ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1860
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501890 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба на Д.Г. Д. от ***, чрез процесуален представител
адв. Велков, срещу Определение №3227/15.10.21г., постановено от Бургаски районен
съд (БРС) по гр.д.№5601/2021г. по описа на същия съд, с което е върната исковата
молба и е прекратено производството по делото по отношение на претенцията за
мораторна лихва върху претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за
периода 07.09.20г. – 05.08.21г., поради неотстраняване нередовностите на исковата
молба, заради което на ищците са били дадени указания. Жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С искова молба, входирана в БРС на 06.08.21г., ищецът Д. Г. Д., чрез
процесуален представител адв. Велков, е предявил иск за осъждане на ответника
Гаранционен фонд да му заплати сумата 2500 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпил в следствие телесни увреждания от ПТП, реализирано
на 07.09.2020г. Претендира се и присъждане на обезщетение за забава, в размер на
законната лихва от датата на увреждането – 07.09.20г., до окончателното плащане на
главницата.
С разпореждане №560/13.09.21г., производството по делото е оставено без
движение; на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата
1
молба, да посочи размера на иска за присъждане на законна лихва за периода 07.09.21г.
– 05.08.21г. и да представи доказателства за платена държавна такса по него, но не по-
малко от 50.00 лева.
С молба от 21.09.21г., ищецът е поискал от съда да отмени горното
разпореждане, т.к. претендираната лихва има компенсаторен, а не мораторен характер,
като съгласно практика на ВКС, която се посочва, ищецът следва да посочи началния
момент, а размерът ще се определи в изпълнителното производство, в зависимост от
момента на плащане на главното задължение.
С тук обжалваното определение, съдът е намерил искането за отмяна на
Разпореждане №560/13.09.21г. за неоснователно, като се е позовал на съдебна
практика, според която отговорността на Гаранционен фонд произтича от закона, а не
от деликта, поради което разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД не намира приложение.
Поради това претенцията е за мораторна лихва и представлява самостоятелен иск,
върху който се дължи държавна такса. Поради това като е счел, че указанията му не са
изпълнени, БРС е върнал подадената искова молба в частта, досежно претенцията за
присъждане на законна лихва за периода 07.09.21г. – 05.08.21г. и е прекратил
производството по делото в тази част.
В жалбата се излагат съображенията, изложени в молбата за отмяна на
разпореждане №560/13.09.21г. и се цитира съдебна практика.
Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: Претенцията на пострадалия – ищец е
насочена срещу „Гаранционен фонд“. Отговорността на последния не възниква на
основание деликт, нито дори на договорно основание – договор за застраховка, а
поради липса на такъв договор, сключен с деликвента. Тази отговорност произтича от
закона; на този субект е възложена отговорност за чуждо задължение. Точно поради
това, той изпада в забава не от възникване на деликта, а от поканата. В този смисъл е и
цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на ВКС; така и Решение №
217 от 21.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 149/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателя
Лидия Иванова.
Поради това ищецът е следвало де посочи размера на претендираното
обезщетение за забавено плащане, като посочи началния момент и размера, в който го
претендира. Като не го е сторил, ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания
за отстраняване нередовностите на исковата молба. Същата като нередовна подлежи на
връщане в тази й част.
Първоинстанционното определение, постановено в този смисъл като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
2
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3227/15.10.21г., постановено от Бургаски
районен съд по гр.д.№5601/2021г. по описа на същия съд.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3