Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 20.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева,
с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм.
дело № 6/2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Административното
дело е образувано по Жалба с вх. № 60/09.01.2023г., подадена от В.С.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат В.К. ***, против
Заповед № 1632/13.12.2022г. на Кмета на Община Троян, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж, представляващ „Масивна постройка – допълващо
застрояване“ – VI категория,
попадащ в поземлен имот с идентификатор 73198.505.296 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Троян, за който е отреден парцел XI-2108, кв.
96 по регулационния план на гр. Троян, с административен адрес в гр. Троян, ул.
„Мир“ № 13-13А, собственост на В.С.В., ЕГН ********** и С.П.Н., ЕГН **********,
и двете с постоянен адрес *** – 1/2 идеална част, съгласно Нотариален акт № 48,
т. II, дело № 490/10.03.1975г. и
Удостоверение за наследници изх. № 02-04-1366/27.10.2022г. на Община Троян и М.Д.В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** – 1/2 идеална част, съгласно Нотариален
акт № 49, том II, дело №
489/10.03.1975г., издадени от Районен съд гр. Троян.
Премахването е възложено на В.С.В., в качеството й на
възложител, като е определен тримесечен срок за доброволно изпълнение на
разпореденото премахване от влизане в сила на заповедта. При неспазване на
срока за доброволно изпълнение е разпоредено да се извърши принудително
изпълнение на заповедта за сметка на В.С.В., съгласно чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.
Жалбоподателката
В.С.В., редовно призована, се явява лично в едно от проведените открити съдебни
заседания и се представлява от адв. В.К., която поддържа жалбата. В хода на
делото по същество, адвокат К. излага подробни аргументи за отмяна на
оспорената заповед. Ангажирани са писмени и гласни доказателства. Иска се
отмяна на заповедта като незаконосъобразна и се претендира възстановяване на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – Кмета на Община Троян, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт
И.К., която оспорва жалбата. По същество е представено писмено становище от Ц.Д.–
Началник отдел „Правен“ и правоспособен юрист, в качеството на пълномощник на
Кмета на Община Троян, с което се прави искане да бъде отхвърлено оспорването
на В.С.В. и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат, като са изложени подробни аргументи
за това.
Жалбата
е подадена по реда и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Заповед №
1632/13.12.2022г. на Кмета на Община Троян е връчена на В.С.В.
на 21.12.2022г. /л. 26/, а жалбата е подадена чрез Кмета на Община Троян и
входирана на 03.01.2023 година. Жалбоподателката В.С.В. е
лице, което е адресат на оспореният акт, има правен интерес от обжалване на заповедта
и за нея е налице активна процесуална легитимация. Предвид изложеното съдът
счита, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Обжалваната
Заповед №
1632/13.12.2022г. на Кмета на Община Троян е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по
съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания
индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр.
с чл. 146 от АПК, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
До Кмета на Община Троян е била подадена на 13.10.2022г.
Жалба от М.Д.В./л. 9/, в качеството на съсобственик на поземлен имот с
идентификатор 73198.505.296 по КККР на гр. Троян, находящ се на административен
адрес: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Мир“ № 13-13А, срещу В.С.В.. В жалбата е
изложено, че В. е извършила строеж в нарушение на ЗУТ, без съгласие на М.Д.В.,
като с извършеният строеж се отнема обща площ от съсобствения им имот, без В.
да е давал съгласие за това. Предвид това с жалбата е направено искане за
премахване на незаконният строеж.
С Писмо от 19.10.2022г. /л. 10/, подписано от Д.М. – Кмет
на Община Троян, връчено на В.С.В. на дата 20.10.2022г. /л. 11/, последната е била
уведомена за подадената жалба от М.Д.В., както и че на
24.10.2022г. от 14:30 часа ще бъде извършена проверка на място по изнесеното в
жалбата. Предвид това В. е поканена, в деня на проверката, да представи
документи за собственост на имота си, както и налични строителни книжа за
изграденото в него. В писмото е отразено, че същото се счита за уведомление по
чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство. Отразено е
също, че лице, което не осигури достъп, не представи необходимите документи,
данни и писмени справки на контролните органи, носи административнонаказателна
отговорност по чл. 232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ.
На 03.11.2022г. работна група в състав: инж. Т.А.Д. -
главен експерт „Контрол ТСУ“ и А.П.И. – инспектор „Незаконно строителство“ в
Община Троян, е извършила проверка в имот с идентификатор 73198.505.296 по КККР
на гр. Троян, с административен адрес: гр. Троян, ул. „Мир“ № 13-13А, при която
е установено, че имотът е собственост на наследници на П.Д.В. - В.С.В. и С.П.Н.,
и двете с постоянен адрес:*** – 1/2 идеална част, съгласно Нотариален акт № 48,
т. II, дело № 490 от 10.03.1975г. и
Удостоверение за наследници изх. № 02-04-1366/27.10.2022г. на Община Троян и М.Д.В.
с постоянен адрес:*** - 1/2 идеална част, съгласно Нотариален акт № 49, т. II, дело № 489
от 10.03.1975г. на Районен съд гр. Троян. За извършената проверка е съставен
Констативен акт № 13 от 03.11.2022г. /л. 16-18/, в който е отразено, че
строежът е собственост на В.С.В., която е възложител и строител, за същият няма
одобрен проект, няма разрешение за строеж, няма протокол за откриване на
строителна площадка и няма протокол за определяне на строителна линия и ниво. В
Констативният акт е отразено, че в югоизточната част на имота, в частта за
реално ползване на имота, В.С.В. е изградила постройка с Г-образна форма и площ
от около 60 кв.м., с масивна конструкция - 25 см. стени и колони, изградени с
бетонови тухли, стоманобетонови греди и плоча, с височина на сградата – 2,45 м.
до плоча, като постройката е завършена на етап „груб строеж“ и строителството е
извършено през 2021 година по данни на извършителя. В Констативният акт е
отразена окомерна скица на разположението на строежа в имота, като е посочено,
че строителството е извършено без необходимото разрешение за строеж, нарушена е
разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и констативният акт е основание за
започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ –
за премахване на строежа. Посочено е, че възражения по констативния акт могат
да бъдат подавани до Кмета на Община Троян в 7-дневен срок от получаването му.
Констативният акт е подписан от В.С.В. – присъствала на проверката и от инж. Т.
Д. и А.И., в качеството на констатирали нарушението. Към констативният акт са
приложени 3 броя фотоснимки /л. 19-21/.
С Писмо от 29.11.2022г. Кмета на Община Тетевен е уведомил М.Д.В.,
с копие на писмото до В.С.В., че е извършена проверка по повод подадената от
него жалба и на В.С.В. е съставен Констативен акт по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ,
който е начало на административното производство за премахване на строежа. Това
писмо е връчено на М.Д.В. на 01.12.2022г., а на В.С.В. на 29.11.2022
година. /л. 23/.
На
09.12.2022г. е съставен Констативен протокол от инж. Т.А.Д., с който е
констатирано, че в законния 7-дневен срок от датата на подписване на
Констативен акт № 13/03.11.2022г. няма постъпили възражения от заинтересованите
лица.
Със
Заповед №
1632/13.12.2022г. на Кмета на Община Троян на основание чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ на В.С.В. е наредено да се
премахне незаконен строеж, представляващ „Масивна постройка – допълващо застрояване“
– VI категория, попадащ в поземлен имот
с идентификатор 73198.505.296 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Троян, за който е отреден парцел XI-2108, кв.
96 по регулационния план на гр. Троян, с административен адрес в гр. Троян, ул.
„Мир“ № 13-13А, собственост на В.С.В., ЕГН ********** и С.П.Н., ЕГН **********,
и двете с постоянен адрес *** – 1/2 идеална част, съгласно Нотариален акт № 48,
т. II, дело № 490/10.03.1975г. и
Удостоверение за наследници изх. № 02-04-1366/27.10.2022г. на Община Троян и М.Д.В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** – 1/2 идеална част, съгласно Нотариален
акт № 49, том II, дело №
489/10.03.1975г., издадени от Районен съд гр. Троян. Определен
е тримесечен срок за доброволно премахване от влизане в сила на заповедта.
Отразено е в заповедта, че при неспазването на срока за доброволно изпълнение,
ще бъде извършено принудително премахване на незаконния строеж от Община Троян
за сметка на В.С.В., съгласно чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ. Заповедта е
връчена на В.С.В. на 21.12.2022г., видно от приложената на л. 26 от делото разписка.
В
хода на съдебното дирене, по искане на жалбоподателката, бяха разпитани в
съдебна зала трима свидетели – Б.Ц.Д.., Р.К.К.и П. Р.К.. Свидетелят Б.Д. заяви,
че е съсед на имота на жалбоподателката, като постройката в имота на В. е била
с ламаринен покрив, който е бил съборен преди 3 години и е била изградена плоча
на същата сграда. Заяви, че тази постройка я помни откакто се е родил, като
последният ремонт е правила В.. Свидетелят Р.К. заяви, че преди около 3 години
е била излята плоча върху постройката в имота на В., която преди това е била с
ламаринен покрив, като преди това е свалено нивото на стените. Свидетелят П. К.
заяви, че преди около 3 години е бил нает да извози свалената ламарина от
покрива на постройка в имота на В.В., както и че преди много години е ходил в
имота, тъй като познава сина и дъщерята на В. и постройката е била там.
В хода на съдебното дирене е била допусната и реализирана и
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. П.И.М., специалност: промишлено
и гражданско строителство – конструкции, оценител на недвижими имоти. От
изготвеното и поддържано в съдебно заседание от вещото лице заключение се
установява, че при огледа не са били открити видими белези или други оставени
следи от покривна конструкция на предходната съществуваща сграда, в периметъра
на която стара сграда е изпълнена новата масивна сграда. Вещото лице счита, че
не може да се говори за ремонт или подмяна на съществуваща покривна
конструкция, като не е възможно да бъде отличено построеното през 1987 година.
В заключението е изложено, че при допълнителен оглед откъм двата съседни имота
на границите от юг и от изток е констатирал частично съществуващи, видими само
от тази страна запазени ивични бетонови фундаменти от старата сграда, които
освен като основи са използвани и като ниски подпорни стени, тъй като съседните
имоти са на по-ниско ниво. Вещото лице не е открило елементи с 35-40 годишно
износване, като не може да определи какви са били ограждащите стени на
предходната постройка, които не са запазени, като счита, че най-вероятно
предходната постройка е била лек тип постройка от допълващото застрояване. Инж.
М. е отразил в заключението, че по данни на жалбоподателката строежът е
започнал през 2020г. и е завършен през 2021г. във вида, установен при огледа
през 2023 година. Отразил е още, че строежът е шеста категория, като същият не
попада в някоя от хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ за случаите, в които не
се изисква разрешение за строеж, както и че не попада в хипотезата на чл. 147,
ал. 1, т. 3 от ЗУТ за строежите, за които не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, тъй като тук няма
основен /или текущ/ ремонт на покрив, а е изградена изцяло нова монолитна
покривна конструкция, стъпила върху околовръстни стоманобетонови пояси по целия
периметър, легнали върху носещите нови зидове от стоманобетонови блокчета,
фундирани вероятно на ивични бетонови фундаменти, които са от типа на т.нар.
„скрити работи“ в строителството и не е възможно да бъдат точно установени. В
заключението е отразено, че е изпълнено и монолитно стълбище, което свързва
нивото на терена с ниво горен ръб на покривната плоча в западния й край, с цел
използване и вероятно като покривна тераса. Вещото лице е посочило, че строителни
книжа или инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж не са
изготвяни и не са одобрявани.
Предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, пети административен състав намира подадената жалба
от В.С.В. срещу
Заповед №
1632/13.12.2022г. на Кмета на Община Троян за неоснователна
поради следните съображения: Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебният и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. При преценката си
съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт. Видно от Заповед № 1632/13.12.2022г. на Кмета
на Община Троян, същата е издадена на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж, като се нарежда
премахването му. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. По делото не е спорно, че в случая е налице строеж от шеста
категория, съгласно класификацията в чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от
Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, а и това се
установява от характеристиките му и изложеното от вещото лице инж. П.М. в
заключението по допуснатата и реализирана съдебно-техническа експертиза. Определената
категория на строежа, местонахождението на имота и разпоредбата на чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ обосновават компетентността на Кмета на Община Троян за издаване
на оспорения акт - материална и териториална, представляващ индивидуален
административен акт по определението в чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Заповедта е
издадена от материално и местно компетентен орган и с възможен предмет.
Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма,
съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и въз основа на изискуем по
закон документ, с който се поставя началото на административната процедура -
констативен акт. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни
да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на
съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. За пълнота
следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на
административния акт могат да се съдържат и отделно в административната
преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната
преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Извършената от съда проверка не
установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаването на заповедта, представляващо отменително основание по
чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът не констатира допуснато от административния орган
съществено нарушение на административно-производствените правила.
Прави
се възражение от адвокат К., че издаденият административен акт е немотивиран по
същество и издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че не
съдържа съображения от правна и фактическа страна. Съдът намира това възражение
за неоснователно и счита, че в оспорената заповед е описана както цялата
процедура по нейното издаване, така и е отразено, че строежът е реализиран пред
2021г. по твърдение на В.С.В., което изключва възможността
същият, или част от него, да бъде определен за търпим съгласно ЗУТ. Посочено е,
че строителството е извършено без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба строежи могат да се извършват само ако
са разрешени съгласно този закон /ЗУТ/. В конкретният случай безспорно се
доказа по делото, а и не се оспорва от жалбоподателката В.С.В.,
че за извършеният строеж няма издадено разрешение за строеж. Според легалното
определение на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на
предназначението. Отразено е в заповедта, че е установен незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.
225а от ЗУТ. Посочено е също, че за осъщественият незаконен строеж е бил
съставен Констативен акт № 13 от 03.11.2022г., който е връчен на В.С.В. на
29.11.2022г. и срещу същият не са постъпили писмени възражения в
законоустановеният седмодневен срок.
На първо
място съдът счита, че е била спазена законовата процедура по установяване на
незаконният строеж, като е била извършена проверка на място от работна група по
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, за което е бил съставен Констативен акт. На тази
проверка е присъствала В.С.В., която е заявила, че строежът е извършен през
2021г., като тя е възложител на същия. В. е подписала този констативен акт,
получила е екземпляр от същия и въпреки дадената й възможност, не е подала
възражения срещу него в законоустановеният 7-дневен срок.
С
жалбата е направено възражение, че преди да издаде оспорената заповед, органът
е следвало да изследва търпимостта на строежа на основание §16, ал. 1-3 от ПР
на ЗУТ или на основание §127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ в зависимост от времето на
извършване на строежа. В жалбата е отразено твърдение, че строежът е започнат
през 1987г., като през 2021г. единствено е премахнат покрива и е излята плоча,
което не прави цялата постройка незаконен строеж. Това твърдение на
жалбоподателката не се потвърди от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Действително бяха разпитани по искане на оспорващата трима
свидетели - Б.Ц.Д.., Р.К.К.и П. Руменов Колев,
които заявиха, че постройката в имота на В. е била с
ламаринен покрив, който е бил съборен преди 3 години и е била изградена плоча
на същата сграда, но постройката е била изградена преди години. Съдът не
кредитира с доверие показанията на тези трима свидетели, тъй като същите не
кореспондират с останалите приети по делото писмени доказателства и със
заключението на вещото лице по реализираната съдебно-техническа експертиза. От
това заключение се установява, че при огледа вещото лице не е открило видими
белези или други оставени следи от покривна конструкция на предходна
съществуваща сграда, в периметъра на която стара сграда е изпълнена новата
масивна сграда, както и че не може да се говори за ремонт или подмяна на
съществуваща покривна конструкция, като не е възможно да бъде отличено
построеното през 1987 година. Вещото лице инж. М. е констатирал частично
съществуващи частично запазени ивични бетонови фундаменти от стара сграда,
които освен като основи са използвани и като ниски подпорни стени, тъй като
съседните имоти са на по-ниско ниво. Вещото лице не е открило елементи с 35-40
годишно износване, като не може да определи какви са били ограждащите стени на
предходната постройка, които не са запазени, като счита, че най-вероятно
предходната постройка е била лек тип постройка от допълващото застрояване. Инж.
М. е отразил в заключението, че не е налице основен /или текущ/ ремонт на
покрив, а е изградена изцяло нова монолитна покривна конструкция, стъпила върху
околовръстни стоманобетонови пояси по целия периметър, легнали върху носещите
нови зидове от стоманобетонови блокчета, фундирани вероятно на ивични бетонови
фундаменти, които са от типа на т.нар. „скрити работи“ в строителството и не е
възможно да бъдат точно установени. От горното се налага безспорният извод, че
изграденият строеж е нов и за същият няма издадени строителни книжа, което го
прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Този извод се налага
и от съдържанието на констативният акт, както и от приложените към него три
броя фотоснимки, на които ясно се вижда, че е налице нов строеж, с нови зидове
от стоманобетонови блокчета. Освен това В.С.В. не е възразила срещу
Констативен акт № 13 от 03.11.2022г., в който е вписано следното:
„Строителството е извършено през 2021 година /по данни на извършителя/. Предвид
изложеното съдът намира за неоснователно направеното възражение с жалбата, че
административният орган е следвало преди да издаде оспорената заповед, да
изследва търпимостта на строежа на основание §16, ал. 1-3
от ПР на ЗУТ или на основание §127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ в зависимост от времето
на извършване на строежа. В ЗУТ са визирани четири режима на търпимост според
времевия период на изграждане на незаконния строеж, като най-късният момент е
този по §127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ – 31.03.2001 година. В конкретният случай,
се доказа по несъмнен начин, че строежът е извършен след тази дата, което
изключва възможността същият да бъде приет за търпим.
Направи
се възражение от адвокат К., че съсобственика на имота, в който е изграден
строежа - С.П.Н. не е участвала в административното производство, не е отбелязана
като адресат на оспорената заповед, нито е изяснено обстоятелството кой е
извършил ремонта. Съдът намира и това възражение за неоснователно по следните
съображения: На първо място безспорно установено по делото е, че имотът е
съсобствен на В.С.В. и С.П.Н., в качеството им на законни наследници на П.Д.В.,
видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 02-04-1366 от
27.10.2022г. на Община Троян /л. 13/. Наследодателят на В.С.В. и С.П.Н. – П.Д.В.
е собственик на имота по силата на Нотариален акт № 48, т. II, дело №
490/10.03.1975 година. /л. 14/. Действително С.П.Н. не е участвала в
административното производство по издаване на оспорената заповед. Съдът намира
за основателни аргументите изложени от процесуалния представител на Кмета на
Община Троян в представеното писмено становище, че административното производство по издаване на
заповед за премахване на незаконен строеж се развива
между административният орган, в конкретният случай Кмета на Община Троян
съобразно категорията на строежа, и извършителя на незаконния строеж, по
аргумент на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. В конкретният случай В.С.В. сама
се е посочила като извършител /възложител/ на незаконния строеж в хода на
административното производство, което е отразено в констативният акт, срещу
който В. не е възразила, и именно в това й качество тя е адресат на издадената
и оспорена заповед. В конкретният случай няма никакви данни по делото, че С.П.Н.,
в качеството и на съсобственик на имота, е възлагала или извършила
строителството на незаконният строеж, за да бъде тя част от административното
производство и адресат на издадената заповед за премахване на този незаконен
строеж. Това следва от разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, в която са
посочени лицата, за чиято сметка е принудителното премахване на незаконния
строеж. В тази разпоредба не фигурира собственика на имота, в който е изграден
незаконният строеж, когато той не е извършител, строител, възложител на
строежа. При това положение качеството на С.П.Н. като съсобственик на имота, в
който е извършено незаконното строителство, не я прави адресат на заповедта за
премахване на незаконният строеж. Предвид това съдът счита, че Кмета на Община
Троян не е допуснал нарушение, като е посочил като адресат на Заповед №
1632/13.12.2022г. единствено В.С.В..
Съдът
след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че
оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби. При издаването на оспорената в настоящото производство заповед
административният орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, която предвижда премахване на строежи, които са незаконни
по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. За преценката дали
процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от съществено значение
е установяването именно на тези необорени факти. Безспорно установено с доказателствата
по делото е, че процесният строеж е бил изпълнен без необходимите строителни
книжа. Като такъв същият подлежи на
премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
В
обжалваната Заповед № 352/08.07.2022г. на Кмета на Община Троян
изрично е посочено, че същата се издава във връзка с Констативен акт № 13/03.11.2022г.,
съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, с което констатациите по него са приобщени
като фактически мотиви на заповедта.
При така установеното по делото, настоящият
съдебен състав намира извода на административния орган, че процесният обект е
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и че същият
не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ и подлежи на премахване, за правилен и законосъобразен. Административният
орган правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към
приложимата за целта правна норма на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В рамките на
административното и съдебното производство не бяха ангажирани доказателства,
сочещи на наличието на строителни книжа, изискуеми по ЗУТ както към момента на
извършване на строежа, така и при произнасянето на съда. Липсата на строителни
книжа за строежа е достатъчно основание за премахването му като незаконен,
поради което съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и е съобразена с целта на закона – премахване на
незаконните строежи.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
– Кмета на Община Троян, в предвидената от закона писмена форма, при издаването
й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която
преследва закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна, а
оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
С
оглед изхода на спора и претенцията на ответника за присъждане на сторените
деловодни разноски е основателна и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника,
направените и доказани по делото разноски в размер 500.00 лева – внесен депозит
за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 53/ и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г. в размер
на 150.00 лева.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. последно и чл. 143, ал. 3 от АПК,
Ловешки административен съд, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по Жалба с вх. № 60/09.01.2023г., подадена от В.С.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат В.К. ***, против
Заповед № 1632/13.12.2022г. на Кмета на Община Троян, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж, представляващ „Масивна постройка – допълващо
застрояване“ – VI категория,
попадащ в поземлен имот с идентификатор 73198.505.296 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Троян, за който е отреден парцел XI-2108, кв.
96 по регулационния план на гр. Троян, с административен адрес в гр. Троян, ул.
„Мир“ № 13-13А, собственост на В.С.В., ЕГН ********** и С.П.Н., ЕГН **********,
и двете с постоянен адрес *** – 1/2 идеална част, съгласно Нотариален акт № 48,
т. II, дело № 490/10.03.1975г. и
Удостоверение за наследници изх. № 02-04-1366/27.10.2022г. на Община Троян и М.Д.В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** – 1/2 идеална част, съгласно Нотариален
акт № 49, том II, дело №
489/10.03.1975г., издадени от Районен съд гр. Троян.
ОСЪЖДА
В.С.В., ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплати на Община Троян, гр. Троян, пл.
„Възраждане“ № 1, сума в общ размер 650.00
– шестотин и петдесет лева, представляваща направени по делото разноски, от
които 500.00 лева – внесен депозит за вещо лице и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд гр.
Ловеч пред Върховния административен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: