№ 38369
гр. София, 01.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20221110111963 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 43173/07.03.2022 г. на „.“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение срещу Д. ИВ. ИВ. за сумата в размер на 2400,00 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за паричен заем № ./24.09.2020 г., ведно със законна лихва
за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер на 286,04 лева, представляваща възнаградителна
лихва по съглашението за периода от 08.10.2020 г. до 08.04.2021 г., сумата в размер на
271,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 09.10.2020 г. до 22.02.2022 г., както и сумата в размер на 1821,26
лева, представляваща възнаграждение по Договор за поръчителство № ./25.09.2020 г.
сключен между длъжника и „.“ ЕООД и сумата в размер на 60 лева, представляваща такси и
разноски за извънсъдебно събиране на просрочени вземания.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в 2400,00 лева, представляваща непогасена главница
по Договор за паричен заем № ./24.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на
вземането, сумата в размер на 286,04 лева, представляваща възнаградителна лихва по
съглашението за периода от 08.10.2020 г. до 08.04.2021 г., сумата в размер на 271,67 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 09.10.2020 г. до 22.02.2022 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
1
следното:
Сключеният между „.“ ЕООД и Д. ИВ. ИВ. Договор за предоставяне на
поръчителство от 25.09.2020 г., по силата на който дружеството е поело задължение да
сключи договор за поръчителство с „.“ АД за обезпечаване задълженията му по договор за
кредит, сключен с длъжника, срещу което последният се е задължил да заплати
възнаграждение в размер 1821,96 лева, платимо разсрочено на вноски, на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми,
на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат
предвидените с тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с
които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната
страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-
силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива
по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи
недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно
положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9
ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят
съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че
съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с
добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В разглеждания случай между Д. ИВ. ИВ. и „.“ АД е сключен договор за кредит в
размер на 2400 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне на дружеството
получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва, или сумата общо в размер на
2686,04 лева, платима на 14 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на
322 лева. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено допълнително
парично задължение за кредитополучателя под формата на възнаграждение в размер на
1821,96 лева, тоест над 1/2 от размера на предоставения кредит. Срещу получаването на
това възнаграждение „.“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „.“ АД,
по силата на който евентуално да заплати дължимите от Д. ИВ. ИВ. суми по договора за
кредит при неизпълнение на задълженията му, като в случай на плащане същият разполага с
правото да получи, както платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на
плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). Предвид изложеното съдът намира, че липсва
еквивалентност в престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство.
2
Този резултат е във вреда на Д. ИВ. ИВ. и води до неоснователно обогатяване на „.“ ЕООД
за сметка на длъжника. Тези съображения налагат извод, че сключеният договор за
предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което същият не е породил предвидените с него
правни последици, включително вземане за възнаграждение в полза на заявителя.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 60 лева,
за която заявителят поддържа, че представлява дължими от Д. ИВ. ИВ. такси и разходи за
извънсъдебно събиране на задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват
установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като
условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане
на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя.
Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при
забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По
този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя
страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за
разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е
наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което
по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на
главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на
кредитора. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и предвид извода на съда за тяхното неспазване, съдът
намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 296,79 лева, от които сумата в размер на 96,79 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
3
възнаграждението на пълномощника на „.“ ООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 146,79
лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде уважена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да
бъде възложена сумата в размер на 89,70 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на „.“
ООД срещу Д. ИВ. ИВ. за сумата 2400,00 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за паричен заем № ./24.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на вземането,
сумата в размер на 286,04 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за
периода от 08.10.2020 г. до 08.04.2021 г., сумата в размер на 271,67 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
09.10.2020 г. до 22.02.2022 г., както и за сумата общо в размер на 89,70 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство за заплатена
държавна такса за разглеждане на искането и юрисконсултско възнаграждение за
процесуалния представител на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 43173/07.03.2022 г. на „.“ ООД срещу Д. ИВ. ИВ. за сумата в размер на сумата в
размер на 1821,26 лева, представляваща възнаграждение по Договор за поръчителство №
./25.09.2020 г. сключен между длъжника и „.“ ЕООД и сумата в размер на 60 лева,
представляваща такси и разноски за извънсъдебно събиране на просрочени вземания.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4