Решение по дело №83/2023 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 69
Дата: 5 октомври 2023 г. (в сила от 5 октомври 2023 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20237280700083
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 69

Ямбол, 05.10.2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административният съд - Ямбол      - II касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА и с участието на прокурора Д. ТОДОРОВА Г. като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА кнахд № 20237280600083 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалба от Агенция“Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт К.Д., против Решение

№116 от 27.06.2023г. по АНД №20232330200297 по описа за 2023г. на Районен съд Ямбол, с което е отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от МРРБ, Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , с който на Г.С.Б.,***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 /триста / лева, както и 10 лв. такса по чл. 10а, ал.2 от Закона за пътищата.

Съдебният акт се счита за неправилен поради нарушение на материалния закон.Посочва се, че районният съд е констатирал, че от приложената разписка за електронна винетка се установява, че жалбоподателят е заплатил дължима годишна винетна такса за управлявания от него лек автомобил с регистрационен номер .***.. на 25.04.2020 год. със срок на валидност 27.04.2020 год. 00:00:00 часа до 26.04.2021 год. 23:59:59 часа. От представената разписка за електронна винетка се установява, че жалбоподателят Б., е допуснал техническа грешка при изписване на националността на ППС, като вместо България е изписано Великобритания.С оглед на това съдът неправилно е приел, че деянието на жалбоподателя Б. не е съставомерно от субективна страна, нарушението е от категорията на формалните нарушения /на просто извършване/, а законодателят не изисква от субективна страна да е извършено умишлено.Считат се за неправилни и доводите на съда по приложението на чл.28 от ЗАНН, като се изтъква, че неправилното посочване на peгистрационния номер при заплащане на винетна такса приравнява тази хипотеза като случай, при който дължимата такса не е заплатена. Иска се съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който да се потвърди издадения електронен фиш, претендира се


юрисконсултско възнаграждение.

По жалбата е изразено становище от Г.С.Б. чрез адв.Ю.Г. от САК, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При попълване на данните относно автомобила Б. е допуснал грешка при изписването на националността на автомобила, като вместо България е написал Великобритания. Така допуснатата грешка обаче по никакъв начин не засяга държавния бюджет, в който е постъпила сумата за винетна такса. Със заплащането на тази сума, Б. е управлявал автомобила си по платената пътна мрежа със съзнанието, че е изпълнил добросъвестно задължението си, като безспорно с оглед извършеното плащане не е съзнавал, че деянието му представлява административно нарушение и че по този начин нарушава установения в държавата обществен ред. Субективната страна (вината) на административното нарушение предполага пряк или евентуален умисъл, изразяващ се в това, че деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието си, да съзнава, че нарушава свое законово задължение или установения ред на държавно управление, да предвижда настъпването на общественоопасни последици и да желае или да допуска(да му е безразлично) настъпването на тези последици. В настоящия случай категорично подобно субективно отношение у Г.Б. не е било налице. Липсата на виновно поведение лишава деянието от един от задължителните му елементи съобразно дефиницията по чл.6 от ЗАНН, за да бъде квалифицирано като административно нарушение и за същото да бъде наложено административно наказание. Основен принцип в административно наказателното право е, че без вина няма отговорност. От друга страна, в случай, че се приеме, че е налице извършено административно нарушение, същото представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН - както правилно е приел и първоинстанционният съд. Правилно е посочено в решението и съобразно възприетото в Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г.на ОСНК на ВКС, преди да пристъпи към налагане на административно наказания, административно- наказващият орган следва да провери дали случаят е маловажен. Тази преценка е задължителна за административно-наказващия орган и подлежи на преценка от съда за законосъобразност. В настоящия случай, подобна преценка не е била направена.Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да се остави в сила Решение №116 от 27.06.2023г. по АНД №297/2023г. на Районен съд — Ямбол, и да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство, вкл. за адвокатско възнаграждение, при хипотеза на осъществено процесуално представителство на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за което се представя договор за правна помощ и списък на разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт К.Д..Поддържа аргументите, изложени в касационната жалба за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на електронния фиш като законосъобразен.Претендира юрисконсултско възнаграждение, в случай на присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна-моли то да бъде в минимален размер.

Ответникът по касацията, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол моли съдът да остави касационната жалба без уважение. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва субективна страна на осъщественото административно нарушение.

При проверката по реда на чл.63в от ЗАНН вр. с глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, съдът установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна, като по отношение на обжалвания съдебен


акт не се констатират касационни отменителни основания. Съображенията за това са следните:

Решението на Районен съд Ямбол е обосновано със събраните доказателства и постановено при правилно приложение на закона, като съдът е извършил анализ на относимите към спора факти и обстоятелства за ангажиране на административно- наказателната отговорност на Г.С.Б.. Касационният състав споделя доводите на ЯРС за това, че деянието на жалбоподателя Б. не е съставомерно от субективна страна. Същият добросъвестно е заплатил дължимата винетна такса и не е имал за цел да управлява МПС по платена пътна мрежа, без заплатена винетна такса в нито един момент от създадената ситуация. Нарушението на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП може да бъде извършено само с умисъл - пряк или евентуален, а такъв в случая липсва. Сумата е постъпила в държавния бюджет. Целта на законодателя е да се преследват и наказват нарушителите на закона, които не са имали никакво намерение да заплащат винетни такси, но да управляват МПС, в нарушение на закона по републиканските пътища, а не добросъвестните платци на държавни такси, които са сбъркали буква или цифра при въвеждане на peгистрационния номер, но са заплатили такса на държавата, преди управление на МПС.Дори и да се приеме, че Б. е допуснал нарушение, то от това формалното нарушение не са настъпили никакви вредни последици и същото е с явно незначителна обществена опасност.

По делото безспорно е доказано, че Б. е заплатил винетка за ППС, но при

изписването националността на ППС е попълнил GB, вместо BG. Това, че има заплатена винетна такса, е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило такава, с лице, което е заплатило и неволно е допуснало грешка, при обстоятелства, които изключват какъвто й да е умисъл за извършване на административно нарушение. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Поради изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила като постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с приложимия материален закон. Изходът на спора обуславя и основателност на претенцията за разноски на ответника по касацията – за възнаграждение за процесуално представителство, осъществено на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в минимален размер по чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №116 от 27.06.2023г. по АНД №20232330200297 по описа за 2023г.

на Районен съд Ямбол.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" гр. София да заплати на Г.С.Б.,***, ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400(четиристотин) лв.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

 

ЧЛЕНОВЕ: /п/ не се чете