№ 780
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000600 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - ищец в първата инстанция, чрез пълномощника
В. П., юрист, директор на Дирекция „Държавни вземания“ против решение
№260370 от 31.05.2022 г. на СГС, ТО, VI-21 състав, постановено по т.д.№629/2021
г., с което са отхвърлени предявените от НАП срещу искове с правно основание
чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ, във вр. с чл.722,ал.1,т.1 ТЗ за установяване, че публичните
вземанията на НАП за данъци, задължителни осигурителни вноски и имуществени
санкции срещу ответното дружество за главници в размер на 2 210 418,82 лева и
за натрупани лихви в размер на 1 426 851,85 лева, начислени до 07.10.2020г.,
както и лихвите, дължими до окончателното погасяване на главниците, като
обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписан в ЦРОЗ под №
2020092500664, въз основа на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител
при ТД на НАП София Постановление за налагане на обезпечителни мерки от
17.08.2018 г., са с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 о ТЗ.
Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението
поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като в жалбата се
излагат подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени
решението и уважи предявените искове изцяло като основателни и доказани.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
1
Препис от нея е връчен на другите страни - „СТАНДАРТ НЮЗ“-
АД /Н/ при условията на чл.50,ал.2 ГПК и на синдика на това дружество Е. Г.
Т., като в срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор от синдика Т., в
който са развити доводи за неоснователност на въззивната жалба, кат
напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Ищецът НАП е предявил срещу ответното дружество „СТАНДАРТ
НЮЗ“-АД /н/ иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване на поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на предявени и приети
публичноправни вземания с главница от 2 210 418,82лв. и начислени до
07.10.2020г. лихви в размер на 1 426 851,85лв. Твърди, че публичните
вземания са удостоверени с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх.№С182225-022-0058582/17.08.2018г. и обезпечени с наложен от
публичния изпълнител запор, вписан в Централния регистър на особените
залози под №2020092500664. Според ищеца публичните вземания се ползват
от привилегия, защото са обезпечени с постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, което е вписано в ЦРОЗ. Твърди, че публичните
вземания за данъци, осигурителни вноски и имуществени санкции били
включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите
вземания на кредиторите на „СТАНДАРТ НЮЗ“-АД в срока по чл.685 от ТЗ,
обявен по партидата на длъжника в ТР под №20210324162533, като за
приетите публични вземания е предвидена поредност на удовлетворяване
като за необезпечени вземания. На това основание ищецът е подал
възражение по чл.690 ТЗ пред съда по несъстоятелността, което било
оставено без уважение и списъкът бил одобрен във вида, в който е изготвен.
Срещу списъка било подадено възражение по чл.690 ТЗ, което е оставено без
уважение от съда по несъстоятелността. Поради това ищецът НАП е предявил
иск за установяване съществуването в производството по несъстоятелност
срещу „СТАНДАРТ НЮЗ“-АД /н/ на обезпечителни мерки, даващи правото
на предпочтително удовлетворение по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, а именно
поради наложен запор с Постановление от 17.08.2018г. на публичния
изпълнител при ТД на НАП – София, за обезпечаването на публични
вземания в общ размер на 3 638 770,67лв. Ищецът счита, че вземанията му
следва да се ползват с привилегията по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ като обезпечени,
независимо, че обезпечителната мярка е била вписана в ЦРОЗ след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като е била
наложена преди откриване на производството.
2
С отговора на исковата молба синдикът на ответника e оспорил
иска с възражение, че вписването под №2020092500664 е извършено след
датата на откриване на производството по несъстоятелност, има
оповестително действие, произтичащо от естеството му на процесуална
мярка, насочена към запазване на имуществото. Навежда довод, че след
откриване на производството по несъстоятелност не е възможно кредитор да
иска вписване на обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване на
имущество на длъжника по реда на ЗОЗ и да се възползва от привилегията на
чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
Съдът е отхвърлил иска приемайки, че вписаният в ЦРОЗ запор за
обезпечаване на публично вземане, подлежащо на принудително събиране по
ДОПК, не води до възникване на право на предпочтително удовлетворение в
производството по несъстоятелност, поради което кредиторът по този запор не
може да се ползва от привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Приел е, че публични
вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност - 24.07.2020г. и включени в Списъка на приетите вземания в срока по
чл.685 ТЗ, не са обезпечени по смисъла на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, от една
страна - поради липса на материално правно основание, което да дава привилегия за
предпочтително удовлетворяване, а от друга страна - поради непротивопоставимост на
третите лица (кредитори, длъжник и синдик) на вписан след датата на откриване на
несъстоятелността запор в ЦРОЗ.
Във въззивната жалба ищецът в първоинстанционното
производство излага доводи, че с оглед факта, че обезпечителните мерки са
наложени преди вписването в ТР на решението за откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника, то няма пречка запорът, наложен с
посоченото по-горе постановление от 17.08.2018г. и вписан в ЦРОЗ, макар и
след решението за откриване на производство по несъстоятелност, да
обоснове поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ. Твърди, че
разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ е императивна, не подлежи на
стеснително тълкуване и регламентира привилегия на вземания при
реализация на активи в самото производство по несъстоятелност. Твърди
също така, че разпоредбата на чл.638, ал.4, изр. трето от ТЗ не създава пречка
за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди
откриване на производството по несъстоятелност.
Изложените доводи не могат да бъдат споделени.
Въззивният съд изцяло споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви, касаещи както установените факти, по
които няма спор между страните, така и формираните правни изводи, поради
което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви.
Както законът, така и съдебната практика са категорични, че
обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на
възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ, респ. и на иска по чл.694 от ТЗ, вкл. в
хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото
обезпечение/привилегия, както е в настоящия случай.
3
Възможността да се оспори по съдебен ред само обезпечението/
привилегията на вземането на кредитор е посочена изрично в разпоредбите
на чл.726, ал.1 и ал.2 ТЗ, съгласно които за оспорено по съдебен ред вземане
се заделя съответната сума в сметката за разпределение, а когато е оспорено
само обезпечението или привилегията, вземането се включва като
необезпечено до разрешаване са спора, като в сметката за разпределение се
заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. Предвид
изложеното, за ищеца НАП несъмнено съществува правен интерес от
предявяването на установителен иск за приемане на вземането като
обезпечено.
В случая спорът е правен и е концентриран около въпроса дали
вписан по реда на ЗОЗ запор придава на кредитора качеството на
„привилегирован“, който има право да се удовлетвори от запорираното
имущество по предпочитание за сметка на хирографарните кредитори, т.е
дали запорът по ЗОЗ води до възникване на „привилегия“, която е основание
за поредност на вземането по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, кредитор, чието
вземане е обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ има право на
предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени
при реализация на обезпеченото имущество.
Видно от приложеното към делото Удостоверение от 25.09.2020г.,
издадено от ЦРОЗ, процесното Постановление от 17.08.2018г. на публичния
изпълнител, с което са наложени обезпечителни мерки на публичните
вземания на НАП срещу длъжника по реда на ДОПК, е вписано по партидата
на „СТАНДАРТ НЮЗ“-АД /н/ в ЦРОЗ под №2020092500664. Установява се,
че вписването е извършено след постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност на ответника –
24.07.2020г.
Съгласно императивната разпоредба на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ, не
се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК
върху имуществото на длъжника след откриване на производството по
несъстоятелност, като разпоредбата не въвежда изключение и по отношение
на запори, вписани по реда на ЗОЗ.
В полза на взискателя, в чиято полза е наложен запор или възбрана,
не възниква право на предпочитание при удовлетворяването му от
запорираното или възбранено имущество, както когато производството по
принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл. 459 ал. 1, вр.457,
ал.1 и чл.460 ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по
реда на ДОПК - чл. 217 ал. 1 и ал. 3, чл. 194 ал. 5 ДОПК.
Освен това, нормата на чл.193, ал.1 ДОПК предвижда, че
имущество, върху което преди откриването на производство по
несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични
вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране
4
на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията
и по реда на този кодекс. Според ал.4, ако в срок до 6 месеца от откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е
реализирал имуществото по ал.1, то се предава от публичния изпълнител на
синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.
Доколкото в 6-месечния срок по чл.193, ал.4 ДОПК от обявяване в
ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност
/24.07.2020г./ публичният изпълнител не е реализирал и не е осребрил
запорираното имущество, производството по ДОПК за принудително
събиране на публичните вземания е прекратено по силата на закона с
изтичане на 6-месечния срок – на 24.01.2021 г. С прекратяване по силата на
закона на производството по ДОПК е отпадно и действието на вписания в
ЦРОЗ запор.
Следва да се има предвид, че разпоредбите на ТЗ по отношение на
производството по несъстоятелност са специални по отношение на
приложното поле на ЗОЗ. Налице е конкуренция между изпълнението по ЗОЗ
и търговска несъстоятелност, която конкуренция с нормата на чл.43, ал.4 от
ЗОЗ /ДВ бр. 105/2016 г. в сила от 30.12.2016 г./ е разрешена в полза на
търговската несъстоятелност. В цитираната императивна правна норма
законодателят е приел, че когато за залогодателя е открито производство по
несъстоятелност, преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният
кредитор се удовлетворява в рамките на производството по несъстоятелност.
Следователно, след датата на обявяване в ТР на решението за откриване на
производството по несъстоятелност на „СТАНДАРТ НЮЗ“-АД, не е
възможно длъжникът чрез своите действия да се разпореди със своето
имущество по начин, увреждащ един или друг кредитор, както и не е
възможно един или друг кредитор след тази дата да иска вписване на
обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване от имуществото на
длъжника по реда на ЗОЗ и да се ползва от привилегията по чл.722, ал.1, т.1
от ТЗ.
След като вписването на постановлението на публичния изпълнител
за налагане на обезпечителна мярка – запор върху имуществото на длъжника
в ЦРОЗ е извършено след откриване на производството по несъстоятелност,
то следва, че към датата на решението за откриването му вземанията на
кредитора НАП не са обезпечени с вписан в ЦРОЗ запор по см. на
разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, поради което не са налице материално-
правните предпоставки да бъде предпочтително удовлетворено преди вземанията
на другите кредитори на масата на несъстоятелността.
Вписването на запора в ЦРОЗ поражда действието си занапред,
поради което от този момент възниква и привилегията на обезпеченото с
него вземане. Привилегията на вземането следва да е налице към датата на
откриване на производството по несъстоятелност. Нормата на чл.722, ал.1, т.1
ТЗ свързва привилегията на вземането не с налагането на запора, а с
вписването му по реда на ЗОЗ, което следва да е било налице преди
5
откриване на производството но несъстоятелност, за да има действие по
отношение на останалите кредитори на несъстоятелността.
Следва да се има предвид също така, че вписването на запор,
наложен по реда на ДОПК в ЦРОЗ, не е елемент от фактическия състав на
налагането на обезпечителната мярка, тъй като само вписването на учреден
особен залог (чл.2, ал.1 ЗОЗ) и обстоятелствата по чл.26, ал.2 от ЗОЗ са
изрично уредени като конститутивни, съответно останалите вписвания
имат само оповестителен характер, с цел да бъдат противопоставими на
останалите вписвания.
Конститутивни са вписванията на особен залог върху имущество по
чл.4 ЗОЗ, който залог е изрично признато от закона обезпечение, даващо
привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване от предмета
на обезпечението.
Оповестителното действие на вписване на запор произтича от факта,
че запорът, както и възбраната, са процесуални мерки (а не обезпечения),
имащи за цел да съхранят имуществото на длъжника, но не и да дадат
право на предпочтително удовлетворяване от това имущество.
В обобщение може да се заключи, че вписаният в ЦРОЗ запор за
обезпечаване на публично вземане, подлежащо на принудително събиране по
ДОПК, не води до възникване на право на предпочтително удовлетворение в
производството по несъстоятелност, поради което кредиторът по този запор
не може да се ползва от привилегията чл.722 ал.1, т.1 ТЗ,както е приел и
първоинстанционният съд.
Доводите, поддържани във въззивната жалба са неоснователни и
следва да се оставят без уважение, като се потвърди обжалваното решение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260370 от 31.05.2022 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-21 състав, постановено по т.д.№629/2021 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6