№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с участието на
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 9507 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 121422/22.05.2019г., постановено
по гр. д. № 52788/2018г., Софийски районен съд е осъдил на основание чл. 274,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ М.И.Т. ***“ АД сумата от 1305,10лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *********, причинени от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.10.2015г. в гр. Пловдив, с лек
автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *********, управляван от М.И.Т.,
който бил неправоспособен водач и с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закона норма, като е отхвърлил предявения иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 293,37лв. – обезщетение за забава
за периода 25.04.2016г. до 20.07.2018г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника чрез назначения му особен
представител, с която се обжалва първоинстанционното решение в уважената част. В жалбата се
поддържа, че по делото не е доказано ищецът да е поканил извънсъдебно ответника
да заплати задължението, както изисквал ЗЗД. Сочи се, че правото на регрес не
освобождава застрахователя от задължението да покани длъжника доброволно да
изпълни, като задължението става изискуемо едва след като длъжника не плати в
дадения му с поканата срок за изпълнение. След като това обстоятелство не е
доказано в производството, то задължението не е станало изискуемо, което води
до неоснователност на предявения иск. Съобразно изложеното се моли за отмяна на
решението в обжалваната част.
Насрещната страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В отхвърлителната част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на въззивника, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, като не е допуснато и нарушение
на императивни материалноправни норми.
Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите му. Независимо от това, с оглед изложените от въззивника доводи за неправилност на
решението в обжалваната част, е необходимо да се добави и следното:
Предявен за разглеждане е
осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 и ал. 2 от КЗ
/отм./ вр. §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ
/отм./ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Съгласно
ал. 2 на същия член, застрахователят има право да получи платеното обезщетение
от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за
управление. Регресното право на застрахователя обхваща платеното на увреденото
лице обезщетение. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за
нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата
на закона и са в корелативна връзка. Изискуемостта на регресното притезание
настъпва от момента на плащането на застрахователното обезщетение на третото
увредено лице – Решение № 18/22.03.2017г. по т. д. № 1935/2015г., II ТО на ВКС и редица други. Ето защо, покана от страна на
застрахователя към делинквента е необходима не за настъпване изискуемостта на
вземането, а за поставянето на длъжника в забава – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото
няма определен ден за изпълнение. Както е разяснено в мотивите на ТР № 5/2019г.
по тълк. дело № 5/2017г., ОСГТК на ВКС, падежът на задължението, изискуемостта
на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е
възможно в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът
се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от
длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е
възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи
извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в
защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът
отговаря. Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението
трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на
страните или закона. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага, тоест от момента на
възникването му. Регресното право на застрахователя възниква в момента на
плащането на застрахователното обезщетение в полза на застрахования, поради
което от този момент настъпва и изискуемостта на вземането му към делинквента,
доколкото няма предвиден друг срок в закона. В КЗ /отм./ не съществува и задължение
за застрахователя преди завеждане на исковата молба да отправя извънсъдебна
покана до делинквента за плащане на претендираното регресно вземане. Ето защо,
въззивната жалба се явява неоснователна.
С оглед липсата на други оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение и обстоятелството, че въззивният съд по този въпрос е ограничен от
посоченото – чл. 269 ГПК, следва, че първоинстанционното решение е правилно в
обжалваната част и като такова трябва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има
въззиваемата страна, която обаче не е отправила искане за присъждане на такива.
Доколкото въззивната жалба
е подадена чрез назначения на ответника особен представител, който е освободен
от внасянето на държавна такса, то съгласно т. 7 от ТР № 6/2013г. по тълк. дело
№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС, дължимата държавна такса по жалбата в размер на 26,10лв.
следва да бъде възложена в тежест на въззивника и същият да бъде осъден да я
заплати по сметка на СГС.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121422/22.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 52788/2018г. по описа на СРС, I ГО,
51-ви състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М.И.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да
заплати в полза на Софийски градски съд, с адрес: гр. София,
бул. „*********, сумата от 26,10лв. /двадесет
и шест лева и десет стотинки/, представляваща дължимата държавна такса за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.