Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Делото е образувано по жалба от К. В. К. от [населено място], Oбласт Хасково против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г., за кампания 2023, с изх. № 02-260-6500/2182 от 11.04.2025г., издадено от Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място].

С постановеното по делото решение УП е отменено като на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 810.00 лв., представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По отношение на адвокатското възнаграждение е уважено възражението на ответника за прекомерността му, като с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, и обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, е присъдено такова в размер на 800 лв.

С Молба вх.№ 11670/09.10.2025г. жалбоподателката чрез пълномощника си отправя искане на основание чл.248 от ГПК да се измени постановеното по делото решение, в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в поискания размер от 4 210лв. В молбата се излагат съображения, че делото е с материален интерес и неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо на чл.7, ал.2, т.4 от същата. Сочи се, че в случая адвокатският хонорар е уговорен в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. и липсва основание за намалението му, както и че подобно намаление е противно на концепцията довела до промяна наименованието на наредбата и изключване на предвидени минимуми, при наличие на договор за правна защита и съдействие.

Предвид изложеното, се прави искане решението в частта му на разноските да се измени като такива за адвокатско възнаграждение се присъдят в пълния претендиран размер от 4200лв.

В указания едноседмичен срок чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът намира искането за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските за допустимо като подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от страна по делото. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В случая се претендира адвокатски хонорар от 4200.00лв., договорен и заплатен по банков път съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.06.2025г. При постановяване на решението, в частта му на разноските е уважено възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, като съдът е извършил преценка за размера му съобразно минималния такъв по чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относим към административни дела без материален интерес.

Не се споделят твърденията, че процесното дело следва да бъде определено като такова с материален интерес. Изобилна е съдебна практика на Върховния административен съд (определение № 160/09.01.2024г. по дело 11671/2023г., на Пето отделение, определение № 10347/28.07.2020 г. по дело 9872/2020 г. на Четвърто отделение, определение № 7624/11.07.2023 г. по адм.д. 46/2023 г. на Четвърто отделение, определение № 7683/11.07.2023 г. по адм.д. 9713/2022 г. на Пето отделение и мн.др.), според която административните дела, образувани по оспорване на административни актове, издадени по приложение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), какъвто е процесния случай, са без определен материален интерес, защото предмет на производството е законосъобразността на административния акт, а не материалното право, което е отречено/признато с него.

В мотивите на решението съдът е обсъдил реда, по който са присъдени разноските, както и основанието на което е определен размера на същите, в предвидения от закона минимален размер. Анализ на тези мотиви би довел до тълкуване волята на съда, какъвто не е смисъла на производството по чл. 248 от ГПК. От друга страна, не се установяват от изложеното в процесното искане основания за промяна на така възприетата от съда позиция за присъждане на разноски в полза на ответната страна в посочения от съда размер, предвид което искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№ 11670/09.10.2025г., подадено от К. В. К. от [населено място], Oбласт Хасково, за изменение на Решение № 7518/02.10.2025г., постановено по административно дело № 1264/2025г. Административен съд – Хасково, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.