№ 86
гр. Пловдив , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330207968 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 210/07.12.2020г., издадено
от В. И. Ч., на длъжност *** на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление – гр.София, район Овча купел, бул.„Цар Борис III“ №
136, представлявано от С. Д. Д., на основание чл.200, ал.1, т.27, предл. I от
Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11
от Закона за
водите.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е недопустимо и
незаконосъобразно. Взема становище, че в посочения в АУАН и
наказателното постановление месечен график за използване на водите е в
колизия с годишния график, утвърден от министъра на околната страна и
водите. На следващо място посочва, че е изтекъл предвидения в чл.34 от
ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН, в който смисъл сочи и съдебна
практика. Процесуалният представител на жалбоподателя – юрисконсулт Т.
1
поддържа жалбата на изложените основания, като в писмени бележки добавя,
че АУАН и наказателното постановление са необосновани, доколкото не е
установено пропускайки 72 хил. куб. м. водни количества повече, колко
точно са паднали минимално допустимите количества. Също поддържа, че не
се сочи нарушението да е повторно, поради което наказващия орган не е
изпълнил задължението си да предупреди нарушителя, както и че са налице
предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ответната страна – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г. оспорва жалбата като
сочи, че не е налице твърдяното нарушение на чл.34 от ЗАНН, както и че
съгласно визираното от жалбоподателя Тълкователно решение сроковете по
ЗАНН не са преклузивни, а давностни. Още оспорва твърдението, че не се
знае къде е извършена проверката, като сочи, че последната е по документи,
по справки от „Напоителни системи“, които не са оспорени. На следващо
място взема становище, че макар от дружеството да е заявено да бъдат
отпуснати води за напояване, то искането не е уважено по графика за
съответния месец от министъра. Посочва, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на чл.57 от ЗАНН, както и че не са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 11.12.2020г. видно от приложеното заверено копие на известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ на 15.12.2020г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „Напоителни системи“ ЕАД,
ЕИК:********* стопанисвало обект – язовир Пясъчник, находящ се в
общ.Съединение, обл.Пловдив, съгласно Разрешително за водовземане №
1037/20.02.2007г. на министъра на околната среда и водите и Решение №
355/23.11.2011г. на министъра на околната среда и водите за продължаване
срока на действие на Разрешително за водовземане № 1037/20.02.2007г..
При извършена по документи проверка на 16.06.2020г., свидетелят Д. Б.
Р. – в качеството му на *** на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ установил, че съгласно Справка за ползваните води от язовир
Пясъчник за месец май 2020г., с вх.КД-05-734/16.06.2020, представена от
„Напоителни системи“ ЕАД, същото дружество не е спазило месечния график
за използване на водите на язовир Пясъчник за месец май 2020г., утвърден от
министъра на околната среда и водите. В този смисъл било установено, че за
същия месец съгласно графика били разрешение 0,260 мил. куб. метра за
осигуряване минимално допустимия отток на реката, но не били разрешени
количества за напояване, докато съгласно справката били отпуснати 72 000
куб.метра водни количества за напояване, с което било нарушено зададеното
условие в Разрешително за водовземане № 1037/20.02.2007г. в раздел „Лимит
на използваната вода“ – „в съответствие с месечния график за използване на
водите на комплексните и значими язовири, утвърждавано от МОСВ, който
график е неразделна част от настоящото разрешително“.
С оглед на горното, на 28.07.2020г. свидетелят Д. Б. Р. съставил АУАН
№ 155/28.07.2020г. срещу „Напоителни системи“ ЕАД, за нарушение на
чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, който АУАН бил съставен в отсъствието
на представител на дружеството, след като последното било надлежно
поканено да изпрати такъв с писмо изх.№ ПО-02-271/16.07.2020г., получено
от дружеството на 20.07.2020г. – съгласно приложеното известие за
доставяне. Препис от акта бил връчен на 11.08.2020г.. Въз основа на същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
3
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. Б. Р., който помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Р. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – заверени копия от Разрешително за водовземане №
1037/20.02.2007г. на министъра на околната среда и водите и Решение №
355/23.11.2011г. на министъра на околната среда и водите за продължаване
срока на действие на Разрешително за водовземане № 1037/20.02.2007г. – от
които се установява факта на издаване същите и качеството на „Напоителни
системи“ ЕАД на субект, стопанисващ язовир Пясъчник, както и правата и
задълженията му в този смисъл; месечен график за използване на водите на
язовир Пясъчник за месец май 2020г. – от който се установяват водни
количества разрешени за ползване за месец май 2020г.; Справка за ползваните
води от язовир Пясъчник за месец май 2020г., с вх.КД-05-734/16.06.2020,
представена от „Напоителни системи“ ЕАД – от която се установява
ползваните водни количества от същия обект.
Следва да се посочи, че самия факт на отпускане съответните водни
количества не е спорен между страните, още повече същия се установява от
справка, съставена от самото дружество – жалбоподател.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл.201, ал.2 от
Закона за водите, а тази на актосъставителя – от представената Заповед № РД-
03-158/23.06.2020г. на ***а на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
4
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което „Напоителни системи“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Овча
купел, бул.„Цар Борис III“ № 136 е нарушило разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11
от Закона за водите – за това, че в периода от 01.05.2020г. до 31.05.2021г., в
обект – язовир Пясъчник, находящ се в общ.Съединение, обл.Пловдив, не
изпълнило условията по издаденото Разрешително за водовземане №
1037/20.02.2007г. на министъра на околната среда и водите, срокът на
действие на което бил продължен с Решение № 355/23.11.2011г. на
министъра на околната среда, а именно – били отпуснати 72 000 куб.метра
водни количества повече от разрешените от месечния график, с което било
нарушено зададеното условие в Разрешително за водовземане №
1037/20.02.2007г. в раздел „Лимит на използваната вода“ – „в съответствие с
месечния график за използване на водите на комплексните и значими
язовири, утвърждавано от МОСВ, който график е неразделна част от
настоящото разрешително“.
В този смисъл и от приложения по делото месечен график за използване
на водите на язовир Пясъчник за месец май 2020г. се установява, че за същия
за месец май 2020г. няма предвидени водни количества за напояване, докато
от справката за същия месец се установява, че били отпуснати 72 000
куб.метра водни количества за напояване.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
5
АУАН и наказателното постановление месечен график за използване на
водите е в колизия с годишния график, утвърден от министъра на околната
страна и водите. Следва да се посочи, че няма никакви данни представения от
жалбоподателя годишен график да е утвърден, напротив – самият
жалбоподател е посочил, че този годишен график бил съставян на база
прогнози в няколко варианта при различна обезпеченост – валежна, средно
суха и много суха година, както и че „Напоителни системи“ ЕАД е искало
изменение на графика, но такова изменение не е одобрено от министъра на
околната среда и водите, въпреки прогнозираните в годишния график
достатъчни количества вода. Предвид това очевидно е, че единствения
меродавен в случая следва да е посочения в АУАН и наказателното
постановление утвърден месечен график, а не прогнозен годишен такъв.
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че
изтекъл предвидения в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на
АУАН, в който смисъл сочи и съдебна практика. Съгласно чл.34, ал.1 от
ЗАНН – срокът за съставяне на АУАН е 3 месеца от откриване на откриване
на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Ето защо очевидно е, че при нарушение реализирано в периода от
01.05.2020г. до 31.05.2021г. и съставен АУАН на 28.07.2020г. то същия 3
месечен срок не би могъл да бъде изтекъл независимо кога фактически е
установено нарушението и нарушителя (в случая – 16.06.2020г. – момента на
проверката).
Съдът намери за неоснователно и възражението, че АУАН и
наказателното постановление са необосновани, доколкото не е установено
пропускайки 72 хил. куб. м. водни количества повече, колко точно са паднали
минимално допустимите количества. Следва да се посочи, че с отпускане на
водни количества с цел, която не е предвидена в Разрешителното (във връзка
с утвърдения график), то е налице неизпълнение условията на същото
Разрешително, без значение колко точно са паднали минимално допустимите
количества.
Също неоснователно е и възражението, че не се сочи нарушението да е
повторно, поради което наказващия орган не е изпълнил задължението си да
предупреди нарушителя. В този смисъл не съществува разпоредба в ЗАНН,
6
която да задължава наказващия орган винаги да издава наказателното
постановление само в условията на повторност и в този смисъл – не
съществува задължение при първо установено нарушение да издава само
предупреждение.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай. При разглеждане
въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на
нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.27 от Закона за водите, за процесното
нарушение е предвидено административно наказание за юридически лица –
имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 5 000 лева. В случая и
наказанието е определено в минимален размер, а именно – 1 500 лева, като
няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 210/07.12.2020г.,
издадено от В. И. Ч., на длъжност *** на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с което на „Напоителни системи“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Овча
купел, бул.„Цар Борис III“ № 136, представлявано от С. Д. Д., на основание
чл.200, ал.1, т.27, предл. I от Закона за водите е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 /петстотин/ лева, за
7
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8