№ 17740
гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110105749 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „ОТП .“ ЕАД, с която иска изменение на
постановеното по делото решение № 5526/30.05.2022г. в частта за разноските, като
счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал никакви
действия по принудително събиране на вземането по изп. дело, което се е прекратило
по силата на закона.
Насрещната страна е подала отговор на молбата, в която излага съображения за
нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Съдът неправилно е приел в решението, че в конкретния случай (с оглед
конкретните обстоятелства) ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото и следва да отговаря за разноските. Ищецът по делото няма право на разноски,
тъй като ответникът е признал основателността на исковете, а извънсъдебното му
поведение не е дало повод за завеждането им. Вземанията, които са предмет на
исковете, са признати и за тях е издаден изпълнителен лист, като съществуването им не
се оспорва, а и е установено с влязла в сила заповед за изпълнение и следователно
издаването на изпълнителен лист не е нищо друго освен упражняване на право да се
пристъпи към принудително изпълнение на съществуващи вземания и издаването му,
респективно съществуването му, не може да се приеме за действие, което
неоснователно е предизвикало исковия процес. Този исков процес се основава на
факти, настъпили след установяване на вземанията и издаването на изпълнителния
лист, а именно изтичане на погасителна давност за вземанията. Нещо повече, за да
настъпи погасяване на вземанията по давност е необходимо не само да е изтекъл
давностния срок, но и длъжникът да се е позовал на изтичането му, каквото не се
твърди да е направено преди завеждането на исковата молба, като погасените по
давност вземания съществуват, могат да бъдат изпълнявани доброволно, но не и
принудително. Същевременно в образувания изпълнителен процес ответникът
единствено е подал молба на 31.10.2014г., с която е поискал да бъде конституиран като
взискател по делото поради извършена цесия. С молбата не са правени искания за
1
предприемане на действия по принудително изпълнение, като сам ищецът твърди да е
настъпило прекратяване на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, което прекратяване настъпва по силата на закона и без да е необходим изричен
акт – виж ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. С договор за цесия
от 30.10.2017г. ответникът е прехвърлил процесните вземания на друго лице, от което
следва, че след тази дата тотално се е дезинтересирал от тях, като няма доказателства
нито да е канил ищеца да ги плаща, нито да е искал изп. действия за тяхното събиране.
Следователно извънпроцесуалното поведение на ответника, изразяващо се единствено
в заявяване на извършената цесия по изпълнителното дело, без да са правени каквито и
да било искания за принудително изпълнение и без да е налице изявление на длъжника
за позоваване на изтекла давност, не може да се приеме за извънпроцесуално
поведение, дало повод за завеждане на отрицателен установителен иск. Ищецът има
интерес да установи действителното правно положение в отношенията си ответника,
но право на разноски би имал само ако предприетата от него съдебната защита е
необходима не само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за
защита, а когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от
естество да предизвикат принудително събиране на вземанията (в този смисъл
определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Определение
№474/07.11.2019 по ч.гр.д. №3063/2019 г.на ВКС,ІV г.о.). В изложения смисъл е и
Определение № 4201/10.05.2022г. по ч. гр. д. № 4309/2022г. на СГС, VI-Ж състав.
Следователно ответникът, който е признал иска и не е дал повод за завеждане на
делото, не дължи разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК, поради което и решението
следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отменена частта, в която
ответникът е осъден да заплати такива на ищеца.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 5526/30.05.2022г., постановено по
настоящото дело, като ОТМЕНЯ същото в частта, в която ответникът „ОТП .“ ЕАД е
осъден да заплати на ищеца Д.А. Х. сумата от 863,15лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2