Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 07.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание на 23.11.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 276/ 2029г. по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е искова молба с съединени искове по чл.55 от ЗЗД и по чл.228 от ЗЗД, вр.чл.86
от ЗЗД.
В постъпила искова молба от Р.Б.Г. се посочва, че на 22.04.2019г. е бил сключен безсрочен
договор за отдаване под наем на жилищен имот, между него, като наемодател и
ответникът К.Б.Н., в качеството му на наемател, и настанил в два апартамента от
къщата му, находяща се в гр. Кърджали, ул. „Капитан Петко Войвода" №20,
девет души, негови работници, секачи. Сочи, че от 22.02.2020г. до 22.04.2020г.,
Н. е преустановил плащането на договорената наемна цена без да са прекратявали
договора и без апартаментите му да са освобождавани. Твърди, че за периода от 22.02.2020г. до 22.04.2020г.
ответникът му дължал 1 600 лева за две, договорни, неизплатени наемни
вноски.
Ищецът заявява също така, че по молба на ответника
е изплатил на работниците му сумата 1 380 лева за времето от 08.02.2020г. до
14.02.2020г. Твърди също, че ответникът
обещал да му върне парите, дори да му изплати по-голяма сума. До момента ответникът
не му е изплатил нито наема, нито парите, които изплатил на работниците му,
общо в размер на 2 980 лева. Сочи, че ответникът отказал да му възстанови
сумата от 1380 лв, а след това си изключвал телефона, за което наложило да му
изпраща телеграми, които следвало да се приемат като покана до ответника
доброволно да изплати дължимото. Счита, че за него се породила възможността по
съдебен ред да претендира от ответника сумите и да защити правата си тъй като
той не проявил добра воля и многократно го лъгал. Моли съдът да осъди ответника
К.Б.Н. да му изплати сумата 2 980 лв, от които 1 600 лв били неиздължени наемни
вноски за отдадени от ищеца под наем жилища за времето от 22.02.2020г. до
22.04.2020г., ведно със законната лихва за посочения период до окончателното
изплащане на сумата, и 1 380 лв- изплатени от него на работниците му по изрична
молба на ответника с обещанието да му върне двойно по-голяма сума за периода
08.02.2020г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва за
посочения период до окончателното изплащане на сумата. Моли съда ответникът да
бъде осъден да му изплати направените по делото разноски, а именно внесената
д.т. за завеждане на делото, адвокатски хонорар, съобразно разпоредбите на
чл.80 от ГПК и сумата 19,70 лв, изплатени от него: за изпратените му две
телеграми чрез Български пощи.
Ответникът, чрез адв. Б. е депозирал в срока
предвиден в нормата на чл.131 от ГПК отговор по исковата молба. Оспорва допустимостта и основателността на предявения
иск. Заявява, че не дължи тази сума. Счита, че в договора, който е бил
представен са налице съответни интервенции, които той не е подписал. Заявява, че
не дължи нито наемна сума, нито сумата от
1 380 лв за неговите работници. Иска отхвърлянето на исковата
претенция. Оспорва автентичността и истинността на представения договор за наем
и иска събиране на доказателства в тази насока. Иска отхвърляне на исковата
претенция и претендира разноски по делото.
В
съдебно заседание, ищецът- редовно призован, се явява лично и се представлява
от адв.Стр.А. ***, който поддържа иска. От ищеца е постъпило и писмено
становище по реда на чл.149 ал.3 ГПК, в което развива допълнителни доводи в
подкрепа на исковата претенция.
Ответникът
в съдебно заседание се явява лично и с адв.Л.Б. ***, който оспорва исковата
претенция и иска да остави същата без уважение, поради недопустимост на иска-
посоченият ответник не бил пасивно легитимиран по този иска, и алтернативно,
поради неоснователност и недоказаност. В представената писмена защита развива
подробни доводи в тази насока.
В първото по делото заседание е открито производство по
чл.193 ал.3 от ГПК по оспорване истинността на документ, представено като
писмено доказателство по делото- а именно; договор за наем от 22.04.2020г.,
съдържащ имената на ищеца и ответника по делото, посочени като наемател и
наемодател.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна;
По делото е представено
копие от договор за наем от 22.04.2019г.,
който е безсрочен, за отдаване под наем на жилищен имот- 2 апартамента, находящи
се в гр.Кърджали, на ул.******, 2 етаж, като наемната цена е записана в два
варианта 900 лева и 800 лева, а прекратяването на същият е посочено, че следва да
стане по взаимно съгласие. В договора е посочено, че е даден депозит от 200
лева. Самият съдържа парафи/подписи на графите наемател и наемодател, както и
донякъде четлив печат с надпис „Р.Б.“. Като „наемател“ е посочен К.Б.Н. с група
работници- 9 човека от гр.Твърдица.
Ищецът е приложил два броя
телеграми, изпратени от него до ответника, в които иска да му бъдат върнати
парите, които той по негово- на ответника искане на работниците му-като е
посочил и сумата от 1 380 лева. Поискал от ответника и освобождаването на
апартамент/апартаменти 2бр., които били ползвани от негови работници. Приложени
са разписки за изпращане и бон-фишове за заплатени суми, като не я ясно дали да
получени от адресата- ответник по настоящото производство.
Като свидетел е разпитан М.Х., познат на ищеца и
поддържал къщата му, който твърди, че през м.02.2019г. е бил в къщата на
последният, и видял ищеца и ответника да спорят за нещо, за някакви работници-
8 души да бъдат настанени в къщата на ответника, както и видял че подписват
някакъв договор, и броят някакви пари, а Р. му казал, че платил 800 лева за
наем за 8 човека. В същото време свидетелят заявява, че видял подписването и
даването на парите, но не знаел за какво- останалото Р. му казал.
Като свидетел е разпитана майката на ответника- лицето
Донка Недкова, която твърди, че е счетоводител на фирмата на сина си, и
заявява, че ползвали работници за секачи от април 2019г. до февруари 2020г.,
които били от Твърдица. Работниците живеели в Кърджали и си договорили
квартирата, и не й било известно синът й да е подписвал договор за наем, като
той само плащал наемите за квартирата от името на работниците, т.к. така се
били разбрали с тях и наемодателя. Последният го е познавала, т.к. бил дошъл у
тях за иска пари, които бил дал на работниците, защото така се били разбрали с
синът й, който да ги удържал от заплатите им. Свидетелката заявява, че не
говорила със сина си за това, но наемодателят й бил заявил, че за наем пари не
се дължат от сина й, а имали уговорка да удържа от заплатите на работниците
дадените пари.
Св.С.Е., заявява, че е лесовъд в фирмата на ответника-
„КБН Транс“, която се занимавал с дърводобив, и ползвали работници- ползвали работници за секачи от април 2019г.
до февруари 2020г., които били от Твърдица, които живеели в Кърджали при
някакъв човек, а жилището намерили те. Не му било известно К. да им е търсил
или намирал жилище или да ги е настанявал, нито пък да е подписвал договор за
наем. По молба на наемодателя е извършвал плащания за наема, защото първият е
казал, че не иска да се занимава с тях. Не му било известно К. да е
ходатайствал за работниците пред хазяина да им дава заем. К. им заплащал
редовно и нямал задължения към тези хора. Твърди, че познава лицето Иван У.,
бил е един от работниците в периода 2019-2020г.
Като свидетел е разпитан Иван У., който е бил един от
работниците в периода 2019-2020г. в фирмата на ответника. Същият завява, че от
други работници разбрали за квартира при Р. и казали на шефа си за това и той-
ответникът е отишъл в къщата на Р. и с него се договорили да бъдат настанени в
два апартамента от къщата му. Подписали договор, като ответникът е дал 800 лева
за наема, а след това е заплащал всички наеми и тока и водата- това е било до
февруари или април. До последно багажа им бил в къщата на Р. , а парите ги
плащал техният шеф. Р. им дал 600 лева /конкретно на него Ив.У./, защото К. му
бил казал да плаща на работниците, бил чул, да казва „да му, за ще ти дам
двойно“. Р. давал на цялата бригада пари- общо към 700 лева е дал на другите
работници. Свидетелят заявява, че шефът му казал да иска пари от Р., на който
той- шефът, щял да върне. Парите за наема К. не им удържал, пазарлъкът им бил
да плати за кубик /дърва/ и квартирата- това им била уговорката.
По делото са назначени две единични и една тройно
графологична екпертизи, по които са дадени съответни заключения, касаещи
ръкописният текст и подписите по представеният договор за наем и във връзка с
оспорване истинността на същият.;
1/
единична експертиза с вещо лице Д.П., който в своето заключение е посочил, че
подписът, положен срещу „наемател“ в Договора за отдаване под наем на жилище
имот от 22.04.2018г.е положен от ответника К.Б.Н.;
2/
единична експертиза с вещо лице Н.Я., който в своето заключение е посочил, че
подписът, положен срещу „наемател“ в Договора за отдаване под наем на жилище
имот от 22.04.2018г. вероятно е положен от ответника К.Б.Н.;
-Същото вещото лице
посочва, че изследваният почерк, отразен в ръкописният текст на договора за
наем/ описан по-горе/ не изпълнен /написан/ от К.Б.Н., а от друго лице.
-Подписът, положен срещу
„наемодател“ в договора за наем е бил пренесено електро-фотографско копие върху
друго копие, което не е било с добро качество и не позволявало сравнително
идентификационно изследване.
3/
тройна експертиза с вещи лица М.С., Д.П., Н.Я., които в своето заключение са
посочили;
-подписът,
положен срещу „наемател“ в Договора за отдаване под наем на жилище имот от
22.04.2018г. е положен от ответника К.Б.Н.;
-изследваният
почерк, отразен в ръкописният текст на договора за наем/ описан по-горе/ не
изпълнен /написан/ от К.Б.Н., а от друго лице.
-подписът,
положен срещу „наемодател“ в договора за наем е бил пренесено
електро-фотографско копие върху друго копие, което не е било с добро качество и
не позволявало сравнително идентификационно изследване.
В
съдебно заседание вещите лица /по единичните и по тройната експертиза/
потвърждават своите изводи, отразени в заключенията по назначените експертизи.
От
гореизложеното е видно, че предявената ищеца искова молба е за заплащане на
сумата в общ размер на 2 980 лева, и е
за съединени искове с правно основание чл.55 от ЗЗД /за неоснователно
обогатяване за сумата от 1 380
лева, представляващ общият размер на платени от ищеца на работници на ответница
парични суми/, и по чл.228 от ЗЗД /за заплащане на дължим месечни наемни вноски
в общ размер на 1 600 лева за ползване на 2 бр. жилища- на посоченият по-горе
адрес за периода от 22.02.2020г. до 22.04.2020, е неоснователна и недоказана,
поради и което следва да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът
приема, въпреки че се спори за основният факт на доказване- а именно наличие на
договор за наем между страните, такъв е съществувал, респ. между страните са
съществували описаните по-горе наемни правоотношения по смисъла на чл.228 от ЗЗД, съгласно които ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника, свои жилищни имота- 2 Бр. апартаменти, находящи се на
ул.******, 1 и 2 етаж, гр.Кърджали, за временно /безсрочно/ и
възмездно ползване- срещу съответна наемна цена. От приложеният по делото
договор се установява, че като наемна цена са посочени различни суми /900 лева
и 800 лева/, както и че са платени депозити / 200 лева и 100 лева/.
С
извършените графологични експертизи се установи, че договорът е подписан от
ответника в качеството му на наемател, като същият е наел помещенията /2 –та
апартамента за свои работници- дървосекачи, които били от района на Твърдица/,
като настанените там работници са били около 8 човека- в тази насока са и донякъде показанията на
св.М.Х., който е бил по време на договарянето на жилищата и св.Атанас Узинов
/работник в фирмата на ответника, който е живял на адреса/. В същото време се установи със показанията на
свидетели- счетоводителя на фирмата на ответника /Д.Недкова- негова майка/ и
лесовъда на фирмата- С.Е., че ползваните от тях работници като дървосекачи от
района на Твърдица, е станало в периода от м.април 2019г. до м.февруари 2020г.,
като по делото няма данни фирмата на ответника да е ангажирала тези работници
след м.февруари, както и не се установи с една категоричност и същите да са
ползвали жилищата, предмет на настоящото производство- респ. на договора за
наем от 22.04.2019г., който е бил подписан между страните, след м.февруари
2020г.
С други думи, не се установи по делото,
ответникът като наемател по посоченият договор за наем на два броя апартаменти,
в къщата на ищеца, на горният адрес в Кърджали, да ги е ползвал след месец
февруари 2020г., защото настанените в тези жилища работници вече не са били
ангажирани в неговата фирма. Не се установи след февруари месец 2020г.
ответникът да е имал ангажимент към работниците, настанени в двата апартамента
на ищеца, по простата причина, че тези лица вече не били и ангажирани в
неговата фирма. От съдържанието на договора е видно, че същият е безсрочен, и
може да прекратен по взаимно съгласие, и след като по делото се установи, че в
наетите помещения са били настанени работници, наети за фирмата на ответника
като дървосекачи, и след като същите са работили като такива до м.февруари
2020г., то и договорът е бил прекратен именно през м.февруари 2020г., и за
ответника не е останало задължение за плащане на наемна сума. В тази насока са
и показанията на свидетелите, посочени от ответника, на които не им е известно
същият да има сключен договор за наем, но им е известно, че работниците са
работили до м.февруари 2020г. и по молба на ищеца по делото от името на
работниците е заплащал наема за жилището. В същото време и посоченият от ищеца като
свидетел Ат.У., който е работил в фирмата на ответника, сочи, тяхното заплащане
се изразявало в изплащане на добити дърва и наем на жилище, но не сочи точно
периода в който е живял там.
Предвид
тези преки и косвени доказателства съдът приема искът по чл.228 от ЗЗД за неоснователен
и недоказан.
С
горните доказателства, и най- вече с графологичните екпертизи се установи, че
представеният договор за наеме от 22.04.2020г. е истински, и сключен между
страните, като в този смисъл се приема, че направеното оспорване истинността на
този договор по смисъла на чл.193 от ГПК е неоснователно, поради и което следва
да се остави без уважение.
По
делото не се установи с представените по делото доказателства, в т.ч. показанията
на свидетелите, че ищецът по делото е дал на работниците на ответника парични
суми в общ размер на 1 380 лева, като последното не се установи по никакъв
начин- не е установено кога, къде и на кой от т.н. работници на ответника е дал
съответни конкретни парични суми. Твърденията в тази насока останаха недоказани,
като показанията на св.Ат. У. са неконкретизирани по време, място и начин и
размер на дадени парични суми, същите не кореспондират с събраните по делото
доказателства.
По
делото не се установи със представените писмени доказателства, а и с
показанията на свидетеля, че ищецът е заплащал съответни парични суми на
работници на ответника, и в тази насока не са представени годни доказателства,
а показанията на св.Ат. У. са изолирани и неконкретизирани, и не подкрепени с
други такива.
Предвид
това съдът приема, за установено обстоятелството, че ответникът като наемател
на имота е владеел същият за периода от 22.04.2019г. до м.февруари 2020г., като
договорът е прекратен м.февруари 2020г., когато работниците вече не са
извършвали дейности към фирмата на същият. Предвид и горното не са доказани
твърденията на ищеца, че ответника не е изпълнил свои задължения по наемния
договор, а именно, не е съобразил своето
поведение със нормата на чл.228 предл.2 от ЗЗД вр.чл.232 ал.2 предл.1 от ЗЗД, и
договора- а именно, да заплати дължимата, уговорената месечна наемна вноска- за
периода, за който се претендира.
Не
се установи същото така ищецът от името на ответника да е заплащал на работници
определени парични суми- претендираните 1 380 лева. Предвид и това са налице
са основанията да се приеме, че няма доказателства, които да водят до извода,
че ответникът неоснователно се обогатил с сумата от 1 380 лева, с която
сума ищецът да е обеднял, заплащайки пари от името на ответника към негови
работници, поради и което следва да се така предявеният иск за неоснователно
обогатяване за тази сума да се отхвърли.
Както
и по-горе се посочи, че не са ангажираха доказателства в подкрепа на исковата
претенция, поради и което така предявеният иск следва да отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на ответника се дължат разноски,
направени по делото. Установи се, че ответникът е заплатил сумата от 600 лева, за
адвокатски хонорар, поради и което ищецът следва да бъде осъден да заплати на
същият сумата от 600 лева разноски общо.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявената от Р.Б.Г. с ЕГН- **********,***, против К.Б.Н. с ЕГН- **********,
искова молба за заплащане на сумата в
размер на 2 980 лв, от които 1 600 лв- неиздължени наемни вноски за
отдадени от ищеца под наем жилища за времето от 22.02.2020г. до 22.04.2020г.,
ведно със законната лихва за посочения период до окончателното изплащане на
сумата, и 1 380 лв- изплатени от ищеца
на работници на ответника в периода 08.02.2020г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва за посочения период до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователна.
ОСТАВЯ
без уважението оспорването на истинността на представеният договор за наем от
22.04.2019г.
ОСЪЖДА Р.Б.Г.
с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Н. с ЕГН- **********, сумата в размер на 600 лева- направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззвивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: