№ 6781
гр. София, 17.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110146339 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 11.02.2022 г. на ответника „А.” АД за изменение на
решението, постановено на 07.01.2022 г., в частта за разноските. В молбата се твърди, че
съдът не е приложил нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, въпреки че са налице основанията за това,
поради което неправилно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.” АД е осъдено да заплати на
ищцата Х.Н. сторените от нея съдебни разноски. Изложени са съображения за наличието на
двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът е признал
исковете и не е дал повод за образуване на делото, доколкото към момента на предявяване
на исковете е липсвало висящо изпълнително производство срещу ищцата. С оглед на това
„А.” АД моли решението да бъде изменено в частта за разноските, като в негова тежест не
бъдат възлагани разноски.
Ищецът Х.Н. изразява становище, че молбата на ответното дружество е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на молителите и
доказателствата по делото, намира следното:
Молбата на ответника „А.” АД за изменение на решението в частта за разноските е
подадена в рамките на срока по чл. 248 ГПК и изхожда от легитимирано лице да иска
изменение на решението в частта за съдебните разноски, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което има изпълнително основание, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може
да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може
да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този смисъл са
Определение по ч.т.д. № 1660/ 2016 г. на ВКС, І ТО, Решение по гр.д. № 1812/ 2015 г. на
ВКС, ІV ГО и Решение по гр.д. № 903/ 2021 г. на ВКС, III ГО. В последното е прието още,
че перемпцията - прекратяването на изпълнителителния процес при условията на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, както е в случая, не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя
настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни поискания нов способ.
1
Правната сфера на ищеца -длъжник се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземането.
Поради това за ищеца е налице интерес от установяване, че не дължи било поради
необходимост да установи това спрямо трети лица, било поради осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Тоест самото съществуване на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който последният разполага с
възможност по своя преценка да поиска пристъпване към принудително изпълнение,
обуславя интереса за длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск, чрез
който да бъде установено, че правото на принудително изпълнение е погасено поради
изтекла погасителна давност.
С оглед на изложените съображения относно допустимостта на предявените искове и
интереса за ищеца от предявяването им и като бъде съобразено обстоятелството, че в случая
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тоест при
условия, при които кредиторът е неудовлетворен, доколкото не е получил принудителното
събиране на вземанията му, съдът намира, че липсва една от предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК, а именно – ответникът да не е дал повод за образуването на делото. Съществуването на
изпълнителен титул в полза на „А.” АД, въз основа на който дружеството би могло по всяко
време да образува изпълнително производство срещу ищцата, чрез което да пристъпи към
принудително събиране на погасените по давност вземания, представлява по същността си
повод за предявяването на настоящите отрицателни установителни искове. Обстоятелството,
че към момента на подаване на исковата молба изпълнително дело № 2011838004268, по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, е било прекратено, е без значение, тъй като ответникът има
възможност да поиска образуване на ново изпълнително производство. В този смисъл е
Определение № 549/ 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317/ 2018 г., по описа на ВКС, ІV ГО, в
което е прието, че при признание на отрицателен установителен иск, основан на твърдение,
че предявеното вземане е погасено по давност, ответникът не дължи разноски, ако не е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е
дал повод за предявяването на иска. В случая „А.” АД разполага с изпълнителен лист срещу
ХР. Н. Н., поради което нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима. Сезирането на съда е
условие за упражняване на субективното право на ищеца да се позове на изтекла
погасителна давност за вземания, за които вече е било образувано изпълнително дело за
събирането им, макар прекратено, поради което не може да се приеме, че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото.
С цитираното в молбата от 11.02.2022 г. на „А.” АД Решение № 83/ 23.05.2018 г. по
гр.д. № 3448/ 2017 г. на ВКС, III ГО съдът е приел, че предявеният отрицателен
установителен иск е недопустим, поради което е присъдил разноски в полза на ответника, а
повечето от останалите цитирани определения касаят хипотези, различни от настоящия казус
– предявени отрицателни установителни искове, при които ищецът се е позовал на изтекла в
негова полза погасителна давност, но при условие че кредиторът-ответник не е разполагал с
изпълнителен титул срещу него. Освен това в Определение № 338/ 2018 г. по ч.гр.д. № 209/
2018 г. на ВКС, IV ГО (както и в Определение № 549/ 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317/ 2018
г., по описа на ВКС, ІV ГО) е прието, че ответникът не дължи разноски ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска, в случая „А.” АД разполага с изпълителен титул
(независимо дали фактически се намира в него или все още е приложен по перемираното
изпълнително дело) и възможност въз основа на него да поиска принудително изпълнение
срещу длъжника.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за
изменение на решението от 07.01.2022 г. в частта за разноските, поради което молбата на
„А.” АД от 11.02.2022 г. следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „А.” АД от 11.02.2022 г. за
изменение на решението, постановено на 07.01.2022 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от него.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3