Решение по дело №558/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4551/17.03.2025 г. от Й. И. Г., [ЕГН], с адрес гр. Добрич, [улица], чрез адв. П. Т. от АК-Варна, срещу Решение № 120/04.02.2025 г., постановено по АНД № 3358/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ състав, с което е изменено НП № 23-0002833 от 15.05.2024 г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, с което на Й. И. Г., [ЕГН] от гр. Добрич, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като е намален размерът на наложената санкция на сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е отчел допуснатите нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на производството и че в санкционния акт не се съдържат всички съставомерни признаци на административното нарушение. Твърди се, че размерът на санкцията не е съобразен с чл. 27 от ЗАНН и наложеното наказание е прекомерно тежко спрямо извършеното деяние. По изложените съображения се претендира за отмяна на постановения съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на наказанието до предвидения минимум.

Ответникът по жалбата – Началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна – с писмен отговор оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

С Наказателно постановление № 23-0002833 от 15.05.2024 г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, на Й. И. Г., [ЕГН] от гр. Добрич, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди)лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е приел, че при проверка от служители на областен отдел "Автомобилна администрация" – Варна на 28.02.2024г около 19:35 часа, в гр. Варна, пред входа на пристанище "ПЧМВ", жалбоподателят Й. Г. управлявал влекач марка „Скания Р 480“, от кат. N3, с pe^ № [рег. номер], с прикачено полуремарке СТАС С 3СА 336 Кот кат. 04, с per. № [рег. номер], извършващ обществен превоз на товари по маршрут Пелишат - Варна, видно от пътен лист № 8390553/28.02.2024г. и товарителница № 29969/28.02.2024г.

При проверката било установено, че водачът извършва обществен превоз на товари със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси с обща маса 49540 кг., видно от представена при проверката експедиционна бележка 9115, която маса надвишава нормите на допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40000 кг. с 9540 кг.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното НП.

Първоинстанционният състав не е констатирал нарушения във воденото административнонаказателно производство, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Коментирал е, че надвишаването на максимално допустимата маса е установено от проверяващите посредством данните, вписани в частните документи, съпътстващи превоза и представени от водача, което е допустимо при липсата на изрична нормативна регламентация относно начина на установяване. Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е преценил, че предвид установеното претоварване водачът е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, поради което правилно е санкциониран на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. "второ" ЗДвП. По отношение на размера на наказанието съдът е коментирал, че в случая претоварването надвишава значително максимално допустимото тегло и се квалифицира като най-тежко нарушение, по смисъла на т. 4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за превозни средства от категория N3, какъвто е и процесният случай. Посочил е също, че подобно значително претоварване на ППС сериозно уврежда пътната инфраструктура, а освен това създава значителни рискове за безопасността на движението по пътищата. По тези съображения е преценил, че размерът на санкцията е съответен на тежестта на извършеното нарушение.

Така постановеното решение е правилно.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран дееца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Първоинстанционният съд правилно е анализирал, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП съдържа изискване за спазване на установения с Наредба № 11/2001 г. ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните или тежките, така и процедурата за издаване на разрешение за движение на такива ППС. В случая в наказателното постановление е налице препратка към конкретна разпоредба от тази наредба – чл. 6, ал. 3, б. "а", посочваща допустимата максимална маса от 40. 000 тона на управляваното от касатора съчленено ППС, както и констатации, че тази максимална маса е надвишена с 9540кг и водачът няма разрешение за това от АПИ. Следователно е обоснован съставомерният признак, че редът за управление на ППС с подобна маса не е спазен, поради което деянието е наказуемо по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както е било квалифицирано и от АНО.

Неоснователно се явява и оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост въпроса за размера на наложеното наказание и твърдението, че същото е прекомерно тежко. Само въз основа на изявление, че глобата е прекомерна спрямо възможностите на лицето, този факт не би могъл да се установи. При това положение и поради тежестта на нарушението, обоснована с установеното голямо претоварване, увреждащо пътната инфраструктура и създаващо значителни рискове за безопасността на движението по пътищата, настоящата инстанция счита за правилни изводите на първоинстанционния съд досежно индивидуализацията на наказанието.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Варна не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила

Водим от горното, Варненският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120/04.02.2025 г., постановено по АНД № 3358/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ състав

Решението е окончателно.