Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 16.02.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесет
и първи януари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1111 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. Н. Пейчева заявява, че със
Заповед № 1238/28.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. № 2123/2016 г. по описа на Районен съд - гр. К., въз
основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Б." ЕАД,
кредитополучателят Д.И.Г. е осъден да заплати на „Б." ЕАД следните суми по
Договор за кредит за текущо потребление от *** г.: 4 238,27 лева - неизплатена главница, ведно със законовата
лихва, считано от 26.10.2016 г., до
окончателното плащане; 297,13 лева -
неплатена редовна лихва за периода от 21.02.2016 г. до 25.10.2016 г.; 50,37 лева - лихвена надбавка
за забава за периода 21.03.2016 г. -
25.10.2016 г.; 120,00 лева -
дължими заемни такси; 94,12 лева -
държавна такса по ч.г.д. № 2123/2016 г. по описа на РС К.; 394,70 лева - юрисконсултско
възнаграждение по ч.г.д. № 2123/2016 г. по описа на РС К..
Твърди, че на
21.06.2017 г. „Б." ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания („Договор за цесия"), им е прехвърлила пакет от вземания, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В
това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Б."
ЕАД като кредитор и Д.И.Г., като кредитополучател по Договор за кредит за
текущо потребление от *** г.
Сочи, че срещу
издадената Заповед за изпълнение не е
депозирано възражение от длъжника по смисъла на чл. 414 от ГПК.
Видно от приложеното по ч.г.д. № 2123/2016 г. по описа на РС К., уведомление от
ЧСИ Д. - ОС С., рег. № на КЧСИ, поканата
за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, са връчени на длъжника Д.И.Г. по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Счита, че качеството им на
кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Б."
ЕАД) обуславя правния им интерес в
законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК да предявият иск за установяване на вземането
по Договор за кредит за текущо потребление от *** г. (Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС)
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че на
*** г. между "Б." ЕАД, като кредитор и Д.И.Г. (кредитополучател) е
сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно договорките между
страните, "Б." ЕАД е отпуснала на Д.И.Г. кредит в размер на 4 500
лв., дължим на 120 месечни вноски с падеж 21-во число на месеца, при
преференциален лихвен процент 7,9% годишно при изпълнение на условията на
програма ДСК Престиж Плюс и ГПР 9,26%, с
краен срок за погасяване на задължението – г. Неразделна част от Договора са и Общите
условия по договори за потребителски кредита на физически лица, които
кредитополучателят приема и получава с подписването на Договора.
Заявява, че в
изпълнение на задължението си Д.И.Г. е заплатил първите десет месечни вноски по
Погасителен план, след което е спрял да обслужва кредита и е изпаднал в забава.
Сочи, че
съгласно чл. 19.2. от Договора за кредит от *** г. „при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни
пункта", а след тази дата предявяване на молбата за събиране на вземането
по съдебен ред - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Поради липса
на погасяването на задължението по Договор за кредит и при наличие на
предпоставките по т. 19. 2 от Общите условия, кредиторът „Б." ЕАД е обявил кредита за предсрочно
изискуем, след което е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен
съд град К.. Обявяването на
предсрочната изискуемост е извършено чрез нотариална покана с изх. на БДСК № г.
и рег. № на нотариус И.Г. с рег. № на НК и район на действие РС К., връчена на
кредитополучателя на 31.08.2016 г., по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на подаденото на
26.10.2016 г. от „Б." ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 2123/2016 г.
по описа на РС К.. По посоченото дело са издадени Заповед № 1238/28.10.2016 г.
за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 28.10.2016 г. в
полза на заявителя „Б." ЕАД срещу кредитополучателя Д.И.Г..
На основание
издадените по ч.гр.д. № 2123/2016 г. по описа на РС К. изпълнителни титули, по
молба на "Б." ЕАД, срещу ответника е образувано изпълнително дело №
48/2017 г. по описа на ЧСИ Д., с рег. № 867 на КЧСИ, и район на действие ОС С..
На 21.06.2017 г. по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), „Б."
ЕАД, е прехвърла пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви на „О.Ф.Б.“ ЕАД. В това число е
прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Б." ЕАД като
кредитор и Д.И.Г., като кредитополучател по Договор за кредит за текущо
потребление от *** г.
На базата на
изрично пълномощно, предоставено им от "Б." ЕАД, са изпратили от
името на цедента уведомително писмо с баркод за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя Д.И.Г.. Същото не е получено на предоставения от длъжника
адрес.
Предвид горното, заявява, че ответникът е уведомен за
прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е
упълномощил за това цесионера. (Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, III гр. о.)
В случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно
уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително
писмо, то моли да счете, че той е уведомен за цесията с връчване на настоящата
искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и
самият договор за цесия, писмото-уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. (Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.)
Предвид гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо, че по
отношение на Д.И.Г., с ЕГН ********** съществуват вземания на "О.Ф.Б."
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** (като частен
правоприемник-цесионер на „Б." ЕАД - цедент), за които са издадени Заповед
№ 1238/28.10.2016 г. и Изпълнителен лист от 28.10.2016 г. по ч.гр.д. №
2123/2016 г. по описа на Районен съд К., произтичащи от Договор за кредит
текущо потребление от *** г., включващи: 4 238,27 лева - неизплатена
главница; 297,13 лева - неплатена
редовна лихва за периода от 21.02.2016 г.
до 25.10.2016 г.; 5037 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
21.03.2016 г. до 25.10.2016 г.;
120,00 лева - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата
за периода от 26.10.2016 г. до
окончателното плащане. Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, моли да им
бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №
2123/2016 г. по описа на Районен съд К. в размер на: 94,12 лева - държавна
такса, и 394,70 лева - юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност предявява
следния осъдителен иск:
В случай, че съдът прекрати
производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК по т. I от настоящата
искова молба като недопустимо или отхвърли същия като неоснователен, моли да
приеме, че Кредиторът „О.Ф.Б." ЕАД упражнява правото си с връчване на
препис от настоящата искова молба да обяви вземанията по процесния кредит за
предсрочно изискуеми, и моли да осъди ответника
Д.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на "О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** (като правоприемник - цесионер на „Б." ЕАД - цедент)
следните суми: 4 227,38 лева - неизплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от *** г., ведно със законната лихва върху нея от
предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане, от които: 1 107,37 лева - незаплатена главница,
формирана от сбора на главниците на вноски
с настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба, а
именно от вн. № 11 по погасителен план /с падеж 21.03.2016 г./ до вн. № 47 /с
падеж 21.03.2019 г./; 3 120,01 лева -
незаплатена главница, формирана от сбора на главниците на предсрочно изискуеми вноски по
погасителен план от вн. № 48 с падеж 21.04.2019 г. до вн. № 120 с падеж
08.05.2025 г.; 903,95 лева - неплатена
непогасена по давност редовна лихва за периода от 21.03.2016 г.
до 11.04.2019 г., представляваща сбор от редовни (възнаградителни) лихви като
част от вноски по погасителен план от вноска № 11 с падеж 21.03.2016 г. до вн.
№ 47 вкл. с падеж 21.03.2019 г.
Като основание на осъдителния иск сочи: чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с твърдяното
от тях неизпълнение по
Договор за кредит от *** г.; Настъпила
предсрочна изискуемост на
цялото вземане, обявена с
настоящата искова молба.
Заявява, че предсрочната изискуемост на вземането по
процесния договор за кредит е обявена на кредитополучателя Д.И.Г., с ЕГН **********
с Нотариална покана с изх. на БДСК № г.
и рег. № *** на нотариус И.Г. с рег. № 440 на НК и район на действие РС К.,
връчена на кредитополучателя на
31.08.2016 г., по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
В случай, че съдът приемете, че
горното не представлява надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането, то моли да приеме, че кредитополучателят Д.И.Г. е уведомен за
предсрочната изискуемост с връчване на препис от настоящата искова молба с
приложенията към нея. Сред тези приложения е и изявлението на предишния
кредитор „Б." ЕАД за обявяване на предсрочната изискуемост, обективирано в
Нотариална покана с изх. на БДСК № г. и рег. № г.. на нотариус И.Г. с рег. № на
НК и район на действие РС К..
О.Ф.Б." ЕАД, като частен правоприемник на цедента
„Б." ЕАД, се ползва от правото си да обяви кредита за изискуем с предявяване
на настоящата искова молба. Изискуемост на вземането се обуславя от настъпване
на определени в договора (от който възниква прехвърленото вземане) факти и
обстоятелства и приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор, има
правото да иска изпълнение, включително да обяви на длъжника изискуемостта.
Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права,
вкл. правото да обяви неговата изискуемост. В този смисъл е и практиката на ВКС в частност Решение № 204 от
25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2230/2016 г., I т. о. В допълнение на установеното в
посочената практика на ВКС се позовават на правото си да обявят изискуемостта
на процесното вземане, настъпила съгласно чл.19.2. от Общите условия, и по
силата на клаузата на чл. 5.2.а. от
Договора за цесия от 21.06.2017
г., с която изрично им е прехвърлено преобразуващото право за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.
Претендира присъждането на направените от "О.Ф.Б."
ЕАД в настоящото
производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25 ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва
следната банкова сметка, ***дължения: IBAN ***, ВIС: при „Б." ЕАД с титуляр "О.Ф.Б." ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. Т. П.-Х., с който заявява, че счита
предявения иск за неоснователен и недоказан.
Особеният представител на
ответника заявява, че ищецът няма качеството на кредитор на ответника поради
това, че извършеното между него и кредитора на длъжника прехвърляне на вземане
все още няма действие спрямо ответника. На основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
цесията има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Няма пречка цедентът да
упълномощи цесионера да извърши уведомяването, но купувачът на вземането става
кредитор на длъжника от деня, в който съобщението за извършеното прехвърляне
достигне до длъжника.
Сочи, че представляваният
от нея ответник Д.И.Г. не е получил нито уведомлението за извършено прехвърляне
на вземания, нито покана за доброволно изпълнение от купувача на вземането,
поради което той няма към настоящия момент и не е имал към момента на подаване
на исковата молба изискуемо задължение към ищеца „О.Ф.Б." ЕАД.
На втора място, счита иска
за неоснователен, тъй като предсрочната изискуемост на вземането не е надлежно
обявена на длъжника от неговия кредитор „Б." ЕАД. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита
за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост
на договора за банков кредит представлява елемент от фактическия състав, без
който не може да настъпи предсрочната изискуемост на съответния договор.
Твърди, че в настоящия
случай не се установява волеизявлението на банката - кредитор да е достигнало
до длъжника - ответник.
Тъй като няма връзка с
ответника, не оспорва твърденията на ищеца, относно наличието на подписан между
„Б." ЕАД и представлявания от нея договор за потребителски паричен кредит.
Сочи, че действително,
законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но
няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице
представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложеното пълномощно, цедентът
е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички
длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл. 99, ал. З и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на прсочените разпоредби.
Заявява, че не се е
осъществила, обаче, последната предпоставка, визирана в закона и изискваща
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото е приложено
като доказателство исканото от закона уведомление за извършената цесия, но
доказателства, че то е достигнало до ответника няма, дори напротив твърди се,
уведомлението не е получено.
По образуваното ч.гр.д.
заповедта за изпълнение отново не е достигнала до длъжника, връчена е на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1
от ГПК. Към настоящия момент, в исковото производство отново, ответникът,
въпреки положените усилия, не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, нито има регистрирани трудови договори, което налага същият да бъде
представляван в процеса от особен представител.
Заявява, че именно на нея
– адв. П.-Х., в качеството й на особен представител е връчен препис от исковата
молба и доказателствата към нея, включително всички книжа, свидетелстващи за
сключения договор за цесия. Въпреки, че законът не е предвидил уведомяването за
цедирането на задължението да става по конкретен и специален начин и същото да
може се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата
молба, прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, само ако
уведомлението е достигнало до последния.
Твърди, че до този момент
ответникът не е узнал за извършеното прехвърляне на вземания, нито е
представляван от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
му всички относими към спорното право факти, включително и за извършената
цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен представител не би могло
да се приравни нито на връчване на ответника, нито на упълномощен адвокат, за
който се предполага че има връзка с клиента си.
Сочи, че в качеството ѝ на особен представител
няма връзка с представляваното от нея лице и съответно не би могла да доведа до
знанието му факта на прехвърлянето на задължението му. След като не е налице
надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия /както и покана за
доброволно изпълнение/, тя все още не е произвела действието си спрямо
ответника и третите лица. Следователно новият кредитор не разполага с правната
възможност да претендира цедираното вземане от длъжика.
Освен
това, счита, че към настоящия момент процесното вземане не е предсрочно
изискуемо, защото предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на ответника. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се
осъществили, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. Изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост има
конститутивен ефект спрямо обстоятелството дали и към кой момент настъпва
предсрочната изискуемост на сумите по договора за кредит. Именно моментът на
получаването му, както и ясното му и недвусмислено съдържание сэ характерните
белези, които определят неговите правни последици. Доколкото представлява изискуема предпоставка за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост
следва да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните
книги, като следва да е налице идентичност относно тези реквизити, включително
и досежно датата, на която кредита е обявен за предсрочно изискуем. Видно
от съдържанието представената нотариална покана, за която ищецът твърди, че е
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, направено от цедента,
кредитът се обявява за предсрочно изискуем, считано от датата на получаването
ѝ, но същата не е получена, а е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 и
2 от ГПК. Също така, в поканата се сочи единствено размера на отпуснатия
кредит, без да се съдържат никакви данни относно размера на непогасените
задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсва информация, която реално и
обективно да отразява фактическото състояние на задължението. Така направеното
в нотариалната покана изявление не възпроизвежда реално съществуващи записвания
по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на средствата
по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на целия дълг
за предсрочно изискуем, т.е налице ли е неиздължаване и на кои конкретно
месечни вноски от кредитополучателя, датите на техните падежи, както и
действителния размер на вземането. Съгласно съдебната практика - Определение №
656/14.07.2016г. по т.д.№ 2609/2015г.на ВКС, I т.о. уведомлението за обявяване
на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен,
както и извлечението от сметка.
Особеният представител на
ответника счита, че от представените
доказателства не може да се направи извод, че процедурата по чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК е спазена. Като доказателство по делото е представено само копие от
нотариалната покана, но не и на уведомлението, което е било залепено. В
нотариалната покана никъде не е посочено дали уведомлението е пуснато в
пощенската кутия, нито кой е служителят на нотариуса, който е посетил адреса.
Не е спазена нормата на чл. 47, ал.1 – адресът да е посетен три или повече пъти
в рамките на месец, в различно часово време, преди да се пристъпи към залепване
на уведомление.
По гореизложените причини
счита, че не се е осъществило надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането. Такова обявяване не може да се осъществи и с връчване на препис от
исковата молба с приложенията към нея на особен представител на ответника, тъй
като особеният представител не е нито законов, нито договорен представител на
ответника и не може да приема адресирани до представляваното лице
волеизявления.
С оглед изложеното, счита,
че следва съдът да постанови решение, с което да отхвърлите предявения иск, с
който се иска от съда да бъде признато за установено със сила на пресъдено
нещо, че по отношение на Д.И.Г., с ЕГН ********** съществуват вземания на „О.Ф.Б."
ЕАД (като частен правоприемник - цесионер на „Б." ЕАД - цедент, за които са
издадени Заповед № 1238/28.10.2016г. и Изпълнителен лист от 28.10.2016г. по
ч.г.д. № 2123/2016 г. по описа на РС -К., произтичащи от Договор за кредит за
текущо потребление от ***г., включващи 4 238.27 лева - неизплатена главница;
297.13 лева -неплатена редовна лихва за периода от 21.02.2016г. до
25.10.2016г., 50.37 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
21.02.2016г. до 25.10.2016г., 120.00 лева - дължими заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата за периода
от 26.10.2016г. до окончателно плащане, като неоснователен.
По
отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, моли
същият да бъде оставен без разглеждане по гореизложените съображения -
предсрочната изискуемост на вземането не е обявена надлежно и към настоящия
момент ищецът няма качеството на кредитор на ответника, тъй като уведомлението
за цесията не е достигнало до него. В случай, че приеме за разглеждане
осъдителния иск, моли съда да отхвърли същия като неоснователен.
Не възразява да бъдат
приети представените от ищцовото дружество писмени доказателства. Предвид
обстоятелствата по делото и факта, че оспорванията ѝ не са свързани с
размера на иска, възразява да бъде допуснато извършването на съдебно-счетоводна
експертиза. Не възразява да бъде изискано и приложено ч.г.д. № 2123/2016 г. по
описа на КРС. В качеството й
на особен представител, няма
връзка с представлявания от нея ответник и не може да представи писмени
доказателства.В съдебно заседание адвокат Г. А. моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага
в писмена защита по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно
гражданско дело № 2123/2016 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.
417 от ГПК съдът е издал заповед за
незабавно изпълнение № 1238/28.10.2016г. за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ срещу Д.И.Г. за сумите 4238.27 лв. (четири
хиляди двеста тридесет и осем лева и 27 ст.) главница, 297.13 лв. договорна
лихва от 21.02.2016г. до 25.10.2016г., 50.37 лв. наказателна лихва от
21.03.2016г. до 25.10.2016г., 120.00лв. такси и разноски по договор за кредит
за текущо потребление от ***г. и законната лихва върху главницата от
26.10.2016г. до изплащане на вземането, както и
488.82 лв. разноски по делото, от които: 94.12 лв. държавна такса и
394.70 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е,
че вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводни
книги на „Б.” ЕАД за задължението на длъжника към 26.10.2016 г. по договор за
кредит за текущо потребление от ***г. сключен между „Б.” ЕАД и Д.И.Г., като
кредитополучател. Поради забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на изискуемостта
е 17.09.2016г.. Длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с
нотариална покана рег.№ на нотариус И.Г. с рег.№ по регистъра на
Нот.камара-гр.София.
С
разпореждане на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В указания срок е предявен иск
относно вземането си.
От представения по делото договор за кредит за текущо
потребление от *** г. се установява, че на ***. между "Б." ЕАД С.
/заемодател/ и ответника Д.И.Г. /заемополучател/ е сключен договор, по силата
на който заемодателят е предоставил на ответника в заем сума в размер на 4 500 лева,
която сума ответникът се задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски, с
падеж 21-во число на месеца, при преферинциалан лихван процент 7.9 % годишно. В
чл. 8 страните договорили, че кредита се олихвява с преференциален променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е в размер
на 7.9 % годишно или 0, 02 % на ден, при изпълнение на Условията по програма
ДСК Престиж Плюс ("Условията"), подробно описани в "Приложение №
2" към Договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят губи
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава
съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент при нарушение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим при
стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на Договора е 13.769%
годишно и ГПР 9.26 %.
С
Нотариална Покана - уведомление с изходящ на Банка „ДСК“ № г. с peг. № от
24.08.2016 г. на Нотариус И.Г. - връчена на кредитополучателя Д.И.Г. при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 31.08.2016г. „Б. ЕАД е обявила кредита за
предсрочно изискуем.
По
делото е представен договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от
21.06.2017 г. От същия се установява, че
"Б." ЕАД е прехвърлила възмездно на цесионера "О.Ф.Б." ЕАД свои ликвидни и изискуеми
вземания, подробно индивидуализирани в приемо-предавателен протокол от
27.06.2017 г., между които и процесното вземане.
По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключение,
неоспорени от страните, които съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвени. От първоначалното заключение се установява, че всички договорени и
неиздължени анюититни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита към
датата на подаване на исковата молба – 12.04.2019 са от вноска №11 с падеж
21.03.2016 до вноска №47 с падеж
21.03.2019г. или 37 вноски на обща стойност 2011.32 лева, от който 1107.37 лева
главница. От допълнителното заключение се установява че Б.“ е превела по
банковата сметка, с титуляр Д.И.Г. сумата от 4 500 лева. Предоставения
кредит е усвоен. Установени са, плащания
от страна на длъжника, като плащането на суми е преустановено на 19.02.2016г. Вещото
лице дава заключение и за размера на дължимите суми по договора.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът намира,
че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на
заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в
сроковете уговорени в договора. От събраните доказателства се установи, че
ответникът не е изпълнил това си задължение и от 19.02.2016.г. е спрял плащанията по договора.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на
договор за покупко-продажба на вземания от 21.06.2017 г. Съгласно сключената
между страните цесия " Б.“ ЕАД е прехвърлила възмездно на цесионера "О.Ф.Б." ЕАД свои ликвидни и изискуеми
вземания, подробно индивидуализирани в приемо-предавателен протокол от 27.06.2017
г., между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. По делото няма
доказателства, цесионерът да е уведомил длъжника за извършената цесия. Към исковата
също не е представено уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде
връчено на ответника, ведно с книжата по делото. С оглед на това съдът намира,
че ищецът не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
Действително
в практиката на ВКС, намерила израз в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо,
какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи
извършената цесия на длъжника /решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №
2639/2014 г., ІІ т. о. и др/.
В
случая обаче дори уведомлението за цесията да беше приложено към исковата
молба, същото щеше да е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов
упълномощен представител, а на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Т. е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на
особения представител не може да се приравни с връчването на длъжника, тъй като
представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Поради изложеното съдът
намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на
вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е активно материално
легитимиран да търси изпълнението им.
При
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от
който вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и
докаже възраженията си срещу неговото съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая ищецът твърди в исковата си молба, че правопораждащият
процесните вземания факт е сключен между "Б." ЕАД и ответника договор
за кредит за текущо потребление от ***г. и договор за покупко-продажба на вземания
от 21.06.2017 г., сключен между "Б.“ ЕАД и "О.Ф.Б."
ЕАД, по силата на който вземането на "Б." ЕАД, произтичащо от договор
за кредит за текущо потребление е прехвърлено в собственост на "О.Ф.Б." ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът
обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При
така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищеца
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "О.Ф.Б." ЕАД ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Г.Д. и Е.Д.К. против Д.И.Г.,
ЕГН ********** иск да се признае за установено по отношение на Д.И.Г.
съществуването на вземането на "О.Ф.Б."
ЕАД *** за следните суми: 4238.27 лв. (четири хиляди двеста тридесет и
осем лева и 27 ст.) главница
по договор за кредит за текущо потребление от ***г, 297.13 лв.
договорна лихва от 21.02.2016г. до 25.10.2016г., 50.37 лв. наказателна лихва от
21.03.2016г. до 25.10.2016г., 120.00лв. такси и разноски по договор за кредит
за текущо потребление от ***г. и законната лихва върху главницата от
26.10.2016г., за
изпълнението на което задължение е издадена заповед № 1238/28.10.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК, по частно гражданско дело №
2123/2016 г. по описа на Районен съд – К., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "О.Ф.Б." ЕАД ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Г.Д. и Е.Д.К. против Д.И.Г.,
ЕГН **********, евентуални искови да се осъди Д.И.Г., ЕГН ********** да заплати
на "О.Ф.Б." ЕАД ***
следните суми : 4 227,38 лева - неизплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от *** г., ведно със законната лихва върху нея от
12.04.2019г. до окончателното плащане, от които: 1 107,37 лева - незаплатена главница,
формирана от сбора на главниците на вноски
с настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба, 3
120,01 лева - незаплатена главница, формирана от сбора на главниците на предсрочно изискуеми вноски по
погасителен план от 21.04.2019 г. до
08.05.2025 г.; 903,95 лева -
неплатена непогасена по давност редовна лихва за периода от
21.03.2016 г. до 11.04.2019 г., представляваща сбор от редовни (възнаградителни)
лихви като част от вноски по погасителен план от 21.03.2016 г. до 21.03.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :