Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 332
гр. Севлиево, 19.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 328/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, * представлявано от Т.Я.К. срещу А.Т. И., с ЕГН **********,
с адрес ***.
Ищеца твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 34/2019 г. по описа на Районен съд
- Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление срещу ответника, относно
вземания по договор за потребителски кредит № 2853767 от 14.04.2017 г. между
„Провидент Файненшъл България" ООД като кредитор и А.Т. И. като
кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора за потребителски кредит,
кредитополучателят удостоверявал, че получил стандартен европейски формуляр, че
му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които същият
се съгласил с факта на подписване на договора за кредит. На 01.07.2017 г. бил
сключен договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България" ООД, с ново име „Файненшъл България" ЕООД /цедент/ и „Изи
Асет Мениджмънт" АД /цесионер/, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Сключен бил рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 август 2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, с ЕИК ********* /цесионер/, по силата на който вземането
било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно
сключения договор за заем, кредиторът се задължил да отпусне на
кредитополучателя паричен заем в общ размер на 1100 лева, а последният усвоил
цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което кредиторът
изпълнил задължението си. А.Т. И. се задължила да ползва и върне заемната сума,
ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани в договора,
посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, 59 от които в размер
на 39,52 лева, а последната в размер на 39,09 лева. Първата погасителна вноска
била платима на 23.04.2017 г., а последната погасителна вноска била с падеж 10
юни 2018 г.. По договора за потребителски кредит, А.Т. И. извършила плащания в
общ размер на 265 лева. Дължимата главница била в размер на 1003,01 лева. За
ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за потребителски
кредит № 2853767 от 14 април 2017 г. между страните, ответникът дължал
договорна лихва в размер посочен в договора. Начислената договорна лихва била в
размер на 216,98 лева за периода от 23 април 2017 г. - периода от датата на
първа вноска до 10 юни 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
След извършените плащания от ответника дължимата договорна лихва била в размер
на 171,96 лева. С подписване на договора, кредитополучателят се съгласил да му
бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги. Същите съставлявали:
такса за оценка на кредитното досие, както и такса за услуга „Кредит у
дома". Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие
била платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие същата
да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на
Кредитополучателя. Услугата „Кредит у дома" била по избор на клиента, като
кредиторът се задължил да предостави на клиента допълнителна услуга, изразяваща
се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя. За предоставяната услуга, кредитополучателят се задължил да
заплати на кредитодателя такса. Подписвайки договора, клиентът удостоверил, че
разбира и се съгласява, че услугата кредит у дома е допълнителна и се
предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за
кредит такса. Също така, с подписа си кредитополучателят удостоверил, че
разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната
услуга такса кредит у дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето
на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя
направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно
клаузите на сключения договор, таксата за услуга такса кредит у дома била
платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие тя да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя.
Таксите и комисионните за допълнителни услуги били в размер на 1053,79 лева.
След извършените плащания от ответника дължимите такси и комисионните за
допълнителни услуги били в размер на 930,80 лева. Ответникът трябвало да
изплати целия заем на 10 юни 2018 г. - последната падежна дата, като от тогава
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на
остатъчните вноски отдавна изтекли, а ответникът по делото продължил виновно да
не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и мораторна лихва
върху непогасената главница, в размер на 111,44 лева за периода от 11 юни 2018
г - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на
подаване на заявлението - 11 януари 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Иска постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има
следните вземания срещу А.Т. И.: 1003,01 лева, главница; 171,96 лева, договорна
лихва за периода от 23 април 2017 г. - датата на първата вноска до 10 юни 2018
г. - датата на настъпване на падежа на договора; 930,80 лева, такси и комисионни
за допълнителни услуги; 111,44 лева, мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от 11 юни 2018 г. - датата, следваща деня на настъпване на
падежа на договора до датата на подаване на заявлението - 11 януари 2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми; за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по горепосоченото
ч. гр. д. на Районен съд – Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен
отговор, чрез назначеният ѝ особен представител., с който е оспорила
исковете. Заявявава, че оспорва изцяло съдържанието на договор за потребителски
кредит № 2853767/14.04.2017 г., съгласно който ответницата е поела описаните в
него парични задължения, от една страна. От друга страна, предвид че посоченото
в т. 9, б „в" от заявлението по чл. 410 ГПК в заповедното производство
основание „за какво е паричното вземане" бил посочен само този договор,
като липсвали изброени останалите документи, въз основа на които се предявявали
исковите претенции, както и тези, свързани с настъпилото правоприемство по
цесиите, които обуславяли активната легитимация на заявителя/ищец, твърди липса
на припокриване в обективните и субективни предели в двете взаимносвързвани
производства. Ответницата нямала непогасени парични задължения към ищеца, както
и към „Провидент Файненшъл България" ООД, преди това. Оспорва твърдението,
че „Провидент Файненшъл България" ООД прехвърлило ликвидни и изискуеми
вземания по отношение на ответницата, както и че същата била надлежно уведомена
за твърдяните цесии, с които станало прехвърлянето. Уведомяването не можело да
стане надлежно и с исковата молба. Отсъствали елементите от фактическия състав
на цесиите за надлежно уведомяване на ответницата. Предвид неоснователността и
недоказаността на основния иск, като такива следвало да бъдат отхвърлени и
акцесорните такива.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител.
С определение от открито съдебно заседание от
11.09.2019 г. съдът е конституирал „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж.
к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда
„Лабиринт" ет. 2, офис 4, като трето лице - помагач на страната на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по предявените срещу А.Т.И.
искове по делото.
В съдебно заседание трето лице - помагач на
страната на ищеца не изпраща представител. В писмени молби развива подробни
съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа доводите в отговора. Допълнително заявява, че от събраните доказателства, не са установява активната процесуална
легитимация на ищеца, като не се е установило за извършените цесии да е бил
надлежно уведомен длъжника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит
от 14.04.2017 г., че „Провидент
Файненшъл България" ООД, е предоставило на ответника и кредитополучател А.Т.
И., кредит в размер на 1 100,00 лв., като последната се е задължила да върне
кредита, заедно с лихвите. А.Т. И. се е задължила да заплати на кредитора 60 седмични
погасителни вноски, 59 от тях, в размер
на 39,52 лв. и една последна вноска, в размер на 39,09 лв., с падеж на първата
23.04.17 г., уговорен е годишен процент на разходите 48,00 % и лихвен процент 31,82
%, а общата стойност на плащанията е 2370,77 лв., като в същата са включени
освен главницата 1 100,00 лв., такса оценка на досие 55,00 лв., общ размер
на фиксираната лихва 216,98 лв. и такса за услугата крeдит
у дома 998,79 лв..
Установява се от рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия), сключен на 30.01.2017 г., че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, е
сключен договор за цесия по силата, на който вземания индивидуализирани в приложение
№ 1 към него са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, с всички привилегии и принадлежности.
Видно от пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт"
АД за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и уведомление от ищеца,
че последният е упълномощен от „Изи Асет Мениджмънт" АД да уведоми
длъжниците по вземанията прехвърлени с рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия), сключен на 30.01.2017 г.,
като уведомително писмо, адресирано до длъжника, е приложено към исковата молба
по настоящото дело, като няма данни същото да е плучено преди делото.
От приложеното ч. гр. д. № 34/2019 г. по описа
на Районен съд - Севлиево се установява, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е
издадена срещу А.Т. И., заповед № 22/16.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 1003,01 лева -
главница; 171,96 лева - договорна лихва за периода от 23.04.2017 г. до 10.06.2018 г.; 930,80 лева - такси и комисионни за допълнителни
услуги; 111,44 лева - мораторна лихва за периода от 11.06.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 44,34
лева - разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито
на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес,
включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на
Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза, следното: съгласно чл. 27 от процесния договор
сумата по договора е получена при подписване на договора на 14.04.2017 г.; общият
размер на задължението към датата на подаване заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде в
размер на сумата 2 165,66 лв., формирано от: главница 1003,01 лв., такса кредит у дома и оценка досие
930,80 лв., договорна лихва 171,96 лв. и законна лихва от 11.06.2018 г. до
11.01.2019 г. – 59,89 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на
претендираните вземания, т.е. съществуването на валиден договор за кредит между
праводателя му и ответника с посочения предмет, чиито клаузи съдържат
задължение за ответника да заплати процесните суми; изпълнението на
задълженията на праводателя му по този договор; размера на задължението на
ответника за главница, договорни такси и комисионни за допълнителни услуги и
лихва начислена до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда; наличие на описаните в исковата молба договори за цесия; изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника;
поставянето на ответника в забава, настъпване на предпоставките за изискуемост
на претендираните суми. В тежест на ответника е да докаже положителните
факти, на които основава възраженията си.
Установи се по делото от договор за потребителски
кредит от 14.04.2017 г., че е сключен
такъв договор между ответницата А.Т. И. и „Провидент Файненшъл България"
ООД, съгласно който, последното дружество е предоставило на ответницата и
кредитополучател А.Т. И., кредит в размер на 1 100,00 лв., а последната се е
задължила да върне кредита, заедно с лихвите. А.Т. И. се е задължила да заплати
на кредитора 60 седмични погасителни вноски,
59 от тях, в размер на 39,52 лв. и една последна вноска, в размер на
39,09 лв., с падеж на първата 23.04.17 г., уговорен е годишен процент на
разходите 48,00 % и лихвен процент 31,82 %, а общата стойност на плащанията е
2370,77 лв., като в същата са включени освен главницата 1 100,00 лв., такса
оценка на досие 55,00 лв., общ размер на фиксираната лихва 216,98 лв. и такса
за услугата крeдит у дома 998,79 лв..
Ищеца при негова доказателствена тежест обаче не
установи сключване на твърдяния в исковата молба договор за продажба на
вземания /цесия/ от 01.07.2017 г. между „Провидент Файненшъл България"
ООД, с ново име „Файненшъл България" ЕООД /цедент/ и „Изи Асет
Мениджмънт" АД /цесионер/, по силата на който вземането по договор за
потребителски кредит от 14.04.2017 г. е прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ищеца не установи и съобщаване на твърдяната цесия
от 01.07.2017 г. на ответницата от „Провидент Файненшъл България" ООД, което
обуславя липса на действие на цесията
спрямо кредитополучателя А.Т. И.. По делото от събраните доказателства не се
установи наличие на връчено на ответницата съобщение за цесия от „Провидент
Файненшъл България" ООД, не се установи
и връчване на такова съобщение от ищеца или от твърдения негов праводател „Изи
Асет Мениджмънт" АД, по упълномощаване от „Провидент Файненшъл
България" ООД. Няма осъществено връчване на ответницата и на уведомление
за прехвърляне на вземането дори и в хода на производството, предвид и
непредставяне по делото нито на пълномощно за такова уведомяване от „Провидент
Файненшъл България" ООД, нито на твърдения договор за цесия от 01.07.2017
г., поради което не може да се приеме за настъпил материалноправния ефект по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По тези съображения следва да се приеме, че огветницата -
длъжник не е била валидно уведомена за прехвърляне на вземанията към твърдения
нов кредитор „Изи Асет Мениджмънт" АД, поради което правата на ищеца да
търси вземанията си от ответницата са непротивопоставими на същата като
длъжник, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на
вземанията бъде съобщено от предишния кредитор. В посоченият смисъл е т. 4.г.
на тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК. Отделно по делото ищеца не установи не само
уведомяване на ответницата за твърдяната цесия от 01.07.2017 г., но и въобще съществуването на такава цесия.
При горните изводи относно ангажираните от
страните писмени доказателства по делото следва да се обсъди и заключението на
вещото лице по събраната съдебно - икономическа експертиза. Заключението на вещото лице е изготвено въз
основа на счетоводните книги на ищеца и твърдяните му праводатели и други
документи в счетоводството на последните, които по същество представляват
частни свидетелстващи документи. За такива документи законът по изключение дава
възможност да установяват изгодни за издателя си факти, в случая на чл. 182 ГПК. Въз основа на такива документи е изготвено и заключението на вещо лице по
събраната съдебно - икономическа експертиза, поради което неговата
доказателствена сила е производна от силата на посочените документи.
Вписванията в счетоводните книги, на каквито се основава експертизата, съгласно
чл. 182 ГПК, се преценяват от съда според редовността им и с оглед другите
обстоятелства по делото. Редовността на тези вписвания не се предполага, а
следва да се установи от страната, която се позовава на тях, а доказателства за
редовността им ответника не е ангажирал, нещо повече установи се по делото от
заключението на вещото лице, че в процесните вписвания са отразени неточни
изчисления (например на лихвата за забава върху непогасената главница за периода от 11.06.2018 г. до 11.01.2019 г. - 111,44
лева, според твърденията на ищеца и 59,89
лв., съобразно изчисленото от вещото лице),
което наред с обсъдените по – горе доказателства налага извод за нередовно
водене на книгите /Решение № 42 от 25.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 485/2003
г., ТК, II т. о./.
Предвид всичко изложено не се установи при
доказателствена тежест на ищеца за това обстоятелство, претендираните суми, в
твърдения от ищеца размер да му се дължат, поради което предявените искове като
неоснователни следва да се отхвърлят, като не се налага обсъждане на останалите
изложени доводи от страните, доколкото и при евентуална тяхна основателност,
същите не могат да променят горните изводи относно крайния изход по делото.
Относно
разноските, предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК, на ищеца и на неговия помагач (на последния и на основание чл. 78, ал. 10 ГПК) разноски не се дължат нито по
исковото, нито по заповедното производство, а ответника има право на разноски,
но предвид че не е направил искане и не е представил доказателства за разноски,
такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*, представлявано от Т.Я.К. против
А.Т. И., с ЕГН **********, с адрес ***, за установяване
съществуване на парични вземания за сумите: 1003,01 лева, главница; 171,96
лева, договорна лихва за периода от 23.04.2017 г. до 10.06.2018 г.; 930,80
лева, такси и комисионни за допълнителни услуги; 111,44 лева, мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от 11.06.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, дължими
по договор за потребителски кредит от 14.04.2017 г., договор за продажба на
вземания (цесия) от 01.07.2017 г., рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., за които вземания е издадена заповед №
22/16.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 34/2019 г. по описа на Районен съд
- Севлиево.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: