Определение по дело №1732/2019 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

03.04.2025г.

 

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,VI-8 състав, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и трета година, в състав: 

                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стою Згуров

 

         като разгледа докладваното от съдия Згуров търговско дело №1732  по описа на съда за 2019г.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

На 01.04.2025г. в срока по чл.235, ал.5 ГПК от страна на ищеца „П.И.Б.“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв.И.Н.в съответствие с учредената му представителна власт по чл.34,ал.3 ГПК, постъпи молба, с която се релевира отказ от предявените срещу  ответника “ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” ЕАД, ЕИК *********, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 345, ал. 1 от ТЗ  във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца  сумата от 93 617 евро, представляваща неплатена вноска от лизинговата цена, с падеж на 30.08.2016 г. съобразно чл. 4.4 от Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г. и Приложение № 2 и Приложение № 3 към него, съответно с падеж 01.09.2016 г. съобразно окончателния обобщен погасителен план към Договор ЮД 57/02.06.2007 г. за доставка на пътнически вагони между “Арвекс” АГ като лизингодател и ответникът като лизингополучател, което вземане е придобито от ищеца “П.И.Б.” АД по силата на договор за продажба на вземане от 10.07.2007 г., сключен между “Арвекс” АГ и “П.И.Б.” АД, като вноската е част от цялата неплатена част от вноските в размер на 4 451 471,20 евро, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на подаване на исковата молба (29.08.2019г.)  до окончателното й плащане, както и  сумата от 28 501,17 евро, представляваща законна лихва върху претендираната дължима и неплатена вноска в размер на 93 617 евро за периода от 30.08.2016 г. до 30.08.2019 г. С молбата се иска съдът да прекрати делото на основание чл.233 ГПК.

 

Освен релевирания отказ от исковете, с молбата се претендира и присъждането на разноските по делото посочени в представен списък по чл.80 ГПК в полза на ищцовото дружество, а именно сумата от 18426,84 лв. за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, поради това, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, но поради новонастъпили в хода му обстоятелства, каквото се явява влизането в сила на решението по т.д.№817/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав, с което е установена нищожността на Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г.

 

Съгласно чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, а това означава, че отказът е възможно да бъде релевиран и в срока за произнасяне на съда с решението по спора. Предвид изложеното, молбата на ищцовото дружество за отказ от исковите претенции следва да бъде удовлетворена, а на  основание чл.233 ГПК производството по делото -прекратено.

 

Съгласно чл.81 ГПК, във всеки акт с който делото приключва в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за присъждане на разноски по делото. Освен от страна на ищеца, искане за присъждане на разноски по делото е релевирано и от страна на ответното дружество в последното съдебно заседание, като съгласно представеният списък се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.

Настоящият съд счита, че действително когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл е Определение №238/27.05.2021г. постановено по ч.т.д.№854/2021г., II TO, ВКС.

 

В случая, съдът намира, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото производство, след като между страните по делото е било висящо производството по т.д. №2763/2014г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, образувано по предявен от ответника в настоящото производство иск с правно основание чл.55,ал.1, пр.I ЗЗД за връщане на платените въз основа на процесния договор лизингови вноски в периода от 07.05.2009г. до 06.03.2014г. в общ размер на 5 523 403 евро, поради нищожността на този договор и на договора за цесия, сключен между “Арвекс” АГ и “П.И.Б.” АД.

 

 Предвид изложеното, ответникът още към 30.04.2014г., когато е подадена исковата молба по т.д. №2763/2014г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав е оспорил валидността на договора за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г. на същото основание, на което съдът в производството по т.д.№817/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав също е приел, че той е нищожен, а решението му е влязло в сила въз основа на постановеното по к.т.д. №293/2024г. по описа на ВКС Определение №246/25.01.2025г. Това определение на ВКС не представлява новонастъпило обстоятелство след подаване на исковата молба, което да обуславя отпадането на правния интерес за ищеца от воденето на иска. Нищожността на процесния договор е била налице още към момента на сключването му, а това че ответникът оспорва неговата действителност е станало известно на ищеца още преди предявяването на исковете предмет на настоящото производство. Въпреки това обаче, ищецът е преценил, че в негов интерес е да предяви на свой ред искове за заплащане на дължима лизингова вноска по силата на оспорения договор. Предявените от ответника искове за връщане на платеното по силата на процесния договор за лизинг са уважени с влязло в сила решение, предвид което отказът му да заплати преди предявяването на иска лизинговата вноска с падеж на 30.08.2016 г. не може да бъде третиран като негово недобросъвестно поведение, дало повод без основание за завеждане на настоящото производство от ищеца.

 

 При тези обстоятелства, съдът намира, че разноските по делото следва да бъдат присъдени на основание чл.78,ал.4 във вр.с ал.8 ГПК в полза на ответника, а те възлизат общо на 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.233 и чл. 81 във вр. с чл.78,ал.4 във вр. с ал. 8 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.03.2025г., с което е даден ход по същество на спора.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1732/2019г. по описа на Софийския градски съд, VI-8 състав, поради отказ от предявените искове.

 

ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********* да заплати на “ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 540 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.

 

                                                             Съдия: