№ 819
гр. Варна , 08.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500527 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на частна жалба с вх. рег. № 26 270113 от
09.02.2020 г. подадена от Л. М. М., непълнолетна и действаща със съгласието на своята
попечителка Ф. С. М. срещу Определение № 261162 от 29.01.2021 г., с което е оставено без
уважение заявление за вписване на отказ от наследяване, от наследството оставено от
М.К.П., майк ана заявителката, б. ж. на гр.Варна, починала на 24.09.2020 г.
В жалбата се излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че отказът от
наследство представлява отказ от права. Отправено е искане за отмяна на постановеното
определени и връщане на делото с указания за вписване на заявлението за отказ.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
При спазване на родовата подсъдност, Л. М. М., непълнолетна и действаща със
съгласието на своята попечителка Ф. С. М. е поискала от Варненски районен съд, да се
впише заявление за отказ от наследяване, оставено от нейната майка М.К.П., б. ж. на
гр.Варна, починала на 24.09.2020 г. Заявлението е обекивирано в молбата, с която е
поискано вписване, поради което няма данни дали подписите под заявлението са поставени
пред дежурния съдия, но няма и нотариална заверка, която да удостоверява, че те са
положени от заявителите. Заявлението е с порок във формата, който обективира неговата
нередовност и активира принципът на служебното начало за дежурния съдия, който го
задължава да даде указания на заявителите, за начина по който следва да поправят
заявлението като го приведат в съответствие с изискванията на закона за удостоверяване на
авторството /нотариална заверка на подписите на заявителите/. Вместо това, съдът се е
произнесъл по същество на молбата, като чрез препращане е посочил идентифициращи
данни на съдебен акт, постановен от ВКС. Дежурният съдия, не е изложил самостоятелни
мотиви, от които на заявителите да стане ясно, защо е поставен отказ. Посочил е само, че
1
отказът от наследяване извършен от непълнолетен е нищожен.
Съобразявайки мотивите към отказа, настоящият въззивен съд, констатира, че
дежурният съдия е възприел съдебна практика, която обаче е противоречива.
Противоречието е констатирано и от ВКС, който е постановил две еднакво задължителни за
съдилищата определения на ВКС, които обаче взаимно се изключват. С определение №
180/30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о. е прието, че отказът от наследство
не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, а с определението цитирано
в първоинстанционния съдебен акт, че представлява отказ от права по смисъла на чл. 130,
ал. 4 СК.
Районният съд е предпочел да приложи второто постановено по време определение,
като вероятно е степенувал еднакво задължителните за съда актове на ВКС по критерия
актуалност, съобразно времето на постановяване. Фактът на противоречие е констатиран и
от съда, постановил това противоречие, затова с Определение № 133 от 09.11.2020г.,
постановено по ч. гр. дело № 3326 по описа за 2020 г., ВКС е спрял производството по
аналогичен случай и е предложил на Общото събрание на Гражданската колегия на
Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: допустимо ли е
ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той
отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.
До разрешаване на противоречието, исканията за вписване на откази от наследство,
не могат да бъдат спирани от компетентния съд, поради което районните съдилища следва
да разрешават всеки конкретно поставен въпрос съобразно съществуващите правни
норми. Поставеният пред ОС от ВКС въпрос, ще касае само допустимостта на отказа, а не
неговото вписване, което поставя пред ОС два различни правни въпроса – първият е
материално правен - за действителността на едностранното волеизявление отказ от
наследство от непълнолетен, а вторият, поставен и в настоящата жалба е процесуален –
допустимо ли е вписване на евентуално недействително волеизявление.
По първия въпрос, за действителността на волеизявлението, настоящият съд приема,
че в охранително производство районният съдия, не е компетентен да се произнася по
материално правен въпрос, съответно да мотивира изводи за нищожност на
волеизявлението. По втория процесуален въпрос, дежурният съдия, следва да преценява
само редовността на волеизявлението, която преценка включва спазени ли са изискванията
за форма на отказа, изхожда ли отказа от лицето, което е посочено за негов автор,
изпълнени ли са изискванията на закона за съгласие на родителя или попечителя, налице ли
е противоречие между непълнолетния и попечителя, ако съществува връзка, която
обуславя последиците на чл. 53 от ЗН да назначи особен представител по реда на чл. 29,
ал.4 от ГПК, призован ли е автора на волеизявлението към наследяване и т.н., вкл.
преценката за местната компетентност и дължимата държавна такса.
Относно извършваната от съда преценка за интересите на непълнолетния, следва да
2
се има предвид, че законът не се интересува от мотивите за извършване на отказ. След като
волята на субекта на отказа не се преценява от закона, то съдът не следва да въвежда
допълнителни изисквания и от тях, да мотивира отказ. Вписването съдът може да разреши
само с оглед формалните данни, които са му представени. Затова и актовете, с които се
разрешава вписване не се мотивират със съображения за наличието на правен интерес и
изследване на въпроса дали наследодателя е оставил права и задължения в наследствената
маса или само права, или само задължения. В случаите, в които съдът формира отрицателно
становище, той е длъжен да изложи мотиви, като ясно посочи, че отказът се дължи на
пороци в редовността на молбата и след указания, нередовността не е отстранена.
Съображенията които се отнасят до действителност на волеизявлението, не са в
компетентността на дежурния съдия, както не е в компетентността на нотариуса, да
преценява нищожността на правните сделки. Порокът, които се отнасят до
действителността на едностранните волеизявления, като например нищожност поради
противоречие със закона, могат да бъдат констатирани по всяко време, включително и при
вписан отказ, както няма пречка вписаните сделки за недвижимите имоти да бъдат
обявявани за нищожни, така и вписаните откази от наследство също да бъдат обявени за
нищожни. Дежурният съдия от ВРС е бил сезиран с искане за вписване на едностранно
волеизявление - отказ от наследство от правен субект с ограничена дееспособност, който е
представил нередовен от формална страна частен документ – липсва нотариална заверка
на подписите на непълнолетния и неговия попечител. Съдът е бил длъжен да укаже на
заявителите, задължението им да приведат подлежащия на вписване документ в
изискуемата форма – писмена декларация, със съответното съдържание и нотариална
заверка на подписите на извършващия отказа и на даващия съгласие за извършване
на волеизявлението, а след изправяне на нередовността, да впише отказа в съответния
регистър.
Относно становището на ДСП, която препоръчва на заявителите, непълнолетната да
приеме наследството под опис, съдът намира следното. Приемане и отказ от
наследяване/наследство са две различни правни действия, с различни правни последици.
Държавните органи натоварени със задължения да следят за интересите на детето, не могат
да вменяват на правния субект воля, различна от тази, която възнамерява да заяви. След като
за отказ от наследство, законът не въвежда изрично различни правила за непълнолетните, а
такива въвежда само приемането на наследството, нито съдът, нито друг държавен орган
има правомощието да изискват от правния субект да формира различна воля от тази, която
законът допуска или да изисква съгласие, което не се дължи.
С постановеното определение, което е обжалвано пред настоящият съд, районният
съдия е извършил преценка за действителност на едностранно волеизявление, като е излязъл
извън своята компетентност дадена му в охранителното производство и е изложил мотиви
/макар и препращащи към друг съдебен акт/, които се отнасят за спор относно
действителност на едностранното волеизявление, с какъвто не е сезиран. Съображенията за
3
нищожността на отказа от наследяване, могат да бъдат преценявани в отделно
производството, тъй като с вписването на отказа не се променя
действителността/недействителността на волеизявлението. Отказът да бъде вписан обаче,
създава спор за действителност между субект на волеизявлението и съда, натоварен с
регистърното производството. Този спор е недопустим по съображения за нищожност
поради противоречие със закона и излиза извън рамките на компетентността на съда.
Горното определя неправилност на обжалваното определение и следващата от това отмяна,
съответно връщане с указания за изпълнените на процедурата по отстраняване на
нередовността на заявлението, а в съответствие с последващите действия на заявителите,
съответно вписване на отказ от наследяване или отказване вписването на същия.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261162 от 29.01.2021 г. постановено на по ч. гр.д. № 1175
по опис на ВРС за 20121 г. и връща делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4