Р Е Ш Е Н И Е
град София, 02.02.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Д.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№1890 по
описа за 2021г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение
№71445 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело №22316/2019г.
по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, е осъдена Д.Л.(D.L.AG),
HRB 2168, чрез търговското му представителство Л.Г.– Е.С.Г.(L.G.– А.S.Group), с
Булстат ********, да заплати
на Д.В.А., с ЕГН **********,
сумата 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договор за въздушен превоз от
28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен - Виндхук, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 500 евро до пълния предявен размер от 5000 евро. С решението е осъдена Д.Л.(D.L.AG), HRB 2168, чрез
търговското му представителство Л.Г.– Е.С.Г.(L.G.– А.S.Group), с Булстат ********, да заплати на Й.В.А., с ЕГН **********,
следните суми: сумата от 1657 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор
за въздушен превоз от 28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен - Виндхук (708 евро, стойността на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Виндхук за нея и половината от стойността на
билета на дъщеря й Д.В.А.; сумата от 674 евро, стойността на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Франкфурт за нея и половината от стойността на билета на дъщеря
й - Д.В.А.; сумата от 187.50 евро,
неизползвани нощувки в Намибия на 11.08.2018г.; сумата от 87.50 евро, трансфер летище Виндхук - Очирузе); сумата от 500 евро, представляваща неимуществени вреди от неизпълнение на договор за въздушен превоз от
28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен - Виндхук, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 500 евро до пълния предявен размер от 5000 евро; както и сумата от 519.65 лв., направени по делото разноски изчислени,
съразмерно с уважената част от исковете. С решението е осъдена Д.Л.(D.L.AG), HRB 2168, чрез
търговското му представителство Л.Г.– Е.С.Г.(L.G.– А.S.Group), с Булстат ********, да заплати на В.Д.А., с ЕГН **********,
следните суми: сумата от
1657 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен - Виндхук (708 евро,
стойността на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Виндхук за него и половината от стойността на билета на дъщеря му Д.В.А.; сумата от
674 евро, стойността на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Франкфурт за него и половината от
стойността на билета на дъщеря му - Д.В.А.; сумата от 187.50 евро, неизползвани нощувки в Намибия на 11.08.2018г.;
сумата от 87.50 евро, трансфер летище Виндхук - Очирузе); сумата от 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на
договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен - Виндхук, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 500 евро до пълния предявен размер от 5000 евро; както и сумата от 519.65 лв., направени по делото разноски изчислени,
съразмерно с уважената част от исковете. С решението е осъдена Д.В.А., с ЕГН **********,
да заплати на Д.Л.(D.L.AG), HRB 2168, чрез
търговското му представителство Л.Г.– Е.С.Г.(L.G.– А.S.Group), с Булстат ********, сумата 833.33 лв., направени разноски, изчислени съразмерно
с отхвърлената част от исковете. С решението е осъдена Й.В.А., с ЕГН **********,
да заплати на Д.Л.(D.L.AG), HRB 2168, чрез
търговското му представителство Л.Г.– Е.С.Г.(L.G.– А.S.Group), с Булстат ********, сумата
833.33 лв., направени разноски, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете. С решението е осъден В.Д.А., с ЕГН **********, да заплати
на Д.Л.(D.L.AG), HRB 2168, чрез търговското му представителство Л.Г.– Е.С.Г.(L.G.–
А.S.Group), с Булстат ********, сумата 833.33 лв., направени разноски, изчислени съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
С определение
№ 124379 от 16.06.2020г., постановено по гр.дело №22316/2019г. по описа на СРС,
І Г.О., 32-ри състав, е оставено без уважение искането на ищците за изменение на
решението в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от ответника – „Д.Л.“ АД, регистрирано
съгласно законодателството на Федерална Република Германия, със седалище и
адрес на управление: Германия, гр.Кьолн, ********, чрез търговското си
представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с ЕИК ********,
чрез пълномощник адв.П.П., с която се обжалва решение №71445 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело №22316/2019г. по описа на СРС,
І Г.О., 32-ри състав, в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове като е осъден ответника да заплати на всеки от ищците суми за причинени имуществени и
неимуществени вреди от неизпълнение
на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен – Виндхук. Инвокирани са доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на
материалния закон. Твърди
се, че неправилно първостепенният съд е приложил нормата на Раздел II, чл.7, т.5 от Регламент /ЕС/ №1215/2012г. на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела като е приел, че българският съд е компетентен да разгледа
предявените искове. Сочи се, че от доказателствата по делото, както и от
справка в търговския регистър се установява, че „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република
Германия, няма регистриран клон на територията на Р България, който да извършва
стопанска или друга дейност, поради което липсва законово основание българският
съд да разгледа предявените искове. Излага се още, че в случай, че съда приеме,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, са изложени аргументи за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се, че в пълно противоречие на
материалния закон и събраните по делото
доказателства е обоснованият извод на СРС, че ответникът като превозвач не е изпълнил задълженията си по договора да осъществи процесния превоз, което неизпълнение е в пряка,
непосредствена и предвидима причинна връзка с претърпените от ищците вреди. Излага се, че въздушните превозвачи са длъжни да спазват
правилата на Международната организация за гражданско въздухоплаване /IАТА/, дейността и статута на която са
уредени в Конвенцията за гражданското въздухоплаване, ратифицирана с Указ
№596/04.08.1966г. на Президиума на НС. Сочи се, че изготвените и утвърдени от IАТА правила, включително и тези за митнически контрол, са
задължителни както за въздушните превозвачи, така и за пътниците, като в
случая за избраната от ищците дестинация към момента на пътуването им е било въведено изрично изискване при пътуване на непълнолетно лице да се носи оригинал на удостоверение за раждане. Твърди се, че ищците след като
са закупили електронни билети за маршрут
София - Мюнхен – Виндхук, чрез туристическа агенция
„Биг трип“ ЕООД, е следвало да се запознаят с интернет страницата на
авиокомпанията, в която е създаден раздел пътуване с деца, от където
интересуващите за пътуване до различните дестинации се пренасочват към
страницата на IАТА, на която са изброени
необходимите документи, с които следва да се снабдят пътниците при организиране
на пътуването им. Твърди се, че след като ищците не са представили удостоверение
за раждане в оригинал за непълнолетното си дете - Д.В.А., с ЕГН **********,
не може да се вмени
в отговорност на превозвача, че им е бил отказан достъп до борда на самолета, извършващ полет по маршрут Мюнхен – Виндхук. Оспорва се още и размера на претендираните от ищците вреди. По
изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
съдебно решение в обжалваните части и постанови друго решение, с което да отхвърли
предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от неизпълнение
на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен – Виндхук. Претендира присъждане на
разноски, направени пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и разноски за
адвокатско възнаграждение. Представя списък
по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно
претендирани от въззиваемите страни разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Въззиваемите страни - Д.В.А., с ЕГН **********, Й.В.А., с ЕГН **********, и В.Д.А., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В.Д., депозират
писмен отговор, в който е вземат становище за неоснователност на постъпилата
въззивна жалба. Изложени са доводи, че обжалваното решение е постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства, от които се установяват
релевантните за спора факти и обстоятелства, на основание на които е обоснован
правилен и законосъобразен извод за частична основателност на предявените при
условията на обективно
кумулативно съединяване
искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди от неизпълнение на
договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен – Виндхук. Наведени са подробни
аргументи в подкрепа на становището за допустимост на предявените искове, като се твърди, че в
случая е приложима хипотезата на Раздел II, чл.7, т.5 от Регламент /ЕС/
№1215/2012г. на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и предявените искове са подсъдни на българския съд. Посочено е още, че
международната компетентност на българските съдилища е налице и с оглед
специалното правило на чл.33, §1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои
правила за международния въздушен превоз, съгласно което дело за обезщетение
може да се заведе по избор на ищеца по мястото на дейност на превозвача, чрез
който е сключен договора за превоз. В тази връзка се твърди, че СРС
правилно е разгледал предявените искове и постановеният съдебен акт е валиден и
допустим, както и по същество е правилен. Твърди се, че след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства правилен и законосъобразен се
явява крайният извод на СРС за наличието на фактическия състав на договорната
отговорност на ответника за допуснато от него неправомерно неизпълнение на
задълженията му по сключен с ищците договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен – Виндхук, от което са възникнали
като пряка и непосредствена последица имуществени и неимуществени вреди за
ищците, които подлежат на репариране. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната
инстанция. Представя се списък по чл.80 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ищците - Д.В.А., с ЕГН **********, Й.В.А., с ЕГН **********, и В.Д.А., с
ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В.Д., срещу определение №124379 от 16.06.2020г., постановено по гр.дело
№22316/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, с което е оставено без
уважение искането на ищците за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като присъдените с
постановеното решение в тежест на ищците разноски не са изчислени съобразно
правилото на чл.78, ал.3 от ГПК. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени обжалваното определение, като измени постановеното решение, като присъди
в полза на ответника разноски, изчислени пропорционално на отхвърлената част на
предявените искове.
Ответникът по частната жалба - „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на
Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: Германия,
гр.Кьолн, ********, чрез търговското си представителство в България, вписано в
търговския регистър при БТПП, с ЕИК ********, чрез пълномощник адв.П.П.,
депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената
частна жалба. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, като присъдените в полза на ответника разноски, дължими от
всеки от ищците, е съобразен с фактическата и правна сложност на спора,
проведените три съдебни заседания и липсва основание за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. Моли съда да остави без уважение
подадената частна жалба.
Предявени
са от Д.В.А., с ЕГН **********, Й.В.А., с ЕГН **********, и В.Д.А., с
ЕГН **********, срещу „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно
законодателството на Федерална Република Германия, със седалище и адрес на
управление: Германия, гр.Кьолн, ********, чрез търговското си представителство
в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с ЕИК ********, при
условията на обективно
кумулативно съединяване
искове с правно
основание чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД, вр. с Регламент /ЕО/ №261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от неизпълнение
на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен – Виндхук.
С оглед
петитума на подадената въззивна жалба настоящият съд приема, че на въззивен
контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са
уважени предявените от ищците срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване искове като е осъден ответника да заплати на всеки от ищците суми за причинени имуществени и
неимуществени вреди от неизпълнение
на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен – Виндхук. В частта, в която са
отхвърлени предявените искове, постановеното решение е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
На
първо място следва да се разгледа релевираното във въззивната жалба възражение
за липсата на
компетентност на българският съд да разгледа предявените искове, което
настоящият състав счита за неоснователно. В мотивите на обжалваното решение са
изложени подробни аргументи за приложимостта на правилата, касаещи компетентността, установени в
Регламент (ЕС) №1215/2012г. на Европейския
парламент и Съвета от 12 декември 2012г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, тъй като седалището
на ответника е в държава-членка на ЕС. В Регламента, в гл.ІІ „Компетентност“ са
посочени общи разпоредби в раздел І,
както е установена и специална компетентност в раздел ІІ. В настоящия случай въззивният съд споделя изцяло
изводите на СРС, че е налице
хипотезата от раздел ІІ, чл.7, т.5 от Регламента,
съгласно която по спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или
представителство, компетентен да се произнесе по спора е съдът по мястото,
където се намира клонът, агенцията или представителството. Изложените от СРС мотиви са
правилни и съдът препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, без да излага
собствени мотиви. Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че
международната компетентност на българския съд произтича и от факта, че ищците
са български граждани и съобразно правилото на чл.33, §1 от Конвенцията за
уеднаквяване на някои правила за международен въздушен превоз /приложима за
конкретната хипотеза – доколкото исковите претенции се основават на
неизпълнение от страна на превозвача на сключен договор за международен превоз/
дело за обезщетение може да се заведе по избор на ищеца на територията на една
от държавите, като възможна хипотеза е по мястото на дейност на превозвача,
чрез който е сключен договора, т.е. на територията на Р България. Следователно
българският съд е компетентен да разгледа предявените пред него осъдителни
искове и постановеното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно. За да постанови обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените от ищците срещу ответника
при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД, вр. с Регламент /ЕО/ №261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, като е осъден ответника да заплати на всеки от ищците суми за причинени имуществени и
неимуществени вреди от неизпълнение
на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен – Виндхук, първостепенният съд е приел, че по делото е доказано че е налице неизпълнение на задължението за
осъществяване на превоз по договорения и заплатен от пътниците маршрут от
страна на превозвача. В тази връзка е обоснован извода, че са осъществени предвидените в закона
основания за ангажиране на договорната отговорност на превозвача да заплати на
ищците претендираните от тях имуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с
неизпълнението на договора за превоз, поради което подлежат на обезщетяване, както и обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, емоционален
дискомфорт и притеснение, възникнали от породените в тях съмнения дали ще
успеят и кога ще пристигнат до крайната дестинация – гр.Виндхук, Намибия. Настоящият състав намира, че крайният извод на СРС за
частична основателност на предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД, вр. с Регламент /ЕО/ №261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, е обоснован при неправилно
прилагане на материалния закон и несъответства на цялостната преценка на
събраните по делото доказателства. Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение в оспорените части са изцяло основателни.
Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи въззивният съд намира да добави следното:
В конкретната
хипотеза с исковата молба ищците – въззиваеми в настоящото
производство, претендират имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на отказа на
ответника да ги допусне до резервирания от тях полет с маршрут Мюнхен - Виндхук.
Отговорността на ответното дружество е договорна, а не деликтна, поради което в
конкретния случай правната квалификация на предявените искове е чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД (в
този смисъл е и задължителното за настоящия съдебен състав ТР №4/2012г. от 29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС). Основателността на предявените искове е поставена в
зависимост от това по делото да се установи неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество,
причинени имуществени
и неимуществени вреди,
причинна връзка между тези вреди и
неизпълнението на договорното задължение, както и предвидимост на тези вреди към момента на възникване на задължението или
недобросъвестност на длъжника. Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор
факти трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е
основание за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл.82 ЗЗД.
В разглеждания
случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин факта, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за въздушен превоз с дата на излитане 10.08.2018г.
по маршрут София - Мюнхен – Виндхук (Намибия). Съгласно дефинитивната норма на чл.65 ЗГВ с
договора за превоз на пътници по въздуха превозвачът се задължава да превози
със свое или с наето, или предоставено за ползване на лизинг въздухоплавателно
средство пътника и багажа му от едно място на друго срещу заплащане на превозна
цена. Тоест, сключеният между страните договор разкрива правната характеристика
на едно двустранно, консенсуално, неформално, възмездно, комутативно съглашение
по силата на което превозвачът поема задължението да превози пътника и багажът
ми до уговореното местоназначение (дестинация), а пътникът се задължава да
заплати превозната цена. Изпълнението на тези облигаторни задължения е в
изпълнение на договора, а не е част от фактически състав за неговото
възникване. Следователно за
установяването на факта, че ищците са изправна страна по сключения договор за
международен превоз по процесната дестинация, в тяхна тежест е да докажат, че са изпълнили точно и в пълен обем собствените си задължения по договора /че са заплатили
възнаграждението на превозвача, че са се явили за
превоза в указаното време, както и че са се снабдили с всички необходими пътнически документи,
изискващи се за страната, до която пътуват, съгласно законодателството на същата – в случая до Намибия/. В тежест на ответника е да докаже
изправността си по договора, а именно, че е изпълнил превоза съгласно
договореното /в указаното време и до указаното място/ или че е налице причина
за неизпълнението, която изключва отговорността му. В случая съдът приема, че съгласно
възложената
от чл.154, ал.1 от ГПК доказателствена тежест,
ответникът е установил при условията на пълно и главно доказване, че е била налице основателна причина
да откаже достъп на ищците до резервирания от тях полет по маршрут Мюнхен – Виндхук. От анализа на събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин факта, че при пътуване до
Намибия на непълнолетно лице – каквато в случая е била ищцата - Д.В.А. към момента на извършване на процесния
полет – 10.08.2018г., е било въведено изискване да се носи оригиналното
удостоверение за раждане, каквото в случая ищците не са представили на служител
на авиокомпанията, обслужваща полет EW 228 по маршрут Мюнхен – Виндхук. Задължително е било въведено
изискване за представяне на оригинално удостоверение за раждане при пътуване на
непълнолетно лице, което е изрично посочено в приетите по делото правила на IATA, с които са
длъжни да се съобразяват както авиокомпаниите, така и пътуващите лица. Отделно
от горното в приетото по делото електронно писмо от посланика на Намибия също
се съдържа признание, че е въведено такова изискване за пътуващите непълнолетни
лица до Намибия. Неправилен е изложеният в обжалваното решение аргумент, че
въведените правила на IATA не са част от сключения договор за въздушен превоз и
като такива не са задължителни за ищците. На IATA, създадена с Конвенцията за
гражданското въздухоплаване, ратифицирана и прилагана както в Р България, така
и в Р Германия, е вменено да приема и изменя, съобразно необходимостта към
даден момент, международните стандарти и препоръчителната практика и процедури,
отнасящи се до правилата, регулиращи полетите и практиката за управление на
въздушното пространство, митническите и имиграционните формалности. В чл.38 от
Конвенцията за гражданското въздухоплаване е предвидено, че ако на някоя
държава не е възможно да се съобразява във всички отношения с приетите международни
стандарти и процедури, то същата следва да уведоми IATA, като в случая по делото не се
съдържат доказателства, че Р България и Р Германия не са се съгласили с
процедури и правила, въведени от IATA. Следователно приетите от IATA правила, в т.ч. и относно
необходимите документи за оформяне на митнически и имиграционни формалности, се
явяват задължителни за въздушните превозвачи, подвластни на законодателството
на Р България и Р Германия, между които е и ответното дружество - „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република
Германия, със седалище и адрес на управление: Германия, гр.Кьолн.
При така изложеното
се налага категоричен извод, че служителите на авиокомпанията, обслужваща полет
EW 228 по маршрут Мюнхен – Виндхук, като са изискали от ищците да представят в оригинал удостоверение за раждане на непълнолетната ищцата - Д.В.А. са действали добросъвестно и в съответствие с приетите от IATA правила. След като ищците не са
представили в оригинал изискания документ, недопускането им до борда на
самолета, извършващ
полет EW 228 по маршрут Мюнхен – Виндхук, следва да се счита, че е по тяхна вина, тъй като се явяват
неизправна страна по сключения договор за превоз.
Следователно след като по делото се установява, че ищците не са представили
всички изискуеми документи, изисквани за съответното пътуване, съответно за
допускането им на територията на Намибия, отказаният им достъп до борда на самолета,
осъществяващ процесния полет по маршрут Мюнхен – Виндхук,
не съставлява виновно неизпълнение от страна на ответното дружество на сключения
между страните договор за въздушен превоз. Изцяло ирелевантен за конкретния спор е
доводът, че при влизането на територията на Намибия граничните власти не са
изискали в оригинал удостоверението за раждане на непълнолетната ищца - Д.В.А.. При това положение
ответното дружество не е носител на задължението за обезщетяване на претендираните от ищците имуществени и неимуществени вреди, което е достатъчно основание да бъдат отхвърлени предявените искове. Първостепенният съд като
е достигнал до обратния правен извод е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт в обжалваните части, в т.ч. и в частта на присъдените
в полза на ищците разноски, който на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде отменен.
С оглед изхода от правния спор пред
настоящата инстанция право на разноски има въззивника-ответник. С обжалваното решение са присъдени изцяло претендираните
от ответника разноски, направени от него пред СРС /всеки от ищците е осъден да
заплати на ответника сумата от 833.33 лв., т.е. общо присъдени разноски са 2500
лв., толкова колкото са претендират от ответника, съгласно приложения списък по
чл.80 от ГПК/, поради което в тази част обжалвания съдебен акт не следва да
бъде отменен.
Относно претендираните от
въззивника разноски пред СГС, по делото е представен списък по чл.80 от ГПК за
сумата от 700 лв., реално платено адвокатско възнаграждение, за което са
приложени доказателства. Така сторените от въззивника-ответник разноски следва
да се възложат в тежест на въззиваемите страни поравно, като всеки от тях следва
да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от по 233.33 лв..
По частната жалба:
Частната
жалба е депозирана в законния срок от заинтересовани страни срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, предвид което нейното разглеждане се
явява процесуално допустимо.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция – неоснователност на предявените искове, то съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се дължат изцяло
сторените от него разноски пред СРС. В случая въззивният съд констатира, че с
постановеното решение са присъдени полза на ответника изцяло претендираните от
него разноски, направени пред СРС, в общ размер на 2500 лв. /с решението в
тежест на всеки от ищците са възложени разноски в размер на 833.33 лв./, поради
което обжалваното определение, с което е отказано да се измени постановеното
решение в частта на разноските, присъдени в полза на ответника, следва да се
потвърди. Подадената от ищците молба от 21.05.2020г., в която се прави искане
за изменение на постановеното решение в частта за разноските, се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Подадената частна
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№71445 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело
№22316/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, в ЧАСТТА, в която осъдена Д.Л.(D.L.AG), HRB 2168, чрез
търговското му представителство Л.Г.– Е.С.Г.(L.G.– А.S.Group), с Булстат ********, да заплати на Д.В.А., с ЕГН **********,
сумата 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договор за въздушен превоз от
28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен – Виндхук; в ЧАСТТА, в която осъдена Д.Л.(D.L.AG), HRB 2168, чрез
търговското му представителство Л.Г.– Е.С.Г.(L.G.– А.S.Group), с Булстат ********, да заплати на Й.В.А., с ЕГН **********,
следните суми: сумата от
1657 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен - Виндхук (708 евро,
стойността на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Виндхук за нея и половината
от стойността на билета на дъщеря й Д.В.А.; сумата от 674 евро, стойността
на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Франкфурт за нея и половината от стойността на билета на дъщеря
й - Д.В.А.; сумата от
187.50 евро,
неизползвани нощувки в Намибия на 11.08.2018г.; сумата от
87.50 евро,
трансфер летище Виндхук - Очирузе); сумата от
500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договор за въздушен превоз от
28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен - Виндхук, както и сумата от 519.65 лв., направени по делото разноски изчислени, съразмерно с уважената част от исковете; както и в ЧАСТТА,
в която осъдена Д.Л.(D.L.AG), HRB 2168, чрез
търговското му представителство Л.Г.– Е.С.Г.(L.G.– А.S.Group), с Булстат ********, да заплати на В.Д.А., с ЕГН **********,
следните суми: сумата от
1657 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен - Виндхук (708 евро,
стойността на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Виндхук за него и половината от стойността на билета на дъщеря му Д.В.А.; сумата от
674 евро, стойността на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Франкфурт за него и половината от
стойността на билета на дъщеря му - Д.В.А.; сумата от 187.50 евро, неизползвани нощувки в Намибия на 11.08.2018г.;
сумата от 87.50 евро, трансфер летище Виндхук - Очирузе); сумата от 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на
договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен - Виндхук, както и сумата от 519.65 лв., направени по делото разноски изчислени, съразмерно с уважената част от исковете, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Д.В.А., с ЕГН **********,***; срещу „Д.Л.“ АД,
регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, със
седалище и адрес на управление: Германия, гр.Кьолн, ********, чрез търговското
си представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с ЕИК ********;
с адрес: град София, ул.“********№**, Софарма бизнес ********, представлявано
от З.Г., с адрес за призоваване: град София, ул.“********/адвокатско дружество
„Т.И.С.“/; иск с правно основание чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД, вр. с Регламент /ЕО/ №261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, за заплащане на сумата
от 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на
договор за въздушен превоз от 28.03.2018г.
по маршрут София - Мюнхен – Виндхук.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Й.В.А., с ЕГН **********,***; срещу „Д.Л.“ АД,
регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, със
седалище и адрес на управление: Германия, гр.Кьолн, ********, чрез търговското
си представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с ЕИК ********;
с адрес: град София, ул.“********№5, Софарма бизнес ********, представлявано от
З.Г., с адрес за призоваване: град София, ул.“********/адвокатско дружество „Т.И.С.“/;
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД, вр. с Регламент /ЕО/ №261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, за заплащане на сумата от 500
евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 1657 евро (708
евро, стойността на самолетни билети по маршрут
Мюнхен - Виндхук за нея и половината от
стойността на билета на дъщеря й Д.В.А.; сумата от 674 евро, стойността
на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Франкфурт за нея и половината от
стойността на билета на дъщеря й - Д.В.А.; сумата от 187.50 евро, неизползвани нощувки в Намибия на 11.08.2018г.;
сумата от 87.50 евро, трансфер летище Виндхук - Очирузе),
представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен – Виндхук.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.Д.А., с ЕГН **********,***; срещу „Д.Л.“ АД,
регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, със
седалище и адрес на управление: Германия, гр.Кьолн, ********, чрез търговското
си представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с ЕИК ********;
с адрес: град София, ул.“********№5, Софарма бизнес ********, представлявано от
З.Г., с адрес за призоваване: град София, ул.“********/адвокатско дружество „Т.И.С.“/;
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД, вр. с Регламент /ЕО/ №261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, за заплащане на сумата
от 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от
1657 евро (708 евро,
стойността на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Виндхук за него и половината от стойността на билета на дъщеря му Д.В.А.; сумата от
674 евро, стойността на самолетни билети по маршрут Мюнхен - Франкфурт за него и половината от
стойността на билета на дъщеря му - Д.В.А.; сумата от 187.50 евро, неизползвани нощувки в Намибия на 11.08.2018г.;
сумата от 87.50 евро, трансфер летище Виндхук - Очирузе),
представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на договор за въздушен превоз от 28.03.2018г. по маршрут София - Мюнхен – Виндхук.
ОСЪЖДА Д.В.А., с ЕГН **********,***; да заплати на „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на
Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: Германия,
гр.Кьолн, ********, чрез търговското си представителство в България, вписано в
търговския регистър при БТПП, с ЕИК ********; с адрес: град София, ул.“********№5,
Софарма бизнес ********, представлявано от З.Г., с адрес за призоваване: град
София, ул.“********/адвокатско дружество „Т.И.С.“/; на правно основание чл.81 и
чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 233.33 лв. /двеста тридесет и три
лева и 0.33 ст./, представляваща направени по делото разноски за заплатен
адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Й.В.А., с ЕГН **********,***; да заплати на „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална
Република Германия, със седалище и адрес на управление: Германия, гр.Кьолн, ********,
чрез търговското си представителство в България, вписано в търговския регистър
при БТПП, с ЕИК ********; с адрес: град София, ул.“********№5, Софарма бизнес ********,
представлявано от З.Г., с адрес за призоваване: град София, ул.“********/адвокатско
дружество „Т.И.С.“/; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3
от ГПК сумата от 233.33 лв. /двеста тридесет и три лева и 0.33 ст./,
представляваща направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В.Д.А., с ЕГН **********,***; да заплати на „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на
Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: Германия,
гр.Кьолн, ********, чрез търговското си представителство в България, вписано в
търговския регистър при БТПП, с ЕИК ********; с адрес: град София, ул.“********№5,
Софарма бизнес ********, представлявано от З.Г., с адрес за призоваване: град
София, ул.“********/адвокатско дружество „Т.И.С.“/; на правно основание чл.81 и
чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 233.33 лв. /двеста тридесет и три
лева и 0.33 ст./, представляваща направени по делото разноски за заплатен
адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от
ищците - Д.В.А., с
ЕГН **********, Й.В.А., с ЕГН **********, и В.Д.А., с
ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В.Д., срещу определение №124379 от 16.06.2020г., постановено по гр.дело
№22316/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, с което е оставено без
уважение искането на ищците, обективирано в подадена от тях молба от 21.05.2020г., за изменение на решението в частта за
разноските.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./