Определение по дело №1708/2011 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………………….

гр. София, 23.12.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

С участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа т.д. 1708/2011 г. по описа на СГС, намери следното:

Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.

Синдикът на Л.Г.Р. АД е изготвила списъци на приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 15.05.2019 г., срещу които са подадени възражения от длъжника и кредитори.

Подадените възражения са разгледани в открито съдебно заседание на 01.07.2019г., 08.10.2019 г. и 02.12.2019 г., като производството по част от подадените възражения, а именно възраженията с вх. №№ 67542/22.05.2019г., 67545/22.05.2019г., 67541/22.05.2019г., 67534/22.05.2019г., 67539/22.05.2019г., 67547/22.05.2019г. на „Ю.Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД възражение с вх.№67449/22.05.2019 г. на С.П. ЕАД е прекратено, като към 20.12.2019 г. всички прекратителни актове са влезли в сила, което налага съдът да се произнесе по останалите разгледани възражения и одобряването на списъците.

І.По възражението с вх.№ 67502/22.05.2019 г. на длъжника Л.Г.Р. АД срещу включване по т.1 в списъка с приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 15.05.2019 г. на вземания на ЕТ Ф. – Л.Б.

Длъжникът оспорва вземанията поради погасяването им по давност.

Кредиторът с оспорени вземания счита възражението за неоснователно, тъй като вземанията са установени с влязло в сила съдебно решение, а давността е прекъсвана с искания на кредитора за извършване на изпълнителни действия и извършването на такива.

Синдикът взема становище за неоснователност на възражението, като сочи, че давността е прекъсната със съдебния процес относно вземането, като от влизането в сила на решението е започнала да тече нова 5 –годишна давност, която отново е прекъсвана с действия по принудително изпълнение.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

По молба на ЕТ Ф.– Л.Б. синдикът е включил вземания за възнаграждение по договора за доставка и монтаж на на хладилни камери, обезщетение за забава в размер на 8503,25 лв. за периода 30.09.2008 г. – 30.06.2011 г., обезщетение за забава в размер на 19104,48 лв. за периода 30.06.2011 г. – 17.12.2018 г. и 3649,89 лв. съдебни разноски.

С молбата за предявяване на вземания от 24.01.2019 г. са представени доказателства, че вземанията са признати със съдебно решение, постановено на 20.06.2012 г. по т.д.№ 2560/2011 г. на СГС, VІ-5 състав, за което не са представени доказателства кога е влязло в сила, но с оглед обстоятелството, че решението е било обжалвано, а решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок и е постановено на 21.05.2013 г., съдът приема, че това е станало на най-ранната възможна дата – 21.06.2013 г. От тази дата е започнала да тече нова давност, която с оглед разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД е 5-годишн. С оглед представените доказателства за образуване на изпълнително дело въз основа на решението давността е била прекъсната на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД с молба на кредитора до съдебния изпълнител ЧСИ Б. с вх.№ 803/27.01.2016 г., с действия по налагане на запор върху банкови сметки на 14.12.2017 г. и вписване на възбрани на 26.11.2018 г., като от датата на всяко от тези действия, които прекъсват давността, е започнала да тече нова 5-годишна давност, която до предявяването на вземането на 29.01.2019 г. не е изтекла.

Следователно вземанията на кредитора ЕТ Ф. – Л.Б. съществуват и не са погасени, поради което и възражението на длъжника следва да се отхвърли.

ІІ. По възраженията с вх.№ 67492/22.05.2019 г. на длъжника Л.Г.Р. АД и с вх.№ 67478/22.05.2019 г. на кредитора С.П. ЕАД срещу включването по т.2 от списъка с приети вземания предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ на вземания на М.Й..

С възражението на длъжника се оспорва вземанията да са възникнали изобщо, тъй като се оспорва да е съществувало и упражнено валидно правото на разваляне на предварителния договор, тъй като след построяване на обекта, купувачът по предварителния договор бил поканен да сключи окончателен договор, като несключването му се дължи единствено на неоказване на съдействие от негова страна. Евентуално се поддържа, че дори да са възникнали вземания за връщане на платени суми по предварителния договор, то те са погасени по давност.

С възражението на кредитора С.П.АД се поддържа, че след откриване на производство по несъстоятелност всички вземания в чужда валута се превръщат във вземания в български левове на основание §2 ДР на ТЗ, поради което и предявените от кредитора М.Й. вземания в чужда валута не следвало да се приемат, тъй като вече не съществуват, нито могат да се превалутират от синдика, защото така се нарушава диспозитивното начало.

Кредиторът с оспорени вземания взема становище за неоснователност на възраженията, като оспорва някога да е канен да сключи окончателен договор и поддържа, че длъжникът е в неизпълнение, тъй като е прехвърлил имота другиму. Твърди да е упражнил правото си на разваляне с подаване на молба за присъединяване по т.д. 1857/2012 г. на СГС, в която се е позовал на същите вземания, като с връчване на препис от тази молба на длъжника на 26.07.2016 г. договорът е развален и едва от този момент са възникнали вземанията на предявеното основание, а длъжникът не е упражнил правото си да възрази по давност относно погасяване на правото за разваляне. Счита за несъстоятелно възражението на кредитора С.П.АД, тъй като разпоредбата на §2 от ДР на ТЗ няма правопогасяващо или правопораждащо действие по отношение на вземанията, а определя валутата, в която същите се приемат и удовлетворяват в производството по несъстоятелност.

Синдикът взема становище за неоснователност на възраженията, като счита, че длъжникът е в неизпълнение на предварителния договор, съответно купувачът е упражнил правото си на разваляне с подаването на молба за присъединяване като кредитор в друго производство, като се е позовал в нея на последиците на развалянето, които са настъпили от момента на връчването й на 27.06.2016 г., като отхвърлянето на молбата е ирелевантно за развалянето на договора. Вземанията, произтичащи от разваления договор, не са погасени до дата на предявяването им.

Възраженията са подадени в законоустановения срок, поради което са допустими.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

С молба от 25.01.2019 г. М.Й. е предявил вземания в размер на 63123,20 евро подлежащи на връщане по развален предварителен договор, сключен с длъжника на 11.08.2006 г., както и вземане в размер на 15342,44 евро – законна лихва за периода 26.07.2016 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност на 17.12.2018 г. и законна лихва след тази дата. Вземанията са включени в списъка с приети вземания с левовата им равностойност.

От представените с молбата доказателства се установява, че между длъжника, с предходно наименование К.Г.Х.К. АД, в качеството му на продавач и М.Й., в качеството му на купувач, на 11.08.2006 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който дружеството е поело задължение да построи конкретен обект, да прехвърли собствеността върху него и предаде владението му на купувача, срещу задължение на последния да заплати уговорената цена от 69025,78 евро, като цената включва отстъпка и резервационна сума от 1000 евро, която е вече платена. Цената следва да се плати на два пъти – 80 % в размер на 62123,20 евро – в срок от 7 работни дни след сключване на договора, но не по-късно от 01.09.2006г., а остатъка от 10 % в размер на 6902,58 евро – в срок от 7 дни след подписване на окночателния договор.

В чл. 3 страните договорили, че продавачът следва да приключи всички строителни и довършителни работи в комплекса в срок от 30 месеца от започването на 01.12.2005 г./ до 01.06.2008 г./, както и строителните и довършителни работи по обекта на купувач в срок от 18 месеца от датата на сключване на предварителния договор /до 18.02.2008 г./. Относно срока за сключване на окончателен договор предварителния договор препраща към сроковете по чл.3 и следователно окончателният договор следва да се сключи в срок до 01.06.2008 г.

Няма спор, че такъв не е сключен, като през 2011 г. длъжникът се е разпоредил с имота, като е апортирал същия в капитала на Л.Д.е.Е. АД.

Следователно продавачът е в неизпълнение предварителния договор, считано от 01.06.2008 г., като не се доказват твърденията му да е канил купувача за сключване на договора, а считано от апортиране на имота, се е поставил в невъзможност за изпълнение, като представеното споразумение с Л.Д.е.Е. АД е ирелевантно за правоотношението му с кредитора – купувач.

Следователно е налице неизпълнение, което е съществено и което поражда право на купувача да развали договора. Това право е упражнено с подаването на 01.02.2016 г. на молба по чл.629, ал.4 ТЗ за присъединяване на М.Й. като кредитор в производството по т.д.1857/2012 г. на СГС, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност на Л.Г.Р. АД, тъй като с молбата кредиторът се позовава на последиците на разваляне, което позоваване по същество съдържа в себе си ясна воля за разваляне, която е достигнала до длъжника, чрез връчването на молбата, което няма спор да е станало на 26.07.2016 г., от който момент договорът е развален, като продавачът не се е позовавал на погасяване по давност на правото на разваляне нито в производството по т.д. №1857/2012 г., нито в настоящия процес, поради което и съдът приема, че то е надлежно упражнено. Съответно от датата на разваляне на договора 26.07.2016 г. продавачът дължи връщане на получените резервационна сума и първа вноска в общ размер на 63123,20 евро, както и обезщетение за забавеното и плащане.

До датата на предявяване на вземанията на 25.01.2019 г. не е изтекла погасителната давност нито за главното, нито за акцесорното вземане, поради което и същите са дължими.

Неоснователни са възраженията на кредитора С.П.АД, тъй като е без значение в каква валута е възникнало и предявено вземането. С оглед разпоредбата на § 2 ДР на ТЗ всичките вземания подлежат на превалутиране в българска валута, което е и сторено от синдика в съставения списък. Не се касае за нарушаване на диспозитивното начало, а за приложение на закона относно валутата, в която се приемат и удовлетворяват вземанията.

По тези съображенията възраженията на длъжника и С.П.АД следва да се отхвърлят.

ІІІ. По възражението с вх.№ 67517/22.05.2019 г. на длъжника и възражението с вх.№ 67471/22.05.2019 г. на С.П.АД, с които се оспорват вземанията по т.3 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, на Д.К. и П.Л.К.К..

Длъжникът оспорва вземанията, като твърди да са погасени по давност.

С възражението на кредитора С.П.АД се поддържа, че след откриване на производство по несъстоятелност всички вземания в чужда валута се превръщат във вземания в български левове на основание §2 ДР на ТЗ, поради което е предявените от кредиторите вземания в чужда валута не следва да се приемат, тъй като вече не съществуват, нито могат да се превалутират от синдика, тъй като така се нарушава диспозитивното начало, а не съществува възможност за изменение на молбата за предявяване на вземанията.

Възраженията са подадени в законоустановения срок, поради което са допустими.

Разгледани по същество частично основателно е само възражението на длъжника.

По молба от 25.01.2019 г. на Д.К. и П.Л.К.К. в списъка с приети вземания по т.3 са включени вземане в размер на 57501,40 лв., представляващо левовата равностойност на 29400 евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по договор от 01.08.2007 г. , 56 159,98 лв. /левова равностойност на 28714,14 евро/ - законна лихва за периода 22.06.2009 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност -17.12.2018 г., законна лихва от датата на решението, 24643,46 лв. /левова равностойност на 12600 евро/ - представляваща подлежат на възстановяване задатък, присъден с решение по гр.д.№ 5975/2009 г. на СГС, І -7 състав, 24068,56 лв. /левова равностойност на 12306,06 евро/ - законна лихва върху задатъка за периода 22.06.09 г. до датата на откриване на произодство по несъстоятелност 17.12.2018 г., законната лихва след тази дата, 11826,41 лв. – разноски по гр.д.№ 5975/2009 г. на СГС, І-7 състав и 21524,61 лв. – разноски по несъстоятелността, присъдени с решение по т.д.2360/2018 г. на САС.

Вземанията по т.3.1.1,3.1.2, 3.1.3,3.2.1, 3.2.2, 3.2.3 и 3.3. за връщане на платена сума по развален предварителен договор, задатък, разноски и законни лихви са присъдени с решение по гр.д.№ 5975/2009 г. на СГС, І-7 състав, което е представено с молбата и съгласно удостоверяването в него е влязло в сила на 20.02.2012 г., от която дата давността е прекъсната, започнала е да тече нова 5-годишна давност.

По отношение на вземането в размер на 57501,40 лв., представляващо левовата равностойност на 29400 евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по договор от 01.08.2007 г., на основание чл. 628 а, ал.1, изр.2 –ро ТЗ давността е спряла да тече от 22.11.2011 г., когато е подадена молба по чл.629, ал.4 ТЗ по настоящото дело от Д.К. и П.Л.К.К., с която молба те основават качеството си на кредитори именно във връзка с вземането за връщане на платена цена по разваления предварителен договор с ответника и към настоящия момент, доколкото производството по молбата по чл.625 и по молбите на присъединените взискатели е все още висящо пред ВКС, давността не е изтекла.

По отношение на останалите приети вземания на тези кредитори, разпоредбата на чл.628а ТЗ не е приложима, тъй като не се установява тези вземания да са посочени в молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Не се установява и по отношение на вземанията за задатък и лихви след 20.02.2012 г. давността да е прекъсната на друго основание чрез предприемане на изпълнителни действия, както твърдят кредиторите с оспорени вземания. Представените в производството по разглеждане на възраженията със становище от адвокатите Ж. и С. удостоверения от съдебния изпълнител не съдържат никакви факти относно конкретно предприети по вид и дата изпълнителни действия, а изявление „взискателите периода са искали изпълнителни действия преди изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК“, което удостоверително изявление е несъдържателно и не доказва никакви факти относно конкретно направени искания от взискателите, а тълкуването на последиците на същите искания от съдебния изпълнител е без правно значение, тъй като неговата преценка може и да има значение по изпълнителното производство, но не обвързва съда, които е длъжен да формира собствени изводи относно течението, спиранети и прекъсването на давността.

Следователно представените удостоверения не доказват никакви факти, относими към спиране и прекъсване на давността, поради което и с оглед обстоятелството, че от влизане в сила на решението, с което вземанията са признати до датата на предявяване на вземанията на 25.01.2019 г. са изтекли повече от 5 години, то съдът приема за погасени по давност главните вземания, а на основание чл.119 и всички акцесорни вземания, които следва да се изключат от списъка с приети вземания, с изключение на вземанията за законна лихва върху непогасеното по давност вземане за връщане на продажната цена, за периода от 3 години преди дадата на предявяване на вземането, която е в общ размер на 16 801,20 лв. за периода 26.01.2019 г. до датата на решението за откриване на произвоство по несъстоятелност, а след тази дата е включена като определяема сума.

Следва да се изключат и разноските по несъстоятелността във фазата по откриване на производството, която фаза не е приключила, тъй като делото е висящо пред ВКС, а до решаване на въпроса относно основателността на молбите за откриване на производство по несъстоятелност, право на разноски за кредиторите, които са го поискали, не възниква, тъй като този въпрос и обусловен от основателността на исканията им.

Възражението на С.П.АД е изцяло неоснователно, тъй като е без значение в каква валута е възникнало и предявено вземането. С оглед разпоредбата на § 2 ДР на ТЗ всичките вземания подлежат на превалутиране в българска валута, което е и сторено от синдика в съставения списък. Не се касае за нарушаване на диспозитивното начало, а за приложение на закона относно валутата, в която се приемат и удовлетворяват вземанията.

Следователно с изключение на вземането по т.3.1.1 в размер на 57501,40 лв. и част от вземането в размер на 16 801,20 лв.. за законна лихва за периода 26.01.2016 г. – 17.12.2018 г. по т.3.1.2. от списъка и т.3.1.3, всички останали приети вземания на тези кредитори следва да се изключат.

ІV. По възраженията с вх.№ 67511/22.05.2019 . на длъжника и с вх.№ 67481/22.05.2019 г. на кредитора С.П.АД срещу включените по т.4 в списъка с приети от синдика вземания, предавени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания на Е.С.С. Се АД.

Длъжникът оспорва вземанията, като твърди да са погасени по давност.

С възражението на кредитора С.П.АД се поддържа, че след откриване на производство по несъстоятелност всички вземания в чужда валута се превръщат във вземания в български левове на основание §2 ДР на ТЗ, поради което е предявените от кредитора Е.С.С. Се АД вземания в чужда валута не следва да се приемат, тъй като вече не съществуват, нито могат да се превалутират от синдика, тъй като така се нарушава диспозитивното начало, а не съществува възможност за изменение на молбата за предявяване на вземанията.

Съдът, като взе пред вид направените възражения, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възраженията са подадени в законоустановения срок, поради което са допустими.

Разгледани по същество частично основателно е само възражението на длъжника.

По молба от 25.01.2019 г. на Е.С.С. Се АД в списъка с приети вземания по т.4 са включени вземане в размер на 134412,46 лв., представляващо левовата равностойност на 68724 евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по договор от 19.03.2008 г. , 131276,85 лв. /левова равностойност на 67120,79 евро/ - законна лихва за периода 22.06.2009 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност -17.12.2018 г., законна лихва от датата на решението, 22402,08 лв. /левова равностойност на 11186,80евро/ - представляваща подлежащ на възстановяване задатък по договора, присъден с решение по т.д.№ 1015/2009 г. на СГС,V І -2 състав, 21879,48 лв. /левова равностойност на 11186,80 евро/ - законна лихва върху задатъка за периода 22.06.09 г. до датата на откриване на произодство по несъстоятелност 17.12.2018 г., законната лихва след тази дата, 15309 лв. – разноски по .д.№ 1015/2009 г. на СГС,V І -2 състав.

Вземанията по т.4.1.1,4.1.2, 4.1.3,4.2.1 ,4.2.2, 4.2.3 и 4.3. за връщане на платена сума по развален предварителен договор, задатък, разноски и законни лихви са присъдени с решение по .д.№ 1015/2009 г. на СГС,V І -2 състав, което е представено с молбата и съгласно удостоверяването в него е влязло в сила на 10.11.2010 г., от която дата давността е прекъсната, започнала е да тече нова 5-годишна давност.

По отношение на вземането в размер на 57501,40 лв., представляващо левовата равностойност на на 68724 евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по договор от 19.03.2008 г., както и по отношение на част в размер на 5000 лв. от приетото вземане по т.4.2.1 в общ приет размер от 22402,08 лв., на основание чл. 628 а, ал.1, изр.2 –ро ТЗ давността е спряла да тече от 22.11.2011 г., когато е подадена молба по чл.629, ал.4 ТЗ по настоящото дело от Е.С.С. Се АД, в която молба дружеството основава качеството си на кредитор именно във връзка с вземането за връщане на платена цена по разваления предварителен договор с ответника и вземане за връщане на платен задатък от 5000 лв., като към настоящия момент, доколкото производството по молбата по чл.625 и по молбите на присъединените взискатели е все още висящо пред ВКС, давността за тези вземания не е изтекла.

Не се установява и по отношение на вземанията за остатъка от присъдения задатък и лихви след 10.11.2010 г. давността да е прекъсната на друго основание чрез предприемане на изпълнителни действия, както твърдят кредиторите с оспорени вземания. Представеното в производството по разглеждане на възраженията със становище от адвокатите Ж. и С. удостоверение от съдебен изпълнител не съдържа никакви факти относно конкретно предприети по вид и дата изпълнителни действия, а изявления „взискателите периода са искали изпълнителни действия преди изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК“ или „делото не е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателите периодично са искали изпълнителни действия преди изтичане на визирания в същата разпоредба дугодишен срок“, коио изявления са несъдържателни относно факти, не посочват, а още по –малко доказват конкретно направени искания от взискателите, а тълкуването на последиците на същите искания от съдебния изпълнител е без правно значение, тъй като неговата преценка може и да има значение по изпълнителното производство, но не обвързва съда, които е длъжен да формира собствени изводи относно течението, спирането и прекъсването на давността.

Следователно представеното удостоверение от ДСИ не доказва никакви факти, относими към спиране и прекъсване на давността, поради което и с оглед обстоятелството, че от влизане в сила на решението, с което вземанията са признати до датата на предявяване на вземанията на 25.01.2019 г. са изтекли повече от 5 години, то съдът приема за погасени по давност частта над 5000 лв. от вземането за задатък, акцесорните по отношение на тази част вземания за законни лихви, взменанията за съдени разноски, както и част от вземанията за законните лихви върху непогасените вземания за връщане на платена цена и задатът от 5000 лв. за периода предхождащ с повече от три години предявяването на вземанията, които следва да се изключат. Непогасени се явяват вземанията за законни лихви върху цената и непогасената част от задатъка за периода 25.01.2016 г. – 17.12.2018 г., както и след тази дата, които са съответно в размер на 39508,23 лв. по т.4.1.2 и 1469,67 лв. по т.4.2.2.

V. По възраженията с вх.№ 67514/22.05.2019 г. на длъжника и с вх.№ 67466/22.05.2019 г. на кредитора С.П.АД срещу включените по т.5 в списъка с приети от синдика вземания, предавени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания на К.Р.М. и Б.М.Я.М..

Длъжникът оспорва вземанията, като твърди да са погасени по давност.

С възражението на кредитора С.П.АД се поддържа, че след откриване на производство по несъстоятелност всички вземания в чужда валута се превръщат във вземания в български левове на основание §2 ДР на ТЗ, поради което е предявените от кредитора К.Р.М. и Б.М.Я.М. вземания в чужда валута не следва да се приемат, тъй като вече не съществуват, нито могат да се превалутират от синдика, тъй като така се нарушава диспозитивното начало, а не съществува възможност за изменение на молбата за предявяване на вземанията.

Кредиторите с оспорени вземания оспорват възраженията, като твърдят давността да е спирана и прекъсвана. Възражението на С.П.АД считат за неоснователно, тъй като разпоредбата на §2 ДР на ТЗ относно превалутирането на вземанията не препятства предявяването им в друга валута, а тъкмо обратното, нито установява нови правопораждащи вземанията факти.

Възраженията са подадени в законоустановения срок, поради което са допустими.

Разгледани по същество частично основателно е само възражението на длъжника.

По молба от 25.01.2019 г. на К.Р.М. и Б.М.Я.М. в списъка с приети вземания по т.5 са включени вземане в размер на 625345,35 лв., представляващо левовата равностойност на 319734 евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по развален договор от 20.07.2007 г., 615901,39 лв. /левова равностойност на 314905,38 евро/ - законна лихва върху подлежаща на връщане цена за периода 22.06.2009 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност -17.12.2018 г., законна лихва от датата на решението върху вземането за връщане на цената по разваления договор, 82487,13 лв. /левова равностойност на 42175 евро/ - представляваща подлежащ на възстановяване задатък по договора, присъден с решение по т.д.№ 818/2009 г. на СГС,V І -1 състав, 81241,44 лв. /левова равностойност на 41538,09 евро/ - законна лихва върху задатъка за периода 22.06.09 г. до датата на откриване на произодство по несъстоятелност 17.12.2018 г., законната лихва върху задатъка след тази дата, 72809 лв. – разноски по т.д.№ 818/2009 г. на СГС,V І -1 състав, както и 22471,61 лв. – разноски по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, присъдени с решение по т.д.№2360/2018 г. на САС.

Вземанията по т.5.1.1,5.1.2, 5.1.3, част от вземаниятя по т.5.2.1, 5.2.2, 5.2.3 и вземането по 5.3. за връщане на платена сума по развален предварителен договор, част от задатък в размер на 42 175 евро /82487,13 лв./, разноски и законни лихви са присъдени с решение по гр.д.№ 818/2009 г. на СГС, VІ-1състав, което е представено с молбата и съгласно удостоверяването в него е влязло в сила на 25.01.2012 г., от която дата давността е прекъсната, започнала е да тече нова 5-годишна давност.

По отношение на вземането в размер на 625345,35 лв., представляващо левовата равностойност на 319734 евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по развалени два договор от 20.07.2007 г., на основание чл. 628 а, ал.1, изр.2 –ро ТЗ давността е спряла да тече от 22.11.2011 г., когато е подадена молба по чл.629, ал.4 ТЗ по настоящото дело от К.Р.М. и Б.М.Я.М., с която молба те основават качеството си на кредитори именно във връзка с вземането за връщане на платена цена по разваления предварителен договор с ответника и към настоящия момент, доколкото производството по молбата по чл.625 и по молбите на присъединените взискатели е все още висящо пред ВКС, давността не е изтекла.

Не се установява и по отношение на вземанията за задатък и лихви след 25.01.2012 г. давността да е спирани или прекъсната на друго основание чрез предприемане на изпълнителни действия, както твърдят кредиторите с оспорени вземания. Представеното в производството по разглеждане на възраженията със становище от адвокатите Ж. и С. удостоверение от ЧСИ Р.Т.не съдържа никакви факти относно конкретно предприети по вид и дата изпълнителни действия, или относно конкретни по съдържание искания на взисктелите, а изявление „изпълнителното дело не подлежи на прекратяване на основание чл.433, ал.1 , т.8 от ГПК“ представлява оценка на съдебния изпълнител без правно значение в настоящото производство, тъй като неговата преценка може и да има значение по изпълнителното производство, но не обвързва съда, които е длъжен да формира собствени изводи относно течението, спиранети и прекъсването на давността. По същия начин удостоверяването относно последно поискано действие от взискателите на 12.04.2018 г. съдът приема, да удостоверява единствено получаването от съдебния изпълнител на изявление на взискателя, но не и неговото съдържание, нито правните му последици, чиято преценка е от ковпетентността на съда.

Следователно представеното удостоверение не доказва никакви факти, относими към спиране и прекъсване на давността, поради което и с оглед обстоятелството, че от влизане в сила на решението, с което вземанията са признати до датата на предявяване на вземанията на 25.01.2019 г. са изтекли повече от 5 години, то съдът приема за погасени по давност вземания за задатък и разноски по делото на VІ-1 състав, а на основание чл.119 и всички акцесорни вземания, които следва да се изключат от списъка с приети вземания.

Погасени по давност се явяват и вземанията за законна лихва върху вземането за връщане на платената по разваления договор цена за периода предхождащ с повече от 3 години предявяването му, тъй като не се установява то да предмет на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, нито по отношение на вземанията за законна лихва да са искани и извършвани изпълнителни действия, като законна лихва се дължи след 26.01.2016 г., която до датата на откриване на производство по несъстоятелност е в общ размер 183809,50 лв., а след тази дата е включена като определяема сума.

VІ. По възраженията с вх.№ 67515/22.05.2019 г. на длъжника и с вх.№ 67463/22.05.2019 г. на кредитора С.П.АД срещу включените по т. 6 в списъка с приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания на С.Й.Й..

Длъжникът оспорва вземанията, като твърди да са погасени по давност.

С възражението на кредитора С.П.АД се поддържа, че след откриване на производство по несъстоятелност всички вземания в чужда валута се превръщат във вземания в български левове на основание §2 ДР на ТЗ, поради което е предявените от кредитора С.Й.Й. вземания в чужда валута не следва да се приемат, тъй като вече не съществуват, нито могат да се превалутират от синдика, тъй като така се нарушава диспозитивното начало, а не съществува възможност за изменение на молбата за предявяване на вземанията.

Кредиторите с оспорени вземания оспорват възраженията, като твърдят давността да е спирана с предявяването на вземанията в производството по т.д.1857/2012 г. на СГС и прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия.. Възражението на С.П.АД считат за неоснователно, тъй като разпоредбата на §2 ДР на ТЗ относно превалутирането на вземанията не препятства предявяването им в друга валута, а тъкмо обратното, нито установява нови правопораждащи вземанията факти.

Възраженията са подадени в законоустановения срок, поради което и са допустими.

Разгледани по същество частично основателно е само възражението на длъжника.

По молба от 25.01.2019 г. на С.Й.Й. в списъка с приети вземания по т.6 са включени вземане в размер на 53589,74 лв., представляващо левовата равностойност на 27400 евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по развален договор от 31.07.2007 г., 52339,65 лв. /левова равностойност на 26760,84 евро/ - законна лихва върху подлежаща на връщане цена за периода 22.06.2009 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност -17.12.2018 г., законна лихва от датата на решението върху вземането за връщане на цената по разваления договор, 25147,46 лв. /левова равностойност на 12600 евро/ - представляваща подлежащ на възстановяване задатък по договора, присъден с решение по гр.д.№ 5978/2009 г. на СГС, І-4 състав, 24068,56 лв. /левова равностойност на 12306,06 евро/ - законна лихва върху задатъка за периода 22.06.09 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност 17.12.2018 г., законната лихва върху задатъка след тази дата, 6976 лв. – разноски по гр.д.№ 5978/2009 г. на СГС, І-4 състав.

Вземанията по т.6.1.1, 6.1.2, 6.1.3, 6.2.1, 6.2.2, 6.2.3 и вземането по 6.3. за връщане на платена сума по развален предварителен договор, задатък, разноски и законни лихви са присъдени с решение по гр.д.№ 5978/2009 г. на СГС, І-4 състав и решение по гр.д.№3507/2011 г. на САС, които са представени с молбата за предявяване на вземанията и които са влезли в сила на 29.11.2013 г., от която дата давността е прекъсната, започнала е да тече нова 5-годишна давност.

По отношение вземанията по т.6.1.1 и 6.2.1 за връщане на платена цена и задатък по разваления договор, се установява давността да е спряла да тече на основание чл.628а ТЗ с позоваването на тези вземания в молба за присъединяване като кредитор, подадена от С.Й.Й. на 29.05.2013 г. по т.д.№1857/2012 г. на СГС, което дело е висящо и следователно давността не е изтекла.

По отношение на вземанията за законни лихви и съдебни разноски обаче молбата за присъединяване на кредитора по т.д.№1857/2012 г. на СГС не поражда последици на спиране, тъй като искането не кредитора за откриване на производство по несъстоятелност не се е основавало на тези вземания.

Не се установява и по отношение на тези вземания давността да е спирана или прекъсната на друго основание чрез предприемане на изпълнителни действия, както твърдят кредитора с оспорени вземания. Представеното в производството по разглеждане на възраженията със становище от адвокатите Ж. и С. удостоверение от ЧСИ Р.Т.не съдържа никакви факти относно конкретно предприети по вид и дата изпълнителни действия, или относно конкретни по съдържание искания на взискателите, а изявление „изпълнителното дело не подлежи на прекратяване на основание чл.433, ал.1 , т.8 от ГПК“ представлява оценка на съдебния изпълнител без правно значение в настоящото производство, тъй като неговата преценка може и да има значение по изпълнителното производство, но не обвързва съда, които е длъжен да формира собствени изводи относно течението, спирането и прекъсването на давността. По същия начин удостоверяването относно последно поискано действие от взискателите на 12.04.2018 г. съдът приема, да удостоверява единствено получаването от съдебния изпълнител на изявление на взискателя, но не и неговото съдържание, нито правните му последици, чиято преценка е от компетентността на съда.

Следователно представеното удостоверение не доказва никакви факти, относими към спиране и прекъсване на давността, поради което и с оглед обстоятелството, че от влизане в сила на решението, с което вземанията за законни лихви и разноски са признати, до датата на предявяване на вземанията на 25.01.2019 г. са изтекли повече от 5 години, то съдът приема за погасени по давност вземания за разноски по делото на І-4 състав, както и вземанията за законни лихви преди 25.01.2016 г., които следва да се изключат за сумите над 15753,23 лв. по т.6.1.2, какъвто е размера на законната лихва за периода 25.01.2016 г. -17.12.2018 г. и над сумата от 7392,34 лв. по т.6.2.2, какъвто е размера на лихвата за същия период върху вземането по т.6.2.1.

VІІ. По възраженията с вх.№ 67519/22.05.2019 г. на длъжника и с вх.№ 67468/22.05.2019 г. на кредитора С.П.АД срещу включените по т.7 в списъка с приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания на М.М..

Длъжникът оспорва вземанията, като твърди да са погасени по давност.

С възражението на кредитора С.П.АД се поддържа, че след откриване на производство по несъстоятелност всички вземания в чужда валута се превръщат във вземания в български левове на основание §2 ДР на ТЗ, поради което е предявените от кредитора М.М. вземания в чужда валута не следва да се приемат, тъй като вече не съществуват, нито могат да се превалутират от синдика, тъй като така се нарушава диспозитивното начало, а не съществува възможност за изменение на молбата за предявяване на вземанията.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възраженията, като твърди давността да е спирана с подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност и прекъсвана с искането и извършването на изпълнителни действия. Възражението на С.П.АД счита за неоснователно, тъй като разпоредбата на §2 ДР на ТЗ относно превалутирането на вземанията не препятства предявяването им в друга валута, а тъкмо обратното, нито установява нови правопораждащи вземанията факти.

Възраженията са подадени в законоустановения срок, поради което са допустими.

Разгледани по същество частично основателно е само възражението на длъжника.

По молба от 25.01.2019 г. на М.М. в списъка с приети вземания по т.7 са включени вземане в размер на 54626,33 лв., представляващо левовата равностойност на 27930 евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по развален договор от 14.09.2007 г., 52234,53 лв. /левова равностойност на 26707,09 евро/ - законна лихва върху подлежаща на връщане цена за периода 22.06.2009 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност -17.12.2018 г., законна лихва от датата на решението върху вземането за връщане на цената по разваления договор, 23411,29 лв. /левова равностойност на 11970 евро/ - представляваща подлежащ на възстановяване задатък по договора, присъден с решение по гр.д.№ 5979/2009 г. на СГС,V І -13 състав, 22386,24 лв. /левова равностойност на 11445,90 евро/ - законна лихва върху задатъка за периода 22.06.09 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност 17.12.2018 г., законната лихва върху задатъка след тази дата, 11535,41 лв. – разноски по гр.д.№ 5979/2009 г. на СГС, І -13 състав, както и 7588,64 лв. – разноски по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, присъдени с решение по т.д.№2360/2018 г. на САС.

Вземанията по т.7.1.1,7.1.2, 7.1.3, 7.2.1, 7.2.2, 7.2.3 и вземането по 7.3. за връщане на платена сума по развален предварителен договор, задатък, разноски и законни лихви са присъдени с решение по гр.д.№ 5979/2009 г. на СГС, І -13 състав, което е представено с молбата и съгласно удостоверяването в него е влязло в сила на 17.02.2012 г., от която дата давността е прекъсната и започнала е да тече нова 5-годишна давност.

По отношение на вземането в размер на 54626,33 лв., представляващо левовата равностойност на 27930евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по развален договор от 14.09.2007 г., на основание чл. 628 а, ал.1, изр.2 –ро ТЗ давността е спряла да тече от 22.11.2011 г., когато е подадена молба по чл.629, ал.4 ТЗ по настоящото дело от М.М., с която молба той основава качеството си на кредитор именно във връзка с вземането за връщане на платена цена по разваления предварителен договор с ответника и към настоящия момент, доколкото производството по молбата по чл.625 и по молбите на присъединените взискатели е все още висящо пред ВКС, давността не е изтекла.

По отношение на останалите приети вземания на кредитора М.М., разпоредбата на чл.628а ТЗ не е приложима, тъй като не се установява тези вземания да са посочени в молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Не се установява и по отношение на вземанията за задатък и лихви след 17.02.2012 г. давността да е спирана или прекъсвана на друго основание чрез искане и предприемане на изпълнителни действия, както твърди кредиторът с оспорено вземане. Представеното в производството по разглеждане на възраженията със становище от адвокатите Ж. и С. удостоверение от ЧСИ Р.Т.не съдържа никакви факти относно конкретно предприети по вид и дата изпълнителни действия, или относно конкретни по съдържание искания на взискателя, а изявлението „взискателите периодично са искали изпълнителни действия преди изтичането на срока по чл.433, ал.1 , т.8 от ГПК“ представлява оценка на съдебния изпълнител без правно значение в настоящото производство, тъй като неговата преценка може и да има значение по изпълнителното производство, но не обвързва съда, които е длъжен да формира собствени изводи относно течението, спирането и прекъсването на давността.

Следователно представеното удостоверение не доказва никакви факти, относими към спиране и прекъсване на давността, поради което и с оглед обстоятелството, че от влизане в сила на решението, с което вземанията са признати до датата на предявяване на вземанията на 25.01.2019 г. са изтекли повече от 5 години, то съдът приема за погасени по давност вземания за задатък и разноски по делото на І-13 състав, а на основание чл.119 и всички акцесорни вземания, които следва да се изключат от списъка с приети вземания.

Погасени по давност се явяват и вземанията за законна лихва върху вземането за връщане на платената по разваления договор цена за периода предхождащ с повече от 3 години предявяването му, тъй като не се установява то да предмет на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, нито по отношение на него да са искани или извършване изпълнителни действия, като законна лихва се дължи след 26.01.2016 г., която до датата на откриване на производство по несъстоятелност е в общ размер 16057,95 лв., а след тази дата е включена като определяема сума.

VІІІ. По възраженията с вх.№ 67507/22.05.2019 г. на длъжника и с вх.№ 67474/22.05.2019 г. на кредитора С.П.АД срещу включените по т. 8 в списъка с приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания на П.К.М.Х. и С.Х..

Длъжникът оспорва вземанията, като твърди да са погасени по давност.

С възражението на кредитора С.П.АД се поддържа, че след откриване на производство по несъстоятелност всички вземания в чужда валута се превръщат във вземания в български левове на основание §2 ДР на ТЗ, поради което е предявените от кредитора П.К.М.Х. и С.Х. вземания в чужда валута не следва да се приемат, тъй като вече не съществуват, нито могат да се превалутират от синдика, тъй като така се нарушава диспозитивното начало, а не съществува възможност за изменение на молбата за предявяване на вземанията.

Възраженията са подадени в законоустановения срок, поради което и са допустими.

Разгледани по същество частично основателно е само възражението на длъжника.

По молба от 25.01.2019 г. на П.К.М.Х. и С.Х. в списъка с приети вземания по т. 8 са включени вземане в размер на 117349,80 лв., представляващо левовата равностойност на 60000 евро – подлежаща на връщане част от продажна цена по развален договор от 21.08.2008 г., 114612,26 лв. /левова равностойност на 58600,32 евро/ - законна лихва върху подлежаща на връщане цена за периода 22.06.2009 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност -17.12.2018 г., законна лихва от датата на решението върху вземането за връщане на цената по разваления договор, 1955,83 лв. /левова равностойност на 1000 евро/ - представляваща подлежащ на възстановяване задатък по договора, присъден с решение по гр.д.№ 5971/2009 г. на СГС, І -13 състав, 1910,28 лв. /левова равностойност на 976,71 евро/ - законна лихва върху задатъка за периода 22.06.09 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност 17.12.2018 г., законната лихва върху задатъка след тази дата, 10790 лв. – разноски по гр.д.№ 5971/2009 г. на СГС, І -13 състав.

Всички приети вземания на тези кредитори са присъдени с решение от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 5971/2009 г. на СГС, І -13 състав, което съгласно удостоверяването от постановилия го съд върху представения с молбата за предявяване на вземанията препис, е влязло в сила на 16.04.2010 г., от която дата давността е прекъсната и започнала е да тече нова 5-годишна давност.

С изключение на вземането за съдебни разноски в размер на 10790 лв. по т.8.3, останалите вземания са посочени в молба от 17.10.2014 г. на кредиторите П.К.М.Х. и С.Х., с която на основание чл.629, ал.4 ТЗ са поискали да бъдат присъединени в производството по т.д.№ 1527/2012 г. на СГС, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник. Следователно на основание чл.628а ТЗ считано от 17.10.2014 г. е спряно течението на давността за вземанията, която към тази дата не е била изтекла, като производството по т.д.№ 1857/2012 г. не е приключило с влязъл в сила акт кък момента на приключване разглеждането на възраженията, поради което и вземанията за връщане на платена цена и задатък по развален договор и законни лихви върху тях не са погасени.

Погасено по давност е само вземането за съдебни разноски от 10790 лв., тъй като същото не е предмет на молбата за присъединяване и по отношение на него давността не е спирана поради висящност на производството по т.д.№ 1527/2012 г. на СГС. Не се установяват и други факти относно спиране и прекъсване на давността за това вземане. Представеното в производството по разглеждане на възраженията със становище от адвокатите Ж. и С. удостоверение от ЧСИ Р.Т.не съдържа никакви факти относно конкретно предприети по вид и дата на извършване изпълнителни действия, или относно конкретни по съдържание искания на взискателя, а изявлението в него „изпълнителното дело не подлежи на прекратяване на основание чл.433, ал.1 , т.8 от ГПК“ представлява правен извод на съдебния изпълнител без правно значение в настоящото производство, тъй като неговата преценка може и да има значение по изпълнителното производство, но не обвързва съда, които е длъжен да формира собствени изводи относно течението, спирането и прекъсването на давността. По същия начин удостоверяването относно последно поискано действие от взискателите на 12.04.2018 г. съдът приема, да удостоверява единствено получаването от съдебния изпълнител на изявление на взискателя, но не и неговото съдържание, нито правните му последици, чиято преценка е от компетентността на съда.

Следователно възражението на длъжника за погасяване по давност е основателно по отношение на вземането по т.8.3, което следва да се изключи.

ІХ. По възражението с вх.№67548/22.05.2019 г. на Ю.Б. АД и Е.М. ЕООД, с което се оспорва поредността на удовлетворяване на вземанията по т. 10 от списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ от Ю.Б. АД

Във възражението се сочи, че след съставянето на списъците с приети вземания кредиторът Ю.Б. АД е прехвърлил предявените и приети от синдика вземания на Е.М. ЕООД, за което са уведомени длъжника и синдика, поради което и титуляр на вземанията към датата на подаване на възражението е Е.М. ЕООД. Твърдят, че приетите вземания на Ю.Б. АД са обезпечени с договорни ипотеки върху недвижими имоти, учредени от длъжника и трето лице, както и особен залог върху движими вещи и вземания по банкови сметки. Твърди се, че с молбата за предявяване на вземанията са представени доказателства относно вземанията, от които „е видно че предявените вземания са „обезпечени““, като обстоятелството, че ипотекираните от длъжника имоти в полза на банката били прехвърлени след учредяване на ипотеките чрез апортна вноска в капитала на Л.Л. АД не влияело върху обезпечеността на вземанията и привилегиите за удовлетворяването им в производството по несъстоятелност.

Длъжникът счита възражението за основателно, тъй като при сключване на договорите за кредит са учредени посочените обезпечения.

Синдикът счита възражението за неоснователно.

Възраженията са подадени в законоустановения срок, като становището на съдебния състав е, че не е допустимо замяна на страна в производството по разглеждане на възражения, тъй като не се касае нито за универсално правоприемство, нито за двустранно спорно производство – разглеждането на възраженията касае определяне на кръга на всички кредитори и подлежащите на удовлетворяване вземания, така както са предявени в установените преклузивни срокове, поради което и не е мислима хипотеза на заместване на страна по съгласие на всички, а след одобрение на списъка, настъпилите промени в принадлежността на вече приетите вземания следва да се съобразят при извършване на последващи процесуални действия, поради което и възраженията следва да се разгледат с участието на първоначалния кредитор. Така междувременно след разглеждането на възражението е настъпило ново частно правоприемство, което не е основание нито за конституиране на нова страна в производството по разглеждане на възраженията, нито влияе върху допустимостта на вече подадените възражения, нито е основание за изменение на списъка. С оглед указанията на въззивната инстанция обаче, съдът е длъжен да приеме възражението на Е.М. ЕООД за допустимо, независимо от застъпваното обратно становище.

Разгледани по същество възраженията са изцяло неоснователни.

За предявяване на вземанията законът установява правила относно формата и съдържанието на молбата за предявяване, като са предвидени и преклузивни срокове за предявяването на вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на които вземанията не могат да бъдат приети и не подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Така съгласно чл.685, ал. 2, вр.ал.1 ТЗ кредиторът с писмена молба посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства. Следователно посочването на привилегиите и обезпеченията, ако кредиторът се позовава на такива, следва да е част от съдържанието на молбата за предявяване на вземанията, като с оглед диспозитивното начало, което важи, както в процеса, така и изобщо в гражданските правоотношения, в които титулярът на правото решава дали да се ползва от него и да го упражни, синдикът не може да излиза извън рамките на заявените претенции за съществуване и обезпеченост на предявените вземания.

В случая молбите на кредитора Ю.Б. АД от 25.01.2019 г. и 07.02.2019 г. не съдържат посочване на съществуващи обезпечения, а само основание и размер на вземанията, поради което и съдът приема, че този кредитор не е предявил вземанията си като обезпечени, което е негово право и зависи изцяло от неговата воля, следователно правилно същите са включени в списъка с приети вземания като необезпечени.

Следва да се посочи,че представянето на доказателства не замества и не може да замества съдържанието на молбата за предявяване на вземания, в която следва да са изложени надлежни твърдения за фактите относно възникването, размера на вземанията и евентуалното наличие на обезпечения – представените доказателства само установяват тези факти, но не заместват волята на кредитора относно параметрите на вземането. Така доказателствата могат да сочат по-голям размер на вземането, а то да се предяви в по-малък, възможно е учредените обезпечения да са погасени или кредиторът да не желае да се ползва от тях и т.н. В случая с молбата за предявяване на вземания, освен че кредиторът не е посочил съществуването на обезпечения, противно на твърденията във възражението, не са представени каквито и да било доказателства относно учредяването на такива, като уговорките на страните в самите договори за кредит и споразумението за изменението им относно поемането на задължения за учредяване на обезпечения, по никакъв начин не представляват доказателства за реално учредяване на такива – не са представени нито нотариални актове за учредяване на договорна ипотека, нито договори за особен залог и доказателства за вписването им. Такива кредиторът е представил едва със възражението, което би било допустимо, в случай че съществуването на обезпечения беше заявено с молбата за предявяване на вземанията.

Не е допустимо обаче с възражение да се въвеждат нови факти относно основанието, размера или обезпеченията на предявени вземания, които не са посочени в молбата за предявяване на вземаният или да се изменят вече посочени факти, който извод следва от предвидените в закона преклузивни срокове за предявяване на вземанията.

За пълнота следва да се посочи, че по отношение учредените имоти, доколкото ипотекираните имоти са прехвърлени от длъжника и вече не са собственост на длъжника, то и в производството по несъстоятелност, в което на осребряване подлежат само имотите на длъжника, ипотечните права не носят привилегия.

По тези съображения и доколкото при предявяването на вземанията кредиторът Ю.Б. АД не предявил вземанията като обезпечени и не се е позовал на привилегии за удовлетворяването им то и същите вземания законосъобразно са приети като необезпечени и няма основание списъкът да бъде изменян в тази част, поради което и възражението следва да се остави без уважение.

Х. По възражението с вх.№ 67485/22.05.2019 г. на длъжника и възражението с вх.№ 67557/23.05.2019 г. на НАП срещу съществуването и поредността на удовлетворяване на включените по т.11 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, вземания на Държавата.

Доводите на длъжника са, че приетите вземания на Държавата са погасени по давност, като се позовава на разпореждане за прекратяване на принудително изпълнение от 11.01.2019 г. за част от вземанията, а счита за погасени и останалите.

Във възражението на НАП се сочи, че в списъка не са посочени част от обезпеченията, даващи привилегия за удовлетворяване на публичните вземания, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С170022-022-0034034/13.06.2017 г. – запор върху банкова сметка *** Ю.Б. АД и наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180022-022-0050753/16.07.2018 г. запор върху 4 бр.МПС, собствени на длъжника.

Кредиторът НАП не взема становище по възражението на длъжника.

Длъжника оспорва възражението на НАП.

Синдикът счита, че възражението на длъжника е основателно само за част от вземанията, посочени в разпореждането за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като останалата част от вземанията по разпореждането не са били предявявани, респективно приемани. По отношение на останалите приети вземания счита, че не са налице предподставките за погасяването им по давност. Възражението на кредитора НАП счита за неоснователно, тъй като постановленията, с които са наложени обезпечителните мерки, са вписани в ЦРОЗ след откриване на производството по несъстоятелност.

Възраженията са подадени в законоустановения срок, поради което и са допустими.

Разгледани по същество частично основателно е само възражението на длъжника.

Въз основа на молба за предявяване на вземания от 01.02.2019 г. на НАП, в списъка с приети вземания са включени по т.11.1.1., 11.1.2 и 11.1.3 вземания за данъци по ЗДДС и ЗКПО, лихви върху тях преди решението за откриване на производство по несъстоятелност и след него, по т.11.2.1 , 11.2.2 и 11.2.3 публични вземания за данъци за недвижими имоти и такси битови отпадъци и лихви върху тях пред и след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по т.11.3.1, т.11.3.2 и 11.3.3 - публични вземания за осигурителни вноски и лихви върху тях преди и след датата на откриване на производство по несъстоятелност, по т.11.4.1, 11.4.2 и 11.4.3 – публични вземания за имуществени санкции, глоби и държавни такси и лихви върху тях и по т.11.5 – разноски по изпълнително дело, като вземанията по т.11.1, 11.3 и 11.4 са включени като обезпечени с наложени обезпечителни мерки – запори върху суми по сметки и трезори и движими вещи, вписани в ЦРОЗ с вписвания 2015011201077, 2015040601947, 2016030800718 и 2016061602978.

При съпоставка на представеното с възражението разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение с молбата за предявяване на вземанията и справката за конкретните задължения по отделните пунктове на 5-те точки, се установява, че по признание на органите на принудителното изпълнение част от предявените и приети вземания на Държавата са погасени по давност. Това са вземанията за лихви в размер на 5408,42 лв. по декларация образец 6 вх.№ 22002083487966 /т.2.1 от молбата за предявяване на вземания, които са посочени в т.2 и 3 от разпореждането /, които са част от вземанията по т.11.3.2., както и част в размер на 5273,46 лв. от вземанията за лихви по ревизионния акт № **********/08.10.2009 г. /т.1.2 от молбата за предявяване на вземания и т.16 и 17 от разпореждането/, които са част от вземанията по т.11.1.2.

Погасени по давност на основание чл.82, ал.3, вр.ал. , от ЗАНН са и всички вземания за имуществени санкции и глоби, наложени с наказателни постановления и електронен фиш, в общ размер на 2100 лв., а предявеното и прието вземане за лихви върху наложена имуществена санкция, която се налага на юридически лица, вместо глобата, която е административно наказание, приложимо само по отношение на физическите лица, не е възникнало, тъй като не е допустимо начисляването на лихви върху глоби, а следователно и върху имуществени санкции.Следователно тези вземания следва да се изключат, съответно вземането от 2100 лв. от вземанията по т.11.4.1, лихвите от 700 лв. от вземанията по т.11.4.2 и вземането от 12,51 лв. от вземанията по т.11.4.3

В останалата част възражението на длъжника е неоснователно, тъй като не се установява по отношение на вземанията да е изтекла установената от закона давност.

Възражението на кредитора във връзка с поредността на удовлетворяване е изцяло неоснователно. Съдът намира, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно и във връзка с разпоредбите на чл.638, ал.4 ТЗ и чл.724 ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по реда на Закона за особените залози не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ на запор върху вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество.

Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ наложените в индивидуалното принудително изпълнение обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, като след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо налагането на запор и възбрана върху имущество, включено в масата, като разпоредбата не въвежда изключение по отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. Разпоредбата на чл.724 ТЗ урежда правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане, като под обезпечен кредитор разпоредбата има предвид единствено кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не и кредиторите, наложили в чиято полза са допуснати обезпечителни мерки по реда на обезпечителното производство, включително и запор, вписан по реда на ЗОЗ. Нещо повече, в самия закон за особените залози не се съдържат правила, предвиждащи друго действие на вписания запор по реда на закона, различни от общото действие по чл.451 и чл.452 ГПК, като вписването в регистъра има значение само за правото на кредитора да участва в разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбата на чл. 40 и чл.41 ЗОЗ, тъй като кредитори, чиито права не са вписани в ЦРОЗ не могат да се присъединяват при разпределение на суми от осребряване на заложено по ЗОЗ имущество.

В индивидуалното принудително изпълнение по ГПК наложените запори, включително вписаните по реда на ЗОЗ, не създават друга привилегия на кредиторите, които са ги вписали, освен правото да се присъединят и да участват в разпределението съобразно правата и привилегиите по чл.136 ЗЗД.

В индивидуалното принудително изпълнение по ДОПК наложените запори не пораждат дори и право на присъединяване, а още по-малко на предпочтително удовлетворение. Право на присъединяване и предпочтително удовлетворение е предвидено единствено за обезпечените кредитори, като под „обезпечени“ разпоредбата на чл.194 ДОПК има предвид същото като чл.724 ТЗ, а именно кредитори с учредена ипотека или залог, но не и такива с наложени обезпечителни мерки.

Следователно макар и разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ да поставя сред обезпечените кредитори и тези вписали запор и възбрана по реда на ЗОЗ, то очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите правила за разпределение в универсалното принудително изпълнение, с целта на производството по несъстоятелност, с правилата за разпределение при индивидуално принудително изпълнение и общите правни принципи и по същество неприложима.

Единствената привилегия, която следва от наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК / чл.193 ДОПК, вр.чл.638, ал.1 ТЗ/, но дори и в този случай вписването на мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително удовлетворени на държавата.

ХІ. По възражението с вх.№67418/22.05.2019 г. на К.Р.М., Б.М.Я. –М., „Е.С.С. Се“ АД, Д.К., П.л.К., М.М., М.Й., С. Й., П.Х. и С.Х. срещу включването по т.14 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, на вземания на М.Инк.АД

Доводите във възражението на кредиторите, оспорили вземанията, са че договорът за лизинг е сключен за лизингодателя от лице, за което липсва пълномощно.Липсвало приложението към договора, описващо по размер и падеж отделните месечни вноски, а договорът за цесия, на който се позовава кредитора М.Инк АД касае общо посочена сума, а не отделни вземания.Възразява за погасяване по давност на вземанията по договора лизинг.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като счита, че подателите му не са легитимирани да правят възражение за погасяване по давност. Евентуално твърдят прекъсване на давността с признаване на вземанията от длъжника.

Синдикът счита възражението за неоснователно, като поддържа, че дори да е сключен без представителна власт, договорът за лизинг следва да се счита потвърден, тъй като след узнаването му търговецът не се е противопоставил на сключването му. Счита, че кредиторите не могат да упражняват правата на длъжника като възразяват за погасяване на чужди вземания по давност.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

По отношение възраженията относно представителната власт на лицето, сключило договора за лизинг от името на лизингодателя, съдът приема, че са неоснователни, тъй като на липса на представителна власт може да се позовава само представляваната страна по сделката /т.2 от ТР 5/2014 г. на ОСГТК/, а на следващо място поради обстоятелството, че след сключване на договора за лизинг, страните по него и в частност лизингодателя писмено е волеизявил нееднократно волята да се ползва от последиците на сключения от него договор за лизинг, което, дори и в хипотеза на сключване на договор без представителна власт, представлява потвърждаване на действията.

Неоснователни са и възраженията относно действието на договора за цесия, който ясно индивидуализира прехвърлените вземания по източник и размер, а следователно и не страда от липса на предмет, като обстоятелството, че страните по лизинговия договор са уговорили изплащане на лизингови вноски, не променя характера на вземанията като такива за лизингова цена и възнаградителна лихва, които няма пречка да се посочат и общо, наред и с останалите акцесорни вземания, тъй като тълкуването на договора за цесия сочи, че са прехвърлени всички вземания по лизинговия договор.

Съдът намира, че доколкото възражението за изтекла погасителна давност е материално, правопогасяващо възражение, то легитимиран да го предяви е само длъжникът по вземането. Други лица биха могли да упражняват чужди материални права само в изрично предвидените от закона случаи. Доколкото по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност, то по отношение правата на кредиторите са приложими специалните разпоредби на Търговския закон и конкретно възможностите за предявяване на исковете по чл.694 ТЗ, чл.645, 646, 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, както и обусловените от тях искове за попълване на масата на несъстоятелността. Извън тези хипотези кредиторът не може да упражнява имуществени права на длъжника, каквато обща възможност предвижда чл.134 ЗЗД, тъй като разпоредбите за несъстоятелността са специални и изключват приложението на общите правила.

По становище на настоящия съдебен състав не представляват упражняване на чужди права, а именно права на длъжника, установеното право на кредиторите да подадат възражение или иск за несъществуване на чужди приети вземания /чл.692 и чл.694 ТЗ/, а се касае за упражняване на собствени права на кредиторите, които имат личен интерес да редуцират кръга от кредитори, които чрез събранието на кредиторите вземат решенията във връзка с осребряване на имуществото, респективно да редуцират броя и размера на вземанията, които подлежат на удовлетворяване в производството, за да получат удовлетворение в по-висока степен на собствените си вземания. В този смисъл съдът приема, че възражението и съответния му иск по чл.694 ТЗ не представляват хипотеза на упражняване на чужди права, а именно тези на длъжника, тъй като длъжникът разполага със самостоятелно право да оспори вземанията, чието упражняване не изключва правото на възражение на кредиторите му, което очевидно не обусловено от бездействие, тъй като всеки от тях брани собствения си интерес. Съответно доколкото не се упражняват правата на длъжника, то и кредиторите не могат да упражнят възражението за давност, което принадлежи именно на длъжника.

Нещо повече, по становище на настоящия състав и извън производството по несъстоятелност кредитор не може да упражни възражението за изтекла погасителна давност на своя длъжник по отношение на друг кредитор, тъй като под „имуществени права“ на длъжника по смисъла на чл.134 ЗЗД следва да се има предвид такива, които водят до увеличение на имуществото му, разбирано като актив, в който смисъл е използвано понятие имущество и в чл.133 ЗЗД, тъй като именно имуществото на длъжника, разбирано в смисъл на активи, служи за удовлетворение на неговите кредитори, респективно бездействието на длъжника по отношение запазването и увеличаването на имуществото му пряко засяга интереса на кредиторите му. Упражняването на възражението за изтекла погасителна давност на влияе нито върху актива, нито върху пасива на длъжниковото имущество, за разлика от упражняване на възражението за изтекла придобивна давност, което би довело до увеличаване на имуществото на длъжника и касае актива му. Това е така, тъй като възражението за погасителна давност не води до погасяване на вземанията, а до погасяване на възможността за принудителното им събиране, като те не престават да съществуват и могат да бъдат изпълнени доброволно (извън хипотезата на несъстоятелност), с тях да се извърши прихващане или да се прехвърлят, т.е. погасените по давност задължения продължават да са част от пасива на имуществото на длъжника.

По изложените съображения възражението срещу приемането на вземанията на М.Инк.АД следва да се отхвърли.

ХІІ. По възражението с вх.№67416/22.05.2019 г. на К.Р.М., Б.М.Я. –М., „Е.С.С. Се“ АД, Д.К., П.л.К., М.М., М.Й., С. Й., П.Х. и С.Х. срещу включването по т.16 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, на вземания на Л.Г.е.С.х. АД.

Доводите във възражението на кредиторите, оспорили вземанията, са че вземанията са придобити от този кредитор с договори за цесия, сключени с А. ООД, което от своя страна ги и придобило от първоначалния кредитор Х.А.Р. Б.АД, като договорите за цесия между А. ООД и Х.А.Р. АД предвиждат прекратително условие, а именно „неплащане на цена на прехвърлянето в определен срок, което условие е настъпило, поради което и А. ООД не е било носител на вземанията при сключване на договора с Л.Г.е.С. АД, респективно договорът няма прехвърлително действие. Възразява за погасяване по давност на вземанията.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като сочи, че цената по договорите за цесия е платена, счита, че подателите му не са легитимирани да правят възражение за погасяване по давност. Евентуално твърдят прекъсване на давността с признаване на вземанията от длъжника.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

По молба за предявяване на вземания от 28.01.2019 г. и уточняващи я моби от 15.02.2019 к., 11.03.2019г., 12.04.2019 г. и 15.04.2019 г. синдикът е включил в списъка с приети вземания по т.16 вземания в общ размер на 1855770,36 лв. произтичащи от договор за финансов лизинг № *********/24.06.2008 г. и договор за финансов лизинг № *********/15.07.2008 г., договор за финасов лизинт №*********/24.06.2008 г., договор за финансов лизинг № *********/28.08.2008 г. , договор за заем № *********/24.06.2008 г. и договор за заем № *********/24.06.2008 г.,сключени между длъжника и Х.А.Р. Б.ООД, които са прехвърлени от първоначалния кредитор на А. ООД с два договора за цесия от 30.03.2015 г. и от А. ООД на Л.Г.е.С. АД с пет други договора за цесия.

Неоснователни са възраженията относно уговорено прекрататително условие в договорите за цесия между Х.А.Р. Б.АД и А. ООД. По становище на съда се касае не за прекратително, а за отлагателно условие, тъй като уговорката на страните по договорите за цесия е те да породят действие от датата плащане на цената/т.1 от договорите/, т.е. не е налице уговорка договорите да прекратят действието си, ако цената не бъде платена, а тъкмо обратното – плащането й е условие за пораждане на действието им. С анекси сроковете за плащане са продължени до 30.09.2015 г., а след изтичане на този продължен срок първоначалният кредитор е изпратил на 07.10.2015г.. уведомление до длъжника, че вземанията на са прехвърлени на А. ООД, което уведомление съдът приема за признание за получаване на плащането на цената с оглед уговорката за влизане в действие на договора едва след плащането й..

Неоснователни са възраженията за погасяване на вземанията по давност, тъй като по вече изложените съображения в настоящото определение по повод възржение от същите кредитори срещу приемането на вземанията на М.И.АД, които съдът не намира за нужно да повтаря, кредиторите не могат да упражняват възражението за изтекла погасителна давност на длъжника.

Следователно не са налице основание за изменение на спиъка в частта относно приетите вземания по т.16 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ на Л.Г.е.С.х. АД и възражението следва да се отхвърли.

ХІІІ. По възражението с вх.№ 67452/22.05.2019 г. на кредитора Л.Д.е.Е. АД срещу включване на негови вземания по т.4 от списъка с неприети от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.

Доводите във възражението са, че основанието за възникването им е договор за заместване в дълг, по който е уговорено плащане на цена за заместването и договорна лихва, като заместването е извършено и длъжника Л.Г. Р.АД е освободено като главен длъжник по договора за кредит с У.Б. АД, а последащото му встъпване като солидарен длъжник за вече чуждото задължение не лишава уговорката от основание и е ирелевантно за действителността й. Кредиторът Л.Д.е.Е. АД е изпълнил задълженията си по договора за кредит с У.Б. АД и банката е оттеглила предявените вземания срещу длъжника в производството по несъстоятелност.

Длъжникът счита възражението за основателно.

Синдикът оспорва въражението, като счита, че доколкото с договор за преструктуриране е постигнато съгласие Л.Г. Р.АД да бъде заместено в задълженията му по договор за банков кредит с У.Б. АД, като бъде освободено от задълженията му като кредитополучател, а се задължи да отговаря солидарно за задълженията срещу заплащане на цена за заместването, то и синдикът счита уговорката за недействителна тъй като правното положение на длъжника по договора за кредит не се е променило, поради което и липсва основание за заплащане на цена за заместване, което не го е освободило от задълженията.

Възражението е подадено в срок и допустимо, но по същество е неоснователно.

С молбата за предявяване на вземания от 28.01.2019 г. Л.Д.Е.Е. АД е предявило вземания за главница от 3047788,25 лв. и договорна лихва в размер на 443548,44 лв. за периода 10.01.2014 г. – 17.12.2018 г. и законната лихва върху главницата от датата на откриване на производството по несъстоятелност, като твърди, че вземанията произтичат от договор за преструктуриране на договора за банков кредит № 122/15.08.2008 г. и анексите към тях.

Вземанията са включени в списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.

Съдът споделя доводите на синдика за нищожност на договора от 10.01.2014 г., сключен между длъжника и Л.Д.Е.Е. АД, с който договор страните по него, без участието на У.Б. АД се съгласили Л.Г.Р. АД да заплати на Л.Д.Е.Е. АД сумата 2084014,49 евро срещу задължение на Л.Д.Е.Е. АД да го замести като главен длъжник по договор за кредит №122/15.08.2008 г., като длъжника да остане да отговаря солидарно за задълженията по договора с банката.

Това съглашение е нищожно поради липса на основание, тъй като не постига типичната правна цел на договора за заместване в дълг, а именно замествания длъжник да бъде освободен от задълженията си към кредитора по правоотоншението къв което е насочено заместването. Тъкмо обратното, със сключеното съглашение не се цели освобождаване на Л.Г.Р. АД от задълженията му договора за банков кредит срещу уговорената цена за заместване, която е равностойна на задълженията по договора за кредит, а се цели и постига едновременното задължаване на длъжника по две правоотношения за същата сума, тъй като Л.Г.Р. АД остава задължено към банката като солидарен длъжник, чиято отговорност е със същия обем като тази на кредитополучателя,и същевременно се задължава и към Л.Д.Е.Е. АД в същия размер, безусловно и независимо от погасяването на задълженията по договора за банков кредит.

По тези съображения вземанията не следва да се приемат на основанието на което са предявени, а именно като произтичащи от договор, тъй като същият е нищожен и възражението следва да се отхвърли.

ХІV. По възраженията с вх.№67460/22.05.2019 г., вх.№ 67447/22.05.2019 г. и вх.№ 67446/22.05.2019 г. на кредитора Л.Г. енд Спа АД срещу включване на негови вземания по т.5,6 и 8 от списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ

Във възражението с вх.№ 67460/22.05.2019 г. кредиторът поддържа, изпълнението на задължението за заплащане на цена на прехвърлените вземания по договора за цесия между И.Е И П.– Т ЕАД се установява от сключен между страните анекс от 06.08.2018 г., като представя и писмени доказателства относно изпълнението на задълженията и по двата договора за цесия.

Длъжникът не оспорва възражението, като счита, че е основателно.

Синдикът с писмено становище оспорва възражението, като в съдебно заседание въз основа представените писмени доказателства, не поддържа оспорването и счита възражението за основателно.

Възражението е допустимо, а по същество и основателно.

С молбата за предявяване на вземания от 28.01.2019 г. и уточнителна молба от кредиторът твърди да придобил по договор за цесия с П.– Т ЕАД вземания срещу длъжника, произтичащи от 10 бр. договори за финансов лизинг на оборудване, сключени между длъжника и И.ЕАД, от което П.– Т ЕАД. Представени са договорите за лизинг, от които се установява възникването на правоотношенията по договори за лизинг. Представени са и договорите за прехвърляне на вземания межде И.Е И П.– Т ЕАД и между последното дружество и Л.Г.е.С. АД. Подалият възражението кредитор представя с допълнителна писмени доказателства анекс от 06.08.2018 г. и удостоверение от И. ЕАД, че предвидените в договора за цесия с П.– Т ЕАД условия, а именно плащане на цена за прехвърлянето, са настъпили, както и доказателства за съобщаване на цесията. Следователно, доколкото възникването на вземанията не се оспорва, а се установява извършените цесии да са породили действие, то и вземанията на Л.Г.е.С. АД в размер на 511630,21 лв. за лизингови вноски , застрахователни премии, нотариални такси и допълнителни услуги, произтичащи от договори за лизинг на оборудване № 6680/А/30.03.2007 г., 6680/В/10.04.2007 г., 6680/С/12.04.2007 г., 6680/D/11.01.2008 г., 6680/F/10.03.2008 г., 6680/G/10.03.2008г., 6680/H/10.04.2008г., 6680/I /08.05.2008 г. и 6680/J/08.05.2008 г., сключени с И. ЕАД и придобити по договор за цесия от 14.05.2013 г. от П.–Т ЕАД и за законна лихва от датата на предявяването – 28.01.2019 г. следва да бъдат изключени от списъка с неприети вземания и включени в списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.

С възражението с вх.№ 67447/22.05.2019 г. кредиторът оспорва включването в списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл.685,ал.1 ТЗ на негови вземания в размер 6039961,74 лв. – цена за заместване в дълг по договор от 10.01.2014 г.,сключен с длъжника, договорна лихва в размер на 1145571,72 лв. и законна лихва от датата на предявяването -28.01.2019 г.

Длъжникът счита възражението за основателно.

Синдикът оспорва възражението, като счита договора за нищожен.

Възражението е подадено в срок и допустимо, но по същество е неоснователно.

С молбата за предявяване на вземания от 28.01.2019 г. кредиторът основава вземанията си на сключен с длъжника договор за преструктуриране на договора за банков кредит № 0022/09.03.2009 г. и анексите към тях.

Вземанията са включени в списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.

Съдът споделя доводите на синдика за нищожност на договора от 10.01.2014 г., сключен между длъжника и Л.Г.е.С.х. АД, с който договор страните по него, без участието на У.Б. АД се съгласили Л.Г.Р. АД да заплати на Л.Г.е.С.х. АД сумата 6452951,86 евро срещу задължение на Л.Г.е.С.х. АД да го замести като главен длъжник по договор за кредит № 0022/09.03.2009 г., сключен с У.б. АД, като длъжникът да остане да отговаря солидарно за задълженията по договора с банката.

Това съглашение е нищожно поради липса на основание, тъй като не постига типичната правна цел на договора за заместване в дълг, а именно замествания длъжник да бъде освободен от задълженията си към кредитора по правоотоншението, към което е насочено заместването. Тъкмо обратното, със сключеното съглашение не се цели освобождаване на Л.Г.Р. АД от задълженията му договора за банков кредит срещу уговорената цена за заместване, която е равностойна на задълженията по договора за кредит, а се цели и постига едновременното задължаване на длъжника по две правоотношения за същата сума, тъй като Л.Г.Р. АД остава задължено към банката като солидарен длъжник, чиято отговорност е със същия обем като тази на кредитополучателя,и същевременно се задължава и към Л.Д.Е.Е. АД в същия размер, безусловно и независимо от погасяването на задълженията по договора за банков кредит.

С възражението с вх№ 67446/22.05.2019 г. кредиторът оспорва включването по т. 8 в списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ на вземане за договорни лихви върху вземането по раздел 16,т.1 от списъка с приети вземания, като посочва началния период на начисление на лихвата.

Длъжникът счита възражението за основателно.

Синдикът оспорва възражението с доводи, че не е посочено основанието за начисляване на договорни лихви, тъй като приетите вземания, върху които се претендира лихвата, не предоплагат договорно основание за начисляване на такава, тъй като представляват прехвърлени вземания по лизингови договори.

Възражението е подадено в срок и допустимо, но по същество – неоснователно.

Предявените и приети вземания, върху които подалият възражението кредитор претендира лихва, произтичат от лизингови договори, като са прехвърлени на кредитора с договори за цесия. От представените доказателства се установява, че прехвърлените вземания, включват лизингови вноски, включващи главница и лихви, както и вземания за неустойки. Нито с молбата за предявяване на вземания, нито с възражението, кредиторът сочи договорно основание, за да претендира „договорна“ лихва, т.е. основание, произтичащо от постигнато съгласие за заплащане на възнаграждение или неустойки, а такива вече са включени в размера на приетите вземания. Следователно не се установява основание за начисляване на договорна лихва върху целия размер на приетите от синдика вземания, произтичащи от договора за лизинг и възражението следва да се отхвърли.

ХV.По възражението с вх.№ 67497/22.05.2019 г. на длъжника срещу включването на вземания на Ч. ЕООД по т.3 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ.

Длъжникът възразява, че всички вземания са погасени по давност.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Становището на синдика е, че вземанията са признати със съдебен акт – заповед за изпълнение, от датата на издаванто на която 11.05.2011 г. започва да тече нова давност и то 5-годишна, а за събиране на вземанията е образувано изпълнително дело и предвид липсата на доказателства за прекратяването му, следва да се приеме, че по него в периоди не по-кратки от 2 години са извършвани изпълнителни действия прекъсващи давност.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което е допустимо.

Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Във връзка с молба от 29.03.2019 г., уточнена с молби от 29.03.2019 г. и 25.04.2019 г. от кредитора Ч. ЕООД синдикът е приел вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ за възнаграждение по договор №Ч-05-22 от 30.05.2008 г. за изработка и доставка на интериорно обзавеждане за комплекс Л.Г. Р.в размер на 39284,12 лв., законна лихва за забавено плащане в размер на 3535,65 лв. за период на забава до 20.01.2009 г., извънсъдебни разноски в размер на 1200 лв., разноски по гр.д.№ 17946/2011 г. на СРС в размер на 881 лв., мораторна лихва в размер на 30591,55 лв. за периода 29.04.2011 г. – 17.12.2018 г. и законна лихва въру възнагражднеието.

Възникването на вземанията за възнаграждение се установява от представените договор, анекси, фактури и споразумение с нотариална заверка на подписите от 03.02.2009 г.

За вземанията е издадена заповед за незабавно изпълнение от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 17946/2011 г. на СРС, за чието влизане в сила не са представени доказателства, за да се приеме, че вземанията са установени с влязъл в сила съдебен акт. Не се представени и доказателства за прекъсване на давността чрез извършване на изпълнителни действия като висящността на изпълнителното производство не обуславя извод за извършването на такива, тъй като преценката на съдебния изпълнител относно наличието на основание за прекратяване на изпълнителното дело, не обвързва съда, който е длъжен сам да извърши преценка на фактите относно възражението. Представянето на доказателства за спиране и прекъсване на давността е от доказателствената тежест на кредитора, поради което и при липсата на доказателства за настъпването на факти, които са от значение за спиране и прекъсване на давността, съдът приема, че такива не са настъпили, респективно последния факт, с който давността е прекъсната, е признанието на длъжника в споразумителния протокол от 03.02.2009 г., от която дата до предявяване на вземанията на 29.03.2019 г. са изтекли повече от 10 години и вземанията са погасени по давност.

Следователно, макар и правилно да са включени в списъка с приети вземания от синдика, който не може да съобразява изтичане на давността по вече изложените съображения възражението да принадлежи на длъжника, то същите следва да се изключат въз основа на направеното възражение срещу списъка.

ХVІ.По възражението с вх.№ 67456/22.05.2019 г. на Л.Д.е.Е. АД срещу включването на вземания на този кредитор по т.1 от списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ.

Доводите във възражението са, че синдикът неоснователно е отказал да приеме част от предявените на 27.03.2019 г. вземания в размер на 219 444,13 лева, равностойни на 112200 евро, тъй като извършеното от Л.Д.е.Е. АД плащане на сумата, необходима за заличаване на учредена ипотека върху имот на длъжника, е удостоверено в самия нотариален акт №86, том 3, рег.№725, дело 35 от 2013 г. на нотариус О.О.за покупко-продажбата на този имот.

Длъжникът счита възражението за основателно.

Синдикът също изразява становище за основателност на възражението с оглед представените с него доказателства за плащане.

Възражението е подадено в срок и допустимо, а по същество е основателно, тъй като получаването на сумата от 112200 евро, като част от цената на имота, дължима на Л.Д.е.Е. АД по нотариалния акт, е удостоверено да е получена от нотариуса по негова сметка от купувача, а представените с възражението платежни документи, удостоверяват, че сумата е преведена от нотариуса по сметка в У.Б. АД, което плащане следва да се счита извършено от ЛГРП Д.Е.Е.АД.

Следователно списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ следва да се измени, като в него по т.2 се включат и останалите предявени с молба с вх.№ 41987/27.03.2019 г. на Л.Д.Е.Е. АД вземания за неоснователно обогатяване в размер на 219444,13 лв, до пълния размер на предявените вземания от 316956,76 лева, като вземанията са с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, както и законната лихва от датата на предявяването-27.03.2019 г. с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.

Следва да се внесат съответните изменения в списъците с приети и неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, всичките обявени на 15.05.2019 г., като на основание чл.674 ал.2 от ТЗ, следва да се свика събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677 ал.1 т.8 от ТЗ, както с точка относно избор на постоянен синдик, тъй като такъв не е избиран поради непровеждане на първото събрание на кредиторите.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ по възражения с вх.№ 67517/22.05.2019 г., с вх.№ 67511/22.05.2019 г., с вх.№ 67514/22.05.2019 г., вх.№67515/22.05.2019 г., вх.67519/22.05.2019 г. , вх.№ 67507/22.05.2019 г. и вх.№67485/22.05.2019 г. на длъжника и възражение с вх. 67460/22.05.2018 г. на Л.Г.е.С. АД списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на Л.Г.Р. АД и списъка с неприетите от синдика вземания на кредиторите на Л.Г. Р.АД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 15.05.2019 г., както следва:

ИЗКЛЮЧВА вземанията на Д.К. и П.Л.К.К. по т.3.1.2 за разликата над сумата от 16 801,20 лв. представляваща законна лихва върху главница от 57501,40 лв. по т.3.1.1.за периода 26.01.2016 г. – 17.12.2018 г., вземанията по т.2.1 от 24643,46 лв. – задатък, по т.2.2 в размер на 24068,56 лв. – законна лихва върху задатъка, по т. 3.2.3 – законна лихва върху задатъка след откриване на производството и вземанията по т.3.3 в размер на 11826,41 лв. – разноски по гр.д.№ 5975/2009 г. на СГС, по т.3.4 в размер на 21524,61 лв. – разноски по молбата за откриване на производство по несъстоятелност присъдени с решене по т.д.2360/2018 г. на САС.

ИЗКЛЮЧВА вземания на Е.С.С. Се АД, Д. по т.4.1.2 за разликата над 39508,23 лв. и за периода преди 25.01.2016 г., вземане по т. 4.2.1 за подлежащ на връщане задатък за разликата над 5000 лв., вземане по т.4.2.2. за законна лихва върху подлежащат на връщане задатък от 5000 лв. за разликата над 1469,67 лв. и за перидо на забава преди 25.01.2016 , както и вземане по т.4.3 за разноски по т.д.1015/2009 г. на СГс, VІ-2 състав в размер на 15309 лв.

ИЗКЛЮЧВА вземанията на К.Р.М. и Б.М.Я.М. по т.5.1.2 за периода преди 26.01.2019г. и за разликата над сумата от 183809,50 лв., която представлява законна лихва върху главница по т.5.1.1.за периода 26.01.2016 г. – 17.12.2018 г., вземанията по т.5.2.1 от 82487,13 лв. – задатък, по т.5.2.2 в размер на 81241,44 лв. – законна лихва върху задатъка, по т. 5.2.3 – законна лихва върху задатъка след откриване на производството и вземанията по т.5.3 в размер на 72809 лв. – разноски по гр.д.№ 818/2009 г. на СГС, по т.5.4 в размер на 22471,61 лв. – разноски по молбата за откриване на производство по несъстоятелност присъдени с решене по т.д.2360/2018 г. на САС.

ИЗКЛЮЧВА вземанията на С.Й.Й. по т.6.1.2 за периода преди 26.01.2019г. и за разликата над сумата от 15753,23 лв., която представлява законна лихва върху главница по т.6.1.1.за периода 26.01.2016 г. – 17.12.2018 г., вземанията по т. 6.2.2 за периода преди 26.01.2016 г. и за разликата над 7392,34 лв., която представлява законна лихва върху задатъка по т.6.2.1 за периода 26.01.2016 г. – 17.12.2018 г., както и вземането по т.6.3 в размер на 6976 лв. – разноски по гр.д.№ 5978/2009 г. на СГС.

ИЗКЛЮЧВА вземанията на М.М. по т.7.1.2 за периода преди 26.01.2019г. и за разликата над сумата от 16057,95 лв., която представлява законна лихва върху главница по т.7.1.1.за периода 26.01.2016 г. – 17.12.2018 г., вземанията по т.7.2.1 от 23411,29 лв. – задатък, по т.7.2.2 в размер на 22386,24 лв. – законна лихва върху задатъка, по т. 7.2.3 – законна лихва върху задатъка след откриване на производството и вземанията по т.7.3 в размер на 11535,41 лв. – разноски по гр.д.№ 5979/2009 г. на СГС, по т.7.4 в размер на 7588,65 лв. – разноски по молбата за откриване на производство по несъстоятелност присъдени с решене по т.д.2360/2018 г. на САС.

ИЗКЛЮЧВА вземанията на П.К.М.Х. и С.Х. по т.8.3 в размер на 10790 лв., представляващи разноски по решение от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 5971/2009 г. на СГС, І-1 състав.

ИЗКЛЮЧВА частично вземания на Държавата, представлявана от Национална агенция по приходите, както следва: част в размер на 5273,46 лв., представляваща лихви по ревизионния акт № **********/08.10.2009 г. за периода 15.04.2019г. – 26.10.2010 г., от вземанията по т.11.1.2; част в размер на 5408,42 лв. , представляваща вземания по образец 6 вх.№ 22002083487966 , от вземанията по т.11.3.2; част в размер на 2100 лв., представляващи имуществени санкции по наказателно постановление от 06.02.2014 г. на НАП, наказателно постановление от 14.07.2009 г. на КРС и електронен фиш от 22.09.2011 г на ОДМВР –Добрич, от вземанията по т.11.4.1; част в размер на 700 лв., представляващи лихви върху имуществена санкция, наложена с наказателно постановление от 14.07.2009 г. на КРС, от вземанията по т.11.4.2 и част в размер на 12,51 лв. за лихви върху имуществена санкция от вземанията по т.11.4.3

ИЗКЛЮЧВА от списъка с неприети от синдика вземания на кредиторите на Л.Г.Р. АД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземанията по т.5 от списъка и ВКЛЮЧВА в списъка с приети вземания на кредиторите на Л.Г.Р. АД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания на Л.Г.е.С.х. АД в размер на 511630,21 лв. за лизингови вноски , застрахователни премии, нотариални такси и допълнителни услуги, произтичащи от договори за лизинг на оборудване № 6680/А/30.03.2007 г., 6680/В/10.04.2007 г., 6680/С/12.04.2007 г., 6680/D/11.01.2008 г., 6680/F/10.03.2008 г., 6680/G/10.03.2008г., 6680/H/10.04.2008г., 6680/I /08.05.2008 г. и 6680/J/08.05.2008 г., сключени с И. ЕАД и придобити по договор за цесия от 14.05.2013 г. от П.–Т ЕАД с поредност на удовлетворяване по 722, ал.1,т. 8 ТЗ и вземания за законна лихва от датата на предявяването – 28.01.2019 г. до окончателното заплащане на вземането с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ

ИЗМЕНЯ по възражение с вх.№ 67497/22.05.2019 г. на длъжника, възражение с вх.№ 67456/22.05.2019 г. на Л.Д.Е.Е. АД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на Л.Г.Р. АД и списъка с неприетите от синдика вземания на кредиторите на Л.Г.Р. АД, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 15.05.2019 г., както следва:

ИЗКЛЮЧВА от списъка с приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, вземания по т.3 на Ч. ЕООД за възнаграждение по договор №Ч-05-22 от 30.05.2008 г. за изработка и доставка на интериорно обзавеждане за комплекс Л.Г. Р.в размер на 39284,12 лв., законна лихва за забавено плащане в размер на 3535,65 лв. за период на забава до 20.01.2009 г., извънсъдебни разноски в размер на 1200 лв., разноски по гр.д.№ 17946/2011 г. на СРС в размер на 881 лв., мораторна лихва в размер на 30591,55 лв. за периода 29.04.2011 г. – 17.12.2018 г. и законна лихва въру възнаграждението от датата на откриване на производство по несъстоятелност.

ИЗКЛЮЧВА от списъка с неприети от синдика вземания предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, вземанията по т.1 и ВКЛЮЧВА в списъка с приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, по т.2 вземания на Л.Д.е.Е. АД в размер на 219444,13 лв., с поредност на удволетворяване по чл.722, ал.1, т8 ТЗ представляващи левовата равностойност на 112000 евро за неоснователно обогатяване на длъжника в резултат на платената от Л.Д.е.Е. АД сума по сметка на У.Б. АД съгласно нотариален акт № 86, т.3, рег.№725, дело № 35 от 2013 г. на нотариус Обретен Обретенов, ведно със законната лихва върху вземането от датата на предявяването му 27.03.2019 г. до окончателното му изплащане с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло възраженията на длъжника Л.Г.Р. АД с вх.№ 67502/22.05.2019 г. , с вх.№ 67492/22.05.2019 г., възраженията на кредитора С.П.АД с вх.№ 67748/22.05.2019 г. , вх.№ 67471/22.05.2019 г., с вх.№ 67481/22.05.2019 г., 67466/22.05.2019 г., 67463/22.05.2019 г., вх.№67468/22.05.2019 г., № 67474/22.05.2019 г. , възражението на кредитора Ю.Б. АД и Е.М. ЕООД , вх.№67548/22.05.2019 г., възражението с вх.№ 67557/23.05.2019 г. на НАП, възраженията с вх.№67418/22.05.2019 г. и с вх.№67416/22.05.2019 г. на К.Р.М., Б.М.Я. –М., „Е.С.С. Се“ АД, Д.К., П.л.К., М.М., М.Й., С. Й., П.Х. и С.Х., възражението с вх.№ 67452/22.05.2019 г. на кредитора Л.Д.е.Е. АД, възраженията с вх.№ 67447/22.05.2019 г. и с вх.№ 67446/22.05.2019 г. на кредитора Л.г.е.С.х. АД, както и възражения с вх.№ 67517/22.05.2019 г., № 67511/22.05.2019г., с вх.0 67514/22.05.2019 г., вх.№67515/22.05.2019 г. , вх.67519/22.05.2019 г. , вх.№ 67507/22.05.2019 г. , вх.0 67485/22.05.2019 г. на длъжника, в останалата им част.

ОДОБРЯВА с посочените изменения списъците на приетите и неприетите вземания на кредиторите на Л.Г.Р. АД, ЕИК *********, предявени в срока по чл.685, ал.1 и срока по чл. 688, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 15.05.2019 г.

СВИКВА, на основание чл.669, ал.4 и чл. 674 ал.2 от ТЗ, Събрание на кредиторите на Б. ООД, ЕИК ******** на 15.01.2020 г. от 15.00 часа в гр.София, Съдебна палата, бул. “********, заседателна зала на VІ—21 състав, със следния дневен ред: избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Да се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати заверено копие от настоящото определение, което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	6913
Дата:	23 декември 2019 г.
Съдия:	Радостина Владимирова Данаилова

Дело:	20111100901708
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	9 май 2011 г.

Определение по дело №1708/2011 на Софийски градски съд

Съдържание на акта