Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 9 595 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове с правно основание чл.
432 ал.1 КЗ всеки за сума от по 30 000 лв.
В исковата молба на М.Р.К., П.А.М., К.М.Р. и М.М.Р.,
действащ чрез законния си представител П.А.М. се твърди, че на 26.06.2017 г., около
15.40 часа, на ПП І-4 км. 45+100 е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ****, управляван от Д.П.П. и лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******, управляван
от М.Р.К.. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген“,
който навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в лек
автомобил „Опел“, предизвиквайки верижно ПТП. Твърди се, че от ПТП-то ищците
получили множество увреждания, които им причинили болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Фолксваген”, да им заплати сумата от по 30 000 лв. за всеки
един от четиримата – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените
им травматични увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД, редовно уведомен, не е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК. Депозираният такъв на 16.11.2018 г.,
изпратен по пощата на 14.11.2018 г., е след изтичане на срока.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 29.09.2017г., предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице инж. П.И.Д. по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира
като обективно и компетентно изготвена, в която е посочено, че причина за
ПТП са субективните
действия на водача на лек автомобил
«Фолксваген» с органите за
управление довели до занасяне и навлизане
в насрещната лента на пътното
платно. Причината за настъпване
на ПТП е установена и с оглед
констатациите на констативен
протокол за ПТП с пострадали лица 38/21.07.2017 г. на ОД на МВР – гр. Ловеч.
Настъпилите вреди за ищците, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата, д-р П.С.П. е обосновал извод,
че при ПТП-то е четиримата ищци са получи мозъчно сътресение, травматичен
подкожен кръвоизлив. Отделно от това М.К. е получил и рентгенография на череп, П.М.
е получила разкъсно-контузна рана в областта на ляво
рамо, К.Р. е получил контузия на гръден кош и разкъсно-контузна
рана в областта на дясна китка, а М.Р. контузия на гръден кош. В заключението е посочено, че ищците К., М. и К.Р.
са търпели болки и страдания в период на 20 дни, с по-голяма интензивност в
първите десет, а ищецът М.Р. е търпял болки и страдания в период от 25 дни, с
по-голяма интензивност първите десет дни.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените им травматични увреждания, които са довели до болки и
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищците, степента и вида на увредите, продължителността на възстановителния период
/ 20-25 дни/ справедливо би било да се присъди сума от по 5 000 лв. за всеки
един като за горницата до пълните предявени размери от по 30 000 лв. исковете като
неоснователни следва да се отхвърлят.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 30.12.2017 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 11.11.2019
г. процесуалният представител на ищците е заявил искане да му бъде определено
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Такова основание не се сочи в
нито едно от пълномощните, представени по делото, поради което настоящият
съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение по посочения ред.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 375 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 000 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на М.Р.К., ЕГН **********, П.А.М., ЕГН **********,
К.М.Р., ЕГН ********** и М.М.Р., действащ чрез своята
майка и законен представител П.А.М., всички със съдебен адрес:*** - адв. А.М. сумата от по 5
000 /пет хиляди/ лв. за всеки един от четиримата, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано
на 26.06.2017 г. на път ПП І-4 км 45+100, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 30.12.2017 год. до окончателното им изплащане като отхвърля исковете
за горниците до пълните предявени размери от по 30 000 лв. като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН **********, П.А.М., ЕГН **********, К.М.Р., ЕГН ********** и М.М.Р., действащ чрез своята майка и законен представител П.А.М.,
всички със съдебен адрес:*** - адв. А.М. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 375 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78
ал.6 от ГПК сумата от 1 000 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: