№ 1559
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Г. Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20241100902132 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът „ИНМАТ“ ООД, твърди, че на 21.04.2005 г. сключил с Агенция
за публичните предприятия и контрол (с бивше наименование Агенцията по
приватизация) договор за приватизационна продажба на 100% от дяловете на
„ВАРХИМ“ ЕООД, ЕИК *********. През 2010 г. Агенция за публичните
предприятия и контрол завела срещу „ИНМАТ“ ООД дело с твърдения за
неизпълнение на задълженията му по сключения договор и претендирало сума
в размер на 4 761 354,52 лв. С решение № 505/20.12.2013 г. по т.д. 686/2010
год. на Окръжен съд Стара Загора искът на Агенцията бил отхвърлен. С
решение № 308/23.05.2014 г. по в.т.д. № 365/2014 год. било отменено частично
решението на Окръжен съд Стара Загора и искът на Агенцията е уважен за
сумата от 4 249 475 лв. Решението на Апелативният съд влязло в сила и на
02.10.2014 г., като в полза на Агенцията бил издаден изпълнителен лист срещу
„ИНМАТ“ ООД за сумата от 4 249 475 лв. главница и 4806.62 лв. мораторна
лихва. Въз основа на издаденият изпълнителен лист на 10.10.2014 г.
ответникът образувал изп.дело 20148490401556 при ЧСИ А.С.П., с рег. номер:
849, Район на действие: София /СГС/. Впоследствие по молба на Агенцията
изпълнителното дело било прехвърлено за продължаване на изпълнението при
ЧСИ П.И.Г., с рег. номер 837, Район на действие: Окръжен съд – Сливен, като
на 03.12.2014 г. било образувано под номер 2014837040679.
Ищецът сочи, че последното изпълнително действие по това дело било
извършено на 18.05.2015 г. С Постановление изх. № 11408/21.02.2023 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ П.Г. прекратил изпълнително дело
2014837040679. По молба на Агенцията на 30.03.2023 г. изпълнителният лист
бил върнат в оригинал с приемо-предавателен протокол изх. №
1
18810/28.03.2023 г.
На 29.02.2024 год. Агенция за публичните предприятия и контрол е
подала молба за присъединяване като взискател по изпълнително дело
20133870400420 по описа на ЧСИ П.Г., като приложила оригинала на
изпълнителен лист от 02.10.2014 г. на Окръжен съд Стара Загора по т.д.
686/2010 год. Също така поискала опис и насрочване на публична продан на
имот с идентификатор 57323.2.149 собственост на „ИНМАТ“ ООД.
Твърди, че предпоследното предприето действие за принудително
изпълнение за вземането на ответника било на 18.05.2015 г. Сочи, че съгласно
ТР № 3 от 2020 г. по тълкувателно дело №3/2020г. в конкретният случай
погасителната давност е започнала да тече считано от 26.06.2015 г. и е изтекла
на 27.06.2020 г.
Следващото искане за предприемане действие за принудително
изпълнение за вземането на Агенцията било едва на 29.02.2024 г. или почти
четири години след изтичане на погасителната давност.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
„ИНМАТ“ ООД не дължи на Агенция за публичните предприятия и контрол
сумата от 4 249 475 лв. представляваща главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата от 4806.62 лв. представляваща мораторна лихва, отразени в
изпълнителен лист от 02.10.2014 год. на Окръжен съд Стара Загора по т.д.
686/2010 г. поради погасяване на вземането по изпълнителният лист в
следствие на настъпила петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Ответникът Агенция за публичните предприятия и контрол е депозирал
отговор на исковата молба. Намира иска за неоснователен. Сочи, че
прекратеното с постановление на съдебния изпълнител от 21.02.2023 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително дело № 679/2014 г. нямало
връзка с изтичането на погасителната давност за вземането на Агенцията.
Твърди, че Агенция за публичните предприятия и контрол е
присъединен по право взискател по изп. д. № 420/2013 г. по описа на ЧСИ
П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с оглед вземането й за 4 249 475 лв. - неустойка за
неизпълнение на инвестиционна програма за 2007 г. по договор за
приватизационна продажба на 100 % от капитала на „Вархим“ ЕООД, ведно
със законната лихва от 28.12.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, обезпечено със три законни ипотеки, вписани в нейна полза
върху имуществото на „ИНМАТ“ ООД.
Според ответникът конституирането на Агенцията като присъединен
взискател по и. д. № 420/2013 г. на ЧСИ П.Г. се основавало на закона, според
който ипотекарният кредитор се присъединявал по право в изпълнителния
процес, когато изпълнението било насочено върху ипотекирания имот. В този
случай обезпечението служило за гаранция на същото вземане. Сочи, че в
случая, макар да има две различни дела, вземането е едно и също, независимо
дали се претендира на основание ипотека или изпълнителен лист и съдебният
изпълнител трябвало да обедини двете дела или да отчете, че вземането е
идентично, за да предотврати дублиране на изпълнението. Ако вече имало
2
частично или пълно плащане по едното дело, това трябвало да се отрази и по
другото, за да се избегнело неоснователно обогатяване на взискателя. Твърди,
че на гърба на изпълнителния лист имало отбелязване, че са извършвани
погасявания на 20.03.2015 г., на 25.04.2016 г., на 28.05.2019 г. и на 13.04.2021 г.
Според ответникът плащанията по едното дело, прекъсващи давността на
вземането, прекъсват давността за същото вземане и по другото дело,
независимо че били предявени в рамките на две различни изпълнителни
производства.
Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, а
погасителната давност на процесното вземане била прекъсвана многократно.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал ДИМ. Поддържа изложеното от него в исковата
молба. Оспорваме тълкуването направено от ответника относно правните
последици от получаване на плащане по изпълнителния лист. Сочи, че такива
плащания независимо дали са събрани от длъжника от ЧСИ или са извършени
доброволно от него не представляват признание за наличие на дълг. Твърди, че
частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото
задължение и няма за последица прекъсване на давността относно същото.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който твърди, че
допълнителна искова молба е неоснователна. Поддържа изложеното в
исковата молба, че давността на процесното вземане не е изтекла, съответно
не е погасено по давност изпълняемото право на Агенцията.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че на 21.04.2005 г. са сключили договор за
приватизационна продажба на 100% от дяловете на „ВАРХИМ“ ЕООД, ЕИК
*********. С решение № 308/23.05.2014 г. по в.т.д. № 365/2014 год., след
частична отмяна на решение на Окръжен съд Стара Загора, искът на
Агенцията за вземане в по договора в размер сумата от 4 249 475 лв. е бил
уважен, като в полза на Агенцията е бил издаден изпълнителен лист срещу
„ИНМАТ“ ООД за сумата от 4 249 475 лв. главница и 4806.62 лв. мораторна
лихва.
Не е спорно, че те са били страни по изп. дело № 201483704067 от 2014
г. по описа на ЧСИ П.Г., с рег.№ 837, с район на действие Окръжен съд –
Сливен, (ищецът е длъжник, а ответникът е взискател), образувано въз основа
на изпълнителен лист от 10.10.2014 г. в полза на Агенция за публичните
предприятия и контрол, което е прекратено с Постановление изх. №
11408/21.02.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ЧСИ П.Г..
Не се спори и относно това че в хода на изп. д. № 420/2013 г. по описа на
3
ЧСИ П.Г., са били извършени продажби на недвижимите имоти на ищеца,
описани в депозираните по делото молби (л.189 – л.208), върху които е
вписана законна ипотека в полза на ищеца, за вземанията по договора от
21.04.2005 г., осъществени в периода 2015 г. – 2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Съобразно нормата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като искът да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Релевираният от ищеца факт е погасителна давност, изтекла за периода
26.06.2015 г.- 27.06.2020 г., тъй като на 18.05.2015 г. е било предприето от
ответника последното изпълнително действие по изп.д. № 2014837040679
ЧСИ П.Г., до прекратяване на производството с Постановление изх. №
11408/21.02.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ответникът не оспорва това обстоятелство, като защитата му е основана
на правното действие на осъществените изпълнителни действия по изп. д. №
420/2013 г. по описа на ЧСИ П.Г., където той счита да е присъединен по
право взискател, тъй като в хода на това изпълнително дело са били
реализирани имоти, върху които е налице вписана законна ипотека в негова
полза, завършили с осребряването на имотите и разпределени на сумите в
негова полза.
Ищецът не оспорва тези обстоятелства, като се защитава с правни
доводи, основани на правното значение на извършените плащания в полза на
ответника. Счита, че те не представляват признание на вземането, още по-
вече за цялото вземане.
Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. (ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 28.03.2023 Г. ПО ТЪЛК.
Д. № 3/2020 Г., ОСГТК НА ВКС). Следователно с образуване на
изпълнителното дело давността е била прекъсната и не е текла до 26.06.2015 г.
За периода след този момент, съобразно нормата на чл. 459 от ГПК
кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор
4
или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е
насочено върху предмета на обезпечението. Това правило се прилага и за
ипотекарния кредитор(ал.2).
Горното налага извода, че всяко изпълнително действие начиная от
насочване на изпълнението по изп. д. № 420/2013 г. по описа на ЧСИ П.Г.
върху имотите, върху които е била вписана законна ипотека в полза на
ответника, до постъпването на парични суми от проданта, прекъсва
давността. ( ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д.
№ 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС).
В съответствие с чл. 457, ал.1 и ал.2 от ГПК, присъединилият се
взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има
първоначалният взискател. Извършените до присъединяването изпълнителни
действия ползват и присъединилия се взискател. Следователно с встъпването
на ответника в изпълнителното дело, явяващо се резултат от насочване на
изпълнението срещу имотите с вписана ипотека, той се ползва и от правните
последици от предходните изпълнителни действия.
Имотите, върху които е била вписана законна ипотека в полза на
ответника, подробно индивидуализирани в молбите за тяхното вписване
(л.189 – л.208), са били реализирани в хода на изп. д. № 420/2013 г. за периода
2015 г. – 2021 г., по което не се спори, съответстващо и на отбелязванията в
изпълнителния лист. Тъй като всяко от действията, посочени по горе, прекъсва
давността, то тя не е била изтекла за исковия период. В контекста на това е без
правно значение дали по изп.д. № 2014837040679 ЧСИ П.Г. са били
извършвани изпълнителни действия и дали то е било прекратено на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като правно значими да действията по изп. д. №
420/2013 г., по което ответникът е присъединен по право кредитор.
Горното налага извода за неоснователност на предявените искове, тъй
като не се установи в хода на процеса за периода след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, да е настъпил въведения с исковата молба правопрекратяващ факт.
При този изход на делото в тежест на ищеца следва да се възложи ЮК
възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИНМАТ“ ООД, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „А. Сахаров“, №56, чрез адв. Д.Г., гр. С. Загора, ул. „Ген.
Столетов“, №66, ет.1, ап.3 срещу Агенция за публичните предприятия и
контрол (АППК), ЕИК:*********, гр. София, ул. „Врабча“№23 искове с
правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК, за установяване, за установяване на
недължимост на сумата от 4 249 475 лв. представляваща главница, както и
сумата от 4806.62 лв. представляваща мораторна лихва, отразени в
изпълнителен лист от 02.10.2014 год. на Окръжен съд Стара Загора по т.д.
686/2010 г., поради погасяване на вземането по изпълнителният лист в
следствие на настъпила петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за
периода 26.06.2015 г.- 27.06.2020 г.
ОСЪЖДА „ИНМАТ“ ООД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „А.
Сахаров“, №56, чрез адв. Д.Г., гр. С. Загора, ул. „Ген. Столетов“, №66, ет.1,
ап.3 да заплати на Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК),
ЕИК:*********, гр. София, ул. „Врабча“№23 сумата 300 лв. разноски на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6