Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/
.02.2021 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и трети състав, на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 2562 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр).
Образувано
е по жалба на Н.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез
пълномощник – адв. Р.Ж., срещу Решение № 609/08.10.2020 г. по преписка № 282/2016
г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от
дискриминация, с което е установено, че ответната страна Директорът на
ОДМВР-Варна не е извършил дискриминация по признаците „лично положение“ и „пол“
срещу жалбоподателя.
Оспорващият навежда доводи за
неправилност и незаконосъобразност на процесната заповед, изразяващи се в
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Счита, че Комисията въобще не е
обсъдила доводите на жалбоподателя за липса на ясни правила при провеждане на
подбора, както и кои качества носят предимство и какво се разбира под
професионална мотивация. Заявява, че по отношение на него е извършена
дискриминация по признаците „пол“ и „лично положение“, като КЗД при преценка на
събраните по преписката доказателства и установени безспорно факти, е
достигнала до погрешния извод за липса на дискриминация и по двата признака. С
тези доводи иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспореното
решение на КЗД, като вместо него постанови друго, с което да се признае
наличието на дискриминация, осъществена спрямо него по посочените два признака.
Претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител О. К. (правоспособен юрист и представляващ Комисията за област
Варна) в о.с.з. оспорва жалбата. Твърди, че решението на КЗД е правилно и законосъобразно
и моли да бъде оставено в сила.
Заинтересованата страна Директорът
на Областна дирекция на МВР-Варна, оспорва жалбата.
Заинтересованата страна
Министър на вътрешните работи не изразява становище по делото.
След като обсъди доводите на
страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното производство
пред Комисията за защита от дискриминация е започнало с подаване на жалба от Н.Н.
с вх. № 44-00-3752/07.09.2016 г. и допълнение към нея с вх.№
90-04-114/17.11.2016 г.
Образувано е с Разпореждане №
747/05.10.2016 г. на Председателя на Комисията въз основа на така подадената
жалба. Предвид оплакванията в първоначалната жалба за дискриминация по признак
"пол", образуваната преписка първоначално е разпределена за
разглеждане от Втори специализиран заседателен състав по чл.48, ал.2, т.2 от
ЗЗДискр. Посоченият специализиран постоянен заседателен състав на Комисията е
разгледал преписката, като е провел проучване и три открити заседания, в
рамките на които са събрани допълнителни доказателства, във връзка с
установяването на фактическата обстановка по повдигнатия пред КЗД спор. В
открито заседание, проведено на 15.05.2017 г. съставът е счел, че преписката е
изяснена от фактическа и правна страна, обявил я е за решаване и е предоставил
възможност на страните да представят своите заключителни становища.
С вх.№ 44-00-1506/25.05.2017г.
е постъпила молба от жалбоподателя Н.Н., чрез процесуалния представител - адв. М.Д.,
с отправено искане до състава да бъде разгледано наличието и на още един
признак, въз основа на който жалбоподателят заявява, че е бил третиран
по-неблагоприятно, освен по признак „пол“, също и по признак „лично положение“.
С Решение № 210/03.07.2017 г.,
Втори специализира постоянен заседателен състав е отменил взетото на 15.05.2017
г. Протоколно решение, с което преписката е била обявена за решаване и е върнал
същата за разглеждане в открито заседание, като е предложил на Председателя на
КЗД да издаде разпореждане, с което тя да бъде преразпределена за разглеждане
от Петчленен разширен заседателен състав, който разглежда множествена
дискриминация.
Въз основа на Доклад с вх.№
12-11-1397/15.11.2017 г., изготвен от докладчика по преписката, Председателят
на КЗД със свое разпореждане № 1284/18.12.2017 г. е разпоредил преписката да
бъде преразпределена за разглеждане от Втори специализиран постоянен
заседателен състав на Петчленен заседателен състав.
Със свое Решение №
217/08.04.2019г. Петчленен състав е отменил протоколното решение от последното
откритото заседание, с което преписката е обявена за решаване, след като е
установил липсата на проведено проучване и липсата на събрани надлежни
доказателства във връзка с посочения от жалбоподателя втори, допълнителен
признак - „лично положение“ и е върнал преписката във фаза проучване. На
27.06.2018 г. Петчленен разширен заседателен състав на Комисията е обявил
преписката за решаване.
Според изложеното в жалба с №
44-00-3752/07.09.2016 г. и допълнение към нея с вх.№ 90-04-114/17.11.2016 г., Н.К.Н.
от 16.11.2012 г. до 02.06.2014 г. е работил в ГКПП “Пристанище Варна“ при
ГПУ-Варна към РДГП-Бургас на длъжност „Системен оператор“. На 22.04.2016 г.
жалбоподателят е подал документи за кандидатстване за длъжността “Системен
оператор“ към ОД на МВР - Варна. Служителката в отдел „Човешки ресурси“ при ОД
на МВР - Врана му пояснила, че свободните места в пето РПУ са две - едно
титулярно и едно по заместване. Н.К. е кандидатствал само за титулярното място.
На 04.05.2016 г. жалбоподателят получил обаждане по телефона от началника на
отдел „Човешки ресурси“ при ОД на МВР - Варна, да се яви на тест - изпит за
установяване нивото на компютърната му грамотност на 11.05.2016 г. На този
изпит от допуснати 19 души, са се явили 18 кандидати, от които само
жалбоподателят е бил от мъжки пол. Малко преди изпита служителката в отдел
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР - Врана - Р.С., обявила, че са открити още две
вакантни длъжности към КАТ. На провелия се тест-изпит жалбоподателят е получил
17,8 точки от максимални 18, като протокол с точките не е оповестен. След
проведения тест било проведено и кратко събеседване с кандидатите. Според твърденията
в жалбата, на 17.05.2016 г. Н.Н. получил обаждане от началника на отдел
„Човешки ресурси“ г-н Д. да се яви на заключително интервю на 19.05.2016 г. На това
интервю са се явили отново 18 души. На него кандидатите е трябвало да се
представят като образование и професионален опит, и въз основа на тези критерии
да се формират вече крайните оценки. Жалбоподателят получил крайна оценка 9,23
точки, което го оставило както извън свободните позиции в Пето РПУ - Варна,
така и извън тези в КАТ. След като приключило всичко, на 25.05.2016 г. Н.К.Н.
написал възражение до Директора на ОД на МВР - Варна срещу крайната си оценка,
но не получил отговор на това възражение. На 17.06.2016 г. жалбоподателят
изпратил писмо до приемната на МВР в град София, но не получил отговор и от
там. В допълнението към жалбата си, Н.К.Н. посочва, че в писмо-отговор от
Дирекция „Координация и административно обслужване“ на МВР е отбелязано, че във
връзка с подадената от него жалба, той е получил отговор с №
365000-24303/27.06.2016 г., но подобно „писмо - отговор“ от въпросната дирекция
той никога не е получавал.
Предвид гореизложеното, на
основание чл.50, т.1 от ЗЗДискр., Комисията е била сезирана с искане да
установи налице ли е нарушение от страна на Конкурсната комисия на ОДМВР -
Варна по защитените, съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаки - „пол“ и „лично
положение“.
В хода на проучването по реда
на чл.55 - чл.59 от ЗЗДискр. чрез Министъра на вътрешните работи е изискана
информация от Директора на ОД на МВР Варна.
В становището на старши
комисар Д.П.- Директор на ОД на МВР Варна се заявява, че предвид правната
регламентация на длъжностите и приложимия закон за заемане на тези длъжности не
е обявен конкурс, така както твърди жалбоподателя в своята жалба и той не е бил
участник в обявен конкурс, а е участвал в подбор на кандидати. С протокол №
365з-19333/18.05.2016 г. са отразени получените резултати на всички явили се
кандидати от проверка на компютърните им умения и беседи с тях. Посочва, че
резултатите са служили на комисията за подпомагане на работодателя при
провеждането на интервютата за работа с кандидатите и нямат елиминаторен
характер. Комисията за подпомагане на работодателя при провеждане на
интервютата е извършила подбор и утвърждаване на кандидатите за служителите на
МВР като лица, работещи по трудово правоотношение в ОД на МВР и е бил определен
ред за нейната работа. Информира, че оценяването на кандидатите се е извършило
в две области - оценка на професионалната мотивация в границите от 0 до 15
точки и оценка на професионалните познания, способности и умения - от 0 до 15
точки. Заявява, че всеки член комисията е оценявал самостоятелно всеки един
кандидат по всяка от областите по т.4 от Специализираната методика, използвайки
„Карта за оценка“. Застъпва становището, че при работа си комисията не е имала
признаци за толериране или тенденциозно отрицателно отношение към някой от
кандидатите. Всеки член на комисията е поставял своите оценки - точки в картата
за оценка на кандидата, независимо от другите членове на комисията. Получените
точки са абсолютно различни, между членовете на комисията. Относно
жалбоподателя за неговото оценяване, членовете на комисията са спазили реда на
специализирана методика. Със становището старши комисар Д.П.представя писмени
доказателства: копия от заповеди, копия от писма, копие от Обява за длъжността
„Системен администратор“, копие от „Докладна записка“ и от „Предложение“, копие
от Протоколи и писма.
Във връзка със заявения втори
признак от жалбоподателя „лично положение“ докладчикът е изискал с уведомление
изх.№ 44-00-3290/17.10.2019 г. от него да уточни в какво се изразява неговото
„лично положение“ и защо счита, че именно то е в основата на дискриминацията
срещу него.
В отговор на това уведомление,
жалбоподателят в своя молба с вх.№ 44-00-4002/23.12.2019 г. по описа на КЗД
пояснява, че първоначално при подаването на жалбата до Комисията не е забелязал
във формуляра за подаване на жалба да фигурира признак „лично положение“, а
освен това бил воден от факта, че бил единственият мъж сред всички кандидати в
конкурса и също така счита, че при оценяването на способностите му за заемане
на вакантната длъжност е допуснат субективизъм от страна на комисията. Твърди,
че когато подал жалбата до Комисията не е знаел, че е бил възприет и оценен от
оценителната комисия като „бавен“ и „флегматичен“, нито е знаел какви са били
мотивите на членовете на оценителната комисия, за да направят такава оценка и
да му дадат такава характеристика. Жалбоподателят заявява, че в проведеното
производството пред Комисията, образувано по неговата жалба във връзка с
нарушеното му право на недискриминация са му станали известни обстоятелства и
факти, които с още по-силно основание са аргументирали наличието на нарушение
на закона по признак „лично положение“ и това е именно заради допуснатия
действително субективизъм, да бъде оценяван с психологически характеристики на
темперамент (бавен и флегматичен) от членовете на комисия, за чийто членове
изобщо не е посочено с каква квалификация са, както и не са използвани
личностни тестове, за да обосноват подобни оценки, а са ги поставили въз основа
на своите наблюдения или пък на нечие предварително нареждане „отгоре“.
Заявява, че това са фактите, които посочва, а доказателствата се съдържат в
преписката.
С оспореното си Решение №
609/08.10.2020 г. Комисията за защита от дискриминация не е установила да са прилагани
различни критерии при оценяването на кандидатите за работа или към тях да са
прилагани различни методи, или да са поставяни в различни условия при
провеждането на подбора. Приела е също, че посоченото от подателя на жалбата,
че той е бил единственият кандидат от мъжки пол и с оглед на това не е бил
класиран на първо място, въпреки показаният от него най-висок резултат на теста
за компютърни умения, не е достатъчно убедителен довод както и такова
обстоятелство, въз основа на което да се направи предположение, че е налице
допусната дискриминация въз основана на признак „пол“ по отношение на него. КЗД
не е установила да е приложен различен, дискриминационен подход спрямо жалбоподателя
или пък да са били приложени различни дискриминиращи го критерии при
оценяването му по време на проведения подбор от страна на комисията. КЗД е
приела, че обстоятелството, че жалбоподателят е получил най-висока оценка на
теста за компютърни умения не го класира директно на първо място сред другите
кандидати, защото на следващия етап - проведеното интервю, е получил най-ниска
оценка от всички кандидати. От представените по преписката доказателства КЗД е
направила извод, че Н. е бил оценяван и във връзка с други негови умения от
различните членове на комисията, които напълно самостоятелно и независимо един
от друг са поставяли оценките си в карти, като дори да се приеме, че има
субективен елемент при поставянето на оценките, това само по себе си не може да
обоснове дискриминация по отношение на жалбоподателя или на който е да е друг
кандидат, защото дискриминацията е различно, неравно третиране допуснато въз
основа на определен в закона признак, а такова не се установява в хода на
производството пред Комисията.
С тези мотиви КЗД е приела, че
при провеждането на подбора за заемане на определена длъжност в ОДМВР — Варна
не се установява различно третиране на жалбоподателя и поставянето му в
неравностойно положение в сравнение с другите кандидати, поради което
Директорът на ОДМВР-Варна не е осъществил дискриминация по смисъла на ЗЗДискр
спрямо Н.Н. на основата на признаците "пол" и „лично положение“.
В хода на производството пред
съда е представена в цялост и приобщена по делото преписка № 282/2016 г. по
описа на КЗД.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Решение № 609/08.10.2020г. по преписка № 282/2016 г. на Петчленен
разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, e съобщено
на оспорващия на 21.10.2020 г. Жалбата е подадена до съда чрез КЗД на 04.11.2020
г. Следователно жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице -
адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно
обжалване, следователно е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Компетентността на КЗД е
уредена в разпоредбата на чл.47 ЗЗДискр., където са регламентирани
правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст
въпроси, в качеството си на независим специализиран държавен орган, осигуряващ
предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на
възможностите. Фактическата обстановка е напълно изяснена от административния
орган и се споделя от настоящия състав на съда. Изводите, които прави КЗД, въз
основа на релевантните за административния спор факти, са правилни.
Производството пред административния орган е протекло по правилата, уредени в
ЗЗДискр и АПК.
Неоснователни се явяват
твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения в хода на
административното производство, досежно събирането на доказателствата и
установяването на релевантните факти. От събраните по преписката доказателства
е видно, че административният орган е установил всички релевантни и относими
обстоятелства, въз основа на които да изгради своите правни изводи – въз основа
на приетите писмени доказателства. В Решението си КЗД е коментирала писмените
доказателства, изложила е подробни мотиви, защо е достигнала до извода за липса
на извършена дискриминация спрямо жалбоподателя по посочените два признака, а
именно: „пол“ и „лично положение“.
Понятията за пряка и непряка
дискриминация са легално дефинирани в антидискриминационното право на ЕС и
практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Директива 2006/54/ЕС
(преработена), Директива 2004/113/ЕС, Директива 2002/73/ЕС, Директива
2000/78/ЕС и Директива 2000/43/ЕС дават защита срещу пряка и непряка полова
дискриминация в сферата на заетостта, социалните услуги и пазара на стоки и
услуги, срещу пряка и непряка дискриминация по признаците религия или вяра,
увреждане, възраст и сексуална ориентация в сектора само на заетостта, и срещу пряка
и непряка расова и етническа дискриминация независимо от сектора. Тези
дефиниции пряко кореспондират с нормата на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр.
Според тези актове пряка
дискриминация е налице, когато едно лице се третира по-неблагоприятно въз
основа на пола, отколкото друго лице е, било е или би било третирано в сравнима
ситуация. Респ. непряка дискриминация е налице, когато привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика би поставила лица от един пол, с определена религия или
вяра, увреждане, възраст или определена сексуална ориентация в
по-неблагоприятно положение (т.е. би ги злепоставила) в сравнение с други лица,
които не са носители на такива признаци, освен ако тази разпоредба, критерий
или практика е обективно оправдана от легитимна (законова) цел и средствата за
постигането на тази цел са подходящи и необходими.
В настоящия случай жалбоподателят
пред КЗД не е посочил факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация. Ответникът от своя страна е
опровергал изложеното за наличието на дискриминация и е извел твърдения, в
достатъчна степен обективни, сочещи ненарушаване на принципа на равно
третиране. Жалбоподателят е изложил само негови възприятия, а не факти.
Установено е от ответната страна, че не са задавани въпроси свързани с пола на
участниците в конкурса. Задавани са въпроси, свързани с изискванията посочени в
длъжностната характеристика, а не самоцелни такива. Не са посочени факти, от
които да може да се направи предположение именно за дискриминация точно по
признак "пол".
От приетите писмени
доказателства се установява, че до конкурса са допуснати както жени, така и
мъже. Твърдението, че квалификацията на жалбоподателя е по-висока от спечелилата
конкурса, също не е основание да се приеме, че тя е спечелила конкурса
единствено защото е жена. Ако конкурсът се състоеше само от компютърен тест, то
тогава оценката на жалбоподателя би изиграла водеща роля за назначаването му. От
приетите по делото доказателства обаче се установява, че подборът е проведен на
два етапа – компютърен тест и събеседване, като получената крайна оценка от
кандидатите е комплексна и включва точки и оценки от различните етапи на проведения
подбор. Ако се вземат предвид единствено компютърните умения, то тогава би било
излишно събеседването, където членовете на комисията добиват пряко впечатление
от участниците.
Подробните възражения на
жалбоподателя относно прилагането и оценяването от комисията на кандидатите по
критериите, съдът намира за ирелевантно, доколкото по делото няма данни тези
критерии да са прилагани по различен начин за отделните кандидати. Конкретните
поставени оценки и тяхната обоснованост не могат да бъдат предмет на проверка
нито в настоящото производство, нито преди това в производството пред КЗД.
Обект на изследване в случая е само еднаквото третиране на кандидатите при
провеждане на подбора, но не и оценяването на конкретните им качества. От
доказателствата по делото не може да се направи извод за нееднакво третиране
спрямо жалбоподателя, във връзка с признака "пол" в сравнение с
другите кандидати.
На следващо място следва да се
посочи, че законодателят не е дал легално определение на защитения признак
"лично положение" и за разлика от другите защитени признаци, които са
трайни, същностни характеристики на човека, защитеният признак "лично
положение" няма еднозначно, изначално прието в закона обективно
съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки
конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който
позволява да бъде прилаган еднакво и, който отчита универсалния (материален и
персонален) обхват на закона (Решение № 2031 от 10.02.2012 г. по адм. д. №
2055/2011 г., ВАС).
В проведеното производството
пред Комисията заявеното от жалбоподателя обстоятелство, че един от членовете
на комисията го е определил като „флегматичен и бавен“, не е прието като
доказателство за извършена дискриминация по признак „лично положение“, тъй като
единствено от това обстоятелство не може да се направи обосновано
предположение, че срещу жалбоподателя е извършена дискриминация, тъй като не
може де установи неравно третиране. Нито в производството пред КЗД, нито в
настоящото съдебно производство не се представиха доказателства, от които да е
налице причинно-следствената връзка между това посочено от жалбоподателя
обстоятелство и заявеното неравно третиране.
Основно изискване при
преценката има ли осъществена пряка/непряка дискриминация, спрямо лице на
основата на заявения признак "лично положение" е да се определи
съдържанието на този признак. Практиката приема, че за да се установи защитения
признак "лично положение" следва да се отговори на въпроса би ли
получило лицето същото третиране, ако не притежаваше този значим, обективен,
същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който
отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната
забрана за пряка дискриминация. В обхвата на признака "лично положение"
следва да се включват само значими и ангажиращи за личността характеристики,
равностойни със същностните основни признаци за личността, каквито са полът,
расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. От
фактите по делото не е видно да е налице значим за личността на Н. белег, който
да е обусловил различното третиране, както и сам по себе си да обоснове
същностен за отделната личност белег, който го отличава от другите кандидати
при подбора и който белег би могъл да бъде съдържание на защитения признак
"лично положение". Освен това, както беше посочено вече, оценката от
подбора е комплексна и не се основава единствено и само на тази характеристика,
дадена от един член от комисията.
При постановяване на
оспореното в настоящото производство решение на КЗД, същата е извършила
подробен анализ на фактите по проведения подбор в светлината на твърдяното
дискриминационно третиране, по признаците "пол" и „лично положение“.
От данните по преписката не се установява по никакъв начин в хода на подбора да
са въвеждани ограничителни условия по посочените признаци, нито пък някои от
критериите да са приложени дискриминационно в тази връзка.
Съдът намира, че по делото не
са представени доказателствата, обосноваващи извод за незаконосъобразност на
заключението на КЗД. В съответствие със задълженията си, сезираният държавен
орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в
образуваното пред него производство, след което е постановил решението си. В
него са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен
резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните
по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
По изложените съображения и
съобразно извършената в изпълнение на чл.168, във връзка с чл.146 от АПК,
служебна проверка на законосъобразността на административния акт, съдът намира,
че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
изложени подробни мотиви - фактически и правни основания за издаването му, при
спазване на административно- производствените правила и в съответствие с
приложимите материалноправни норми и целта на закона, поради което липсва
основание за отмяната му.
При този изход на делото претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна. Процесуалният представител
на ответната страна не е правил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 143, ал.
4 от АПК на заинтересованата страна ОД МВР Варна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното съдът и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването
по жалбата на Н.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Решение №
609/08.10.2020 г. по преписка № 282/2016 г. на Петчленен разширен заседателен
състав на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че
Директорът на ОДМВР-Варна не е извършил дискриминация по признаците „лично
положение“ и „пол“ срещу жалбоподателя.
ОСЪЖДА Н.К.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 100 /сто/лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: