Решение по дело №11861/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 571
Дата: 5 ноември 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Никола Чомпалов
Дело: 20211100511861
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев

Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20211100511861 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Д.З.“ АД
срещу постановление от 30.08.2021 г. на ЧСИ В.М. по изп.дело N 20218600401203, с което е
отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя до минималния
размер по чл.10, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. – за образуване на изпълнително дело.
Според жалбоподателят, който е длъжник в изпълнението, постановлението за разноски на
съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото освен подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело други изпълнителни действия не са извършени. Иска се от
жалбоподателя да се отмени постановлението за разноски на съдебния изпълнител и да се
намали адвокатското възнаграждение до минималния размер за образуване на изпълнително
дело.
Ответникът по жалбата /взискател в изпълнението/ И.М.С. не е подала отговор и не взема
становище по жалбата.
Представени са мотивите на съдебния изпълнител, в които се сочи, че задължението не е
погасено в срока за доброволно изпълнение, както и че при плащане на адвокатско
възнаграждение взискателят не би могъл да знае как ще се развие изпълнителното
производство.
Изп.дело N 20218600401203 на ЧСИ В.М. е образувано по молба на И.М.С. от 12.08.2021
г. въз основа на изп.лист от 23.07.2021 г. на Апелативен съд – гр.Бургас по т.дело N
247/2021 г., с който длъжникът „Д.З.“ АД е осъден да заплати сумата от 70 000 лв.
С молбата взискателят на основание чл.18 ЗЧСИ е овластил съдебният изпълнител да
определи начина на изпълнение.
1
Представен е договор за правна защита и съдействие от 11.08.2021 г., от който се
установява, че между взискателя и адвокат К. е уговорено адвокатско възнаграждение от
1990 лв. – за процесуално представителство по изп.дело. В договора е посочено, че
адв.възнаграждение е платено в брой.
С разпореждане от 12.08.2021 г. съдебният изпълнител е приел разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя в размер на 1990 лв.
С молба от 13.09.2021 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите
сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Уникредит Булбанк“.
С постановление от 30.08.2021 г. съдебният изпълнител е намалил адвокатското
възнаграждение на взискателя до размера от 910 лв.
На 15.09.2021 г. е преведена по сметка на съдебния изпълнител дължимата сума по
изпълнителния лист.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:

Предмет на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за
разноски в изпълнението.

Жалбоподателят длъжник не е изпълнил задълженията си по издадения срещу него в
полза на взискателя изп.лист, поради което е станал причина за образуване на изп.дело. Това
означава, че на основание чл.79 ал.1 ГПК сторените от взискателя разноски по изпълнението
са за сметка на длъжника.
С молбата от 12.08.2021 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на
взискателя не е посочил способ за изпълнение, но на основание чл.18 ЗЧСИ е възложил на
съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение. След като съдебният изпълнител
на основание чл.18 ЗЧСИ е овластен от взискателя да определи начина на изпълнение,
взискателят няма право на разноски за адв.възнаграждение за водене на изп.дело. Това е
така, защото целта на възлагането по чл.18 ЗЧСИ е да се освободи взискателят от
необходимостта да проучва сам имущественото състояние на длъжника, да прави справки,
да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението. Възлагането
чл.18 ЗЧСИ се отнася до изпълнителни действия, които се предприемат за реалното
събиране на вземането и удовлетворяване на взискателя.
След подаване на молбата за образуване на изпълнение от 12.08.2021 г. е подадена на
следващия ден - 13.08.2021 г. молба, с която взискателят е поискал от съдебния изпълнител
да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна
банка“ АД и в „Уникредит Булбанк“. По същество процесуалният представител на
взискателя освен да подаде молба на 12.08.2021 г. за образуване на изпълнение и
2
последващата молба от 13.08.2021 г., в която е посочил способ на изпълнение, който
представлява задължителен реквизит на молбата по чл.426 ал.2 ГПК, не е извършил други
процесуални действия по защита и съдействие при извършване на принудителни действия,
които да са довели до погасяване на задължението. Ето защо съдът намира, че в този случай
взискателят има право на адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото
спрямо имуществото на длъжника не са предприети принудителни действия, различни от
посочения способ в молбата от 13.08.2021 г., подадена един ден след подаване на молбата за
образуване на изп.дело.
Поради ниската правна и фактическа сложност на изпълнителното дело съдът намира, че
на взискателя следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение от 200 лв. - минимален
размер за образуване на изп.дело. Длъжникът не е погасил дълга в срока за доброволно
изпълнение, но погасяването на дълга не е настъпило в резултат на способ, различен от
посочения в молбата на взискателя от 13.08.2021 г., поради която няма основание за
определяне на по-висок размер на адвокатско възнаграждение. По делото няма данни
процесуалният представител на взискателя да е регистриран по ЗДДС, поради което сумата
от 200 лв. не следва да се увеличава.
С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени
и да се намали адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за
образуване на изп.дело на основание чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г. Причината за
образуване на настоящето дело не е поведението на взискателя, поради което в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат съдебни разноски.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 30.08.2021 г. на ЧСИ В.М. по изп.дело N
20218600401203 в частта, с която е отказано да се намали размера на адвокатско
възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лв., и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателя И.М.С. по изп.дело N 20218600401203 на ЧСИ В.М., възложено в
тежест на длъжника „Д.З.“ АД.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4