О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 418
гр. Велико Търново, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на
тринадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия:
Евтим Банев
разгледа
докладвано от съдия Банев административно
дело № 634 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с вх. № 3904/ 15.10.2020 г., подадена от адв. Ц.С.Д. от ВТАК, като
пълномощник на Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***. С посочено правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът
претендира заплащане от Национален осигурителен институт – гр. София, на
обезщетения за имуществените вреди, причинени му от незаконосъобразен
административен акт, в размер на 450,00 лв.,
мораторна лихва върху тази сума от датата на плащането й до датата на
депозиране на исковата молба, както и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. В исковата молба
се твърди, че ищецът заедно с още три лица, е бил адресат на разпореждане №
РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново,
с което е разпоредено на адресатите да внесат сума по ревизионен акт за начет.
Посоченото разпореждане е било обжалвано от друг адресат по административен ред
пред директора на ТП на НОИ и потвърдено от него с Решение № 1012-04-121#1/ 16.12.2019 година. Решението на директора на ТП на
НОИ съответно е било обжалвано от този друг адресат на разпореждането пред
съда, като е отменено с решение №148 от 10.07.2020 г. по АД № 5/ 2020 г. по
описа на АСВТ. Междувременно, тъй като разпореждането е било предварително
изпълняемо, на 19.11.2019 г. ищецът е внесъл по сметката на НОИ сумата от
450,00 лв., от които 365,00 лв. главница и 85,00 лв. лихви. При това положение
и доколкото решението на съда има
действието по чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, Н.Н. претендира настъпила
вреда в размера на извършеното плащане, като пряка и непосредствена последица
от изпълнението на отменения като незаконосъобразен административен акт
/Решението на директора на ТП на НОИ, което потвърждава разпореждането на
ръководителя на ТП на НОИ/.
Ответникът – Националният осигурителен
институт, чрез представителя си, в приложен писмен отговор заема становище за
недопустимост на иска, алтернативно – за неоснователността му. Сочи, че след
влизането в сила на решението на АСВТ, с което е отменено Решение №1012-04-121#1/ 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ, Н.А.Н. е
подал заявление за възстановяване на сумата, внесена по Ревизионния акт за
начет № РМ-5-04-00667629/ 24.10.2019 г. /за събирането на която е издадено
разпореждането от 08.11.2019 година/. По това заявление е било издадено
Разпореждане № Ц 1019-04-1027#2 от 10.09.2020
г. на ръководителя на контрола по
разходите при ТП на НОИ - Велико Търново. Въпросното разпореждане е било
връчено на Н.Н. чрез изпращане по пощата, на дата 14.09.2020 г., не е било
обжалвано и е влязло в сила на 29.09.2020 година. Поради това, според
ответника, няма отменен административен акт, като едва след отмяната на Разпореждане
№ Ц 1019-04-1027#2/ 10.09.2020 г.
на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ, могат да се претендират
вреди по ЗОДОВ. Изложените в отговора на исковата молба доводи за
неоснователност по същество, се обосновават с пределите на задължителната сила
на съдебното решение и за субективните предели на силата на пресъдено нещо,
която е типичната и главна последица на постановеното съдебно решение. След
изискване по реда на чл. 186 от ГПК, от директора на ТП на НОИ – Велико Търново
са представени Заявление вх. № Ц1019-04-1027 от 28.08.2020 г., подадено от Н.А.Н.
/копие от същото е приложено и към исковата молба/, Разпореждане №
Ц1019-04-1027#2 от 10.09.2020 г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Велико
Търново и известие за доставяне.
Въз основа на
наличните в преписката писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
След извършена ревизия по разходите на
ДОО, от органите на НОИ е бил издаден Ревизионния акт за начет №
РМ-5-04-00667629/ 24.10.2019 г. на Н.А.Н., както и на още три физически лица /А.Н.Л.-Х.,
Р.Б.Р.и С.Д.С./. Според ревизионния акт за начет, на възстановяване от неговите
адресати е подлежала сумата от 1 458, 49 лв. главница, представляваща вземане
за неправомерно изплатени пенсии за инвалидност и лихва върху тази сума от
329,90 лева. С разпореждане № РО-5-04-00675377 от 08.11.2019 г. на изпълняващия
длъжността ръководител на НП на НОИ – Велико Търново е разпоредено посочените
по-горе четири лица, вкл. Н.А.Н., да внесат сумата по ревизионния акт за начет.
Няма данни и не се твърди ищецът в настоящото производство да е обжалвал
посоченото разпореждане. Същото обаче е било оспорено изцяло по административен
ред с жалба вх. № 1012-04-121/ 18.11.2019 г. до директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, подадена от С.Д.С. /един от адресатите на разпореждането/. По
оспорването на С.С.горестоящият административен орган се е произнесъл с Решение
№ 1012-04-121#1 от 16.12.2019 г., като е отхвърлил
жалбата. Решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е било обжалвано
пред Административен съд – Велико Търново, който с решение № 148/ 10.07.2020 г.
по адм. дело № 5/ 2020 г. по описа на АСВТ, го е отменил изцяло. Няма данни
съдебното решение да е било обжалвано, след служебно извършена справка в
деловодната система на съда, настоящият състав установи, че същото е влязло в
сила на 29.07.2020 година.
Със Заявление вх. № Ц1019-04-1027 от
28.08.2020 г., Н.А.Н. е поискал да му бъде възстановена сумата по ревизионния
акт за начет, която е внесъл въз основа на разпореждане № РО-5-04-00675377/ 08.11.2019 година. В
заявлението си и изложил доводи, че с оглед отмяната на акта и разпоредбата на
чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на съда има действие по отношение на всички.
По заявлението е издадено Разпореждане № Ц1019-04-1027#2
от 10.09.2020 г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отказано
да се възстанови на Н.Н. /ищецът по настоящото дело/ сумата, внесена въз основа
на Разпореждане № РО-5-04-00675377/ 08.11.2019 година. Съгласно представеното
от директора на ТП на НОИ – Велико Търново известие за доставяне на препоръчана
пощенска пратка, Разпореждане № Ц1019-04-1027#2
от 10.09.2020 г. е връчено на Н.Н., лично, на дата 14.09.2020 година. Няма
данни това разпореждане да е било обжалвано по реда на чл. 117 от КСО, от
ответника в настоящото производство се твърди липса на такова обжалване.
Съобразно датата на връчване на коментираното разпореждане, същото е влязло в
сила на 29.09.2020 г., т.е. преди подаването на исковата молба, дала началото
на настоящото производство.
При така установеното от фактическа
страна и предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, настоящият съдебен
състав намира предявеният от Н.А.Н. иск, за недопустим. Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този
закон не се прилага. В случаи от вида на разглеждания, такъв „специален начин“
за репариране на понесените от лицето имуществени вреди е предвиден в чл. 115,
ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Последно посочената норма гласи:
„Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща
годината за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане
по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по
реда на чл. 117“. Видно е, че цитираните разпоредби от специалния закон, установяват процесуалния ред, по който следва
да се реализират вземанията на на лицата от ДОО, вкл. реда за оспорване на
евентуален отказ да бъде удовлетворено искане за такива вземания. Същите са
приложими и относно вземания,
произтичащи от недължимо заплатените суми по разпореждане, издадено по реда на
чл.110, ал.3 от КСО, при отмяна на акта, дал основание за внасянето им. Нещо
повече - това е основното приложно поле на чл. 115, ал. 2 от КСО, доколкото за
реализиране на отделните видове осигурителни плащания в кодекса е разписан друг
специален ред. Впрочем точно по този процесуален ред първоначално е заявил
вземането си от ДОО и Н.А.Н., но вместо да обжалва по административен, а ако е
необходимо и по съдебен ред разпореждането за отказ да му бъде възстановена
сумата, същият е проявил процесуална пасивност в него производство, заявявайки
впоследствие настоящата искова претенция. Цитираната по-горе норма на чл. 8,
ал. 3 от ЗОДОВ обаче не допуска алтернативност на приложимия ред за
обезщетяване, обратно – изрично изключва възможността за репариране на вреди от
незаконосъобразен ИАА в исково производство, когато за това е предвиден нарочен
специален ред.
Предвид изложеното, при наличието на
друг процесуален ред за възстановяване на платената от ищеца сума към
държавното обществено осигуряване, предявяването на иск за получаването на тази
сума като обезщетение за вреди от ИАА се явява недопустим .
Водим от горното и на основание чл. 130
от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Връща искова молба с вх. № 3904/ 15.10.2020 г. от деловодството на
АСВТ, подадена от Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Национален
осигурителен институт – гр. София.
Заличава
като
дата за провеждане на открито съдебно заседание по адм. дело № 634/ 2020 г. на
Административен съд – В. Търново 15.12.2020 г., 10:00 часа
Прекратява
производството
по административно дело № 634/ 2020 г. по описа на Административен съд – В.
Търново.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Определението да се съобщи на страните
по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :