№ 117
гр. Кърджали, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2100022 от 20.12.2021 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на **** ЕООД гр.Кърджали, ****, ЕИК ***, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят **** ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно. Твърди, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение не кореспондирал с установената фактическа обстановка.
Лицето Я.А.О. осъществявал дейност по граждански договор и впоследствие бил сключен
трудов договор. Затова дружеството не било нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1 вр. чл.61,
ал.1 от КТ. Излага съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН, уреждащ маловажните
случаи на административни нарушения. Наказателното постановление било издадено в
противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Затова моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакувания акт и да присъди направените от
жалбоподателя разноски по делото. Твърди, че Я.О. не осъществявал дейност, за която да се
съставя трудов договор. Той отивал в обекта инцидентно, когато нещо се развали, за да го
поправи, не работил в 8-часов режим и не се налагало сключване на трудов договор.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно
1
заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установила материалната и
процесуална законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура.
Безспорно било доказано, че лицето Я.О. е осъществявал трудова дейност в полза на
жалбоподателя. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на
наказващия орган, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за
законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 08.10.2021 г. около 18.48 часа свидетелите Н.Н., Х.Ч. и К.С. – инспектори в Д”ИТ”
гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни
места в обект: ***, намиращ се в гр.Кърджали, ***, стопанисван от **** ЕООД
гр.Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да работи лицето
Я.А.О. с ЕГН **********. Той осъществявал дейност, характерна за длъжността мияч –
миел чинии в кухнята на пицарията. В декларация, която контролните органи му
предоставили, Я.О. декларирал писмено, че работи като мияч в ресторант „***“ в
гр.Кърджали, за фирма ****, с работно време от 15.00 до 22.00 часа, при месечно трудово
възнаграждение в размер на 650 лв., с почивка в работния ден от 30 минути, нямал почивен
ден. В декларацията отразил също, че няма сключен трудов или граждански договор и не е
получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
Установените при инспекцията по работни места обстоятелства били документирани в
съставен Констативен протокол от 08.10.2021 г. Същият бил подписан без възражения от
С.О. – управител на **** ЕООД гр.Кърджали, който присъствал в обекта по време на
проверката. Контролните органи продължили с проверката и по документи в Д”ИТ”
гр.Кърджали. На 03.11.2021 г. там бил представен Трудов договор № 65/21.10.2021 г., с
който Я.А.О. бил назначен на длъжност „мияч съдове, ръчно“ при работодателя **** ЕООД
гр.Кърджали, считано от 21.10.2021 г., което следвало проверката по работни места.
Доказателства за сключен трудов договор между жалбоподателя и Я.А.О. към датата
08.10.2021 г. не били представени. По повод така установеното нарушение на 09.11.2021 г.
срещу **** ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на
управителя на дружеството-жалбоподател, който го подписал без възражение. На 15.11.2021
г. в Д”ИТ” гр.Кърджали постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу
съставения акт за нарушение. Същото не било уважено и на 20.12.2021 г. наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414,
ал.3 от КТ наложил на **** ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
2
Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните
свидетели Н.Н., Х.Ч. и К.С., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по
работни места и установили Я.А.О. да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от
жалбоподателя. Тримата не само са възприели непосредствено лицето да работи за
дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който е декларирал,
че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото
правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни
или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Я.О. в частта им, в която твърди, че на 08.10.2021 г. бил извикан в *** и отишъл
там единствено, за да смени батериите на мивките. Сочи, че, помогнал само един път с
миенето на чинии, когато нямало миячка. В деня на проверката на 08.10.2021 г. попълнил
декларация, но проверяващите му диктували какво да пише. Твърденията му се явяват
изолирани и се опровергават от другите доказателства по делото. Казаното от Я.О. при
разпита му в съдебно заседание противоречи на декларацията, която е подписал в деня на
проверката. В нея същият е декларирал, че работи на обекта без да има трудов или
граждански договор, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение като
място на работа, длъжност, работно време, почивки и трудово възнаграждение. Показанията
на свидетеля Я.О., че данните в декларацията, която попълнил му били диктувани от
проверяващите служители са голословни и несъстоятелни и не намират опора в
доказателствения материал. Не на последно място, свидетелят О. заяви, че и след
проверката не е сключвал трудов договор с дружеството **** ЕООД, което категорично се
опровергава от представения и приет по делото Трудов договор № 65/21.10.2021 г.,
регистриран и в Информационна система на ИА„ГИТ“. Свидетелката М.Д. също не успя да
опровергае описаните в наказателното постановление обстоятелства. Тя твърди, че по време
на проверката на 08.10.2021 г. била в ресторант „***“, където работи, но не знае и не е
видяла къде се е намирал Я.О. и какво е правил точно тогава. Не е възприела кога и къде е
бил установен той и дали изобщо с него са контактували контролните органи.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от приложените по
делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от
09.11.2021 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2133086/08.11.2021 г.; Призовка по
чл.45, ал.1 от АПК от 08.10.2021 г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ,
попълнена и подписана на 08.10.2021 г. от Я.А.О.; Констативен протокол от 08.10.2021 г.;
Декларация от 15.10.2021 г. на П.З.-счетоводител в **** ЕООД; Трудов договор №
65/21.10.2021 г.; Възражение срещу АУАН от 09.11.2021 г.; Становище от 17.11.2021 г.;
Справка от ТР относно актуалното състояние на **** ЕООД; Справка от Информационна
система на ИА„ГИТ“ към 21.03.2022 г.; Справка за актуално състояние на всички трудови
договори към 21.03.2022 г.; Справка от регистър на уведомления за трудови договори в
Информационна система на ИА„ГИТ“. Ето защо, настоящият състав прие за установено, че
отношенията между Я.О. и санкционираното дружество са били трудовоправни, респ. е
трябвало да бъдат уредени като такива със сключен в писмена форма трудов договор.
3
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена
форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от
КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Установи се по делото, че към момента на проверката Я.А.О. е
предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта,
стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за
което са приложими разпоредбите на КТ. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът
прие, че нарушението е доказано – работодателят не е сключил трудов договор в писмена
форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на
чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на **** ЕООД гр.Кърджали на
основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в
размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал
ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да
изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе
имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е
минималното по размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27
от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената
по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
4
както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и
наказателното постановление. Не се споделя доводът в жалбата, че Я.О. осъществявал
дейност по граждански договор и впоследствие бил сключен трудов договор, съответно не
било извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. На първо място, по делото
не са ангажирани доказателства за сключен граждански договор между работника и
дружеството, било то към датата на проверката или преди това. Самият работник Я.О. също
не е декларирал в деня на проверката, че изпълнява задължения по граждански договор. Не
спомена за наличие на такъв и при разпита му в съдебно заседание. Извършеното
административно нарушение е безспорно установено от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства, за което вече бяха изложени съображения. Процесното деяние не
представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна
разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните
конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е
формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са
необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност
от обичайната за този вид нарушения. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени три съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 120 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище
град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2100022 от 20.12.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
5
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на **** ЕООД гр.Кърджали, ****, ЕИК ***, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА **** ЕООД гр.Кърджали, ****, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 120 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6