Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,26.03.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и шести февруари през двехиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №4991 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.108 от ЗС.
Подадена е искова молба от С.С.П.,
с ЕГН ********** ***, Л.П.П., с ЕГН ********** *** и А.С.П., с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника адв.П.М., ПзАК, със съдебен адрес:***, адв.П.М. против Е.В.Д.,
с ЕГН ********** *** и Н.М.Д., с ЕГН ********** ***, в която ищците, чрез
пълномощника си, твърдят, че са собственици по наследство, оставено им от С. С.
П., починал на 31.01.2015г., на недвижим имот в гр.Ветрен. Имотът представлявал
дворно място, 163 кв.м. от което попадали в имот пл.№639, а останалите 85 кв.м.
- в имот пл.№638, двата съставляващи УПИ VІІ-638, 639 в кв.13 по плана на
гр.Ветрен, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 85кв.м.,
както и две стопански постройки.
Сочат, че ищцата Л.П. е съпруга на починалия наследодател С. П., а другите
двама ищци – С.П. и А.П. – негови синове.
Твърдят, че преди няколко месеца случайно разбрали, че П. П., б.ж. на гр.Пазарджик, на 22.04.2004г. бил
направил саморъчно завещание, с което завещал неговата половина от къщата в
гр.Ветрен на ответниците Н.Д. и Е.Д.. Двамата живеели в част от имота на ищците
по лична уговорка със собствениците да го ползват безвъзмездно. Завещателят П. П.
починал на 17.04.2013г., а завещанието било обявено от нотариус И. на 20.05.2013г. по молба на С. а К. и вписано
в Службата по вписванията на 16.12.2013г.
На 18.12.2013г. ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост
на ½ ид. ч. от 27/112 ид. ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, цялата
с площ от 112 кв.м., построена в УПИ VІІ-638, 639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен.
Твърдят, че извършеното разпореждане с наследствения им имот накърнява
правата им като законни наследници на С. П., тъй като завещателят
П. П. не бил собственик на завещания имот и именно поради това било
недействително на основание чл.19 ал.1 от ЗН. Твърдят, че издаденият въз основа на завещанието констативен
нотариален акт за собственост №173, том ХІІІ, нот. дело №2266/2013г. по описа
на нотариус И. следвало
да бъде отменен по реда на чл.537 ал.2 от ГПК. При условията на евентуалност
поддържат, че завещанието е нищожно, тъй като не отговаряло на формалните
изисквания на чл.25 ал.1 от ЗН - текстът и подписът не били положени от П. П..
Липсвал и предмет, тъй като имотът не бил идентифициран. На следващо място
завещателят не бил способен да завещава, тъй като имал психически отклонения и
не бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи към момента на извършването му.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на масивна жилищна сграда с
площ от 85 кв.м., построена в УПИ VІІ-638, 639
в кв.13 по плана на гр.Ветрен и да ги осъди да предадат
собствеността и владението върху имота. Молят да признае саморъчно завещание от 22.04.2004г., направено
от П. П. за недействително. Молят да бъде отменен
констативен нотариален акт за собственост №173, том ХІІІ, нот. дело №2266/2013г.
по описа на нотариус И. . Претендират направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори на
исковата молба от ответниците, чрез пълномощниците им, в които твърдят, че са съответно дъщеря и внук на М. И. П., чийто брат е завещателят П. И. П.. Имотът бил собствен на И. Л. П., който имал шест деца - А. , В. , С. , М. , П. и Н. И. П. .
Процесната къща била строена от И. П. и след неговата смърт била наследена при
равни права - по 1/6 ид. ч. от децата му, съгласно действащия тогава ЗН. Тъй
като синът му М. И. П. бил починал преди баща си, то неговият дял бил наследен
от ответницата Н.Д..
Ответниците твърдят, че и двамата са родени в процесната къща,
там живеели и понастоящем. Във връзка с представения писмен договор за продажба
твърдят, че доколкото може да се възприеме за такъв, то Н. Д., Н. Б. и
П. П. не били продавали своите ид. ч. от имота. С. П. би могъл да е придобил наследствените ид. ч.
на двамата си братя А. и В. и така да се е оказал собственик на 3/6 ид. ч.
от него. Н. Б. след като се омъжила "се отказала" от своята част в
полза на братята си, това били възприели и нейните деца и го заявявали
нееднократно. Така нейният дял бил разпределен между С. , П. и Н. /като
наследник на М. /.
Твърдят, че в годините С. П. преградил къщата, като иззидал вътрешна
стена и така обособил две отделни части със самостоятелни входове. Неговата
била доста по-голяма - вероятно 85 кв.м., както се твърди, а другата част - от
27 кв.м., която останала за ответниците - баба С. а и П. П..
До този момент не били спорили кой каква площ ползва от наследствените ид. части.
Завещателят П. П. трайно живеел и работел в гр.Пазарджик, но често посещавал
имота, особено през почивните дни, имал свои вещи там, отсядал винаги, когато
решавал. В негово отсъствие ответницата Д. държала и ползвала неговите ид. части.
От друга страна бил приел, че брат му като е купил дяловете на другите им двама
братя и с преразпределения дял на сестра им Н., то явно имал по-голям дял и го
бил оставил да си живее в по-голямата преградена от С. част. Считал, че двамата с ответницата Д. са
собственици на тези 27 кв.м. от къщата и именно 1/2 ид. ч. от тях й завещал.
Тази половина той считал за своя, макар наследствените права - и неговите, и на
ответницата Д. да били по-големи.
Твърдят, че С. П.,
който починал през 1990г. никога не бил владял
този имот единствено и само за себе си, отблъсквайки
претенциите на другите съсобственици. В имота винаги били живели и ответниците Д.
, както и завещателят П. П.. В този смисъл за никой от ищците и техните
наследодатели не била текла в никакъв момент придобивна давност по отношение на
останалите сънаследници в лицето на Н.Д. и в лицето на П. П.. Ако
нотариалният акт за собственост от 1982г., от който ищците се
опитват да черпят права и чието съдържание били възпроизвели в последващия си
нотариален акт за констатиране право на собственост по наследство, касае цялата
жилищна сграда, както се твърди в исковата молба, то той почивал на неверни
твърдения и свидетелски показания. Ищците не били собственици на цялата къща,
тъй като и техният наследодател никога не е бил неин собственик, защото не я е
придобил по никакъв начин. В тази връзка
оспорват нотариален акт №50, том 6, дело 1952/1982г. В случай, че този нотариален
акт касаел идеална част от къщата, представляващи преградените от него
85 кв.м, а тя не може да се раздели по технически показатели на два
самостоятелни обекта и понеже към датата
на издаване на нотариалния акт е била 112 кв.м, то молят съда да обяви този
нотариален акт за нищожен.
Твърдят, че претендираните 85 кв.м. надвишавали сериозно
правата на наследодателя на ищците С. П..
Ако къщата е 112 кв.м., то при 1/6 ид.ч., която ответницата Д. притежава,
полагащите й се кв.м. били 18,66 кв.м. Толкова притежавал и завещателят и
сестра им Н. Б. . Ако се приеме, че нейната част се преразпределяла между
останалите наследници, то на всеки от тях се полагали по 24,88 кв.м. Дори да се
приеме, че завещателното разпореждане било нищожно, то по наследство
ответницата Д. получавала 1/5 от дела на П. П.. Така тя лично притежавала по
наследство 26,12 кв.м. идеални части от къщата. Независимо от квадратурата на
къщата ответницата Д. притежавала по наследство 1/6 ид.ч. по коляното на баща
си М. П., 1/30 ид.ч. по наследство от П.
П. и съответната ид.ч. от частта на отказалата се от своята 1/6 ид.ч. Н. Б. .
Никога нито ответницата, нито П. П. били отчуждавали своите ид. части от имота,
не спирали да ги ползват и държат като свои и по отношение на никой от тях не
била текла придобивна давност в полза на С. П. или неговите наследници.
Що се касае до исковете за обявяване недействителност на
саморъчно завещание и отмяна на нотариален акт №173, том ХІІІ, нот. дело №2266/2013г.
по описа на нотариус И. поддържат, че
същите са неоснователни - завещателят бил собственик на имота, който е завещал.
Завещанието отговаряло на формалните изисквания на чл.25 ал.1 от ЗН, имало и
предмет, не било ясно защо ищците твърдят, че П. П. не бил способен да
завещава. Нямало съответно основание за отмяна на нотариалния акт, тъй като
констатациите в него се базирали на саморъчното завещание.
Поради всичко това молят съдът да отхвърли предявените
искове. Претендират разноските по делото.
С Решение №474/23.06.2017г., постановено по първоначално образуваното гр.д. №3593/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд е отхвърлен като неоснователен предявения от С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. против Е.В.Д. и Н.М.Д. иск по чл.108 от ЗС за приемане установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на жилищна сграда, построена
в УПИ VII-638,
639 в кв.13 по плана на
гр.Ветрен и осъждането им да предадат владението върху нея. Отхвърлени са като неоснователни предявените от С.С.П., Л.П.П. и А.С.П.
против Е.В.Д. и Н.М.Д. искове с правно основание чл.42, б."б", във връзка с
чл.25 ал.1 от ЗН, чл.43 ал.1, б."а" от ЗН - за прогласяване недействителността на саморъчно
завещание на П. П. от 22.04.2004 г. Отхвърлен е като неоснователен предявения от С.С.П., Л.П.П. и А.С.П.
против Е.В.Д. и Н.М.Д. иск по чл.537 ал.2 от ГПК - за
отмяна на констативен нотариален акт за собственост
№173, том XIII, нот. дело №2266/2013г. по описа на нотариус И. . Осъдени са С.С.П., Л.П.П.
и А.С.П. да заплатят на ответника Е.В.Д. сторените по делото разноски в размер
на 600 лв., а на ответника Н.М.Д. - в размер на 680 лв.
С Допълнително решение №1074/15.12.2017г., постановено по
същото гражданско дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
съдебно решение от 23.06.2017г., постановено по гр.д. №3593/2016г. по описа на
ПРС, като след абзац втори от диспозитива се чете "ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.С.П.,
Л.П.П. и А.С.П. против Е.В.Д. и Н.М.Д. иск по чл.19 ал.1 от ЗН - за прогласяване
недействителност на завещателно разпореждане.
С Решение №56 от
14.02.2018г., постановено по в. гр. дело №41/2018г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд е прогласена нищожността на решение №474/23.06.2017г., постановено
по гр. дело
№3593/2016г. в частта, с която Пазарджишкият районен съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. против Е.В.Д. и Н.М.Д. иск по чл.108 от ЗС за приемане установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на жилищна сграда, построена в УПИ
VII-638, 639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен и осъждането им да предадат
владението върху нея. Върнато е делото в тази част на друг
състав на Пазарджишкия районен съд за постановяване на валидно решение. Потвърдено е
решение №474/23.06.2017г., постановено по гр. дело №3593/2016г. по описа
на Пазарджишкия районен съд в останалата му част, както и допълнително решение
№1074/15.12.2017г., постановено по същото дело. Осъдени са Е.В.Д. и Н.М.Д. да заплатят на С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
135 /сто тридесет и пет/ лева. Осъдени са С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. да заплатят на Н.М.Д. деловодни разноски за въззивна инстанция в
размер на 480 лева. Осъдени са С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. да заплатят на Е.В.Д. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
480 лева.
С Определение №548
от 04.12.2018г., постановено по гр. дело №1907/2018г. по описа на ВКС, І-во
гражданско отделение не е допуснато до касационно
обжалване решение №56/14.02.2018г., постановено от Окръжен съд-Пазарджик по
в.гр.д. №41/2018г. по подадената от Л.П.П., С.С.П.
и А.С.П. касационна жалба. Осъдени са Л.П.П., С.С.П. и А.С.П. на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплатят на Е.В.Д. и Н.М.Д. сумата от 800 лева, представляваща направените по делото разноски.
Предвид това предмет на разглеждане в настоящето производство е искът с
правно основание чл.108 от ЗС.
В съдебното заседание при повторното разглеждане на делото, ищците, чрез
пълномощника си, заявиха, че оттеглят иска, предмет на разглеждане по чл.108 от
ЗС.
С протоколно определение от 26.02.2019г., постановено в производството по
настоящето дело, съдът е оставил без уважение искането на ищцовата страна за
прекратяване на производството по делото, на основание разпоредбата на чл.232
от ГПК, поради оттегляне на иска, предмет на разглеждане в настоящето
производство по чл.108 от ЗС, поради това, че не са налице предпоставките на
разпоредбата на чл.232 от ГПК, тъй като липса съгласие за оттеглянето на иска
от страна на ответника.
Предвид горното предявеният иск се поддържа от ищците и техния пълномощник. Молят съда да уважи иска. Подробни съображения по същество са изложени в представената и приета
по делото писмена защита.
Процесуалният
представител на
ответниците моли съда да отхвърли изцяло иска. Претендира разноските по делото по
представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи са изложени в приложената
писмена защита.
В писмената защита
на пълномощника на ищците се съдържа искане за прекратяване на производството
по делото по отношение на ответницата Н.Д., поради заявеното от ищците
оттегляне на иска и даденото съгласие за това от нейния процесуален
представител.
Настоящият съдебен
състав намира искането за неоснователно. Счита, че към настоящия момент не са
налице предпоставките на разпоредбата на чл.232 от ГПК за прекратяване на
производството по делото по отношение на ответницата Н.Д.. Това е така и поради
постъпилата по делото писмена молба-становище от пълномощника на ответницата Н.Д.
с вх.№5209/01.03.2019г. с изявление за оттегляне на заявеното съгласие за
оттегляне на иска по чл.108 от ЗС, както и подадената от двамата ответници
молба с вх.№5514/07.03.2019г. относно вида и начина на упълномощаване на
адвокатите И.Г. и Б.Д. пред съдебните инстанции.
Затова спорът
следва да бъде разгледан по същество по отношение и на двамата ответници по
делото.
Съдът за да се произнесе по съществото
на правния спор взема предвид твърденията на ищците и възраженията на ответниците и преценява
събраните по делото писмени и гласни доказателства като изцяло се води и възприема
приетото вече за установено по делото от фактическа страна, както и от
направения подробен анализ на доказателствата при първоначалното разглеждане на
делото. Приетото от въззивната съдебна инстанция е ревизирано и потвърдено
/прието за правилно/ от Върховния касационен съд в постановения от същия
съдебен акт. Искът по чл.108 от ЗС е върнат за ново разглеждане само за
постановяване на валидно решение.
Установеното по
делото от фактическа страна е следното:
Видно от приетото удостоверение за наследници на И.
Л. П., починал през 1948 г., е, че той е имал шест деца - А. , В. , С. , М. , П.
и Н. И. П. . След смъртта му и тази на съпругата му през 1976г., децата са
наследили при равни права - по 1/6 ид. ч.
оставените имоти - в това число процесната
къща. Тъй като синът М. И. П. е починал преди баща си /през 1944г./, то
неговият дял е наследен от дъщеря му /на М. / - ответницата
Н.Д., родена през
1942г.
Ищците се легитимират като собственици на процесния имот с Нотариален акт №50, т.VI,
н.д. №1952/23.11.1982г., по силата на който техният наследодател С. И. П. е бил признат за собственик по
наследство, делба и давностно владение на дворно място, 163 кв.м., от което попадали в имот пл.№639, а останалите 85
кв.м. - в имот пл.№638, двата съставляващи УПИ VII-638, 639 в кв.13 по плана на
гр.Ветрен, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 85
кв.м., както и две стопански постройки; както и с Нотариален акт №191, т.ІІІ, н.д. №1363/06.06.1990г. по описа на нотариуса при
РС-Пазарджик, с който С. С. П. е признат за собственик по наследство на същия
недвижим имот.
След оставяне без движение на
исковата молба от въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото, с молба с вх.№9130/06.10.2017г.
ищците са заявили, че претендират да бъде установено по отношение на
ответниците, че са собственици на целия жилищен имот – на цялата жилищна сграда в УПИ
VІІ-638, 639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен, която по различни измервания е с
различни параметри – според един нотариален акт е 85,00 кв.м., според друг
нотариален акт е 112,00 кв.м., според измерванията на вещото лице е от 104,19
кв.м., с включена площ на външно стълбище и 95 кв.м. - без да се включва
външното стълбище - на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент 1949г.,
считано от когато първо техният наследодател С. П. е започнал да владее имота, а по-късно
прекият им наследодател С. П. е присъединил своето владение към вече изтеклата
придобивна давност.
От приетия от въззивния съд писмен договор
от 1954г. се установява, че той е сключен между А. , В. , Пено, Н. и С. а И. П.
и Н. М.П. от една страна и от друга - С.
И. П.. В т.1 от договора е записано, че
първите продават на втория двуетажна къща с двор около 150 кв.м. застроено и
незастроено място за сумата от 600 000 лв., „които вървяха през 1949г. -
получиха си сумата и предадоха имота на купувача". В т.2 е записано, че
вторият се съгласява, купува същия имот за цената 600 000 лв. „пари, които вървяха през 1949г. и ги
заплати на А. Ил. П. и В. Ил. П.". В т.3 страните са приели, че така отношенията между
купувача и продавачите са напълно уредени, а нотариален акт ще се издаде при
нужда. Под договора за купувач е положен един подпис. За продавач под №1 е
положен един подпис, а подписите, положени от №2 до №6 включително са заградени с фигурна скоба и срещу тях е записано „
Свидетели:“.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка А. И. ,
сестра на прекия наследодател С. П. и дъщеря на С. П. - купувача по договора от 1954г., се установява, че ответницата Н. живее в имота от малка и
не е преставала да живее там със съгласието на ищците, както и че Е. - неиният син също винаги е живял в този имот. Когато ответницата се омъжила, преградили двора и се разделили
с ищците по начин, че Д. влизали в
своята част от къщата от самостоятелно стълбище в тяхната част на двора. Къщата
била строена от И. П. и синовете му, а по-късно С. П. заплатил частите на братята си В. и А. . Свидетелката не знае дали баща й е
плащал на Н.Д. и на П. П..
Свидетелката С. а К. установява,
че къщата е била строена от дядо й и децата му така,
че за всеки от синовете да има стая, затова къщата била с пет стаи. Н. живеела
в напълно отделена част от къщата така, че между двете части нямало връзка и не
можело да се преминава от едната част в другата. Свидетелката твърди, че
разделянето е станало около 1960г. и до сега страните нямали спорове кой къде
ще живее. В частта на Н. влизали стаята на баща й М. и на чичо й П. П., който оставил завещание в
нейна полза.
И двете свидетелки сочат, че П. П. е обитавал имота и е имал свои вещи в него.
От приетото по делото
и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че застроената площ на
жилищната сграда в УПИ VII-638, 639 е 95 кв.м., а заедно с двете външни
стълбища площта е 104.19 кв.м. Жилищната сграда на нивото и на двата етажа -
избен и жилищен - е разделена на две части: северна и южна. Северната част,
обитавана от Н. и Е. Д. , е със застроена площ 35
кв.м., а южната - обитавана от ищците е със застроена площ 69.19 кв.м., заедно с площта на стълбището.
Северната част отговаря на разпоредбите на чл.40 ал.1 от ЗУТ за самостоятелно
жилище по отношение на това, че има самостоятелен вход, две жилищни помещения,
складово помещение и кухня, но не отговаря на изискването да има санитарен възел - баня с
тоалетна.
Като доказателство по делото
е приет заверен препис на саморъчно завещание, съставено от П. П. на
22.04.2004г., в чиято т.3 заветникът е завещал на ответниците Н. Д. и Е.Д.... "моята половинка от
къщата в гр.Ветрен". В другите точки на завещанието П. се е разпоредил с
другите си имущества, вкл. и парични влогове, в полза на други лица, тъй като
видно от удостоверението за наследници той не е имал свои преки наследници.
Завещанието му е прието за съхранение по молба на П. П. с
протокол на нотариус И. от 23.04.2004г.
и същото е обявено с протокол на нотариус И. на 20.05.2013г. по молба на С. а Керимова.
Въз основа на това завещание, ответниците са се снабдили с нотариален акт №113,
т.XIII, peг.
№16061, нот. дело №2266/18.12.2013г. по описа на нотариус А. И. , peг. №423 и район на действие РС-Пазарджик, по силата на
който са признати за собственици на 1/2 ид. ч. от 27/112 ид. ч. от едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 112
кв.м., построена в УПИ VII-638, 639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен. Представена
е и декларация, подписана от ответника Е.Д. за това, че
с т.3 от саморъчното завещание на П. П. е
завещано на него и на майка му Н. Д. *** ид. ч. от жилищната сграда, като останалите 85
кв.м. са собственост на наследниците на С. П..
Както бе посочено и
по-горе с влязлите в сила съдебни решения, постановени по гр. дело №3593/2016г.
по описа на Пазарджишкия районен съд са отхвърлени като неоснователни
предявените от ищците
против ответниците искове, както следва: с правно основание чл.42, б."б", във връзка с
чл.25 ал.1 от ЗН, чл.43 ал.1, б."а" от ЗН - за прогласяване недействителността на саморъчното завещание на П. П. от 22.04.2004г., с правно основание по чл.537 ал.2 от ГПК - за отмяна на констативен нотариален акт за собственост №173, том XIII, нот. дело №2266/2013г.
по описа на нотариус И. и с правно основание чл.19 ал.1 от ЗН - за прогласяване
недействителност на завещателното разпореждане.
Видно от удостоверение от
31.07.2013г., издадено от Кметство - гр.Ветрен е, че жилищната сграда, построена в УПИ
VII-638, 639 е със застроена площ 112 кв.м., а дворното място е с площ от 328 кв.м., при
уредени регулационни отношения. Същите данни са
отразени и в удостоверение от 27.05.2016 г., издадено от Кметство - гр.Ветрен.
Според заключението
на вещото лице площта на процесната жилищна сграда от 104,19 кв.м. /към момента
на отразяването й в кадастъра/ не кореспондира с документите за собственост на
ищците, в които сградата е с площ от 85,00 кв.м., както и с документа за
собственост на ответниците – нотариален акт №113/18.12.2013г., според който
процесната жилищна сграда е с площ от 112,00 кв.м.
Въз основа на така приетото
за установено от фактическа страна в мотивите към решението си въззивният съд е приел, че в
исковата си молба ищците се позовават на
изтекла в полза на техния наследодател придобивна давност, която според тях е започнала да тече още през 1949г. Твърденията си основават на сключения през 1954г. обикновен писмен
договор за продажба на идеалните части на братята на С. П. и Н. Д. като наследник на своя баща М. П., по
силата на който всички те продали на С. П.
своите идеални части от спорния имот за сумата от 600 000 лв. Прието е, че този договор е сключен в обикновена писмена
форма, поради което не е могъл да породи целения транслативен ефект, тъй като
формата за действителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот към
1954г. е нотариална. Това е достатъчно, за да се приеме, че с писмения договор
от 1954г. С. П. не е придобил право на
собственост по отношение на идеалните части на своите братя, в това число и на П.
П. и на Н. Д.. По отношение на ответницата Н. Д. е прието, че към 1954г. тя е била на 12 години, поради което не е била дееспособна по смисъла на
чл.2 от ЗЛС /в сила от 09.08.1949г./, т.е. тя не е можела сама, без да е
надлежно представлявана, да придобива права и задължения, а не е можела и да се
разпорежда със свое имущество. Следователно след като не е можела лично да
извършва каквито и да било правновалидни действия към 1954г., още по-малко към
1949г. /когато е
била на 7 години/ Н. Д. не е могла да предаде своите
идеални части от имота във владение на С. П.. Ergo по отношение на нея придобивна
давност в полза на С. П. не е започнала
да тече. Прието е,
че по делото липсват каквито и
да било други доказателства извън коментирания писмен договор от 1954г. за
това, че считано от 1949г. С. П. е
завладял идеалните части от спорния имот, собственост на Н. Д..
Прието е, че в обсъждания договор името П. П. не
фигурира. Там е упоменато лицето Пено П., но по делото липсва удостоверение за
идентичност на имената на Пено П. и П. П.. Свидетелите по делото А. И. и С. а К. говорят за П. П., но никоя от тях не е заявила, че Пено и П. са едно и
също лице. Включително и пред въззивния съд не са
представени доказателства за идентичност на имената на тези лица. /Такива не са представени и пред
настоящата съдебна инстанция, а безспорно и възможността за това, с оглед
фазата, от която следва да бъде разгледан правния спор – делото в частта по
иска с правно основание чл.108 от ЗС е върнато за постановяване на валидно
съдебно решение - е преклудирана./ Посочено е, че Пено П. е упоменат в договора трети
поред, следователно би трябвало да е подписал писмения договор също под №3.
Видно от подписите, положени под договора, тези от №2 до №6 включително са заградени с фигурна скоба и срещу тях е написано
„Свидетели:“ Прието
е, че от съдържанието на
договора не може да се направи категоричен извод за това дали Пено П. е бил
продавач или свидетел при сключването на договора между С. П. от една страна и А. и В. Пепелянкови - от друга, следователно не може
да се направи и извод, че той е предал своите идеални части от имота във
владение на купувача С. П.. Такъв извод
не може да бъде направен и от показанията на разпитаните свидетели. Напротив, и
двете свидетелки заявяват, че П. П. е живял в имота, като дори свидетелката А.
И. не може да каже дали нейният баща е
платил пари за дела на П. П.. Свидетелката К. пък е категорична, че завещателят
е живял в имота заедно с ответниците Д. .
Прието е, че по делото липсват
каквито и да било доказателства за това, че през периода 1949г. - 1961г. С. П. е владял целия имот, вкл. и наследствените
части на брат си П. П. и на ответницата Н. Д.. Нещо повече, установено е от гласните доказателства, че къщата е преградена на
две части още през 1960г. и че ищците са се установили
трайно да живеят само в южната част, а ответниците - в северната, без никой от
тях да нарушава владението на другия. Разпитаните
свидетелки установяват, че между двете части на жилищната сграда няма връзка и
не може да се преминава от едната част в другата, а ищците и ответниците влизат
в обитаваните от тях части от свое самостоятелно стълбище в своята част от
двора. Прието е, че
липсват каквито и да било
доказателства, че от 1960г. до смъртта на П. П. на 17.04.2013г. наследодателите
на ищците са владели северната част на имота непрекъснато, явно и
необезпокоявано. Напротив, от гласните доказателства се установява, че там от
своето раждане и до момента са живели само ответниците, а през различни периоди
от време - и завещателят П. П.. Липсват
каквито и да било доказателства за това, че наследодателите на ищците са
демонстрирали, че владеят цялата къща само да себе си, като по този начин са
преобърнали владението на идеалните части на ответниците и завещателя П. и са
демонстрирали, че ги владеят за себе си със знанието и без противопоставянето
на съсобствениците. В тази връзка въззивният съд
не е кредитирал
показанията на свидетелката А. И. в
частта, в която тя заявява, че ответниците живеят в имота със съгласието на
ищците, тъй като тя е сестра на прекия наследодател на ищците и дъщеря на
купувача по договора от 1954г. и поради това следва да се счита за
заинтересувана от изхода на спора.
Прието е, че при липсата на доказателства за идентичност
между лицата П. П. и Пено П. не може да се направи дори извод, че завещателят е
подписал този писмен договор, следователно не може да се направи и изводът,
основан на този договор, че е предал владението на собствените си идеални части
на купувача С. П. през 1949г., а други
доказателства за завладяването на тези части от праводателите на ищците по
делото не са представени, поради което следва да се приеме, че към датата на
откриване на наследството П. П. е бил собственик на имота, предмет на
завещателното разпореждане.
С Определение №548
от 04.12.2018г., постановено по гр. дело №1907/2018г., Върховният касационен
съд е приел за правилно установена фактическата обстановка по делото и извършената
преценка на правните последици на представените по делото писмени доказателства,
в това число и на представения писмен договор, както и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Приел е за правилно приетото, че
към датата на откриване на наследството П. П. е бил собственик на имота,
предмет на завещанието, а именно на посоченото в т.3 от същото - „моята половинка от къщата в
гр.Ветрен", който имот наследодателят е заявил в съставеното на
22.04.2004г. саморъчно завещание, че оставя на ответниците Н. Д. и Е.Д..
Приел е, че приемането
за неоснователен на довода, че липсва предмет на
завещателното разпореждане по причина, че имотът не е идентифициран, е в съответствие със съдебната
практика, с която окръжният
съд се е съобразил. Поради това не е допуснал
касационно обжалване по въпроса за начина, по който следва да бъде тълкуван и индивидуализиран предметът на
завещателното разпореждане.
По въпроса за начина на
тълкуване на договорите с цел установяване действителната воля на страните, съставът на ВКС е посочил, че практиката на ГК на ВКС е категорична - при
тълкуване на договорите трябва да се търси действителната воля на страните -
върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат са искали да
постигнат, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - решение
№430 от 20.01.2015г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1673/2014г. При това
тълкуване съдът следва да изхожда не от буквалния смисъл на текста, а от
смисъла, следващ от общия разум на изявлението - решение №220 от 31.07.2014г.
на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№6126/2013г. В същия смисъл е и решение №67 от
30.07.2014г. на Второ ТО на ТК на ВКС по т.д.№1843/2013г.
Приел е, че с така установената практика въззивният съд
се е съобразил, като е тълкувал представения договор досежно участващите в него
лица и тяхното качество, изхождайки не само от посоченото в началото на
договора, но и от обстоятелството между кои от посочените в договора лица е
било постигнато съгласие за заплащане на паричната равностойност на дяловете им
от имота /изрично е посочено, че С. П. е
заплатил договорената сума от 600 000 лв. само на А. П.
и В. П., с оглед на което съдът е приел,
че останалите наследници на И. П. са участвали при договарянето само като
свидетели/. Приел е,
че поради това не може да бъде
споделена тезата на касатора, че извършеното от въззивния съд тълкуване на
договора противоречи на практиката на ВКС, както и че констатациите и изводите
му са очевидно неправилни.
Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни доводите на пълномощника на ищците в
депозираната по настоящето дело писмена защита и даденото различно тълкуване на
процесния писмен договор.
Съставът на ВКС е
приел, че не могат да се
приемат за очевидно неправилни и изводите на съда за невъзможността
наследственият дял на Н. Д. да бъде предмет на сключения през 1954г. писмен
договор, както и за невъзможността спрямо нея да бъде упражнявано давностно
владение, основани на императивната разпоредба на чл.2 ЗЛС.
По въпроса за начина, по
който следва да бъде извършена преценката на показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са роднини на спорещите страни и как да се преценява
евентуалната им заинтересованост по реда на чл.172 ГПК, е посочил, че в практиката си ГК на ВКС приема, че
гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с
целия доказателствен материал по делото /решение №65 от 16.07.2010г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№4216/2008г.; решение
№250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г., Първо ГО на ВКС/. В решение №266 на
Първо ГО на ВКС от 29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г. пък
е прието, че основно доказателство за установяване на придобивна давност са
гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да
прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на
тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства,
т.е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с
писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват
и правилата на логиката. Прието е, че дали е основателно позоваването на
придобивна давност, съдът преценява при комплексна преценка на
всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота
и демонстрирано ли е намерение за своене. Приема се, че законодателят е създал
едно предположение относно посочените в хипотезата на чл.172 ГПК лица за
възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото и поради това съдът е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на
свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на
достоверността на показанията му. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на
свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения
материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да
ги кредитира, какво възприема или не за установено. Цитирана е съдебна практика.
Прието е, че с тази практика
въззивният съд изцяло се е съобразил като е извършил преценката на показанията
на разпитаните по делото свидетели с оглед на всички данни по делото, вкл.
съобразявайки възрастта на Н. М., а оттам и тълкувайки смисъла на уговорката тя
да остане да живее в имота по-скоро като разпределяне на ползване между
съсобственици, отколкото като предоставяне на имот за ползване на трето за
съсобствеността лице, каквато е защитната теза на касаторите.
Приел е, че мотивите на въззивния съд по приложението
на материалния и процесуален закон съответстват
на практиката на ВКС.
С така установеното
и прието по делото настоящият съдебен състав е изцяло обвързан и се съобразява.
Предвид на това и по иска, предмет на разглеждане в настоящето производство, с
правно основание чл.108 от ЗС, приема следното:
За установяване наличието на
елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС,
в тежест на ищците е да докажат: правото си на собственост върху ревандикираната вещ, фактът на упражняване на фактическа власт върху
същата от страна на ответниците, както и че упражняваната фактическа власт е без
правно основание.
Ответниците по
иска следва да докажат фактите, от които черпят
изгодни за себе си правни последици и в частност твърденията си в писмения
отговор, че са съсобственици на процесния недвижим имот и че
владеят и ползват част от къщата /и то различна
от тази, ползвана от ищците/, в рамките на правата им.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че в настоящето производство ищците категорично доказаха правото си на
собственост, на основание наследство, върху 1/6 ид. ч. от процесния недвижим
имот. Доказа се по делото, че след разделянето на жилищната сграда на две части
– северна и южна през 1960г. и до момента ищците владеят и ползват южната част
на жилищната сграда със застроена площ от 60 кв.м., без площта на стълбищата и
69,19 кв.м с двете стълбища. Ищците не са ползвали през годините северната част
на жилищната сграда.
Ищците не доказаха правото си на собственост върху останалата част от
процесната жилищна сграда – къща. Напротив установи се по делото, че
ответниците са съсобственици на имота, на основание наследство и завещание,
както и че владеят и ползват северната част от жилищната сграда със застроена
площ на нивото на жилищния етаж от 35,00 кв.м.
Предвид това, предявеният иск за собственост с правно основание чл.108 от
ЗС се явява частично доказан и основателен в първата му част – установителната
и следва да бъде уважен като се приеме по отношение на ответниците, че ищците
са собственици на 1/6 ид. ч. от процесната жилищна сграда.
В останалата му установителна част, искът е недоказан и неоснователен и
следва да се отхвърли, тъй като не се установи по делото, при условията на
пълно и главно доказване, ищците да са собственици и на останалата част от процесния
недвижим имот.
Неоснователен се явява искът и в осъдителната му част – за предаване
владението върху имота, поради което следва да се отхвърли изцяло – за цялата
жилищна сграда. Установи се по делото, че част от имота – южната и понастоящем
се ползва от ищците, както и че ответниците не владеят и не ползват тази част
от имота. Освен това ответниците владеят и ползват северната част от къщата на
валидно правно основание, а именно като съсобственици на имота. Ползваната от
тях част от имота, независимо която от установените по делото квадратури на
същия да се вземе предвид, е в рамките на правата им.
При този изход на делото и с оглед постановеното и влязло в сила решение на
въззивния съд и приетото от последния относно начина на формиране на размера на
адвокатското възнаграждение във връзка с предявените общо в производството /първоначалното/ пет иска /без
уточнение размера на уговореното адвокатско възнаграждение за всеки един от тях/
и предвид неприсъдените до момента разноски по делото, съдът изчислява, че
ответниците следва да заплатят на ищеца С.П. сумата в размер на 10,00 лева, а
ищците следва да заплатят на всеки един от ответниците сумата в размер на по
110,00 лева.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на С.С.П.,
с ЕГН ********** ***, Л.П.П., с ЕГН ********** *** и А.С.П., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, адв.И.Ц. против Е.В.Д., с ЕГН ********** *** и Н.М.Д., с
ЕГН ********** *** с
правно основание чл.108 от ЗС: ПРИЗНАВА за установено по отношение на
ответниците Е.В.Д. и Н.М.Д., че ищците С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. са собственици на следния недвижим имот в гр.Ветрен: 1/6 ид. ч. от масивна
жилищна сграда, построена в УПИ VІІ-638,
639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му установителна част – за приемане за
установено по отношение
на ответниците Е.В.Д. и Н.М.Д., че ищците С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. са собственици и на останалата част от процесната жилищна сграда, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска и в осъдителната му част – за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението
върху процесния недвижим имот - масивна
жилищна сграда, построена в УПИ VІІ-638,
639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.В.Д.,
с ЕГН ********** *** и Н.М.Д., с ЕГН ********** *** да заплатят на С.С.П., с
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 10,00 лева.
ОСЪЖДА С.С.П., с ЕГН ********** ***, Л.П.П., с ЕГН ********** *** и А.С.П.,
с ЕГН ********** *** да заплатят на Е.В.Д., с ЕГН ********** *** и Н.М.Д., с ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на по 110,00 лева на всеки един от тях.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: