№ 492
гр. Благоевград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500438 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Е.Б. А., действаща като особен
представител на Л. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от гр.Благоевград, ул.“...“ № 9 – ответник по
гр.д. № 2/2020г. по описа на РС-Благоевград, срещу решение № 92164/10.03.2021г., в частта,
с която съдът е признал за установено съществуването на вземане, за което при условията на
чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 8045/30.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2302/2019 г.
на Районен съд-Благоевград, в полза на „...“ ЕАД, ЕИК ****, от Л. ЛЮБ. СТ., за сумата от
959.00 лева, представляваща дължима и неплатена главница по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX – .../02.11.2018 г., сключен между „****.“ – клон
България и Л. ЛЮБ. СТ., което вземане е прехвърлено на „...та“ ЕАД по силата на
Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда /30.08.2019 г./ до окончателното погасяване.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда
доводи за неизяснена от районната инстанция фактическа обстановка по спора относно
представителната власт на „...“ ЕООД, сключил от името и за сметка на „****.“ клон
България в качеството на кредитор, договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-.../02.11.2018 г. с ответника Л. ЛЮБ. СТ. – кредитополучател. Твърди, че по делото
липсват доказателства за надлежното упълномощаване на „...“ ЕООД от „****.“ клон
България, с което обосновава позиция, че договорът / между „...“ ЕООД като пълномощник
на „****.“ - кредитор и Л. ЛЮБ. СТ./, не е породил правни последици в имуществото на
„****.“ Релевира възражение, че кредитополучателят не е уведомен за извършената цесия –
предмет на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно с
Приложение № 1 от 12.02.2019 г., неразделна част от договора. Сочи, че уведомлението е
връчено едва в хода на исковото производство и то не лично на ответника-
1
кредитополучател, а на назначения от съда особен представител. Твърди, че ответникът
няма знание за цесията. С изложеното обосновава искане за отмяна на решението и
постановяване на друго такова, с което искът бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, действаща чрез
пълномощник, който оспорва като несъстоятелни и необосновани твърденията и
възраженията, релевирани с въззивната жалба. Навежда подробни доводи, с които
аргументира становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Прави искане за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебни
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение 100.00 лева и 300.00 лева
заплатено възнаграждение за особения представител на жалбоподателя. Не прави
доказателствени искания.
В с.з. жалбоподателката не се явява. Представлява се от особения представител адв.А.,
която поддържа въззивната жалба и пледира за уважаването й.
За въззиваемото дружество процесуален представител не се явява. Депозира писмено
становище, с което заявява, че поддържа писмения отговор на въззивната жалба, претендира
присъждане на съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за допустима, отговаряща на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, като подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и
допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на атакуваното решение, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към нея.
Районен съд –Благоевград е бил сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта
на вземания /за главница; договорна лихва и мораторна лихва/ по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-.../02.11.2018 г., сключен между „****.“, клон
България и Л. ЛЮБ. СТ., ведно с Общи условия, които вземания са прехвърлени на „...та“
ЕАД по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение
№ 8045/30.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2302/2019 г. на Районен съд-Благоевград. При условията
на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени предявените установителни искове, ищецът
е предявил осъдителни такива за процесните суми.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти и обстоятелства, на които са основани предявените искове,
представените и събрани по почин на ищеца доказателства, след обсъждане на доводите и
възраженията на ответника, представляван от назначен от съда при условията на чл.47, ал.1-
6 ГПК особен представител, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстваща на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на
предявените искове. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до извод за
недействителност на процесния договор за кредит, имащ характеристиките на договор за
потребителски кредит, по смисъла на чл.22 от Закона за потребителския кредит, тъй като
2
изготвеният погасителен план, представляващ неразделна част от договора, не съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на уговорения лихвен процент, както и допълнителните разходи. С
оглед на това и на основание чл.23 от ЗПК съдът е приел за установено съществуването на
вземане на ищеца от ответника в размер на чистата стойност по договора за кредит, а
именно в размер на 959.00 лева, поради което е уважил установителната претенция за
вземането, представляваща главница. Именно това е предметът на настоящото въззивно
производство.
По отношение на втория и третия обективно кумулативно съединени установителни
искове съдът е достигнал до извод за недоказаност и неоснователност, поради което е
постановил отхвърлянето им като такива. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Релевираните с жалбата оплаквания са в две посоки: че цесията не е съобщена надлежно
на кредитополучателя С., поради което не е породила действие спрямо същата; че договорът
за кредит не е породил права и задължения за страните, поради липса на доказателства по
делото за упълномощаване на „...“ ЕООД, чрез който кредиторът е участвал в сделката за
кредит. В тази връзка съдът съобрази следното:
Съгласно Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-.../02.11.2018 г.,
сключен между „****.“, клон България в качеството на кредитор, действащ чрез „...“ ЕООД,
ЕИК ****, гр.Благоевград, ул.“...“ № 74 и Л. ЛЮБ. СТ., ЕГН ********** в качеството на
кредитополучател, чиято автентичност по делото не е оспорена, първият се задължил да даде
заем на втория в размер на 959.00 лева за закупуване на стока, при следните условия:
заемополучателят да върне заемната сума чрез заплащане на 13 равни месечни вноски, всяка
в размер на 83.35 лева, с падеж на първата вноска – 20.11.2018 г., падеж на последната
вноска – 20.11.2019 г. Страните уговорили ГЛП от 25.43 %; лихвен процент от 22.86 %;
обща стойност на сумата, подлежаща на връщане от заемополучателя – 1 083.55 лева.
Съгласно т.1 от Общите условия, представляваща неразделна част от договора за кредит,
предоставената в заем сума следва да бъде изплатена от „****.“, клон България на търговеца
– в случая „...“ ЕООД, гр.Благоевград, от когото ответникът е закупил стока –един брой
телевизор, марка „SKYWORTH LED 55G920 UHD SMART“, във връзка с която покупко-
продажба търговецът е издал фактура № **********/02.11.2018 г.
Съгласно кредитираното от съда съдебно-счетоводно заключение, неоспорено от страните
и необорено от останалите доказателства по делото се установи по несъмнен начин, че на
02.11.2018 г. уговореният на основание процесния договор за кредит заем е усвоен изцяло
по банков път, като сумата е послужила за закупуване на един брой телевизор, марка
„SKYWORTH LED 55G920 UHD SMART“ от ответника Л. ЛЮБ. СТ. –купувач от търговеца
„...“ ЕООД, гр.Благоевград /продавач/, за което последният е издал фактура №
**********/02.11.2018 г. Експертното становище сочи категорично, че на основание
процесния договор за кредит в дружеството-кредитор не са постъпвали суми за погашение,
за периода 20.11.2018 г. – 30.08.2019 г. /дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК/.
Експертът сочи, че към 30.08.2019 г. размерът на падежиралата по договора главница е
718.19 лева. Сочи, че към дата 20.11.2019 г. – краен падеж на договора, кредитополучателят
не е платил и една дори вноска по договора, т.е. дължим е целият кредит в размер на 959.00
лева.
Съгласно съдържанието на фактура № **********/02.11.2018 г., същата е предявена на
купувача С. и подписана лично от нея. Автентичността на подписа на купувача не е
оспорена в процеса.
По делото са събрани като доказателства Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между „****.“, клон България в качеството на
цедент и „...та“ ЕАД-цесионер и Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към договора за цесия,
които установяват по несъмнен начин факта на прехвърляне на вземането на кредитора по
процесния договор за кредит в полза на дружеството-ищец.
3
По делото са събрани доказателства, че „...та“ ЕАД като цесионер е било надлежно
оправомощено от стария кредитор -„****.“, клон България, да уведоми кредитополучателя
С. за извършената цесия.
Не е спорно, че уведомлението за извършената цесия не е връчено лично до длъжника –
ответника С., тъй като същото е връчено на особения представител на последната, назначен
по реда на чл.47, ал.1-6 ГПК, заедно с препис от исковата молба и писмените доказателства
към нея.
Установи се, че на 30.08.2019 г. е образувано ч.гр.д № 2302/2019 г. по описа на РС-
Благоевград, въз основа на заявление по чл.410 ГПК, подадено от „...та“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Л. ЛЮБ. СТ. за вземания, възникнали
и дължими на основание Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-
.../02.11.2018 г., сключен между „****.“, клон България и Л. ЛЮБ. СТ., които вземания са
прехвърлени на „...та„ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. Заповедният съд е
счел заявлението за допустимо, редовно и основателно, поради което е издал заповед за
изпълнение № 8045/30.08.2019 г. с която ответникът е осъден да заплати на заявителя/ищеца
сумите: 959.00 лева, представляваща главница, дължима на основание Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-.../02.11.2018 г., сключен между „****.“, клон
България и Л. ЛЮБ. СТ., които вземания са прехвърлени на „...та„ ЕАД по силата на
Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от
30.08.2019 г. /дата на подаване на заявлението в съда/; 124.55 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 20.11.2019 г. ; 63.81 лева обезщетение за
забава за периода от 21.11.2018 г. до 21.11.2018 г. В тежест на длъжника са присъдени и
сторените от заявителя в заповедното производство съдебни разноски : 25.00 лева държавна
такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба оплаквания.
Формираната от районния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите
на решението, е пълна, правилна и кореспондираща със събрания по делото доказателствен
материал. В този смисъл съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя за
неизяснена фактическа обстановка по делото.
Относно възражението за неуведомяване на кредитополучателя С. за извършеното
прехвърляне на вземанията на кредитора по процесния договор за кредит:
Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3/16.04.2014
г. на ВСК по т.д. № 1711/2013 г. I т.о. ТК; решение № 78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №
2352/2013 г. II т.о.; решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г. на II т.о. ТК,
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с молбата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.
По делото не е спорно, че уведомлението за извършената цесия не е достигнало лично до
длъжника – ответника С., тъй като същото е връчено на особения представител на
последната, назначен по реда на чл.47, ал.1-6 ГПК, заедно с препис от исковата молба и
останалите писмени доказателства. Този факт не е убедителен аргумент, за да се приеме, че
цесията не е надлежно съобщена на длъжника. В тази връзка съдът съобрази, че в исковото
производство особеният представител не може да извършва само онези действия, за които в
чл.34, ал.3 от ГПК е предвидено представянето на изрично пълномощно, както и че за
получаването на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД не е предвидено предоставянето на изрично
4
пълномощно. От което се налага извод, че след като исковата молба, ведно с уведомлението
за извършената цесия са редовно връчени на ответника чрез назначения от съда особен
представител, то ответникът е надлежно уведомен за осъщественото прехвърляне на
вземането.
С оглед на горното въззивният съд намира, че в казуса съобщаването на длъжника С. за
извършената цесия е осъществено в съответствие с изискванията на закона /чл.99, ал.3 ЗЗД/,
поради което и цесията е породила действие спрямо длъжника-кредитополучател. В този
смисъл възражението на жалбоподателя, че цесията не му е съобщена, е несъстоятелно и
като такова следва да се остави без уважение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съобщаването на цесията на длъжника
има за цел да защити последния при изпълнение на задължението, за да изпълни на лицето,
което е носител на вземането и поради това длъжникът може да възрази успешно за липса на
уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор. Т.е. възражението за
несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на
плащане на първоначалния кредитор - цедента, след сключване на договора за цесия, но
преди длъжника да бъде уведомен за нея. В настоящия случай ответникът не навежда такива
твърдения, а събраните доказателства установиха по несъмнен начин факта на пълно
неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за кредит.
По отношение възражението на жалбоподателя, с което се оспорва възникването на
процесното облигационно правоотношение между страните по договора за кредит с довод,
че кредиторът не е бил надлежно представляван при сключването на сделката от „...“ ЕООД,
гр.Благоевград съдът съобрази следното:
Ответникът в процеса не оспорва автентичността на Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-.../02.11.2018 г., сключен между „****.“, клон България и Л.
ЛЮБ. СТ.. Същевременно, неоспореното от страните и необорено от останалите
доказателства по делото съдебно-счетоводно заключение установи по несъмнен начин факта
на пълно усвояване на уговорения кредит, на 02.11.2018 г. по банков път, като сумата е
послужила за закупуване на един брой телевизор, марка „SKYWORTH LED 55G920 UHD
SMART“ от ответника Л. ЛЮБ. СТ. –купувач от търговеца „...“ ЕООД, гр.Благоевград
/продавач/, за което последният е издал фактура № **********/02.11.2018 г., предявена на
купувача С. и подписана от същата. Събраните по делото доказателства – фактура №
**********/02.11.2018 г., договор за потребителски кредит, подписани лично от
ответницата, сочат, че последната лично е получила стоката, продадена й от продавача, във
връзка с която продажба е сключена и кредитната сделка. Ето защо настоящият съдебен
състав счита за безспорно установено в процеса възникването на валидно облигационно
правоотношение между страните по договора за кредит, със съдържание съгласно
релевираните с исковата молба права и задължения. В този смисъл намира за неоснователен
довода на жалбоподателя, че процесният договор за кредит не е породил съответните права
и задължения за страните, сключили сделката.
С оглед на горното настоящата инстанция намира за безспорно доказано основанието,
съществуването и размера на вземането, предмет на решението в атакуваната част, за което
вземане е издадена процесната заповед за изпълнение. Като е достигнал до идентични
правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на делото по установителния иск за вземането, представляващо главница,
правилно районната инстанция не е разгледала предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск за същата сума, доколкото не се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск, тъй като главният иск е бил уважен, а не
отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат на основание чл.78, ал.3 във
5
вр. с чл.273 ГПК сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски. С отговора на
въззивната жалба е поискано присъждане на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение за
процесуалния представител на страната и 300.00 лева заплатено възнаграждение за особения
представител на жалбоподателя. В тази връзка, съдът като съобрази доказаните разходи на
въззиваемия пред настоящата инстанция – 300.00лева заплатено възнаграждение за
особения представител на жалбоподателя /вносна бележка от 09.06.2021 г./, материалния
интерес по делото, както и обема правна защита, осъществена от процесуалния представител
на страната пред въззивния съд - изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба и
писмено становище, депозирано в открито с.з., без явяване в съдебно заседание, на който
обем съответства възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено при условията на
чл.78, ал.8 ГПК във вр. с 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на
въззиваемия съдебни разноски в общ размер 400.00 лева.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92164/10.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2/2020г. по
описа на Районен съд-Благоевград в частта, с която е установено съществуването на
вземане, за което при условията на чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение №
8045/30.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2302/2019 г. на РС-Благоевград, в полза на „...“ ЕАД срещу
Л. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от гр.Благоевград, ул.“...“ № 9 за сумата от 959.00 лева,
представляваща дължима и неплатена главница по Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX – .../02.11.2018 г., сключен между „****.“ – клон България и Л. ЛЮБ.
СТ., което вземане е прехвърлено на „...та“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от
12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда /30.08.2019 г./ до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Л. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от гр.Благоевград, ул.“...“ № 9 да заплати на
„...“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6