Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр.Плевен, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №324 по описа за 2020г. по описа
на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 във връзка с чл.225а ал.1 вр.
с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Производството по делото е образувано по жалба от Г.Д.Д.
*** и Д.А.Х. *** против Заповед №РД-12-100/02.03.2020г. на Зам.кмет по
Териториално развитие на Община Плевен, с която е наредено премахването на
незаконен строеж, собственост на Г.Д. и Д.Х., представляващ „Постройка на
допълващо застрояване“, находящ се в УПИ ХІІІ-185 и ХІІ-187, кв.21 по плана на
с.Върбица, с административен адрес с.Върбица, ул.“Райко Даскалов“ №7, изпълнен
без необходимите строителни книжа, като е определен 30-дневен срок от влизане в
сила на заповедта за доброволно изпълнение.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена
в нарушение на административно-производствените правила и при неспазване на
материалния закон. Сочи се, че административният орган не е обсъдил
възраженията направени по констативния акт, че строежът не е незаконен и не
подлежи на премахване. Излагат се твърдения, че постройката е изградена преди
1963г., отразена е в кадастралния план от 1983г. и в протокола за делба от
1989г. и отговаря на изискванията на §16 от ДР на ЗУТ като търпим строеж. Сочи
се, че административният орган отказва проверка на незаконните сгради на
лицето, подало сигнала, поради което е налице необективност от страна на
длъжностните лица при община Плевен. В заключение се моли за отмяна на
заповедта.
От ответната страна с административната преписка е
представено и становище по жалбата с доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание оспорващата Г.Д. се явява лично и
с адв.М., а оспорващата Д.Х. не се явява, представлява се от адв.М..
Пълномощникът на оспорващите поддържа депозираната жалба на заявените в нея
основания. Сочи, че от приетите по делото единична и тройна експертиза се
установява, че процесната сграда е търпим строеж, поради което не подлежи на
премахване. Твърди се, че сградата отговаря на изискванията на закона по
времето когато е била изградена. Моли заповедта да бъде отменена и претендира
присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт С., който счита жалбата за неоснователна. Счита, че назначените по
делото експертизи не са отговорили обективно и съобразно фактологията по делото
на поставените въпроси. Твърди, че за процесната постройка към момента на
нейното изграждане са действали нормите на СПНИНМ. Счита, че сградата е
изградена в нарушение на §62 от СПНИНМ, поради което не е възможно да бъде
търпим строеж. Сочи още, че по подадената молба на оспорващите за издаване на
удостоверение за търпимост има отказ, който не е обжалван. Твърди, че
процесната сграда е изградена на уличната регулационна линия, а съгласно
действащите към онзи момент строителни норми, постройки на допълващо
застрояване не могат да бъдат разположени на уличната регулация. Твърди още, че
строежът не отговаря и на изискванията на сега действащия ЗУТ. Счита за
самостоятелно основание за премахване на сградата и факта, че същата частично
попада в чужд имот без да има учредено право на строеж. В заключение моли
жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените разноски в
т.ч. депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на оспорващите
чрез писмо с обратна разписка на 06.03.2020г., а жалбата е подадена на 16.03.2020г.
и заведена с вх.№ТСУ-94Е-2597-1/16.03.2020г. при административния орган. Предвид
изложеното, съдът счита, че жалбата, насочена срещу ИАА, който подлежи на
съдебен контрол е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от доказателствата по делото, а и не се спори
между страните, че процесният строеж е разположен в УПИ ХІІІ-185 и УПИ ХІІ-187,
кв.21 по плана на с.Върбица. Строежът е собственост на Г.Д. и Д.Х., като
наследници на А.Д.. Собственост на двете лица е и имот, съставляващ УПИ
ХІІІ-185, кв.21 по плана на с.Върбица. Имот, съставляващ ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица е
собственост на Е.Б.Ц..
Във връзка с подадено до кмета на Община Плевен
заявление вх.№ТСУ-94Е-2597-1/30.09.2019г. от Е.Ц., Г.Д. и Д.Х. са уведомени, че
на 07.11.2019г. ще бъде извършена проверка от служители на общината в имот с
административен адрес с.Върбица, ул.“Райко Даскалов“ №7, като за целта е
необходимо да се представят документи за собственост и строителни книжа за
изпълнение на постройката, разположена на граница със съдебния имот.
На 28.11.2019г. от служители на Община Плевен е
изготвен Констативен акт №20, видно от
който в присъствието на Г.Д. е извършена проверка на строеж „Постройка на
допълващо застрояване“ – VI категория,
съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата
на видовете строежи, който се намира в с.Върбица, УПИ ХІІІ-185 и УПИ ХІІ-187,
кв.21 по плана на с.Върбица, с административен адрес ул.“Райко Даскалов“ №7.
Констатирано е, че строежът е изграден в имот собственост на Г.Д. и Д.Х.,
наследници на А.Д., съгласно удостоверение от 26.03.2013г., на основание
протокол от 26.10.1989г. на Плевенски окръжен съд. Отразено е, че строежът е
извършен от А.Д. – починал. В констативния акт е посочено, че съгласно
действащия ПУП-ЗРП, одобрен със Заповед №1118/30.03.1983г. за УПИ ХІІІ-185 и
УПИ ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица е предвидено ниско етажно жилищно
строителство, което е реализирано, като допълващо застрояване на постройка на
допълващо застрояване не е предвидено. Посочено е още, че за строежа не са
представени строителни книжа и документи. Констатирано е също, че постройката
попада в УПИ ХІІІ-185 и УПИ ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица, съгласно
влязло в сила на 16.12.2015г. решение №119/27.07.2015г. на Плевенски районен
съд и е залепена до външна стена на жилищната сграда, намираща се в УПИ
ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица. Посочено е, че постройката е разположена
на уличната регулационна линия и се състои от две помещения – едното е с
размери 2,84/2,85м и е изпълнено от тухли с едноскатен покрив от керемиди, а
останалата част – с размери 4,36/2,35м е изпълнена от ламарини; постройката е с
общи размери в план 7,20/2,85м и височина на покрива в най-високата част 2,45м,
а в най-ниската част 1,75м. Прието е в констативния акт, че съгласно
представена декларация, подписана от Г.Д. и Д.Х., строителството на постройката
е извършено преди 1963г., като в общината няма данни строежът да е деклариран
от собственика пред одобряващия орган до 31 декември 1998г. Направен е извод,
че строителството на постройката е извършено без разрешение за строеж и не
съответства на предвижданията на подробния устройствен план, като са нарушени
чл.66д от Закона за планово изграждане на населените места /отм., но действал
към момента на строителството/, чл.37 и чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.148 ал.1 от ЗУТ. В констативния акт е отразено, че установените нарушения са основание за
започване на административно производство по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.
Констативният акт е подписан от членовете на работната група. Дадена е
възможност за възражения в 7-мо дневен срок.
В указания срок е подадено възражение от Г.Д. и Д.Х..
На 02.03.2020г. Зам.кметът „Териториално развитие“ при
Община Плевен, на основание чл. 225а ал.1 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е издал Заповед №РД-12-100/02.03.2020г., с
която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, собственост на Г.Д. и Д.Х.,
представляващ „Постройка на допълващо застрояване“, находящ се в УПИ ХІІІ-185 и
ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица, с административен адрес с.Върбица,
ул.“Райко Даскалов“ №7, изпълнен без необходимите строителни книжа, като е
определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно
изпълнение. За да издаде заповедта административният орган е приел, че строежът
е незаконен, тъй като е извършен без да е издадено разрешение за строеж и в
нарушение на чл.66д от Закона за планово изграждане на населените места /отм./,
чл.37 и чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.148 ал.1 от ЗУТ. В заповедта е посочено, че
строежът е шеста категория, собственост на Г.Д. и Д.Х. и е изпълнен в УПИ
ХІІІ-185 и УПИ ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица, съгласно влязло в сила на
16.12.2015г. решение №119/27.07.2015г. на Плевенски районен съд, като УПИ
ХІІІ-185 е собственост на Г.Д. и Д.Х., наследници на А.Д., а УПИ ХІІ-187 е
собственост на Е.Ц.. Възпроизведена е констатацията от Констативен акт
№20/28.11.2019г. какво представлява строежът, както и че последният е залепен
до външната стена на жилищната сграда, намираща се в УПИ ХІІ-187 и е разположен
на уличната регулационна линия, като се състои от две помещения. Отразено е в заповедта,
че строителството е извършено без разрешение за строеж от А.Д., починал през
2001г., а според декларация от Г.Д. и Д.Х. строителството е извършено преди
1963г. Прието, че приблизителният период на изграждане с оглед вида на
вложените материали не може категорично да се определи – дали е преди 1963г.
или след 1963г., но може да се каже, че строителството е извършено преди 1987г.
Посочено е още, че незаконният строеж е установен при проверка, за която е
съставен Констативен акт №20/28.11.2019г. Прието е, че са нарушени разпоредбите
на чл.66д от ЗПИНМ /отм./, чл.37 и чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.148 ал.1 от ЗУТ. За
неоснователно е прието възражението, че строежът е търпим по смисъла на §16
ал.1 от ПР на ЗУТ. В тази връзка е счетено, че за постройката не е налице
разрешение за строеж и не са спазени изискванията на §60 от Строителни правила
и норми за изграждане на населени места /СПНИНМ/, тъй като сградата е долепена
до външна стена на жилищната сграда, намираща се в УПИ ХІІ-187, кв.21 по плана
на с.Върбица, съседен имот, като съгласно влязло в сила решение
№119/27.07.2015г. на Плевенски районен съд навлиза в имота, без учредено право
на строеж. Направен е извод, че постройката не е била допустима съгласно
правилата и нормите за застрояване, действали през периода деклариран от Г.Д. и
Д.Х. – преди 1963г. Посочено е още, че не са спазени и изискванията на чл.55 от
ЗТСУ /отм./ и чл.121 ал.1 изр. 1 от Наредба №5 за правила и норми по
териториалното и селищно устройство, а именно второстепенните постройки не
могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред
жилищната сграда. Направен е извод, че постройката не е била допустима съгласно
техническите правила и нормативи, регламентирани в ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и
Наредба №5 /отм./. Посочено е също, че строежът е извършен и в нарушение на
чл.41 ал.1 и ал.2 и чл.42 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, тъй като постройката не е
предвидена в застроителния план, няма издадена виза за проектиране и е
разположена на уличната регулация. Въз основа на изложеното е направен извод,
че строежът е недопустим по действащите подробни градоустройствени планове, по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и по
правилата и нормативите на ЗУТ, действащи към настоящия момент. В заключение
административният орган е приел, че за строежа не е приложима разпоредбата на
§16 от ПР на ЗУТ и същият е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно
производство.
От фактическа страна по делото се установява още, че с
Декларация от Г.Д. и Д.Х. е декларирано, че паянтова постройка в УПИ ХІІІ-185,
кв.21 по плана на с.Върбица е построена преди 1963г. и е отразена в плана на
с.Върбица, и за която редовно се плаща данък.
Съгласно решение №1119/27.07.2015г. по
гр.д.№3534/2014г. по описа на РС-Плевен е признато за установено по иск с
правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР предявен от Е.Ц., Л.Д. и Д.С. против Г.Д. и
Д.Х., че при влизане в сила на действащата кадастрална карта на с.Върбица,
одобрена със Заповед №1118/30.03.1983г. на Председателя на ОНС-Плевен е
допусната грешка при отразяване на имотната граница между имот №185 и имот
№187, кв.21 на с.Върбица, като действителната имотна граница минава по
регулационната линия между парцел №VI-65 и
парцел №
VIII-65 по отменения регулационен план на
с.Върбица, одобрен със Заповед №127/25.01.1929г., изм. със Заповед
№16/26.11.1976г. на ОНС-Плевен, отразена с лилав цвят и посочена като „улична
регулация“ по плана от 1929г. на комбинирана скица, и представляваща неразделна
част от решението, а за разликата до предявения размер – да бъде установено, че
имотната граница съвпада с регулационната граница между УПИ ХІІІ-185 и УПИ
ХІІ-187 по регулационния план от 1983г. на с.Върбица, е отхвърлен иска като
неоснователен и недоказан. Решението е потвърдено с решение №615/16.12.2015г.
по в.гр.д. №864/2015г. на Плевенски окръжен съд.
От писмо на л.126 от делото се установява, че от
2010г. насам в Община Плевен няма
информация, че лицата Г.Д. и Д.Х. са подавали заявление за издаване на
удостоверение за търпимост за постройка на допълващо застрояване, разположена в
УПИ ХІІІ-185, кв.21 по регулационния план на с.Върбица.
С решение №322/14.06.2019г. по адм.дело №381/2018г. е
отхвърлена жалбата на Г.Д. и Д.Х. против Заповед №РД-12-128/20.03.2018г. на
Зам.кмета на Община Плевен, с която се одобрява План за регулация на УПИ
ХІІІ-185 и УПИ ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица. При инстанционен контрол
решението е оставено в сила.
По делото са назначени единична съдебно-техническа
експертиза и тройна съдебно-техническа експертиза. Според заключението на
единичната експертиза, обектът, предмет на оспорената заповед, представлява
второстепенна постройка със селскостопанско предназначение за отглеждане на
домашни животни и съхранение на отоплителни материали, долепена до съществуваща
сграда. Постройката е изградена преди 1963г. в парц. VI-65, кв.21 по плана на с.Върбица, собственост на Д.А.
според разписен лист. През 1976г. е направено частично изменение на
регулационния план от 1929г. и парцел VI-65 се
разделя на два парцела VI-65 и VIII-65, като границата между новите два парцела преминава
между двете сгради, едната от които е второстепенната постройка. С новия
кадастрален, регулационен и застроителен план от 1983г. страничната
регулационна линия между двата парцела преминава през постройката на допълващо
застрояване. В настоящия момент собственици на парцел VI-65, станал ХІІІ-185 с новия план от 1983г., са Г.Д. и
Д.Х., наследници на А.Д.. Вещото лице посочва, че обектът, второстепенна
постройка – селскостопанска сграда за отглеждане на домашни животни и за съхранение на отоплителни материали,
представлява строеж съгласно §5 т.38 от ДР на ЗУТ, VI-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. Според
вещото лице, по време на изграждане на постройката – преди 1963г., при
действието на СПНИНМ /Строителни правила и норми за изграждане на населени
места/ за строежа няма издадени строителни книжа – одобрени проекти и
строително разрешение, като при изграждането са спазени изискванията на §60
ал.1 и ал.2 от СПНИНМ. В тази връзка вещото лице е отразило в заключението си,
че постройката е разположена приблизително в средата на парцел VI-65, кв.21 по плана на с.Върбица, на 25м. от северната
странична регулационна линия и на 15м. от южната улична регулационна линия,
като е посочило, че ал.3 на §60 не е била действаща норма по време на
изграждане на постройката, а са спазени изискванията на ал.4 по отношение
застроената площ. Вещото лице е посочило, че са спазени и изискванията на §62,
тъй като второстепенната постройка е на разстояние 13м. от жилищната сграда в
собствения имот и е долепена до сграда в същия имот, която не е с жилищно
предназначение, като се е позовало на скица от 1976г., на л.80 от делото.
Накрая е направило заключение, че строежът е допустим по време на изграждането
му преди 1963г. при действието на СПНИНМ. По отношение на изискванията на сега
действащия ЗУТ, вещото лице е посочило, че строежът е изграден в нарушение на
чл.41 ал.3 и ал.2 от ЗУТ и на чл.42 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, тъй като постройката не
е предвидена в застроителния план, няма издадена виза за проектиране и е
разположена на уличната регулация. Направило е заключение, че строежът не е
допустим по сега действащия закон – ЗУТ. Вещото лице е посочило още, че тъй
като строежът е изграден преди 1987г. е приложим §16 от ДР на ЗУТ, а не §127 от
ДР на ЗУТ, като разпоредбата за търпимост не предполагат наличие на строителни
книжа, ако е изпълнено едно или двете от условията на §16 от ДР на ЗУТ.
Посочило е също, че застроителният, регулационен и кадастрален план от 1983г. е
действащият ПУП за урегулираните поземлени имоти, в които е изградена
постройката на допълващо застрояване, защото е последният влязъл в сила и не е
променян досега, като той се използва за установяване допустимостта на строежа
при сега действащия закон съгласно §16 от ДР на ЗУТ. Според вещото лице, в
регулационния план от 1929г. постройката попада в парцел VI-65, кв.21 с Върбица за малоетажно застрояване.
Според заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза, предметът на заповедта представлява второстепенна постройка със
селскостопанско предназначение за отглеждане на домашни животни и съхранение на
отоплителни материали, като е изграден преди 1963г. В тази връзка вещите
посочват, че при направен оглед на място е установено, че второстепенната
постройка е изградена на уличната регулация, долепена до жилищната сграда в УПИ
ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица, като сградата е изпълнена по следния
начин: върху каменни основи са изпълнени зидове от тухлена зидария на варов
разтвор, покрити с дървена покрива конструкция, върху която са положени
керемиди; постройката е измазана с външна варова мазилка; покривът е едноскатен
с наклон към УПИ ХІІІ-185. От метода на изграждане и от вида на материалите са
счели, че приблизителната година на изграждане е 50-те и 60-те години на
миналия век. Сградата е изградена в парцел VI-65, кв.21 по плана на с.Върбица, собственост на Д.А.
според разписен лист, като през 1976г. този парцел е разделен на два парцела и
собственик на единия е А.Д., а към настоящия момент собственици на парцел VI-65, станал ХІІІ-185 с новия план от 1983г., са Г.Д. и
Д.Х., наследници на А.Д.. Вещите лица са посочили, че обектът, второстепенна
постройка – селскостопанска сграда за отглеждане на домашни животни и за
съхранение на отоплителни материали, представлява строеж съгласно §5 т.38 от ДР
на ЗУТ, VI-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. По
аналогични на единичната експертиза аргументи, вещите лица са приели, че
строежът е допустим по време на изграждането му преди 1963г. при действието на
СПНИНМ и не е допустим по сега действащия закон – ЗУТ. Отразили са, че предвид
годината на построяване - преди 1987г. е приложим §16 от ДР на ЗУТ. Отразили са
още, че търпимите строежи са незаконни строежи, а съгласно чл.225 ал.2 от ЗУТ
незаконни са тези строежи, които са изпълнени без строителни книжа или в
отклонение от одобрената проектна документация или издадено разрешение за
строеж. Според тройната съдебно-техническа експертиза не може предвижданията на
ПУП от 1983г. да сочат съответствие на строежи от 1963г., тъй като тогава
строителните правила и норми са се определяли от СПНИНМ и действащ е бил
регулационния план от 1929г. Вещите лица са посочили също, че границите на
имоти УПИ ХІІІ-185 и УПИ ХІІ-187 са определени от плана от 1983г., като
процесната постройка попада в двата имота. Приели са, че сградата отговаря на
изискванията на §60 ал.1 и ал.2 от СПНИНМ, като няма необходимите документи
съгласно тези правила и норми, както и че по времето на действие на СПНИНМ и
ППСПНИНМ в проектоградоустройствения и проекторегулационния планове не са се
предвиждали и не са отразявани постройки на допълващо и второстепенно
застрояване. В съдебно заседание, при разпита на вещите лица, се уточнява, че
според СПНИНМ постройки на допълващо застрояване не могат да се разполагат на
улична регулация.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена на
основание чл.225а ал.1 от ЗУТ вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ. В нормата на чл.225а
ал.1 е предвидено, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях. Според чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, за строежите от четвърта,
пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Процесната
заповед е издадена от Зам.кмет „Териториално развитие“ при община Плевен, на
основание Заповед №РД 10-2024/23.11.2015г., с която кметът на общината е
възложил правомощията по ЗУТ на зам.кмет „Териториално развитие“ арх.Н.И.. Т.е. заповедта е издадена от компетентен за това
орган.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. С
разпоредителната част на заповедта е разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж, представляващ „Постройка на допълващо застрояване“, находящ се в УПИ
ХІІІ-185 и ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица, с административен адрес
с.Върбица, ул.“Райко Даскалов“ №7, изпълнен без необходимите строителни книжа.Т.е.
налице е конкретизация на строежа, който е незаконен и подлежи на премахване.
Процесният акт е издаден при
спазване на административно-производствените правила. За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ, заповедта
се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се
поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината,
района или кметството.
Обстоятелствата, посочени в заповедта, представляващи
фактическо основание за нейното издаване, а именно констатирани нарушения на чл.66д
от Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ – отм./, чл.37 и
чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.148 ал.1 от ЗУТ – изградена постройка на допълващо застрояване без издадено разрешение за
строеж, са установени по реда на чл.225 от ЗУТ с Констативен акт №20/28.11.2019г. от длъжностни лица по чл.223
ал.2 от ЗУТ. Проверката е извършена в присъствието на Г.Д., а съставеният
Констативен акт е съобщен на оспорващите на 24.01.2020г., видно от приложените
по делото разписки, като е дадена възможност за подаване на възражения в 7-мо
дневен срок. Такова е подадено от Г.Д. и Д.Х. с доводи аналогични на изложените
в жалбата до съда, а именно че строежът е търпим по смисъла на §16 от ДР на
ЗУТ. В оспорената заповед са обсъдени направените възражения за търпимост на
строежа и същите са приети за неоснователни. Предвид изложеното са
неоснователни възраженията в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение на
административно-производствените правила.
По отношение материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Установява се от към факти, че процесната
постройка представлява второстепенна постройка със селскостопанско
предназначение за отглеждане на домашни животни и съхранение на отоплителни
материали, изградена преди 1963г. в парц. VI-65, кв.21 по плана на с.Върбица. От всички
доказателства по делото, включително и заключенията на съдебните експертизи
съдът приема, че постройката е разположена на уличната регулация и долепена до
съществуваща сграда в УПИ ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица, чието
предназначение е за жилищни нужди, видно от всички приложени по делото скици,
включително и тази от 1976г. на л.80, според която като забележка изрично е
отразено, че сградата „А“ /тази към която е залепена второстепенната постройка/
е жилищна и няма прозорци на север. Обектът, предмет на оспорената заповед
представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 от ДР на ЗУТ и е VI-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. Към
настоящия момент и съобразно доказателствата по делото, постройката попада в
УПИ ХІІІ-185 и УПИ ХІІ-187, кв.21 по плана на с.Върбица, собственост на
различни лица – оспорващите и заинтересованата страна по делото. Не се спори
между страните, че за строежа няма издадени строителни книжа и същият не е
предвиден в застроителния план.
Според §5 т.38 от ДР на ЗУТ, строежи
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно
чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон, като разрешение за строеж се издава от главния архитект на
общината /ал.2/.
Съгласно чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, строежът или
част от него е незаконен когато се извършва в несъответствие с предвижданията
на действащия подробен устройствен план, както и когато се извършва без
одобрени проекти и/или без разрешение за строеж.
Оспореният
в настоящето производство административен акт е издаден за незаконен строеж по
смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ с мотиви, че процесната постройка на
допълващо застрояване е изградена без издадено разрешение за строеж и не
съответства на предвижданията на подробния устройствен план.
В контекста на горното от фактическа
и правна страна, безспорно се установява, че обектът, предмет на заповедта
представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и същият е незаконен
съобразно разпоредбите на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ – за него няма издадени
строителни книжа и същият не е предвиден в застроителния план. Затова страните
не спорят, спорно е дали строежът е търпим съобразно §16 ал.1 от ДР на ЗУТ,
който е приложим според периода на изграждане на допълнителната постройка, а
именно преди 1963г.
Съгласно §16 от ДР на ЗУТ, строежи, изградени до 7
април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи
и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Според чл.44 от ЗУТ, в селата могат да се изграждат
постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от
всякакъв вид, а според чл.46 ал.1 второстепенни постройки на допълващото застрояване
(летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци,
чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани
поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване.
Съгласно
изискванията на чл.41 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, допълващото
застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план, а когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия
подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза
за проучване и проектиране по чл. 140,
ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота; допуснатото застрояване
се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.
А съгласно
чл.42 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, постройките на допълващото застрояване се разполагат
свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с допълващо застрояване в съседен имот, като с изключение на гаражи,
работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното
застрояване.
Предвид
горното, се налага извода, че процесната постройка на допълващо
застрояване не отговаря на правилата и
нормите на действащия към настоящия момент Закон за устройство на територията,
тъй като не е предвидена в застроителния план, няма издадена виза за
проектиране и е разположена на уличната регулационна линия. Т.е. строежът е
недопустим съобразно изискванията на ЗУТ. В тази връзка съдът възприема като
обективно и компетентно изготвени заключенията на единичната и тройната
съдебно-технически експертизи в тези им части.
Към
момента на изграждане на постройката, а именно преди 1963г., са били действащи разпоредбите
на Закон за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ - отменен на
01.06.1973г., с влизане в сила на ЗТСУ.
Съгласно
чл.52 от ЗПИНМ, застрояването на населените места се извършва с оглед на
тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване
съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните,
квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни планове и
действуващите строителни правила и норми. А според чл.66д, в страната могат да
се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни лица само
ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите
действуващи разпоредби, като съобразно чл.66е - строежи, извършени без
строително разрешение или при неспазване на строителните книжа, се събарят, ако
са недопустими по действуващите разпоредби. Съгласно §187 ал.1 от ППЗПИНМ, строително разрешение се изисква за направа,
пристрояване, надстрояване, преустройство и възстановяване на сгради и
постройки, като в §190 т.2 вр. с §190 и §189 се установява, че второстепенните
постройки са такива, за които се подава искане за издаване на разрешение, но
при по-облекчени условия.
Според
чл.52 от ЗПИНМ, строителните правила и норми се утвърждават от Комитета по
архитектура и благоустройство при Министерския съвет и се обнародват в
"Известия на Президиума на Народното събрание". Към 1963г. са
действали разпоредбите на Строителни правила и норми за изграждане на населени
места /СПНИНМ – обн.ДВ бр.75/18.09.1959г., отм. ДВ бр.69/02.09.1977г./.
Съгласно
§60 от СПНИНМ, второстепенните
постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към
съседите, като изключение е предвидено в ал.2, според която могат да се
разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на
заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в
нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен
съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в
присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при
задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че
калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройката се разполага на
страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен
зид към съседния парцел. Съгласно ал.3, второстепенните постройки се разполагат
най-малко на 6 м зад жилищната сграда на парцела.
Съгласно
§62 от СПНИНМ, второстепенните
селскостопански постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда и
най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите /1/. Обори, свинарници,
кокошарници и други, които увреждат санитарно-хигиенната обстановка, трябва да
отстоят най-малко на 8 м от жилищната сграда в самия парцел, както и от
жилищните сгради в съседните парцели /2/. Второстепенните селскостопански
постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако
покриват калканен зид на съществуващата постройка от същия вид или със съгласие
на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до
техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика
на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата
служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава
постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно /3/. Когато
постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се
направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел /4/.
При
установеното от фактическа страна, че процесната постройка на допълващо
застрояване е второстепенна постройка със селскостопанско предназначение и
същата е долепена до съществуваща сграда, чието предназначение е за жилищни
нужди, то се налага извода, че строежът предмет на оспорената заповед е
недопустим съобразно правилата и нормативите, действали по време на
извършването му. Нещо повече, постройката е разположена на уличната регулация,
което също я прави изградена в нарушение на изискванията на строителните
правила и норми. Ето защо съдът не възприема
заключенията на единичната и тройната съдебно-технически експертизи в
тези им части. Т.е. процесният строеж не е търпим по смисъла на §16 ал.1 от ДР
на ЗУТ и като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ подлежи на
премахване, както правилно е приел административният орган с оспорената
заповед.
Предвид изложеното съдът намира, че
процесната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в
съответствие с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за присъждане на разноски, следва в полза на Община Плевен да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 950лева, от които 750лева
депозит за вещи лица и 200лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Д. *** и Д.А.Х. *** против
Заповед №РД-12-100/02.03.2020г. на Зам.кмет по Териториално развитие на Община
Плевен.
ОСЪЖДА Г.Д.Д. ***, ЕГН:********** и Д.А.Х. ***, ЕГН:**********,***
направените по делото разноски в размер на 950лева /деветстотин и петдесет
лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/