№ 119
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000919 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Г. ХР. Г. и Р. ХР. Г., като наследници на починалата в хода
на производството ищца С.Т.А., чрез пълномощника им адвокат К.Г., срещу
постановеното решение №17 от 04.08.2021 г. по търг.дело №154/2020 г. по
описа на Окръжен съд Хасково в отхвърлителната му част.
С постановеното решение ответникът ЗД Е. АД е осъден да заплати на
Г. ХР. Г. и Р. ХР. Г., като наследници на починалата в хода на производството
ищца С.Т.А., сумата от 32 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, преживени болки и страдания от С.Т.А. в резултат на
претърпяно от нея ПТП на 08.05.2020 г. в гр.Х., по валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите по застрахователна полица №
....., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2020 г. до окончателното
плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. е
отхвърлена претенцията.
Със същото решение ответникът ЗД Е. АД е осъден да заплати на Г.
1
ХР. Г. и Р. ХР. Г., като наследници на починалата в хода на производството
ищца С.Т.А., сумата от 2 027,32 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 26.05.2020 г. до
окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от
4 477,86 лв. е отхвърлена претенцията.
Присъдени са и разноски.
Жалбоподателите са останали недоволни от така постановеното
решение в отхвърлителните му части, както следва: за разликата над 32 500
лв. до 60 000 лв. и за разликата над 2 027,32 лв. до 3 118,96 лв. Те считат, че в
тези части на решението неправилно е приложен принципът за
справедливост, очертан в чл.52 от ЗЗД, като се е стигнало до определяне на
обезщетение, което не отговаря на действителната тежест на причинения
противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от
пострадалата вреди. При определяне размера на съпричиняване е допуснато
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и
изводът на съда е необоснован. Позовават се на противоречиви изводи на
вещото лице по назначената автотехническа експертиза, на необсъждане от
негова страна на събраните свидетелски показания в исковото производство,
на лаконични изводи, като в крайна сметка посочват, че ответникът не е
провел пълно и главно доказване на наведените от него факти и възражения.
Молят решението в обжалваните части и за разноски да бъде
отменено, като се уважат претенциите в пълен размер 60 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди и до 3 118,96 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна
адвокатска помощ в полза на адвокатското дружество, а не на адвокат Г..
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗД Е. АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Й.С., в който се изразява становище за
неоснователност на оплакванията в нея и се моли същата да не се уважава.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От ЗД Е. АД, чрез пълномощника юрисконсулт Й.С., е подадена и
насрещна въззивна жалба против част от осъдителното решение – за
разликата над 26 000 лв. до 32 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
като моли да се отмени и отхвърли исковата претенция в тази и част, тъй като
ползваните критерии при определяне размера на обезщетението по чл.52 от
2
ЗЗД са непрозрачни и недоказани с годни доказателства. Претендира
разноските за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение и
ДТ.
Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от Г. ХР. Г. и Р.
ХР. Г., като наследници на починалата в хода на производството ищца
С.Т.А., чрез пълномощника им адвокат К.Г., в който се счита същата за
неоснователна, като се моли да бъде оставена без уважение и се потвърди
решението в тази обжалвана част.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателите на
13.08.2021 г. Въззивната жалба е подадена на 27.08.2021 г. по електронен път
в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок
от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт.
Въззивната жалба е връчена на ответника на 01.11.2021 г., като
насрещната въззивна жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от
15.09.2021 г., което е преди надлежното уведомяване. Ето защо, също е
депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, ищцата С.Т.А. претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените имуществени и неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие
ПТП от 08.05.2020 г. в гр.Х. като пешеходка. В хода на производството на
26.04.2021 г. е починала, като са конституирани на нейно място
наследниците и - Г. и Р.Г.и.
Ищцата твърди, че на 08.05.2020 г. в гр.Х. А.А.Б., в качеството си на
водач на товарен автомобил тип бус/микробус П.Б. с рег.№......, при
извършване на маневра“движение на заден ход“ не се убеждава, че пътят зад
превозното средство не е свободен, както и поради непредпазливост към
уязвимите участници в движението, при неусигуряване на лице, което да му
сигнализира за опасности по см. на чл.40,ал.2 от ЗДвП, я блъска, като
пешеходка, намираща се зад автомобила, и пада на земята. За случая е
3
издаден констативен протокол за ПТП №30 от 08.05.2020 г. и са образувани
ДП№495/2020 на РУ на МРВ-Х., съответно пр.пр.№828/2020 на РП-Хасково,
като разследването не е приключило.
Посочва, че била приета по спешност в болница, където се установили
счупване на медиалния тибиален кондил на лява подбедрица, счупване на ляв
олекранон, болка, оток, хематом, патологична бразда в област на ляв
олекранон, невъзможна екстензия, болка, оток, хематом и хемартроза на ляво
коляно, функциолеза, невъзможно стъпване, наличие на трофични рани с
пластика на дистална трета на подбедрицата. Били извършени две
интервенции – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фибула, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и
улна.
След 10-дневен престой постъпила в рехабилитационното отделение в
болницата от 18.05. до 25.05.2020 г., а след това от 27.05. до 18.06.2020 г. в
първо вътрешно отделение с диагноза захарен диабет. На 22.06.2020 г.
постъпила в Клиника по урология към УМБАЛ К. ЕООД с диагноза
хидронефроза, където се извършени процедури за отстраняване на кръвни
съсиреци от пикочен мехур. На 27.06.2020 г. постъпила във второ вътрешно
отделение в болницата в гр.Х., където били установени остри хеморагични
ерозии на корпуса на стомаха, забавена перисталтика, малки вътрешни
хемороиди. Проведените изследвания и лечения са описани подробно.
Към момента на подаване на исковата молба твърди, че продължава
лечението и при спазването на хранително-диетичен и постелен режим.
Продължава да изпитва силни болки, да приема обезболяващи, както и е
необходима ежедневна грижа от близките. Не може да се даде прогноза дали
обемът на движенията в областта на счупванията ще се възстанови напълно.
Има ниско настроение, тревожност, връщане към спомена от злополуката,
нарушения на съня и вниманието.
Твърди, че е извършила разходи, като прилага фактури в общ размер
4 477,86 лв. за заплащане на заключващи плаки и медикаменти.
Позовава се на задължителната застраховка Гражданска отговорност и
на образувана щета №********** от 26.05.2020 г. при ответника, по която не
е изплатено обезщетение за причинените неимуществени и имуществени
вреди. Това наложило предявяване на исковата молба, в която се претендират
4
сумите 60 000 лв. за неимуществени вреди и 4 477,86 лв. за имуществени
вреди.
Ответникът – ЗД Е. АД оспорва твърденията в исковата молба за
механизма на ПТП, за посочените увреждания и връзката им с ПТП, за
интензитета им и възстановителния период. Прави възражение на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която първо е
нарушила чл.113,ал.1,т.2 от ЗДвП, който предвижда, че пешеходците са
длъжни да не удължават ненужно пътя и времето на пресичане, както и да не
спират без необходимост на пътя. Също така, пресичала е на място, което не е
обозначено и предназначено за целта. Ако се установи, че не е пресичала към
момента на сблъсъка, твърди, че се е движила по пътното платно в нарушение
на чл.108,ал.1 от ЗДвП. Можела е да възприеме автомобила и намеренията на
водача, но поради закъсняла реакция, недостатъчно внимание и подценяване
на ситуацията не е направила нужното, за да избегне сблъсъка.
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си
и указаната им доказателствена тежест - писмени доказателства, назначени са
експертизи за установяване механизма на ПТП и причинените увреждания.
Разпитани са и свидетели за ПТП и за състоянието на ищцата.
Първият спорен въпрос между страните е относно механизма на
настъпване на процесното ПТП и за фактите и обстоятелствата, свързани с
този механизъм, установени със събраните по делото доказателства. В тази
връзка по делото са приложени от ищцата протокол за ПТП, както и
документи от ДП, разпитан е свидетелят Г.Г. и са поставени задачи за
автотехническа експертиза. На страната на ответника е разпитан водачът на
товарния автомобил, както и той е поставил въпроси на автотехническата
експертиза.
Разпитан за ПТП е свидетелят Г.Г., син на ищцата, който е
конституиран след разпита му, като един от правоприемниците на ищцата,
починала в хода на производството. Същият вече има качеството на страна и е
единият от жалбоподателите, подател на въззивната жалба. В този случай
неговите показания не могат да бъдат обсъждани от съда и въз основа на тях
той да формира изводите си, поради тяхната заинтересованост.
Другият разпитан свидетел за ПТП е водачът на товарния автомобил
А.Б., разпитан на страната на ответника. От показанията му се установява, че
5
той бил извън автомобила, когато видял жената С.А., тръгнала да пресича
през строителния обект. Той се намирал във фургона пред блока. Видял как
тя излязла от блока. Тъй като през това време се сваляло скелето от блока,
изисквало се отдолу да няма никой. Един от работниците спрял да работи и
изкарал жената извън загражденията. Микробусът бил паркиран точно преди
загражденията. Колегите оставили жената на паркинга. Тя дърпала количка с
колелца. След около 10 минути той тръгнал да излиза. Не отишъл отзад зад
буса, но по навик, влизайки в автомобила задължително погледнал в
огледалата за задно виждане. В случая на огледалата за задно виждане нищо
не се виждало, явно жената е била точно по средата. Тя не трябвало да е там,
когато той давал на заден ход. Още при тръгването усетил нещо и спрял
веднага. Слязъл и видял, че с бусът натиснал количката, която жената
дърпала, както и, че жената била паднала настрани леко в ляво, но не се
виждала на огледалата за задно виждане. Кракът на жената бил под
количката, а количката не била на земята. Заедно с едни работник я вдигнали,
сложили я на един стол и изчакали Бърза помощ. Впоследствие разбрал, че
имала счупвания.
Страните са поискали и назначаването на съдебна автотехническа
експертиза.
По делото е изготвена автотехническа експертиза от вещото лице Т.Х.
за механизма на ПТП на база данните по делото. Посочва се следният
механизъм: през м.май.2020 г. жилищният блок на ул.Б. №2-6 е в процес на
саниране, ограден със жилищно скеле, пред който има тротоар и паркинг,
източната част на паркинга е заградена за нуждите на строителя, а западната
част е паркинг и вход/изход за автомобили, обслужващи строителния обект,
като между двете части на паркинга е имало напречно заграждение, водачът
на товарния автомобил е влязъл между паркираните коли и спрял пред
заграждението, отишъл във фургона, за да остави материали за обекта, в
същото време ищцата излязла от вх.А на блока с бастун и пазарска количка
Един от строителите я вижда, спира работниците, които свалят скелето и
съпровожда ищцата до излизане от заграждението, тя продължава между
паркиралите коли и спрелия бус, водачът на буса вижда пешеходката до
излизане от заграждението, после я изгубва от поглед, връща се към буса, за
да потегли с него, без да погледне зад буса да види дали има някой, сяда в
буса, поглежда в огледалата за обратно виждане, не вижда пешеходката и
6
потегля назад, след около половин-1 метър задната част на буса бута в гръб
пешеходката, количката остава под буса, а пешеходката пада на лявата си
страна.
Според вещото лице причините за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка са следните: при наличие на ограничена видимост встрани от
буса и липса на видимост зад буса, водачът му преди предприемане маневрата
„движение на заден ход“ не е осигурил лице, което да му сигнализира за
наличие на пешеходец или други опасности зад буса, пешеходката се е
движила през оградена зона, между паркираните коли и пред вход/изход на
оградената зона, която е зона за опасност, вместо да се движи по тротоара
пред блока в посока запад. Според вещото лице поведението на водача, както
и поведението на пешеходката са предпоставки за настъпването на ПТП.
Вещото лице посочва, че процесният П.Б. е за превоз на товари, с две
задни врати и затъмнени стъкла, което означава, че водачът няма видимост
назад през купето и задните стъкла. Има две външни огледала за обратно
виждане, чрез които няма видимост в зоната зад буса. За безопасна маневра
движение назад е необходимо присъствие на човек в помощ на водача.
Вещото лице е определило мястото на удара, както и че ударът е със
задната част на буса в гърба на пешеходката със значително малка скорост
при плавно потегляне на заден ход, както и момента на възникване
опасността за водача. Посочил е, че преди тръгването на заден ход водачът е
имал ограничена видимост и не е имал видимост зад буса, както и върху
пешеходката. В същото време пешеходката е имала възможност да възприеме
буса, но няма как да предположи тръгването му назад. Ако тя се е движила
по тротоара пред блока до излизане от зоната на паркинга в посока запад не
би се достигнало до ПТП. Северно от блока по цялата дължина и през
трансформаторния пост има тротоар с широчина 2,40 м. Част от широчината
е била заета от изградено скеле и от оградна мрежа пред вх.Б, но има
възможност за преминаване в посока изток и запад до излизане на улицата
без преминаване през паркинга. Източно и северно от паркинга също има
тротоари с широчина около1,60 м.
Всички тези констатации са онагледени от вещото лице, което е
изготвило мащабна скица на ПТП към заключението си. Допълнени са от
устните му обяснения в съдебно заседание. От тях се установява и, че не е
7
взел предвид показанията на свидетеля Г.Г., тъй като не е очевидец, а е
пристигнал на мястото на произшествието, след като е станало.
Съдът намира, че следва да кредитира констатациите на вещото лице,
съпроводени и със скица на ПТП, на която са очертани загражденията,
паркинга, тротоарите северно от жилищния блок, където е станало ПТП.
Същите са обосновани и изготвени от специалист. Взети са предвид
свидетелските показания на водача на автомобила, не са взети предвид
показанията на свидетеля Г., който не е очевидец на ПТП и към настоящия
момент е страна по спора – правоприемник на починалата ищца в хода на
производството.
Така събраните доказателства по повод ПТП следва да се преценят
поотделно и в тяхната съвкупност. Следва да се има предвид, че протоколът
за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, издаден от орган,
имащ правото да удостоверява посочените обстоятелства в него, и се
основава на впечатления от актосъставителя му въз основа на оглед и на
обяснения от очевидци. Ползва се с обвързваща материална доказателствена
сила по отношение на възприетите от длъжностното лице - актосъставител
факти и обстоятелства, която може да бъде оборена с всички доказателствени
средства, ако удостовереното от длъжностното лице не отговаря на
обективните факти и обстоятелства. В случая удостовереното от
длъжностното лице не се опровергава, а допълва със свидетелските показания
на водача и констатациите на вещото лице. Установява се механизмът на
ПТП, описан от вещото лице, в който са отчетени свидетелските показания на
разпитания пред първата инстанция водач на процесното МПС.
За настъпилите увреждания ищцата е представила медицинска
документация, вкл. документи от история за заболяването №6820/2020 и
№7810/2020 по описа на МБАЛ –Х. АД, както и от посещаване на
рехабилитация в гр.Л.. Назначена е съдебно медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Е.. Видно от констатациите на вещото лице, той
е установил счупване на вътрешния тибиален кондил на лява подбедрица и
счупване на олекранон на лява лакътна става, които увреждания са могли да
се получат при автомобилна травма, изразяваща се в блъскане на
пострадалата от автомобил и последващо падане на земята, като първото
счупване е в резултат на пряк удар върху външната страна на лявото коляно
8
от процесното ПТП, а вторият удар – в резултат на падане и удар на земята,
последвали след блъскането на пострадалата от МПС. Двете счупвания са
причинили всяко едно поотделно трайно затруднение в движението на левия
крайник и на лявата ръка. За тях е проведено оперативно лечение с вграждане
на метални тела, които не са отстранени към смъртта на ищцата. Обичайният
ход за възстановяване на крака е 6-8 месеца за физически труд и 5-6 месеца
за нефизически труд. Обичайният ход за възстановяване на ръката е 12-16
седмици за физически труд и 8-9 седмици за нефизически труд.
От констатациите се установява и, че пострадалата е страдала към
момента на ПТП от декомпенсиран захарен диабет, диабетна полиневропатия
с макроангиопатия, тромбоза на долен крайник с поставен стенд, други
видове стенокардия, исхемична кардиомиопатия, хидронефроза, анемичен
синдром, като няма обективни данни тези заболявания да са се отразили на
получените травми от ПТП, както обратно, счупванията да са повлияли
протичащите хронични заболявания, вкл. да са влошили общото здравословно
състояние до степен на несъвместимост с поддържане на жизнените функции.
Не може да се направи връзка между травмите от ПТП и настъпилата смърт.
Вещото лице е проследило извършените разходи, като посочва, че
преките разходи за лечение на травмите възлизат на 3 118,96 лв. от
представените фактури.
За състоянието на пострадалата и претърпените от нея болки и
страдания е разпитана като свидетел Д.Х.Д., съпруга на Г.Г., син на
пострадалата. От показанията и се установява, че след операцията и
проведената рехабилитация се грижили заедно със съпруга и за неговата
майка. Тя не била подвижна - била с памперс, с катетър, хранели я с лъжичка,
като всичко това продължило около 4 месеца. През това време не била
емоционално и психически добре. Притеснявала се, плачела. Кръвното
налягане и кръвната захар започнали да играят, което наложило постъпването
и в болнично заведение. После имала кръв в урината и била приета за
лечение в урологичното отделение в болница К. в гр.П., а след това – пак в
болницата в гр.Х.. След втората рехабилитация в гр.Л. имала подобрения.
Започнала сама да се придвижва с канадката, но още не е излизала навън, а
само на терасата. Страхувала се да не я удари някой. След произшествието се
променил живота и, тъй като се грижила сама за себе си и другия си син,
9
пазарувала, готвила. Сега и помагал социалният патронаж, а за събота и
неделя, тя и изпращала храна. Правила опити да е самостоятелна, но не
можела да се предвижва без помощни средства. Започнала да ходи сама до
тоалетната, което е голямо постижение за всички.
Въз основа на така събраните доказателства се установяват
твърдените в исковата молба две счупвания, които са в резултат от
възникналото ПТП и установения негов механизъм. Налице е фактическият
състав на чл.45 от ЗЗД относно деликтната отговорност, поради наличието на
предвидените в него предпоставки – деяние, противоправност, вина,
причинна връзка и вреда. Несъмнено водачът на буса, при наличие на
ограничена видимост встрани от буса и липса на видимост зад буса, преди
предприемане маневрата „движение на заден ход“ не е осигурил лице, което
да му сигнализира за наличие на пешеходец или други опасности зад буса, с
което е нарушил чл.40,ал.2 от ЗДвП, съгласно който е бил длъжен по време
на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, какъвто е настоящият случай - да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Следва да се пристъпи към преценяване на възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД,
когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може да се
намали. Това означава, че той с конкретно установено действие или
бездействие трябва да е оказал влияние върху вредите, т.е да има причинно
следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди. В случая
възражението на ответника се основава на поведението на пострадалата, като
твърди, че не се е движила по тротоара, което е нарушение на чл.108,ал.1 от
ЗДвП, както и преди да навлезе на платното за движение, не е изпълнила
задължението си да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както
и да спира без необходимост на платното за движение, съгласно
чл.113,ал.1,т.2 от ЗДвП.
При установяване механизма на ПТП вещото лице е посочило като
техническа причина за ПТП и поведението на пострадалата, а именно, че не
се е движила по тротоара пред блока до излизане от зоната на паркинга в
посока запад. В същото време от показанията на разпитания, като свидетел за
ПТП на страната на застрахователното дружество, водач на буса, се
10
установява, че той е видял пострадалата как излязла от входа с пазарската
количка и тръгнала по тротоара, че в същото време се сваляло скелето от
блока и тротоарът бил зает със строителни материали, че работниците спрели
работа, за да не я удари нещо от скелето, че един от работниците я превел
през заграждението на паркинга и я оставил след него, където имало
паркирани коли, включително и спрелия бус. При тези показания, които
съдът кредитира, като непосредствени и непротиворечиви, се установява, че
пострадалата се е била упътила по тротоара, но поради невъзможност да
премине по него и опасност при сваляне на скелето, което се намирало на
блока и на част от тротоара, била преведена от строителен работник и
оставена на паркинга, където се намирал процесният бус. Т.е. тя не е имала
възможност да мине по тротоара и да изпълни задължението си по чл.108,ал.2
да се движи по тротоара. Установява се, и че не е пресичала платното за
движение, в който случай е имала задължението по чл.113,ал.1,т.2. Всичко
това съотнесено с показанията на свидетеля Б., който е наблюдавал
движението на пострадалата от излизането и от жилищния блок до паркинга,
и който е бил извън буса, не водят до извод за съпричиняване, който да е
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Следва да се зачетат свидетелските показания в
настоящото производство. Ето защо и при посочената фактическа обстановка
по делото, не се доказва съпричиняване от страна на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат. Възражението на ответника следва да
се отхвърли, като неоснователно и недоказано.
Следва да се пристъпи към преценяване размера на застрахователното
обезщетение, който се определя по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, но
винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В
случая следва да се имат предвид настъпилите увреждания – установените
счупвания, които са довели до трайно затруднение движението на ляв
крайник и лява ръка по смисъла на чл.129 от НК, претърпяната операция с
вграждане на метални тела, които не са били извадени към момента на
смъртта на пострадалата, коренната промяна на начина и на живот,
невъзможността и да се обслужва сама, постелен режим, емоционалното и
психическото състояние, страхът за излезе навън, които са продължили до
смъртта и, както и нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите условия в страната към момента на
11
настъпване на ПТП – м.05.2020 г. При отчитане на всички тези критерии,
справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с
чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 50 000 лв. Тази сума следва да се заплати от
застрахователното дружество за изпитаните болки и страдания от страна на
ищцата.
По отношение на имуществените вреди са приложени фактури, като
вещото лице е посочило размерът на фактурите, които са свързани със
счупванията – 3 118,96 лв. Тази сума следва да се заплати от ответника за
възмездяване на понесените имуществени вреди.
С оглед гореизложеното, възивната жалба се явява частично
основателна – за части от присъдените обезщетения и за възражението на
съпричиняване на вредоносния резултат. Насрещната въззивна жалба се явява
неоснователна. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
осъдителната му част за присъдено обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 26 000 лв. до 32 500 лв., да бъде отменено в отхвърлителната му
част за неимуществени вреди за разликата над 32 500 лв. до 50 000 лв. и да се
уважи претенцията в този размер, да бъде потвърдено в отхвърлителната му
част за разликата над 50 000 лв. до 60 000 лв. За имуществените вреди следва
да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 2 027,32 лв. до
3 118,96 лв., като се уважи претенцията в тази част. За разликата над 3 118,96
лв. до 4 477,86 лв. решението за имуществени вреди е влязло в сила, като
необжалвано.
По отношение на разноските -
Налице е претенция от пълномощника на жалбоподателите за
заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.,
както и за ДТ за въззивното производство в размер на 571,83 лв. по приложен
списък по чл.80 от ГПК. От данните по делото се установява, че приложен
договор за правна помощ, в който е уговорена безплатна такава на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв., както и удостоверение за регистрация по ДДС.
Съгласно обжалваемия интерес и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на пълномощника на страните адвокат К.Г., като
легитимирано лице да получи следващото се възнаграждение съгласно
цитирания чл. 38, в размер на 1250 лв., а с ДДС – 1500 лв. От внесената ДТ
12
следва да се присъди по съразмерност 476,52 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №№17 от 04.08.2021 г. по
търг.дело №154/2020 г. по описа на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ, с
която ЗД Е. АД е осъден да заплати на Г. ХР. Г. и Р. ХР. Г., като наследници
на починалата в хода на производството ищца С.Т.А., сумата,
представляваща разликата над 26 000 лв. до 32 500 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, преживени болки и страдания от С.Т.А. в резултат на
претърпяно от нея ПТП на 08.05.2020 г. в гр.Х., по валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите по застрахователна полица №
....., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2020 г. до окончателното
плащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №№17 от 04.08.2021 г. по търг.дело
№154/2020 г. по описа на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 32 500 лв. до 50 000
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Е. АД да заплати на Г. ХР. Г. и Р. ХР. Г., като
наследници на починалата в хода на производството ищца С.Т.А., сумата,
представляваща разликата над 32 500 лв. до 50 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, преживени болки и страдания от С.Т.А. в резултат на
претърпяно от нея ПТП на 08.05.2020 г. в гр.Х., по валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите по застрахователна полица №
....., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2020 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №№17 от 04.08.2021 г. по
търг.дело №154/2020 г. по описа на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв.
до 60 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното решение №№17 от 04.08.2021 г. по търг.дело
№154/2020 г. по описа на Окръжен съд Хасково В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над 2 027,32 лв. до
13
3 118,96 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Е. АД да заплати на Г. ХР. Г. и Р. ХР. Г., като
наследници на починалата в хода на производството ищца С.Т.А., сумата,
представляваща разликата над 2 027,32 лв. до 3 118,96 лв., обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от С.Т.А. в резултат на претърпяно от нея
ПТП на 08.05.2020 г. в гр.Х., по валидна застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите по застрахователна полица № ....., ведно със законната
лихва, считано от 26.05.2020 г. до окончателното плащане.
Осъжда ЗД Е. АД да заплати на Г. ХР. Г. и Р. ХР. Г., като наследници
на починалата в хода на производството ищца С.Т.А., сумата 476,52 лв.
направени разноски за въззивното производство по съразмерност.
Осъжда ЗД Е. АД да заплати на адвокат К.Г. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв. за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14