№ 39
гр. Варна, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000500 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приета за
разглеждане въззивна жалба, подадена от ищец ОУ „Св. Паисий
Хилендарски“ гр. Плиска срещу решение №160/11.07.2024г. по електронно
дело № 2024600100131 от ЕИСС (ГД 131/2024) по описа на ОС – Шумен, с
което е бил отхвърлен предявеният от него иск срещу „СЕМЕНА И ФУРАЖИ
ШУМЕН 2011“ЕООД за изменение на арендно плащане по договор от
04.12.2018г. за стопанска 2023/24г., по реда на чл. 16 ал. 5 ЗАЗ и съответно е
разпределена отговорност за разноски.
В производството по подготовка на делото с определение №
649/11.10.2024 г., настоящият съд се е произнесъл по допустимостта и
редовността на обжалването, като е отделил сезирането по определяне на
разноски по прекратена част от първоинстанционно производство, която е
останала извън въззивен контрол и е докладвал само оплакванията на
жалбоподателите по произнесения акт по същество.
Въззивникът ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ гр. Плиска,
представляван от директор, се е позовал на неправилно установени факти,
довели и до неправилно приложение на закона. Счита за необоснована
констатацията за отправено късно искане на собственика до арендатора за
коригиране на цената на арендното ползване за стопанска 2023/24г., тъй като
не само че са пренебрегнати доказаните разговори, предшестващи
нотариалната покана, но и авансовия характер на плащането, който изключва
приемането на размера като съответен за още неизтеклата година. Отделно
1
сочи изрична уговорка за актуализация на вноската при настъпила рязка
промяна в средните рентни плащания в землището, независимо дали към този
момент арендаторът е изпълнил задължение за плащане на рента, или такова
предстои занапред.
В писмено становище по същество законният представител бланкетно
поддържа същите доводи като пледира за уважаване на претенцията за
увеличаване на арендното плащане до 73лв на декар за арендуваните шест
земеделски имота за стопанската 2023/24 година, след отмяна на обжалваното
решение.
Въззиваемата страна „СЕМЕНА И ФУРАЖИ ШУМЕН 2011“ЕООД,
чрез адв. Г. оспорва жалбата с довод за правилно съобразени факти на
уговорено авансово плащане, извършено преди начало на стопанската година
и последващото добросъвестно предоговаряне на рентното плащане за
следващите години. Обосновава правилно тълкуване на закона, уреждащ
конститутивния иск само по отношение на част от договора, която не е
изпълнена и оспорва доводите, черпени от уговорка, която няма съдържание
на споразумение за автоматична промяна на възнаграждение. Моли за
потвърждаване на обжалвания акт, с който претенцията на арендодателя е
била отхвърлена. Тази страна не е пледирала пред въззивния съд по
съществото на спора.
Насрещните страни претендират за определяне на разноски за
настоящото производство, като само въззивника е конкретизирал в неоспорен
списък по чл. 80 ГПК направените разходи (л.41).
За да се произнесе по въззивните жалби, въззивният състав
съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в
обжалваната част на отхвърлен конститутивен иск на собственик на
земеделски земи за изменение на действащ аренден договор в частта за
арендното плащане за конкретна стопанска година, основан на твърдения за
възникнало право по чл. 16, ал. 5 във вр. с ал. 1 от Закона за арендата в
земеделието(ЗАЗ) при отказ на арендатора да приеме предложение за
увеличение на цената след промяна в обстоятелствата, при които тя е била
договорена. Ищецът е посочил, че ориентирът през 2018г. при определяне
размера на арендното плащане от 54 лв/дка е бил прогнозируем среден
размер на цени за землището на гр. Плиска, който съществено се е увеличил
през текуща година до 73лв, допълнително завишени до 77лв.за следващата
през м. август 2023г. след търг на земи от ДПФ.
Така формулираната претенция е била предявена първоначално пред РС
– Нови пазар, но след заявен от ответника отвод за местна и родова
неподсъдност и оспорване на интереса на ищеца след вече постигнато
споразумение за периода следващ текущата стопанска година,
производството е било изпратено на ОС-Шумен, който го е приел за
разглеждане, като съд по седалище на ответник. Този съд е възприел и своята
2
родова компетентност като първа инстанция според цената на иска,
определена след частично прекратяване на производството и изрично
ограничаване на сезирането от ищеца до изменение само на арендното
плащане за текущата 2023/24г. Въззивният съд отчита, че законът е предвидил
специална компетентност на районните съдилища за разрешаване на тези
спорове и затова цената на конститутивния иск, независимо дали има за
предмет преобразуващо право за целия остатъчен срок на договора или само
за част от него (една стопанска година) не може да изключи тази родова
подсъдност. Необоснованото изземване от окръжен съд на компетентност
обаче не изключва допустимостта на постановеното обжалвано решение (чл.
270 ал. 4 ГПК). Още повече, че макар процесната сделка да има търговски
характер, процеса е проведен по общия съдопроизводствен ред, който би бил
приложим от районен съд като първа инстанция. Няма пречка да бъде
проведен въззивният контрол по същество, доколкото самото право на иск е
надлежно упражнено от ищеца след конкретизирането на твърденията по
спор с ответника по наличието на основанието за изменение на договора
помежду им само за една стопанска година.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На първо място следва да се разгледат оплакванията по процесуалните
нарушения, касаещи установяването на фактите относно твърденията на
ищеца за възникване на потестативното право да иска от съда определяне на
нов размер на арендно плащане.
Между страните няма спор, че притежаваните от училището пет ниви от
пета категория и една от трета категория, в различни местности на землище на
гр. Плиска, са били предоставени за обработка на ответното дружество с
договор за аренда, сключен на 04.12.2018г.(вписан на същата дата в СВ при
РС-Нови Пазар), като изпълнението е било уговорено за 12 последователни
години с начало стопанска година 2022/23г. и край 2034г. Срещу ползването на
обработваемите земи, арендаторът се е съгласил да заплаща еднаква единична
цена за всички имоти, като първоначално са били фиксирани два размера: по
54лв/дка за периода от първи шест години и по 56 лв/дка за следващите, а
падежът на ежегодното плащане е уговорен в края на съответната година
(изрично посочен като 20.09.23г за 2022/2023г). Още в това първоначално
съглашение (л. 16 от ГД1193/23) в чл. 6 страните са обявили средните рентни
плащания като основен ориентир определящ стойност на насрещните
престации и са декларирали принципно съгласие да предоговарят условията
при рязка промяна в посока увеличение. Ново съглашение между същите
страни и за същите имоти е било договорено на 15.05.2020г.(вписано на
01.06.2020г.), но за следващ период от 8 години, считано от 2034г. със същите
условия, но с фиксирана за целия период цена от 54лв/дка и падеж в начало на
стопанска година( първият на 01.10.2034г.). И в това съглашение е
възпроизведена декларацията за готовност за договаряне на повишаване на
рентата при рязка промяна на средните плащания за землището, като
3
допълнително е посочен източник на информацията за тази стойност
(интернет страница на ОД Земеделие) като горен праг на приемливото за
страните увеличение.
Не е очертан и спор по предоговарянето на условията относно
плащането по първия договор с анекс от 22.12.2021г. ( вписан на същата
дата), сключен след приключването на спора относно притежанието на
земеделските имоти(с влязло в сила на 2.10.20г. решение по ГД338/2018г на
ОС –Шумен). С това съглашение ( л. 87 от ГД1193/23) са били променени
само падежите на паричното задължение на арендатора, като също са
изместени към начало на всяка стопанска година (съответно първият е
обозначен като 30.09.2022г.) и допълнително само за първата стопанска
2022/23 година, той се съгласил да изплати част от 15 000лв до 23.12.2021г.,
като аванс, който да се приспадне от окончателното плащане на падежа.
С оглед признанията на ответника в отговора по иска (л.86 от
ГД1193/23г.) и становището на ответника по съществото на делото пред първа
инстанция(л. 53 от ГД 131/24), няма очертан спор и по твърденията на ищеца
за отправено първоначално устно, а в последствие и писмено с нотариална
покана, връчена на представител на арендатора на 07.09.23(л.26 ГД1193/23г.)
искане за увеличаването на рентата за предстояща стопанска 2023/24г. от
54лв/дка на 102лв/дка, обосновано с трайно повишаване до този размер на
оповестените от ОД Земеделие средни ренти за текущата година. Именно по
тази покана, арендаторът заявил изрично отговора си, като е признал
готовност да приеме увеличение не повече от 73лв., съответно на средно
рентно плащане за текуща 2022/23г., което обаче да се приложи за период след
изтичане на предстояща 2023/24г., за която рентата вече била изплатена
авансово. Този отговор е провокирал и второто нотариално искане,
достигнало до арендатора на 18.10.2023г., в което собственикът на земята е
потвърдил предложеното изпълнение преди падежа, но е продължил да
настоява за изменение на рентата именно за стопанската 2023/24г., като е
приел да отчете полученото вече плащане като част от предложения от
арендатора нов размер от 73лв./дка и съответно е отправил своето искане
изрично за изменение на цената за тази стопанска година до този размер,
въпреки новопосочените данни за очаквано повишение на средните плащания
до 77лв след приключен търг през 2023г. Няма спор, че така актуализираното
предложение не е било прието от арендатора.
Въззивният съд преценява, че при тези безспорни обстоятелства, спорът
между страните е породен само от интерпретацията на правното им значение.
Относими към пораждането на потестативното право на аредодателя са
само онези факти, които според закона съставляват основание за изменение на
безспорно действащия договор, а според хипотезата на чл. 16 ал. 5 ЗАЗ освен
трайното изменение на онези обективни и съществени обстоятелства, които са
определяли волята на страните (за които също няма спор) и налагат съответно
актуализиране на уговорките, чието запазване води до очевидно
несъответствие на насрещните задължения, правата норма изисква и да не е
постигнато взаимно съгласие за конкретната промяна, предложена от една от
страните и отхвърлена изрично или мълчаливо от другата след изтичане на
едномесечен срок за обмисляне (независимо, че срока в последната покана на
4
ищеца е по-къс от предвидения в чл. 16 ал. 4 ЗАЗ). Законът урежда нотариално
заверена писмена форма за действителност (чл. 3 ал. 1 ЗАЗ), съответна на
регистрацията на противопоставимите права, предоставени на арендатора и
тази специална форма се изисква както за самия аренден договор, така и за
измененията на същественото му съдържание(каквото несъмнено е арендното
плащане). Това налага и предложенията за договаряне на съдържание на
такива съглашения да се отправят добросъвестно в писмена форма (по арг. от
чл. 16 ал.4 ЗАЗ визиращ връчване на документ). Освен двете нотариални
покани, други писмени изявления не са представени от ищеца, като
посочените от него разписки за извършени плащания на пощенски услуги не
могат за се свържат пряко с конкретен изпратен по поща документ. Затова и
твърденията на ищеца относно водени разговори, преди отправяне на първата
нотариална покана на 01.09.2023г. могат да се възприемат само като
неформално предложение за начало на преддоговорни отношения по
преговори, а не като конкретна оферта, изискваща отговор от арендатора.
Тези предварителни разговори нямат самостоятелно значение за фактическия
състав, пораждащ правото предмет на спора. Още повече, че след отговора на
първоначалното писмено предложение, самият арендодател е приел отчасти
контраофертата за периода след спорната стопанска година и сам е променил
първоначалната си оферта, като е поставил ново начало на следващ етап от
преговорите за изменение, отнасящо се само до 2023/24г. Оплакването за
необосновано игнориране на признатите обстоятелства по предварителни
устни разговори относно промените в значимите за рентата обстоятелства и
намерението на ищеца да търси увеличение преди първата нотариална покана
е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването по интерпретирането на уговорката в чл.
6 от договора. Въззивният съд отчита значението й само като конкретизация
на съществените обстоятелства, определящи стойността на престациите на
насрещните страни, но не и като взаимно съгласие за променлив размер,
определяем чрез данни, предоставяни от трето за правоотношението лице или
обективен пазарен индикатор. При формулиране на предвиденото в тази
клауза изменение страните са акцентирали недвусмислено на постигнато ново
общо съгласие след евентуални преговори по конкретно предложение в
лимитирани граници. Изрично е посочено и решаването на спора от съд по
предвиден в специалния закон ред, като последица от непостигнато съгласие.
Ясно изявената воля за бъдещ преговорен процес категорично изключва
тезата на ищеца за някаква вече постигната обвързаност, съответно и
цитираната от него съдебна практика за подобни случаи се оказва неотносима.
При така установена по идентичен начин фактическа обстановка,
въззивният съд намира твърденията на ищеца по правопораждащите факти за
напълно доказани: договорът за аренда е бил сключен към 2018г. и
актуализиран през 2020г., като действието му не е било прекратено нито към
момента на началото на финален етап на преговори, предшестващи първата
конкретна оферта в началото на септември 2023г. нито към приключването им
в средата октомври 2023г. с финалното, останало окончателно неприето от
арендатора искане за увеличаване на рента за 2023/2024г. с 19лв. до достигане
на 73лв/дка. Съобразно неоспорено заключение на назначена от първа
инстанция експертиза за периода от началното договаряне до промяната на
5
падежите(1018 -2021г.), размерите на средното арендно плащане са били
съхранени с тенденция за понижаване, но още в следващата година средната
стойност 54лв. е повишена до 64лв., като тенденцията на нарастване се
изразява още по-ясно в следваща година като размерът достига 73лв. за
2022/23г. Няма спор, че тази тенденция е съхранена поне до следващата
стопанска година, доколкото самият арендатор е признал като адекватно на
правото на ползване на тези земи за предстояща 2024/2025г. рента от 73
лв/дка. В тази насока са и публично оповестените данни от ОД „Земеделие“ за
землището на гр. Плиска в хода на производството, сочещи 77лв за 2023/24г и
67лв за 2024-25г. (https://www.mzh.government.bg/odz-
shumen/Libraries/%d0%94%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b8_2/Sredno_rentno_plashtane_2023/242024_1.sflb.ashx
и https://www.mzh.government.bg/odz-
shumen/Libraries/%d0%94%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b8_2/Sredno_rentno_plashtane_24-
25_Shumen.sflb.ashx). Разликата от над 25% на стойностите, прогнозирани
през 2018г. и 2021г. и реално достигнати на пазара е съществена и индикира
очевидно несъответствие на съдържанието на дължимата от арендатора
престация с безспорно значимата и за двете страни обективна и трайна
динамика на пазара. Съхраняването на заварения от значителното увеличение
договорен размер на единичната рента при непроменен обем на
получаваното от арендатора ползване не би било съответно на гарантираната
със специалната норма на чл. 16 ал. 5 ЗАЗ справедлива еквивалентност на
насрещните престации. Затова и направеното финално искане за увеличение
на този размер от 54лв за предстоящия период с край 30.09.24г. до достигната
вече на пазара през приключващата на 30.09.23г. стопанска година стойност от
73 лв. е било съответно на общия интерес на двете страни. Отказът на
ответника да го приеме поражда потестативно право на ищеца да замести
неполученото съгласие с конститутивния съдебен акт.
Въззивният съд не споделя защитния довод на арендатора за
преклудиране на иска на арендодателя за изменение след изпълнението на
задълженията му за съответната стопанска година. На първо място, самата
специфика на арендното правоотношение е свързана с дългосрочното
ползване на основни средства за земеделско производство и произтичащата от
него сигурност както за собственика, който обременява с противопоставими
права своята правна сфера, но очаква сигурен доход, така и за земеделския
производител, който може да планира свои приходи от добива в дългосрочен
план в съответствие с сигурните производствени разходи. Затова,
задължението на арендатора не се изчерпва само и единствено с паричното
плащане( независимо дали е уговорено като еднократно плащане с падеж в
начало или в края на годината или е разсрочено на вноски с различни падежи),
така, както и получена от него престация не се изчерпва с еднократно
предоставяне на достъпа до земите. Престациите и на двете насрещни страни
се характеризират с продължително изпълнение, което съответства на
комплекс от задължения на арендатора (възпроизведени и в процесния
договор), изискващи и определени благоприятни за интересите на насрещната
страна действия (да поема разходи за текуща поддръжка, да опазва имота и да
го стопанисва грижливо) и въздържане от поведение което би осуетило
положителен кредиторов интерес(да не уврежда земята) и подобен комплекс
задължения на арендодателя (да поддържа несмущавано ползването както от
6
арендатора така от негови преарендатори като се въздържа от подобрения,
които биха затруднили производството). Затова само по себе си плащане на
арендната цена не изчерпва изпълнението в цялост, за да прави безпредметно
изменението на стойност на престацията, която арендаторът продължава да
получава за съответната година. Самият закон допуска потестативното право
да се упражнява частично, като ограничава предмета на исканата
принудително правна промяна (която по изрично правило не може да засяга
срока на ползването като особено съществен за обработката на земеделски
земи) до минимум от една стопанска година, а това правило само по себе си
индикира като значим за правата и задълженията на страните именно
времевия период, включващ целия период на типичната земеделска обработка
от подготовката до пълен цикъл на реализация на продукт със сезонен
характер. Аргумент за това са и специалните правила за отправяне на
предизвестия за предсрочно прекратяване на дългосрочната връзка или
продължаването й за нов период, които законът недвусмислено свързва
именно със съществен за страните периоди на цикъла на производство
обхващащ цяла стопанска година (чл. 18 ал.2, чл. 29 и чл. 31 ал.1 ЗАЗ).
Затова докато не е изтекъл крайния срок 30.09.24г. изпълнението както на
арендатора, така и на арендодателя за стопанска година 2023/2024г. не
приключило и за този времеви интервал може да бъде постигната промяна в
ценовите параметри, с която да се изравнят нарушените от динамиката на
пазара насрещни интереси.
На второ място, ответникът сочи в подкрепа на своята теза съдебна
практика, която не е относима към настоящата хипотеза, тъй като посоченото
в отговора по жалбата и в пледоарията в първа инстанция решение по КТД
542/2018г. на ВКС е постановено след допускане на касационно обжалване по
друг процесуален въпрос, а по същество касае приложение на чл. 307 ТЗ и то
по консултантски договор с еднократно изпълнение. Напротив, в самия текст
на чл. 16 ал. 5 ЗАЗ липсва конкретно указание за неполучено още изпълнение
от страната, търсеща промяната и в тази насока в доктрината е изразявано
становище за липса на идентичност с фактическия състав на стопанската
непоносимост (Орсов, Зл., „Договорът за аренда на земеделска земя по
българското право“, Софи-Р, 2018г., стр. 239), което и настоящия въззивен
състав споделя.
Отделно от това, в конкретния случай самото плащане е било
предложено на 30.08.23г. от арендатора при неоспорено заявено вече от
насрещната страна намерение за преговори по актуализиране на цената
именно за предстояща стопанска година и то непосредствено преди
отправянето на обвързващата писмена оферта на 1.09.23г. Към този момент
обаче не е бил настъпил уговорения падеж на 30.09.2023г., който както сочи
самия ответник е бил уговорен несъмнено в полза на кредитора-арендатор,
получаващ икономическата изгода на цялото плащане в началото на периода,
докато арендаторът ще извлича очаквания доход до края му. Самото
предварително авансиране обаче не обслужва интереса на този кредитор, ако
се възприеме тезата на въззиваемия за авансово цялостно изпълнение, тъй
като несъмнено е направено за да осуети преговорите по изменението за този
период. Затова и не може да се приеме, че срокът е без значение за
арендодателя и той е длъжен да приеме предварителното плащане с пълен
7
погасителен ефект както на задължението за рента за идващата година, така и
на собственото му право да стартира процедура по изменение занапред. Преди
първия ден от съответната стопанска година самото паричното задължение не
само не е изискуемо, но дори не е възникнало и дължимостта, съответно и
авансирането му е на очаквано в бъдеще основание под условие, че
ползването ще продължава и занапред, считано от 1.10.2023г. Затова,
добросъвестността в преддоговорните отношения изисква такова плащане да
бъде съобразено със своевременно предприетото начало на опита за
доброволно изравняване на стойностите на престациите (точно месец преди
началото на следващия стопански период, който е съответен на законовия срок
за размисъл). Именно актуализираното предложение на собственика,
отчитащо получената вече стойност като частично изпълнение под условие, че
преговорите продължат до общо изгодно споразумение за предстоящата
година, е израз на добросъвестност. В този смисъл, сама по себе си,
издадената от въззивника на 31.08.23г. фактура, удостоверяваща получения
превод, изпратен от арендатора на 30.08.23г. с изрично посочване на
уговорена рента за 2023/24г. като основание за транзакцията, не може да се
приравни на такова изрично одобрение на авансовото изпълнение, което да
включва и конклудентен отказ от вече изявеното намерение за водене на
преговорите за тази година. Изложените правни съображения от първата
инстанция са в обратен смисъл и затова оплакването на въззивника в тази част
се оказва основателно.
Според въззивния съд, отказът на арендаторът да съдейства за сбъдване
на условието за одобряване на авансовото плащане несъмнено представлява
злоупотреба с правото да се предлага предсрочно освобождаване от
изпълнение на паричен дълг. По тази причина въззиваемият ответник не може
да обоснове основателно възражение срещу упражненото право на ищеца след
отхвърляне и на новата оферта за актуализиране на цената и уговаряне на
допълнително плащане на остатък до новия увеличен размер, след приспадане
на получен вече аванс. Претенцията на въззивника за увеличаване на рентата с
допълнителни 19 лв/дка е основателна и следва да се уважи като дължимата
до края на 2023/24г. единична цена на арендното плащане се измени от 54лв на
73лв/дка.
За пълнота на изложението, въззивният съд преценява като
неоснователно и възражението за компенсиране на пазарното увеличение на
рентата с уговорката за изместване на падежа на паричното плащане в
началото, вместо в края на стопанската година, когато приключва
продължаващото изпълнение на престациите и на двете страни за този период
(чл.8 ал.5 ЗАЗ). Действително с приемане на по-ранен падеж арендаторът
практически кредитира своя съконрахент, но икономическата стойност на този
паричен „кредит“ не би могла да надхвърля цената на кредитна услуга,
измерима при липса на друга уговорка с размер на законната лихва
(надхвърляща обичайни лихви по търговски кредити). В случая с
„кредитирането“ за едногодишен период, арендаторът е спестил на
насрещната страна не повече от 10% от получената сума(или само 5.40 лв/дка
), което е под три пъти от нужното увеличение до достигане на търсената
справедлива стойност на паричната престация. Още повече, че в процесния
случай увеличението на размера до 73лв/дка няма да е изискуемо на
8
първоначалния падеж, а от момента на настъпване на преобразуващата сила
на съдебния акт. Затова предимството на ранния падеж на частичното
плащане в полза на арендодателя не може да компенсира наложителното
изменение на рентата за процесния период.
В заключение, поради различното приложение на закона, въззивният съд
достига до извод за основателно искано изменение на действащия между
страните договор за аренда за периода на стопанска 2023/2024г.
Постановеният в обратен смисъл отхвърлителен диспозитив на първата
инстанция следва да се отмени и съответно вместо него да се уважи
претенцията в цялост.
По разноските:
Разликата в резултата от спора налага да се ревизира изцяло
определянето на разноски за първата инстанция. Ответникът следва да понесе
направените от ищеца разходи за основателно предявен иск, които са били
заявени в неоспорен от насрещната страна списък и удостоверени като
заплатени суми в приложените документи за внасяне на държавна такса от
1358.12лв(съответен на стойността на претенция за изменение с 19лв/дка на
рента за 1787дка за една година, или общо 33 953лв); такса за вписване на
искова молба 37лв; хонорар на вещо лице 200лв и преведен по банкова сметка
хонорар на адвокат в размер на 4000лв уговорен за защита с интерес от
40 000лв.
Както вече се посочи, отговорността, породена от предявяване на
конститутивен иск за друг период от договора не е предмет на настоящия
контрол и е разрешен с влязло в сила Определение № 676 от 30.10.2024 г. на
ВнАС по в. ч. т. д. № 503/2024 г., като в тази част разноските са възложени на
ищеца, десезирал съда след ангажиране на защитата на ответника. При това
произнасяне е било определено и съотношението на обема на непрекратената
част от първоначално предявения иск (1/19) съответен на продължителността
на остатъчния срок от обвързването на страните с двата последователни
договора за аренда на едни и същи имоти.
Същото съотношение следва да се приложи и при разпределяне на
отговорност за разгледаната по същество част от същата претенция.
Доколкото обаче таксата е платена само за настоящата част от иска, а
разноските за вещо лице са внесени след прекратяването, тези суми не следва
да се редуцират. Възнаграждението на адвоката(уговорено при предявяване на
иска, включващ несъмнено и допълнителна част, съответна на другите
стопански години) следва да се компенсира съразмерно, като от заплатените
4000лв, ответникът следва да заплати само 210.53лв, съответно на останалата
след прекратяването част от сезирането. Така общия обем на разноските за
първа инстанция по основателната претенция възлизат на 1805.65лв.
Към тази сума следва да се добавят и всички разходи, направени за
защита в настоящата инстанция по изцяло основателната жалба. Въззивникът
е обявил в списъка си внесената държавна такса от 679.07лв. и уговорено
възнаграждение на адвокат, но липсват доказателства за заплащането на
хонорара по банков път, съответно на уговорката в приложения договор. При
положение, че въззивният съд изрично е указал нуждата от доказване на
разноските до края на съдебното заседание, този разход не може да се приеме
9
за установен като извършен и не следва да се включва във възложените на
въззиваемия суми.
По изложените съображения и на осн. чл. 271 ГПК съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №160/11.07.2024г. по електронно дело №
2024600100131 от ЕИСС (ГД 131/2024) по описа на ОС – Шумен, с което е бил
отхвърлен иск за изменение на арендно плащане по договор от 04.12.2018г. за
стопанска 2023/242024г., по реда на чл. 16 ал. 5 ЗАЗ и са били присъдени
177.16лв разноски в полза на ответника, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ договор за аренда от 04.12.2018г., вписан в СВ гр.Нови Пазар
под вх.рег. № 4157/04.12.2018г. и анекс към него от 22.12.2021г. вписан в СВ
гр.Нови Пазар на 22.12.2021г. сключен между арендодател Обединено
училище „Свети Паисий Хилендарски" гр.Плиска и арендатор „Семена и
фуражи Шумен 2011" ЕООД , САМО В ЧАСТ относно уговорен размер на
рентното плащане от 54 лв./ петдесет и четири лева/, като го увеличава с 19
лв. до 73лв./седемдесет и три лева/ за декар за стопанската 2023г.- 2024г. за
ползвани земеделски имоти:
Нива с идентификатор № 56770.19.27 с площ 20.002 дка. по КККР на гр.Плиска,
местност-„ЧИЛЕКЛИК", трета категория, стар номер по КВС № 19027;
Нива с идентификатор № 56770.23.1 с площ 693.997 дка. по КККР на гр.Плиска, местност
„ПАНАИР ДЮЗЮ", пета категория, стар номер по КВС №23001;
Нива с идентификатор № 56770.23.2 с площ 233.511 дка. по КККР на гр.Плиска, местност
„ПАНАИР ДЮЗЮ", пета категория, стар номер по КВС №23002;
Нива с идентификатор № 56770.30.36 с площ 10.995 дка. по КККР на гр.Плиска,
местност-„САЛАМАНА", пета категория, стар номер по КВС № 30036;
Нива с идентификатор № 56770.38.1 с площ 371.998 дка. по КККР на гр.Плиска,
местност-„МЕРАТА", пета категория, стар номер по КВС № 38001;
Нива с идентификатор № 56770.38.2 с площ 456.524 дка. по КККР на гр.Плиска,
местност-„МЕРАТА", пета категория, стар номер по КВС № 38002;
на осн. чл. 16, ал. 5 във вр. с ал. 1 от Закона за арендата в земеделието
поради настъпила трайна промяна в средните пазарни рентни плащания за
това землище, по иска на Обединено училище „Свети Паисий
Хилендарски“ гр.Плиска ул.“Отец Паисий“ №2, Булстат *********
,представлявано от директора М.П.-Р. срещу „Семена и фуражи Шумен
2011“ ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.Шумен
ул.“Бачо Киро“ №1 ,представлявано от управителя И.Г.В..
ОСЪЖДА Семена и фуражи Шумен 2011“ ЕООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Обединено училище „Свети Паисий Хилендарски“ гр.Плиска
ул.“Отец Паисий“ №2, Булстат ********* на осн. чл. 78 ал.1 ГПК следните
суми:
1805.65лв. (хиляда осемстотин и пет лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща част от съдебно-деловодни разноски, направени за първа
инстанция, съразмерно на основателния иск,
10
679.07лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и седем стотинки),
представляваща разноските за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на пълномощниците на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11