Решение по дело №423/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20191720200423
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 293/14.05.                                      Година  2019                                       Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                       Втори наказателен състав На двадесет и четвърти април                                                                                      Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

Председател: Петя Котева

                                                                                       Съдебни заседатели:

Секретар Капка Станчева

като разгледа  докладваното  от   съдията    административно-наказателно дело      00423 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № F462964 от 22.02.2019 г. (НП), издадено от Р.Б.Д.- директор на офис Перник при Териториална дирекция на НАП, гр. София, с което на П.В.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева)  на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за нарушаване на чл.3, ал.1, т.2, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на МФ, вр. чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, тъй като на 20.12.2018 г.  в ТД на НАП София, офис Перник се установило, че в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал.3, т.2 от КСО, упражняващ дейност като собственик на ЕТ не е подал в законоустановения срок в чл. 3, ал.1, т.2 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., т.е до 25.04.2018 г. в компетентната ТД на НАП, която за лицето е ТД на НАП София, офис Перник, декларация образец № 1 "Данни за осигурено лице" за месец март 2018 година, тъй като същата е подадена на 06.05.2018 г.

Жалбоподателят П.В.П. по изложени в жалбата бланкетни доводи моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от свой повереник – адв. Кр.С. ***, който в хода на съдебните прения развива аргументи за нейната основателност предвид допуснати нарушения на закона, касаещи качеството, в което жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което счита, че е следвало да бъде санкциониран с имуществена санкция.

Въззиваемата страна Директор на офис Перник при ТД на НАП, гр. София, чрез упълномощения по делото представител - юриск. М.К.оспорва жалбата, като в хода на съдебните прения излага съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 20.12.2018 г. в офис Перник на ТД на НАП свидетелката Д.Е.Й. – на длъжност „инспектор по приходите” при ТД на НАП София, офис Перник, след извършена проверка в информационната система на НАП, установила, че П.В.П. в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал.3, т.2 от КСО, упражняващ дейност като собственик на ЕТ не е подал в законоустановения срок – до 25.04.2018 г., декларация образец 1 „Данни за осигурено лице” за м. март 2018 г., с оглед Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ. Констатирала, че това задължение е било изпълнено на 06.05.2018 г., когато декларацията е била подадена по електронен път и приета с протокол с вх. № 14000183030793/06.05.2018 г. Инспекторът счел, че е осъществен административнонаказателния състав на чл.3, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, във вр. чл. 5, ал.4, т.1 от КСО  и в присъствието на П.В.П., съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F462964/21.12.2018 г., с който поставила началото на административнонаказателно производство срещу П.П., в качеството му  на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал.3, т.2 от КСО, упражняващ дейност като собственик на ЕТ за горното нарушение. Актът бил предявен на П., който се запознал с него и го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си Р.Б.Д.- Директор на офис Перник при Териториална дирекция на НАП, гр. София,  въз основа на съставения АУАН, е издал атакуваното НП № F462964 от 22.02.2019 г.,  видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като на основание чл. 355, ал.1 от КСО за горепосоченото нарушение наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева).

Процесното НП било връчено на П.П. на 25.02.2019 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид АУАН бл. № F462964/21.12.2018 г., заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, протокол № 14000183030793 от 06.05.2018 г., удостоверяващ, подаденитe от П.П. данни с декларация обр. №1, за м. март 2018 г., справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице на П.П. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. Разпитана в хода на съдебното следствие актосъставителя  Д.Е.Й. поддържа констатираните в АУАН обстоятелства. 

От правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като не са допуснати нарушения при съставянето му. Обжалваното НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

Не се спори между страните, че П.В.П. е регистриран като едноличен търговец. ЕТ, действащ като търговец в стопанския оборот и търговски сделки, се явява осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО и §2, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ по отношение на  лица, които са наети на работа от него и за които същият дължи подаването на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за осигуряваните от него лица. ЕТ обаче  няма качеството на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО по отношение на неговия собственик П.П., който е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и §2, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, т.е.  в качеството си на самоосигуряващо се лице П. е длъжен да подава периодично декларация образец № 1 с данни само относно собственото си осигуряване. Именно и като самоосигуряващо се лице П.П. е следвало да депозира декларация образец № 1 за м. март 2018 г. до 25.04.2018 г. Чрез бездействието си до 06.05.2018 г. санкционираното лице  е осъществило фактическия състав на нарушение по чл. 3, ал.1, т.2 , б. “а” от Наредба Н-8/29.12.2005 г.,  вр. чл. 5 ал.4 т.1 от КСО.

Предвид изложеното съдът намира, че АНО правилно е определил субекта на нарушението, като административното наказание глоба е наложено на основание чл. 355, ал.1 от КСО на самоосигуряващото се лице П.П., а не на управлявания от него ЕТ, поради което и настоящият състав не споделя тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушителят е следвало да бъде санкциониран с имуществена санкция.

Съдебният състав намира, че по отношение на процесното административно нарушение следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Този извод се налага, тъй като процесното деяние се отличава от останалите нарушения от този вид, защото обществената му опасност е явно незначителна с оглед наличието на следните смекчаващи отговорността обстоятелства: изискуемата се декларация е била подадена със закъснение от 10 дни, което не е значително закъснение, като това е извършено по собствена подбуда от жалбоподателя, а не в следствие на действията на държавната администрация, т.е. осъщественото от П. поведение е израз на собственото му разбиране, че следва да изпълни законовото си задължение и да подаде декларация, като същевременно липсват данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения и в частност такива по КСО. Настоящият състав прие последното за безспорно доказано, с оглед изричното отбелязване в обжалваното НП, че нарушението е извършено за първи път. Нещо повече: Видно от приложената по административнонаказателната преписка справка от информационния масив на ТД на НАП в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. жалбоподателят стриктно е подавал в срок декларациите за съответните периоди, с изключение на процесната такава за м. март 2018 г., т.е. очевидно е, че П.П. е изпълнявал вменените му задължения изключително коректно, което налага извод, че визираната проява е инцидентна. Поради изложените съображения съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, тъй като са налице смекчаващи обстоятелства и то изключителни, като без съмнение липсват вреди и вредните последици, което води до извод, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Ето защо настоящият състав прие, че се касае за маловажен случай съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК и са налице всички предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като не е приложил посочената норма АНО е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. В този смисъл е и ТР № 1 от 12.12.2007 г. по н.д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. Ето защо и процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № F462964 от 22.02.2019 г., издадено от Р.Б.Д.- директор на офис Перник при Териториална дирекция на НАП, гр. София, с което на П.В.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева)  на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за нарушаване на чл.3, ал.1, т.2, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на МФ, вр. чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, тъй като на 20.12.2018 г.  в ТД на НАП София, офис Перник се установило, че в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал.3, т.2 от КСО, упражняващ дейност като собственик на ЕТ не е подал в законоустановения срок в чл. 3, ал.1, т.2, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., т.е до 25.04.2018 г. в компетентната ТД на НАП, която за лицето е ТД на НАП София, офис Перник, декларация образец № 1 "Данни за осигурено лице" за месец март 2018 година, тъй като същата е подадена на 06.05.2018 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

 

Председател: /п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ