., считано от датата на подаването на исковата молба, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката. Претендират направените
по делото разноски.
Ответникът
Х.К.Й. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище,
че оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че може да
заплаща за всяко от децата по 20 лева повече месечна издръжка и моли иска за
издръжка на малолетното дете Н.Х.Й. за размер над 160 лева и иска за издръжка
за непълнолетното дете К. Х.Й. за размер над 180 лева месечно, да бъдат
отхвърлени.
Оспорва
твърдените в исковата молба факти и обстоятелства. Заявява, че винаги е бил
отговорен родител и редовно е заплащал издръжка за децата си. При прекратяване
на брака по гр.д. № 46/2017 г. по описа на РС Стара Загора приел всички условия
на бившата си съпруга с оглед интересите на децата. Споразумели се за поисканите
от майката размери на издръжки на децата и се разбрали да не се водят скоро
дела, тъй като определените суми са достатъчни и да не се правят допълнителни
разноски. Освен това ответникът се съгласил ползването на съсобствения им
апартамент да се предостави на бившата му съпруга, като досега тя не му е заплащала никакви
суми за ползването на частта му от имота. Вън от това, по време на брака
изтеглили кредити, които изцяло използвали за семейни нужди, но през цялото
време само ответникът ги изплащал. Ежемесечните погасителни вноски се удържали
от заплатата му, а досега бившата му съпруга не е давала никакви суми за
погасяване на тези общи задължения. След като се развели и бившата му съпруга
останала в съсобствения им апартамент, той нямало къде да живее, тогава му
предложили работа в София с предоставяне на ведомствена квартира, която той
заплащал, както и консумативите за нея. Тази квартира била само от една стая и
условията не били добри, но предвид задълженията, които плащал не можел да си
позволя по-скъпа квартира. Всички общи движими вещи, включително лекия
автомобил, останали при бившата му съпруга и само тя ги ползвала. Въпреки
всички отстъпки, които направил, мислейки за доброто на децата си, не срещал
разбиране у майката.
Оспорва
твърденията, че са налице основания за увеличаване на размера на първоначално
определените издръжки над посочения по-горе от него размери за всяко от децата.
В периода след влизане в сила на решението по бракоразводното дело, с което
била определена издръжката за децата, не са настъпили промени както относно
нуждите на децата, така и относно неговите възможности; от определяне на
издръжката е изминал кратък период от време; при ответникът нещата се влошили с
оглед на факта, че живее на квартира в София; разходите му се увеличили
значително, тъй като освен издръжките на децата, изплащал общите кредити,
плащал квартира, консумативни разноски, транспорт поради големите разстояния в
София, както и при пътуванията му до Стара Загора, а и като цяло животът в
София бил много по-скъп; оставали му минимални средства да живее, не можел да
си позволи почти нищо, извън най-необходимото. Заявява също, че работата му е
трудна и отговорна и изисква спокойствие, сили, здраве и добра кондиция, а при
неговия начин на живот, в малка и неудобна квартира, с минималните средства, с
които разполага, му е много трудно. Сочи, че има и здравословни проблеми, за
решаването на които също трябват средства. Твърди, че бившата му съпруга нехае
и не плаща своята част от общите им кредити, включително ипотечния за
апартамента и тъй като той ги погасява изцяло, е изключително натоварен
финансово и едва оцелява.
Сочи
също, че знае за проблема на детето К. с липсата на два зъба, но счита, че той
може да бъде решен след завършване на растежа на челюстта, вероятно след като
навърши двадесет години и тогава ще се предприемат нужните мерки. Майката не му
е дала конкретна информация и не му е предоставила никакъв документ дали е
нужно и какво се прави в момента и ако се прави, колко струва, като на
зададените въпроси отговаряла уклончиво. Досега не били предприети действия,
тъй като не е настъпил момента. От дъщеря си К. знаел, че няма да се слагат
импланти. Освен това счита, че ако се налага някаква медицинска процедура на
детето, редно е тя да бъда съгласувана и с него като баща.
Заявява,
че няма възможност да заплаща издръжка в претендираните размери, които счита за
много високи с оглед потребностите на децата и неговите възможности.
Възнаграждението му не се е променило от определяне на издръжката досега и не е
високо, а удръжките и задълженията били големи и за да живея му оставали малко
средства.
Моля
съда да отхвърли предявените искове за увеличение на издръжки за малолетното
дете Н. над размера 160 лева, а за непълнолетното дете К. над размера 180 лева,
като неоснователни над посочените суми. Претендира направените по делото
разноски.
Дирекция
“Социално подпомагане” Ст.Загора, редовно призована, не изпраща представител. Представя
по делото социален доклад.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От
представените по делото удостоверения за раждане от ***г. и от 24.07.2007г. се
установява, че ответника е баща на децата Н.Х.Й., родена на ***г. и К. Х.Й.,
родена на ***г.
От приложеното
към настоящото дело гр.дело №46/2017г. по описа на РС Ст.Загора се установява,
че с влязло в сила решение е прекратен гражданския брак между Д.Н.Й. и Х.К.Й.,
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Н. и
К. е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка
в размер на 140,00лв. за Н. и 160,00лв. за К., считано от 28.12.2016г.
При преценка на материалните възможности на Д.Н.Й. съдът
се съобрази с представената по делото декларация за СИС и удостоверение за
трудови доходи, от които се установява, че същата няма сключен друг брак, нито
задължения към други ненавършили пълнолетие лица, притежава недвижими имоти и
МПС и получава брутно месечно трудово възнаграждение около 745,00лв. Ищцата
представя договор за потребителски кредит от 28.08.2013г. с
кредитополучател Д.Й. и солидарен
длъжник Х.Й. с размер на кредита 3850 евро; договор за потребителски кредит от
17.07.2012г. с кредитополучател Д.Й. и
солидарен длъжник Х.Й. с размер на кредита 10 000 евро. Представя също фактури
за платени битови сметки, квитанции за закупени храна, облекло, учебни помагала
и др.
По делото са представени фактура от 01.03.2018г. за
ортодонско лечение на стойност 1200лв. и квитанция за зъбни снимки на стойност
30лв.; становище от 18.05.2018г. за проведена стоматологична консултация на д-р
М.Нанева.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и
изслушана съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице, което
не е оспорено от страните се установява, че при извършен преглед на детето К. Й.
и запознаване с медицинската документация вещото лице е установило липса на
зъби 12,13,22,23, като между зъби 14 и 15 и зъби 24 и 25 има треми /разстояния,
а на долната челюст все още стоят временните пети зъби от двете страни; липса
на зъбен зародиш на зъби 12-хиподония и наличие на недоразвит зародиш на зъб
22. Вещото лице сочи, че е абсолютно наложително ортодонско лечение, като
подходяща за началото на лечението възраст се определя от вида и тежестта на
зъбно-челюстната деформация, мотивацията на пациента и готовността му за
съдействие, както и от цената на лечението; предпочитано е лечението да започне
в края на периода на смяна на временните зъби и след окончателния пробив на
постоянните /между 9 и 13 години. Вещото лице сочи също, че в конкретния случай
закъснелия пробив и липсата на зародиш са причина на нарушена говорна и
дъвкателна функция във фазата на отгризване. Посочва два начина на лечение:
запазване мястото на липсващите зъби чрез ортодонско въздействие и поставяне на
импланти; и преместване на всички зъби напред, за да компенсират
липсващите и промяна на формата и цвета на кучешките зъби, за да наподобяват
резци. Вещото лице посочва, че пазарна цена на ортодонското лечение може да
варира за цялото лечение между 2400 и 6000лв., а на имплантите между 1300 и
2000лв.
При преценка на материалните възможности на ответника
съдът се съобрази с представената по делото декларация за СИС и служебна
бележка за трудови доходи, от които се установява, че същия няма сключен друг
брак, нито задължения към други ненавършили пълнолетие лица, притежава недвижими
имоти и МПС и получава брутно месечно трудово възнаграждение около 1900,00лв. Ответникът
представя договор за наем на жилищно помещение в общежитие от жилищния фонд на
МО от 09.06.2017г., от който е видно, че същия ползва под наем жилищно
помещение в общежитие от жилищния фонд на МО в гр.София срещу месечна наемна
цена в размер на 18,26лв., месечно задължение за заплащане на разходи в размер
на 3,64лв. и консумативи в размер на 60,00лв. Представя също договор за
ипотечен кредит от 22.02.2007г., по който той е кредитополучател, а Д.Й. е
солидарен длъжник за банков кредит в размер на 21 600 евро. Във връзка с
издадено на ответника съдебно удостоверение по делото е постъпило писмо на
УникКредит Булбанк, в което е посочено, че ипотечен анюитетен кредит №954LRAM163001R49 BGN се обслужва от Х.Й.
с месечна погасително вноска 133,00лв.; потребителски кредит №870LBBA170131BF8 се обслужва от сметка с титуляр Х.Й. и месечна
погасително вноска 161,43лв.
По
делото е представен социален доклад на ДСП Ст.Загора.
Съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите
доходи, имотното му състояние, квалификация. Определената издръжка може да бъде
изменяна при изменение на обстоятелствата /чл.150 СК/, което изменение трябва
да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или възможностите
на дължащия издръжка. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално
необходимите нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се има
предвид и изменената икономическа обстановка в страната, поскъпването на
стоките и услугите, но със съображението, че това важи и за двете страни в
процеса, порастването на детето, а от там нарастването на неговите нужди и
потребности. Минималния размер на издръжката е регламентиран в чл.142 ал.2 от СК и е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която към
настоящия момент е в размер на 510лв., или минималния размер на издръжката
съгласно закона е в размер на 127,50 лв.
Като взе предвид изложеното по-горе съдът намира, че от присъждането
на издръжката е изминал период от около година, през който децата са пораснали
– към настоящия момент К. е на
Съдът
намира, че за задоволяване на потребностите на детето К. Х.Й., родена на ***г.,
с оглед възрастта й, възможностите на нейните родители и нормативната уредба за
размера на дължимата издръжка, е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в
размер на 480лв., като ответникът следва да заплаща 250,00лв., а останалата
част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и
възпитаването на детето. Искът в останалата част до претендирания размер следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът
намира, че за задоволяване на потребностите на детето Н.Х.Й., родена на ***г.,
с оглед възрастта й, възможностите на нейните родители и нормативната уредба за
размера на дължимата издръжка, е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в
размер на 400лв., като ответникът следва да заплаща 210,00лв., а останалата
част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и
възпитаването на детето. Искът в останалата част до претендирания размер следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ върху
увеличения размер на издръжката в размер 230,40лв.
Ищците
са направили искане за присъждане на направените по делото разноски, за които
представят списък по чл.80 ГПК.
По отношение
на претенцията на ищеца К. Й., непълнолетна, действаща със съгласието на
законния си представител Д.Й. за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение: Ответникът е
направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца Д.Й.. От представения по делото списък по чл.80 ГПК на
ищцата се
установява, че същата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв. /отразено като платено в брой в договора за правна защита и
съдействие/.
Съдът
намира, че искането на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца, е основателно по следните съображения: Размерът на
адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат, се определя при
условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане
на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално
определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда,
че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло
да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.1
т.6 от Наредба №1/09.07.2004г. на 300,00 лв. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. Делото
не представлява фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл.78 ал.5 ГПК следва да бъде намалено наполовина до размера на 300,00 лв.
Претенцията е за увеличение на издръжката за детето К. от
160лв. на 350лв., т.е. претендира се увеличение 190лв. С постановеното решение
съдът уважава частично искането за увеличение на присъдената по предходно
гр.дело издръжка, като увеличава същата с 90лв. и отхвърля иска за останалите
претендирани 100лв., т.е на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъдат
присъдени 90/190 части от направените разноски, които съобразно намалението са
в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение, или 142,11 лв., а на ответника на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъде присъдени 100/190 части от направените
разноски, които са в размер на 300лв., или 157,89 лв.
По
отношение на претенцията на ищеца Д.Й. за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение: Ответникът е
направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца Д.Й.. От представения по делото списък по чл.80 ГПК на
ищцата се
установява, че същата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв. /отразено като платено в брой в договора за правна защита и
съдействие /.
Съдът
намира, че искането на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца, е основателно по следните съображения: Размерът на
адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат, се определя при
условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане
на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до
минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2
предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не
би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.1
т.6 от Наредба №1/09.07.2004г. на 300,00 лв. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. Делото
не представлява фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл.78 ал.5 ГПК следва да бъде намалено наполовина до размера на 300,00 лв.
Претенцията на ищцата е за увеличение на издръжката за
малолетното дете Н. от 140лв. на 300лв.,
т.е. претендира се увеличение 160лв. С постановеното решение съдът уважава
частично искането за увеличение на присъдената по предходно гр.дело издръжка,
като увеличава същата с 70лв. и отхвърля иска за останалите претендирани 90лв.,
т.е на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени 70/160 части
от направените разноски, които съобразно намалението са в размер на 300лв.
адвокатско възнаграждение, или 131,25 лв., а на ответника на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да бъде присъдени 90/160 части от направените разноски, които
са в размер на 300лв., или 168,75 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
размера на издръжката присъдена по гр.дело №46/2017г. по описа на СтРС, както
следва:
ОСЪЖДА
Х.К.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и адрес за призоваване гр.****,
да заплаща на непълнолетното си дете К. Х.Й., ЕГН **********, със съгласието на
нейната майка и законен представител Д.Н.Й., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка
в размер на 250,00 лв., считано от датата на завеждане на иска – 17.01.2018г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за
увеличение на присъдена издръжка в останалата част до претендирания размер,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Х.К.Й., с п.а. да заплати на К. Х.Й., непълнолетна, действаща със съгласието на
нейната майка и законен представител Д.Н.Й., с п.а. направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 142,11 лв.
ОСЪЖДА
К. Х.Й., непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка и законен
представител Д.Н.Й., с п.а. да заплати на Х.К.Й., с п.а. направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 157,89 лв.
ОСЪЖДА
Х.К.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и адрес за призоваване гр.***,
да заплаща на малолетното си дете Н.Х.Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Н.Й.,
ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 210,00 лв., считано от
датата на завеждане на иска – 17.01.2018г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на присъдена
издръжка в останалата част до претендирания размер, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
Х.К.Й., с п.а. да заплати на Н.Х.Й., чрез нейната майка и законен представител Д.Н.Й.,
с п.а. направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 131,25 лв.
ОСЪЖДА
Д.Н.Й., с п.а. като майка и законен представител на Н.Х.Й. да заплати на Х.К.Й.,
с п.а. направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 168,75 лв.
ОСЪЖДА
Х.К.Й., с п.а. да заплати ДТ върху увеличения размер на издръжката в размер на 230,40лв.
в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 03.08.2018г., пред
Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :