Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 23.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 9857 по описа
за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Т.Т. срещу решението, постановено по
гр.д. № 629/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, с която се обжалва изцяло
решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени
съображения за това. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН.
Претендира разноски.
Въззиваемите страни Р.Т.Д. и Т.Н.Т., действащ чрез неговата майка и законен
представител Р.Т.Д., оспорват въззивната жалба и молят за оставянето й без
уважение. Претендират разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника
в първоинстанционното производство (ответникът е получил препис от обжалваното
решение на 15.06.2017 г. и е подал жалбата по пощата от Гърция на 22.06.2017
г.), имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Р.Т.Д. и Т.Н.Т.,
действащ чрез неговата майка и законен представител Р.Т.Д., срещу Н.Т.Т. – за
защита от домашно насилие, извършено на 25.12.2016 г., подробно описано в молбата
от 06.01.2017 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С решението, постановено по гр.д. № 629/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е
издал заповед за защита в полза на Р.Т.Д. и детето Т.Н.Т. срещу Н.Т.Т., като е
задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на молителите, забранил е на ответника да приближава молителите и жилището им на
разстояние по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца, считано от 09.06.2017 г.,
и е забранил на ответника да приближава местоработата на молителката и местата
за социални контакти и отдих на молителите за срок от 12 месеца, считано от
09.06.2017 г. Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по
чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, наложил е на ответника глоба в размер на 200 лева и е
осъдил ответника да заплати на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а на
молителката – разноски в размер на 400 лева.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е
постановено при неправилна преценка на събраните доказателства.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
За доказване на твърденията си, че на 25.12.2016 г. около 10.00 часа в гр.
София, ул. ********, ответникът Н.Т.Т., вмъквайки ръката си през отворения
прозорец на това жилище, пред детето-молител Т.Н.Т. хванал ръката на
молителката Р.Т.Д. и я извил силно, причинявайки на молителката синини и
наранявания, молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, а
молителите са ангажирали гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Т.Т.и С.Т.. От анализа на тези доказателства, които са обективни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се, следва извод, че ответникът е осъществил спрямо
молителите процесното насилие. Със своите действия ответникът е причинил
кръвонасядания и охлузвания по лявата предмишница на молителката Р.Д. –
увреждания, констатирани в съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
355/16 г., съдържащо се на л. 9 от първоинстанционното дело.
Показанията на доведените от въззивника в първоинстанционното производство
свидетели Д.Т. и С.Т. не са достатъчни да разколебаят убеждението и на
настоящия състав, че процесното насилие е извършено. Показанията на св. Д.Т. са
противоречиви – ответникът хем едва достигал с пръстите си прозореца, който е
много висок, на жилището на молителите, хем молителката Р.Д. му наранила силно
ръцете, затваряйки прозореца. От друга страна, показанията на тази свидетелка
за височината на прозореца противоречат на показанията на другата доведена от ответника
свидетелка – С.Т.. Последната е заявила, че прозорецът е на височина малко над
нейния ръст от 1.57 м. Същевременно, свидетелката Д.Т., която е била очевидец,
не е съобщила, че ответникът не е хванал ръката на молителката, за разлика от
свидетелката С.Т.. Показанията в тази част на св. Сн. Т. обаче не могат да
бъдат кредитирани, защото те се отнасят до друга, а не до процесната, дата –
25.12.2015 г. Дали се касае за грешка в съдебния протокол от заседанието пред
първостепенния съд на 12.04.2017 г. настоящата инстанция не може да установи,
още повече че молбата на ответника-въззивник за поправка на този протокол е
оставена без уважение с определение от 23.05.2017 г. на Софийския районен съд.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи
в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие,
упражнено от ответника, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. При
постановяване на обжалваното решение са съобразени всички относими по спора
доказателства. Въззивникът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят
твърдяното в молбата на молителите.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът Н.Т.Т. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за въззивната жалба в размер на 25 лв. (2 х 12.50 лв., тъй като
въззиваемите страни са две).
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на
разноски е неоснователна и съдът я оставя без уважение. Именно предвид изхода
на делото, въззивникът се осъжда да заплати на въззиваемите страни сторените от
последните разноски във въззивното производство в размер на 400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 629/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ
ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА Н.Т.Т. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Н.Т.Т. да заплати на Р.Т.Д. и Т.Н.Т., действащ чрез неговата майка и
законен представител Р.Т.Д., сумата от 400 лева – разноски за въззивното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Т.Т. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.