РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Бургас, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232120102436 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.415, във вр. чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл. 86 от
ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Петя Димитрова и Димитър Шумаров – изпълнителни директори и членове на
УС, чрез адв. С. З., против И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, **
В исковата молба се сочи, че по силата на Договор за издаване на
кредитна карта МК120228 от 13.11.2019 г., „Юробанк България“ АД в
качеството му на кредитор, е отпуснала на И. Н. И., в качеството му на
картодържател, револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен
лимит. Към датата на сключване на договора, разрешеният кредитен лимит
бил в размер на 2500 лв. По силата на чл.8, т.1 от Общите условия на
„Юробанк България“ АД към договор за издаване на кредитна карта
МК120228 от 13.11.2019 г., които картодържателят приел с подписване на
процесния договор, страните се уговорили банката да изпраща всеки месец на
картодържателя месечни извлечения, в които се отразявали всички операции
и сделки, извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във
връзка с ползваната карта.
Твърди се, че от 03.09.2020 г. ответникът преустановил редовното
заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни
1
извлечения. С оглед на обстоятелството, че не били платени дължимите от
него суми по две последователни месечни извлечения от дата 03.09.2020 г. и
30.10.2020 г., на основание чл.20, т.2 от ОУ, приложими към договора,
банката упражнила правото си поради неплащане на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения да обяви цялото
задължение на длъжника – картодържател за незабавно изискуемо и дължимо,
без да се прекратява действието на договора. На тези договорни основания,
банката обявила вземането си за възстановяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуемо, за което уведомила кредитополучателя И. Н. И. с
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, връчено на 15.07.2021
г. чрез ЧСИ Д.Н. Описани са обстоятелствата във връзка с връчването на това
уведомление, като се твърди, че същото е надлежно връчено при условията на
чл.47 от ГПК.
Сочи се, че за вземането на банката било подадено заявление по реда на
чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
длъжника. Това заявление било уважено, като заповедта била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в изпълнение на чл.415
от ГПК, съдът указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането
си в едномесечен срок.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът И.
Н. И. с ЕГН **********, дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
сумата в размер на 2417, 88 лв. главница по договор за издаване на кредитна
карта МК120228 от 13.11.2019 г., сумата в размер на 42, 40 лв. –
възнаградителна лихва за периода 01.09.2021 г. до 15.07.2021 г., сумата в
размер на 6, 38 лв. – мораторна лихва за периода 01.09.2021 г. до 18.10.2021г.,
нотариални такси в размер на 60 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2022
г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноските,
направени в исковото и заповедното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, с който прави възражение за
неоснователност на предявените искове.
Сочи, че с представена към исковата молба декларация от 13.11.2019 г.,
ответникът се присъединил към застрахователна програма „Защита на
плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“,
Пакет „F“. Сключената застраховка на ответника е с месечна застрахователна
премия в размер на 0, 736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по
картата, която съгласно подписаната декларация се включвала и начислявала
като задължение по издадената кредитна карта. С исковата молба и с
представените към нея доказателства нямало данни за това дали ответникът
реализирал правата си по застрахователния пакет. Счита, че причина за
спиране на обслужването на договора за издаване на кредитна карта била
именно прекратяване на трудовото правоотношение на ответника, в което бил
към месец 09.2020 г. В тази връзка същият е имал правото да се възползва от
2
сключената застраховка, покриваща този риск.
Навежда доводи, че не били спазени процесуалните правила и били
опорочена процедурата по обявяване на предсрочна изискуемост на
сключения между страните договор. Видно от представените с исковата
молба доказателства, ответникът бил търсен на един единствен адрес, като
бил посетен три пъти, съгласно изискванията на закона и съответно било
залепено уведомление по чл.47 от ГПК. Не бил направен опит да бъде
установен актуалния адрес на лицето. Нямало данни да е направен опит да се
осъществи контакт с ответника чрез предоставения от него телефон, както и
работодател.
Излага съображения в насока, че кредиторът и ЧСИ не били спазили
правилата по обявяване на договора за предсрочно изискуем, не били
представени доказателства с исковата молба, от които да било видно, че ЧСИ
Д.Н.извършил справка за обявените от длъжника И. Н. И. постоянен и
настоящ адрес. Налице било нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.3 от
ГПК, която изисквала да се направи справка за постоянен и настоящ адрес на
ответника.
Налице било и несъответствие между сумите, посочени в
уведомлението за предсрочна изискуемост от 28.05.2021 г. и сумата,
предявена с исковата молба. Счита, че това несъответствие представлява
съществен порок и въвежда в заблуда длъжника относно реалния размер на
задължението, което се търси. Също така в уведомлението била посочена
една обща сума, без да се конкретизира и посочи какво се включва в нея.
Счита, че по този начин на длъжника се предоставя невярна информация, с
която същият се заблуждава. Отделно от това, предвид специфичния характер
на сключения между страните договор, не било ясно как е формирана сумата,
посочена в исковата молба като главница.
Моли се за отхвърляне на така предявените от ищеца искове срещу И.
Н. И. с правно основание чл.415, във вр. чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл. 86
от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за издаване на кредитна карта №
МК120228 от 13.11.2019 г., сключен между „Юробанк България“ АД и И. Н.
И., по силата на който банката предоставя на картодържателя револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава като средство
за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна
карта Mastercard Standart. В чл.3 е посочено, че разрешеният кредитен лимит
към датата на сключване на договора е в размер на 2500 лв.
Основните параметри на договора са доразвити в Приложение №1 към
Общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на
кредитни карти VISA, MASTERCARD и AMERICAN EXPRESS. В
посоченото приложение са посочени таксите, които се събират от
3
кредитополучателя във връзка с отпускането, управлението и събирането на
отпусната сума. Дневните лимити за трансакции е в размер на 1000 лв.,
минималната месечна вноска била в размер на 3 % от общо дължимата сума с
минимум от 15 лв., годишния процент при покупки, при теглене на пари в
брой и при превод и при начисляване на таксите, посочени в приложението,
била в размер на 18, 9 %. Размерът на обезщетението за просрочие, изчислено
върху дължимите плащания на годишна база било в размер на основния
лихвен процент на БНБ плюс десет процентни пункта. Годишният процент на
разходите е посочен в размер на 31, 73 %, като методиката му за изчисляване
е посочена в чл.10.6 от Общите условия.
По делото са представени и Общите условия, приложими по процесния
договор за револвиращ кредит. В чл.8.1 от същите е посочено, че банката
издава и изпраща всеки месец до картодържателя с обикновена поща или чрез
електронна поща месечно извлечение, което отразява всички трансакции с
картата, както и всички други операции на картодържателя, извършени през
съответния месечен отчетен период, посочен в извлечението. В чл.9.1 от ОУ е
уреден редът за погасяване на задълженията по кредитната карта, които е
следвало да бъдат погасявани в срок до датата на издължаване /краен срок на
плащане/, посочен в последното месечно извлечение изцяло или на части. В
последния случай усвоената и непогасена част от кредитния лимит остава
дължима и се олихвява по реда и условията на чл.10 от ОУ. В тези случаи
картодържателят следвало да заплати най – малко минималната месечна
вноска, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с която е
превишил разполагаемия кредитен лимит, най – късно до датата на
издължаване, посочена в месечното извлечение. В чл.9.3 е посочено, че в
случай че картодържателят не погаси изцяло до датата на издължаване
пълния размер на всички текущи задължения по договора, картодържателят
дължи на банката лихва върху пълния размер на всички задължения по
договора, която се начислявала считано от датите и при условията, посочени
в чл.10 от ОУ.
В чл.10.1 е посочено, че за предоставяне на кредита и за другите услуги,
свързани с ползване на картата, които се предоставяли от банката,
картодържателят заплащал възнаграждения, които били посочени в
Приложение №1 към ОУ. Всички дължими възнаграждения по договора се
начислявали и добавяли като задължения по кредитния лимит на картата през
съответния месечен отчетен период и се посочват в извлечението. В чл.10.2 е
посочено, че лихвата се дължи считано от съответната дата, посочена като
дата на трансакция в месечното извлечение, върху всички начислени
задължения по кредитния лимит на картата, като е включено ограничение по
отношение на таксите, върху които се начислява лихва. В чл.10.3 от ОУ е
посочено, че банката изчислява дължимата лихва върху задълженията по
чл.10.2 на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен период
се изчислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на картата
веднъж месечно, на датата на издаване на месечното извлечение, с
4
изключение на лихвата, за което е приложено правилото по чл.9.2 по – горе.
Ежедневната лихва се изчислява, като текущите непогасени задължения се
умножават с приложимия годишен лихвен процент, разделен на 360.
В чл.20.1 от ОУ е посочено, че при непогасяване на което и да е
задължение в срока по чл.9.1 на основание чл.21 от Наредба №3 на БНБ от
18.04.2018 г., банката може да пристъпи към събиране на вземанията си чрез
погасяване със средства от всички сметки на картодържателя на основна или
допълнителна карта. В чл.10.2 е предвидено, че при непогасяване на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения,
банката може да обяви задължението на картодържателя за изцяло
предсрочно изискуемо.
По делото е приложена декларация за присъединяване на застраховано
лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен
пакет „Покритие на задължения Плюс“ на картодържателите на кредитни
карти, издадени от „Юробанк България“ АД, пакет „F“. Представен е и
сертификат №МК120228 към групов застрахователен договор по
застрахователна програма „Защита на плащанията“ №6/А/2009,
Застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“.
Приложено е и искането за предоставяне на кредитен продукт от И. Н.
И. от 29.10.2019 г. В същото посоченият адрес е гр. Бургас, ул. „Съгласие“
№11. Посочен е и работодател.
Представена е покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60, ал.2 от ЗКИ, адресирано до И. Н. И., в което е посочено, че по силата и
условията на сключен договор за кредитна карта №МК120228 и при
направена справка в счетоводната система на банката, се установило, че не са
заплатени минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения, съответно от 03.09.2020 г. и от 03.10.2020 г. Поради това
обстоятелство и неизпълнение на договорните задължения е посочено, че
банката обявява цялото задължение по договора за незабавно предсрочно
изискуемо и дължимо. Посочен е общ размер на задължението към 26.02.2021
г. В тази връзка е представена и разписка за извършени действия по връчване
на книжа/призовки от ЧСИ Д.Н. Видно е, че са извършени три посещения на
адреса на 31.05.2021 г., 13.06.2021 г. и 01.07.2021 г. Констатирано е, че
адресатът не живее на този адрес от три години, като по сведение на съседа от
втория етаж – Стоянов, банка е продала жилището им на третия етаж и
оттогава не живее на адреса. Било е залепено на входната врата уведомление
по чл.47 от ГПК. Няма пощенска кутия. В тази връзка по делото е
представено уведомлението по чл.47 от ГПК.
По делото е приета справка за актуално състояние на трудовите
договори към 09.01.2024 г., от която е видно, че ответникът е работил в „Поп
Комерс 1“ ЕООД от 16.10.2018 г. до 13.01.2020 г.
Постъпило е писмо от „Кардиф Животозастраховане, Клон България“
КЧТ, от което е видно, че към застрахователят не са предявявани
застрахователни претенции по договор №МК120228/13.11.2019 г.
5
По делото е прието неоспорено от страните заключение по изготвена
съдебно – счетоводна експертиза, която установява, че ответникът по
процесния договор за издаване на кредитна карта ВК120228 от 13.11.2019 г. е
усвоил за периода от 13.11.2019 г. до 01.08.2021 г. сумата от 2417, 88 лв.
Размерът на дължимата главница по процесния договор е 2417, 88 лв.
Размерът на дължимата договорна лихва по процесния договор за периода от
28.06.2021 г. до 15.07.2021 г. е 42, 40 лв. Размерът на дължимата мораторна
лихва по процесния договор за периода от 28.06.2021 г. до 15.07.2021 г. е 6,
38 лв. Вещото лице сочи, че счетоводните записвания на ищеца във връзка с
процесния договор за издаване на кредитна карта са водени редовно и
съгласно изискванията на нормативните документи, касаещи банковата
отчетност. Вещото лице посочва, че с използвания кредитен лимит в размер
на 2417, 88 лв. и извършените плащания в размер на 5171, 11 лв. са
извършени разплащания в общ размер на 7588, 99 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника - договор за кредитна карта, изпълнение на задълженията му по
този договор, включително предоставяне на кредитните суми, размера на
претенцията си, а по исковете за мораторна лихва - наличието на изискуеми
вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забава.
В настоящия случай така сключения между страните договор е освен
такъв за предоставяне на кредитна карта и такъв за предоставяне на банков
кредит. Договорът за банков кредит е формален, реален договор, с който
кредитна институция предоставя в заем парична сума, като договорът за
револвиращ кредит притежава допълнителен белег – определената сума,
посочена като кредитен лимит, се предоставя на кредитополучателя с
възможност за неколкократно усвояване, и възстановяване на лимита, при
връщане на дадената в заем сума или част от нея. Настоящият случай е
именно такъв.
От представените по делото доказателства, както писмените, така и от
приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обоснована, пълна и компетентно дадена, съдът намира,
че се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между ищеца и И. Н. И..
По делото е доказано и изпълнение на задълженията на ищеца по
сключения между него и И. И. договор, доколкото се установява, че същият е
предоставил кредитна карта, по която са били усвоявани суми в рамките на
разрешения кредитен лимит, което е видно от представените по делото
писмени доказателства и от приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза.
Следва да се посочи, че договорът, на който ищецът е основал
вземанията си, е бил сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, поради което при преценката за основателността на исковете съдът
6
следва да съобрази и съответствието на договора с императивните разпоредби
на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор и като взе предвид
наведените в тази насока правни доводи от процесуалния представител на
ответника, съдът констатира, че са спазени посочените императивни
предписания на ЗПК.
Съдът намира и, че в случая уведомлението за предсрочна изискуемост
е надлежно връчено на ответника при условията на разпоредбата на чл.47,
ал.5 от ГПК. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, вземането на банкатакредитор става изискуемо, ако същата е
упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост, т. е. кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, като прояви активно поведение и доведе до знанието му това свое
волеизявление. В т. 17. 1 от приложимите към процесния договор за кредит
общи условия е уговорено, че кореспонденцията между страните следва да се
води на посочените в заявлението за издаване на картата адреси за
кореспонденция, в т. ч. електронен адрес и телефон. В случая в подаденото
заявление не е посочен електронен адрес. Видно от представена разписка за
извършени действия по връчване на книжа/призовки от ЧСИ Д.Н. както и
приложено уведомление по чл.47 от ГПК, книжата са връчвани на посочения
в заявлението адрес на ответника, който съвпада с постоянния и настоящия
адрес на ответника. Видно е, че е спазена и процедурата по чл.47, ал.1 и сл. от
ГПК, като адресът е посетен три пъти с интервал от поне една седмица между
всяко от тях, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Отделно от това
са събрани данни, че лицето на живее на адреса, като е посочен източника на
тези данни. По тези съображения, съдът приема, че ответникът е надлежно
уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В тази насока и действително няма
данни да е извършена справка за наличие на актуален работодател на
ответника от страна на ЧСИ. Въпреки това по делото бе направена такава
справка, от която е видно, че към момента на обявяване на предсрочна
изискуемост, ответникът не е бил в трудово правоотношение, поради което и
резултатът не би бил по различен.
Следва да се съобрази и съдебната практика в случаи, аналогични на
настоящия, съгласно която в случаите, в които в договор между страните е
посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен
7
адрес на страната, при поето задължение от същата страна да уведоми
писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посочения
адрес по реда на чл. 47 ГПК на нотариална покана следва да се счита редовно,
като за лицето, изпращащо поканата не съществува задължение за посочване
на друг адрес, както и за нотариуса не съществува задължение да издирва
друг адрес /освен настоящ или постоянен/ по месторабота или местослужене
или осъществяване на търговска дейност /Така Решение № 71 от 28.04.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 2681/2021 г., IV г. о., ГК/. Този извод следва да се прилага
и в случаите, когато връчването на поканата /уведомлението по чл.60, ал.2 от
ЗКИ е извършено от ЧСИ. Видно е, че страните са уговорили връчването да
се осъществи на адреса, посочен в заявлението/искането/ за отпускане на
кредит, като за промяна, длъжникът следва да уведоми кредитодателя,
съобразно предвиденото в чл.17.1 от договора.
Съдът не споделя възражението, че поради различното посочване на
дължимата по договора за кредит сума в уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ,
то същото не е надлежно връчено на ответника. Следва да се посочи, че е от
значение, че е коректно посочен договора за кредит и страните по него, като
ясно е обективирана волята на кредитора да обяви кредита за предсрочна
изискуемост.
Съдът намира, че клаузите, уговорени в чл.10.2 и 10.3 от договора са
нищожни, доколкото същите представляват проява на анатоцизъм, който
съгласно чл.10, ал.3 от ЗЗД е допустим само при уговорки между търговци.
Уговорката в договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява именно анатоцизъм /Така Решение №
66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като в т. 10. 2 от ОУ е
уговорено, че лихва се дължи върху всички начислени задължения по
кредитния лимит на картата (трансакции, начислени месечни вноски, лихви,
такси и др. разходи), а в т. 10. 3 от ОУ е предвидено, че Банката начислява
дължимата лихва върху задълженията по т. 10. 2 на ежедневна база, като
натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като
ново задължение по кредитния лимит на картата веднъж месечно. Така
посочената уговорка в ОУ към договора за кредит, по който страна е
физическо лице – потребител, води до увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3
ЗЗД, тъй като противоречи на императивна норма на закона, която забранява
анатоцизма или олихвяването на изтекли лихви /В този смисъл е и практиката
на въззивната инстанция – Така Решение № 982 от 4.09.2023 г. на ОС - Бургас
по в. гр. д. № 1710/2022 г./.
Доколкото по делото липсват данни в каква част от претендираната
главница се съдържа и лихва, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
само усвоените суми, т. е. дължимата главница следва да се определи като
8
разлика между извършените от ответника операции с картата (тегления в
брой и плащания към търговци) на стойност от 7588, 99 лв. и направените от
него погашения по картата в размер на 5171, 11 лв., тоест дължимата сума е
2417, 88 лв., което обуславя извод за основателност на предявения иск за
главница.
Съдът намира, че искът за договорна лихва в размер на 42, 40 лв. е
неоснователен, доколкото същата е начислена на основание клаузите на т. 10.
2 и т. 10. 3 от ОУ, които са нищожни поради противоречие със закона,
съгласно чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД, по изложените по-горе
съображения.
Съдът намира, че с оглед настъпване на падежа на задължението на
ответника с връчване на уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, то се явява и основателен и доказан по размер и искът
за мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 18.10.2021 г. в размер на 6,
38 лв.
Дължими от ответника са и претендираните разходи за уведомяване в
размер от 60 лв., на основание чл.82 от ЗЗД, тъй като същите представляват
извършени от Банката разноски във връзка с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията и връчване на покана за изпълнение до ответника,
поради забавяне на плащанията. Тези разходи представляват имуществена
вреда за кредитора, която се намира в пряка причинна връзка с
неизпълнението от ответника на задълженията му по договора и се изразява в
заплащане на стойността на изпратени покани до длъжника чрез нотариус и
ЧСИ, представени по делото. Доказателства за заплащане на посочената сума
се намират в кориците на делото, поради което същите са дължими от страна
на ответника.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
които са в общ размер от 1758, 79 лв. за исковото и заповедното
производство.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че И. Н. И. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Петя Димитрова и
Димитър Шумаров – изпълнителни директори и членове на УС, сумата от
2417, 88 лв. /две хиляди и седемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта
МК120228 от 13.11.2019 г., сумата от 6, 38 лева /шест лева и тридесет и
осем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2021г.
до 18.10.2021г.,, както и сумата от 60 лева /шестдесет лева/, нотариални
9
такси за периода от 01.09.2021г. до 18.10.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.10.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, които вземания са част от предмета на Заповед № 3078/01.11.2021
г. за изпълнение на парично въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 7579/2021 г. по описа на РС - Бургас, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 42, 40 лева
/четиридесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.09.2021г. до 15.07.2021г.
ОСЪЖДА И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ** ДА
ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шумаров, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 1758, 79 /хиляда седемстотин петдесет
и осем лева и седемдесет и девет/ лв., представляваща дължимите разноски
в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10