РЕШЕНИЕ
№ 3167
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря С. М. М.
като разгледа докладваното от М. А.. Д. Административно наказателно дело
№ 20231110202073 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. К. С. срещу наказателно постановление
/НП/ № .................. г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция“
при Столичната дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20.00 лева на
основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ за нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
един месец и „глоба“ в размер на 100.00 лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за цялостна отмяна на издаденото наказателно
постановление при твърдения за неговата незаконосъобразност и
неправилност. Спрямо нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е изтъкната липса
на детайлно описание на нарушението, като не били изложени факти за
причинените вследствие настъпилото ПТП вреди. В съдържанието на НП не
били посочени точно и ясно мястото на извършване на деянието, както и
обстоятелствата по неговото осъществяване. Що се касае до нарушението по
втората точка от НП, жалбоподателят се позовава на отсъствие на
идентичност между фактическото описание на деянието, дадено в АУАН и в
НП. На последно място се навежда, че било допуснато нарушение и по чл. 52,
1
ал. 4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган пропуснал да направи проверка за
законосъобразност и обоснованост на акта, като не преценил възраженията на
жалбоподателя и представените от него доказателства.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - началник група в О „ПП“-СДВР не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2022 г. около 19:25 часа жалбоподателят С. К. С. управлявал
лек автомобил марка „И.“, модел „..........“ с peг. № СВ ............... в гр. С., по ул.
„С. И.Р.“, като срещу № 9 предприел успоредно паркиране в реда на спрелите
автомобили на обособено като „служебен абонамент“ място. В хода на
изпълнение на маневрата, поради недостатъчен контрол върху моторното
превозно средство, С. ударила в задната част спрелия лек автомобил марка
„П., модел „.......“ с peг. № ............... След завършване на паркирането излязла
от колата си и напуснала мястото на настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
Малко по-късно през същата вечер свидетелят Я. К. се прибирал от
работа и в района на дома си забелязал видимите щети върху горепосочения
автомобил, който бил собственост на жената, с която живеел. Непосредствено
зад него установил и автомобила на жалбоподателя, който бил разположен в
позиция, предполагаща предизвикването на процесното ПТП. Свидетелят
разполагал с камери за видеонаблюдение на периметъра около дома си, като
при проверка на генерираните записи наблюдавал действията на
жалбоподателя, изразяващи се в неуспешен опит за паркиране, довел до
нанасяне на имуществени щети по задната част на разположеното пред него
МПС.
Свид. К. позвънил на службите за контрол от О „ПП“- СДВР, които при
посещението си на местопроизшествието извършили оглед, снели обяснения
на установеното на място лице, изготвили скица и докладна записка. След
като описали видимите щети по двете превозни средства, взели участие в
произшествието, възприели, че жалбоподателят по неизяснени причини е
ударил паркираното пред него МПС, след което е напуснал мястото. Тези си
констатации обективирали със съставянето на протокол за ПТП №
....................г.
По повод на образуваната пред О „ПП“-СДВР преписка с вх. № ..............
г., жалбоподателят С. се явила на 27.11.2022 г. пред контролната институция и
2
депозирала декларация, в която потвърдила, че на процесиите дата и час е
управлявала собствения си лек автомобил марка „И.“, модел „........... с peг.
№.............., но отрекла да е взимала участие в пътнотранспортно
произшествие, както и да е напускала мястото на настъпване на такова.
Обясненията си мотивирала с твърдение за липса на каквито и да е щети и
драскотини по автомобила й.
На 28.11.2022 г. св. Ц. Ц. на длъжност мл. инспектор при О „ПП“-СДВР
въз основа на събраните данни съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № ................ г. срещу жалбоподателя за
нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който
жалбоподателят подписал, като отразил несъгласието си с написаното.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № ........................г., с
което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 20,00 лева, а за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от
един месец и „глоба“ в размер на 100,00 лева.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите Ц. Ц., Я. К. и М. К., както и въз основа на
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК към
материалите по делото - АУАН № ................. г., декларации от свид. Я. К. и С.
С., протокол за ПТП № 1826346 от 27.10.2022 г., скица на ПТП, справка
картон на водача, заповед № ................. г. на директора на СДВР, акт за
встъпване в длъжност, заповед № ................. г. и заповед № ................. г. на
министъра на вътрешните работи.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Съдът намира, че фактическата обстановка по случая по
несъмнен начин се установява от доказателствената съвкупност, събрана по
делото. Жалбоподателят не оспорва, че е управлявал личния си лек автомобил
марка „И.“, модел „..........“ с per. № ................... на конкретните дата и час,
както и че е паркирал същия на определено място. Това е видно и от
саморъчно попълнената от нея декларация. Твърдението за липса на
повреди или драскотини по превозното средство от една страна се
опровергава от протокола за ПТП, в който контролните органи от службите на
СДВР са отразили видими щети по предната броня на автомобила. В тази
насока са и показанията на свидетеля К.. От друга страна, самата декларация е
съставена цял месец след настъпването на пътнотранспортното произшествие,
което предполага физическата възможност за възстановяване на повредите,
респективно – неактуалност на декларативното изявление. Останалите факти
3
от значение по делото се установяват от писмените доказателствени
материали, които са еднопосочни с показанията на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Видно от приобщената по делото заповед № ................ г. на министъра
на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Както в акта, така и в
наказателното постановление изрично са посочени законовите разпоредби,
които са били нарушени от жалбоподателя, като по този начин е изпълнено
изискването на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. При преглед на
съдържанието на акта съдът установи несъществено несъответствие в
разпоредбата, под която е подведено деянието по т. 2, като е посочена
цифровата квалификация „чл. 123, ал. 1, т. 1, буква Б от ЗДвП“, каквато реално
не съществува. Предвид безспорната доказаност на извършеното нарушение,
самоличността на дееца и неговата вина, наказващият орган е санирал
допуснатата нередовност по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като е прецизирал
приложимата материална норма с премахване на ненужната добавка към нея,
без това да доведе до нарушаване правото на защита на санкционирания
субект в каквато и да е степен. На следващо място, несъстоятелни са доводите
на жалбоподателя досежно даденото фактическо описание на всяко от
нарушенията. Последните са описани достатъчно ясно и конкретно, така че да
не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от
съставите на двете административни нарушения са посочени по достатъчно
ясен и разбираем начин, осигуряващ необходимия стандарт за осигуряване
правото на дееца да разбере за какво е ангажирана отговорността му. В този
смисъл личи недвусмисленото посочване на мястото на извършване на
нарушенията - срещу №....... на ул. „С. И. Р.“ в гр. С., както и установените от
органите на службите за контрол обстоятелства по извършването им, с което
правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано. Неоснователни са
още твърденията на жалбоподателя за наличие на противоречие между
описанието на деянието, дадено в АУАН, и това в НП. От систематичния и
граматически преглед над съдържанието на двата процесуални акта личи, в
същината си те пресъздават едни и същи факти, описани посредством
различни изразни средства. Така например в АУАН се сочи, че нарушителят
4
„напуска местопроизшествието“, а в НП - че „след ПТП напуска мястото“. В
АУАН е изведено, че „не установява нанесените щети“, а в НП - че „не
установява последиците от ПТП“. В АУАН се твърди, че „не остава на място
до пристигането на компетентните органи на МВР", а в НП - че „напуска (...)
без да уведоми службата за контрол на МВР по територия“. Съпоставителният
подход, приложен спрямо двата акта, разкрива смислова идентичност в
пресъздадените чрез тях фактически положения, което прави възраженията на
жалбоподателя в тази насока неоснователни.
По несъмнен начин се установи извършването на вменените на С. К. С.
нарушения.
На процесната дата и място при управление на лек автомобил марка
„И.“, модел „.......“ с peг. № ..............същата не е осъществила достатъчен
контрол върху него при управлението му, в резултат на което е реализирала
ПТП с паркираното пред него моторно превозно средство марка „П.“, модел
„.......“ с peг. № ............. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
поведението на жалбоподателя, настъпилото ПТП и причинените като негов
резултат имуществени поражения.
С поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
1 от ЗДвП, която задължава водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. В настоящия случай се установи, че С.
не е спазила това изрично уредено правило за поведение, като именно
вследствие на неосъществения, но дължим от нея контрол върху управлявания
автомобил при предприемането на паркиране в реда на спрените автомобили,
е настъпило процесното ПТП.
От субективна страна жалбоподателят умишлено е нарушил правилото
за движение по пътищата, изискващо непрекъснат контрол върху
управляваното превозно средство, като досежно настъпилото ПТП е действал
непредпазливо при форма на вината „небрежност“, тъй като не е предвиждал
настъпването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици от поведението си.
Наложеното на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ е абсолютно определено в закона и е в размер от 20.00 лева, който не
следва да бъде променян и поради това подлежи на потвърждаване.
На следващо място, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за виновното нарушаване на разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Последната предвижда, че водачът на пътно превозно
средство, станал участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. При възприетата от обективна страна
5
фактическа обстановка съдът приема, че в случая е налице настъпило ПТП по
смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП - „събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало (...) повреда на пътно
превозно средство (...) или други материални щети“. Така на първо време след
възникването на инцидента за жалбоподателя е възникнало задължението да
спре, за да установи последиците от произшествието. От целокупния преглед
на събраните по делото доказателства се установява обаче, че веднага след
осъществяването на вредоносен физически контакт с намиращото се в
непосредствена близост спряло МПС, жалбоподателят е напуснал автомобила
си, проверил е режима на паркиране на установеното място и едва след това е
напуснал мястото на инцидента, оставяйки колата си в същото статично
положение, в която тя е била заварена от пристигналите по-късно
представители на Отдел „Пътна полиция“. Поради това не може да се приеме,
че е била нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и същата се
явява неприложима към настоящия случай.
Относимата към ситуацията материална разпоредба е тази на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, която вменява в задължение на участника в ПТП, от
което са произтекли само имуществени вреди, при непостигнато съгласие с
другите участници в произшествието относно обстоятелствата, свързани с
него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи, на територията на която е
настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания. В случая
безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят не е
спазил така изброените си задължения, които са ясно описани в
обстоятелствената част на наказателното постановление. След
преустановяването на движението си, по начин, изключващ създаването на
опасност или пречки за останалите участници в движението, жалбоподателя е
следвало да предприеме последващи действия в насока уведомяване на
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи,
както и да изпълни дадените от тях указания, а вместо това е напуснал
автомобила си и го е оставил в покой чак до следващия ден, когато същият е
бил принудително преместен поради неправилното му паркиране.
Съобразявайки наличните между кориците на делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че описаното в точка 2 от
обстоятелствената част на наказателното постановление деяние следва да
бъде преквалифицирано, тъй като така даденото му описание („след ПТП
напуска мястото без да уведоми службата за контрол на МВР по територия“)
съответства напълно по своето съдържание на разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „В“ от ЗДвП, която именно е била нарушена в настоящия случай.
Подобен прерогатив е поставен в правомощията на съда с нормата на чл. 63,
6
ал. 7, т. 1 от ЗАНН, която позволява изменението на обжалвания акт, когато се
налага да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
случая такова изменение е процесуално допустимо, доколкото всички
обстоятелства от фактическия състав на посоченото нарушение са описани в
наказателното постановление, като по този начин е гарантирана възможността
на дееца да разбере за какво негово поведение му е повдигнато съответното
обвинение и въз основа на това да организира защитата си срещу така
вменените му факти. В същия дух са и задължителните разяснения, дадени в т.
1 от Тълкувателно решение № ...............0 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, в
което изрично е разписано, че при допуснато от административнонаказващия
орган нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието,
районният съд разполага с правомощието да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от АНО факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя наказателното постановление. Доколкото в настоящата хипотеза не е
налице каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението и
същите съответстват на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП,
съдът следва да преквалифицира нарушението, като приложи закон за еднакво
наказуемо такова.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл -
С. е предвиждала общественоопасните последици, които могат да настъпят от
действията й, пряко е целяла настъпването им и активно е действала по посока
на тяхното осъществяване.
Правилно и законосъобразно е преценен размерът на кумулативно
наложените санкции за обсъжданото нарушение. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство е отчетена липсата на дисциплина у лицето като
водач на МПС, продиктувана от множеството осъществени от нея нарушения
на правилата за движение по пътищата, при което едно от двете наложени
наказания е индивидуализирано в размери над минималния.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение, а НП следва да бъде потвърдено в частта си по точка 1,
съответно - изменено в частта си по т. 2.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63, ал. 7, т. 1, вр.
ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ................. г., издадено
от началник група в О „ПП“-СДВР, в частта му по точка 1, с което на С. К. С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-026762/19.12.2022 г.,
издадено от началник група в О „ПП“-СДВР, в частта му по точка 2, с което на
С. К. С. са наложени административни наказания „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец и „глоба“ в размер на 100.00 лева на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в такова по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „В“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8