Р Е Ш
Е Н И Е
№ 118
гр.Габрово,7.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:ИВА ДИМОВА
С.МИЛАНЕЗИ
при секретаря.В.Килифарева ...., като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 104 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.П.М. от гр.
Ст.Загора против решение № 69/16.11.2018 г., постановено по гр.д. № 256/2016 г.
по описа на Районен съд Трявна. Жалбоподателката не е доволна от постановеното
решение в частта му, с която делбените имоти са изнесени на публична продан и е
осъдена да заплати на съделителя разноски в размер на 395.80 лв.
Твърди се, че неправилно имотите, допуснати до делба
са изнесени на публична продан. В решението липсвали мотиви по доводите на съделителката М., изложени във
връзка със способа за ликвидиране на съсобствеността. Основният принцип при
извършване на делбата всеки от съделителите да получи по възможност реален дял
от съсобствените имоти, не можело да бъде игнориран по съображение, че имотите
или обособените дялове са на различна стойност и включват различни по вид
имоти, тъй като в този случай неравенството се изравнявало в пари. Публичната
продан била допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на
съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Жалбоподателката твърди още, че
първоинстанционният съд не приложил разпоредбата на чл.69 ал.2 ЗН и игнорирал
разрешенията дадени от ВКС по приложението на нормата в актуалната съдебна
практика, която е подробно посочена в жалбата. В случая допуснатите до делба
имоти били повече от броя на съделителите, дяловете на съделителите били
съществено различни -1/6 ид.ч. за М.П. и 5/6 за П.М.. М. ползвала имота и
направила значителни подобрения в него. Неправилно било прието от съда, че
правилото на чл.353 ГПК е приложимо само ако липсва спор относно обособяване на
имотите в дялове, тъй като нямало такова законово изискване.
Жалбоподателката излага доводи и относно неправилност
на решението в частта му за разноските. Съдът разпределил всички направени във
втората фаза разноски за приети експертизи, като такива, направени единствено
във връзка с делбата на имотите. Не било съобразено, че разноските, направени
по претенциите по сметки, се присъждат по реда на чл.78 ГПК.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което да се разпределят допуснатите до делбата
имоти, като в дял на жалбоподателката М.бъде разпределено дворното място и
постройките в него в гр. Трявна, а в дял на съделителя М. да бъдат разпределени
земеделската земя и гората, като дяловете бъдат уравнени парично, съобразно
квотите на страните и оценките на вещите лица. Иска се да бъдат присъдени
разноски пред първата инстанция по претенциите по сметки, съобразно изхода на
спора по тях и правилата на чл.78 ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата М.М. чрез процесуалния му представител адв. Б., с който същата се
оспорва и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Посочена е подробна съдебна практика, която обосновава извода, че единствен
способ за извършване на делбата е изнасянето на имотите на публична продан. В частта за разноските се
сочи, че платените суми за вещи лица са разпределени правилно от съда,
съобразно чл.355 пр.1 ГПК.
Постъпила е и въззивна жалба от М.П.М. против решение № 69/16.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 256/2016 г. по описа на Районен съд Трявна в частта, с
която е отхвърлена претенцията му за
сумата от 780 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствен имот през периода 11.04.2018 г. – 11.07.2018 г. на основание чл.31
ал.2 ЗС и е осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. върху
отхвърлената претенция, както и в частта, с която М. е осъден да заплати на П.М.
409.10 лв., представляваща 1/6 от извършените подобрения в съсобствения имот,
заедно със законната лихва, считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане
и държавна такса 50 лв. и в частта с която не са му присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение по делото. Според жалбоподателя в обжалваната част
решението било неправилно и необосновано. За да отхвърли иска по чл.31 ал.2 ЗС
съдът приел, че съделителката М. не е лишила
М.М. от ползване на съсобствения недвижим имот в гр. Трявна, като се
позовал само на показанията на св. К.М.. Не били обсъдени другите събрани по
делото доказателства – отправените три покани
от М. до П.М. за предаване на ключовете от имота. Съставеният от
нотариус Цв. Д.констативен протокол за неявяваването на М. в кантората му на
посочената в поканата дата. Превратно били обсъдени и показанията на св. К.М..
Погрешно били интерпретирани и показанията на св. А.. В нарушение на
съдопроизводствените правила съдът приел като доказателство твърденията на съделителката
П.М..
Неправилно било решението и в частта му, с която М.М.
е осъден да заплати 409.10 лв. за подобрения в имота.Съдът се позовал на
повторната експертиза, която била изрично оспорена от М.. Между двете
експертизи съществували значителни разминавания, като съдът дал вяра на
повторната с единствен мотив, че е изготвена от две вещи лица, което правело
решението незаконосъобразно. Съдът следвало
да изложи мотиви кой момент приема за извършени съответните дейности, а
не както е посочено – период 2013 -2016 г. Това било така, предвид направеното
възражение за давност, както и по повод обясненията на в.лице Р.Г., който заявил,
че за да посочи разходи за материали и
труд трябва да се знае не само годината, но и месеца на извършване. В жалбата
се твърди също, че съдът не съобразил и факта, че съделителката П.М. е владелец
на нейната част от имота и държател на частта на М.М., като право на
обезщетение има само владелецът, но не и държателя. Решението било постановено
в нарушение на т.2 от ПП ВС №6/27.12.1974 г., съгласно което подобрение в един
имот има, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване
стойността му.Увеличението се заплащало доколкото съществува към деня на
постановяване на решението за заплащането му. В.лице Р. Г. твърдял, че не може
да каже дали това се е налагало да се прави и до каква степен ако се е налагало
т.е. не бил установен характера на извършените ремонтни дейности. Неправилно
съдът обосновал решението си на заключението на повторната експертиза, тъй като
вещите лица посочили, че не са
начислявали процент овехтяване и не са остойностили увеличената стойност на
имота към момента. Според жалбоподателя начинът, по който са дали стойностите
тези вещи лица не отчита дали към настоящият момент посочените СМР са довели до
увеличаване стойността на имота и дали и до каква степен съществува
увеличението към настоящия момент. Решението било неправилно и в частта, с
която е отхвърлена претенцията за разноски, тъй като в списъка не било посочено
каква част от адв. възнаграждение е за делба и каква част за претенциите по
сметките. Такова изискване нямало своето законово основание.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната
част, като бъде постановено друго, с което да бъде уважена претенцията по чл.31
ал.2 ЗС, да бъде отхвърлен иска по чл.61 ал.2 ЗС и да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение и другите разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по
жалбата, с който я оспорва като неоснователна. В жалбата се излага, че се
твърдят факти, които не отговаряли на обективната истина по спорния въпрос за
претендираното обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС, тъй като поканата на М. от
10.04.2018 г.не била получена от П.М., което се доказвало от заключението на
графическата експертиза. Независимо от това тя писмено заявила, че не ползва
земеделските земи и не препятства ползването на имота в гр. Трявна, тъй като от
22 г. не е сменяла ключовете на дворното място и сградата. Не е получавана и
покана за среща на 26.04.2018 г. Неоснователна била жалбата и относно
претендираните подобрения. Извършването им било доказано от свидетелските
показания и заключенията на допуснатите и приети експертизи. Неоснователни били
оплакванията, че съдът не обосновал защо е основал решението си на част от
повторната експертиза. Нямало пречка стойностите на направените разходи и
увеличената стойност на имота да съвпадат. Цитираните обяснения на вещото лице
се отнасяли само относно сменената дограма, който разход не бил взет предвид от
съда поради погасяването му по давност. Неправилно било позоваването на ПП ВС №6/27.12.1974 г., което било в различен
смисъл, от този разбран от жалбоподателя. В случая съдът приложил разпоредбата
на чл.61 ЗЗД, която не се засягала от посочената съдебна практика. Без
основание било и оплакването за неправилност на решението, тъй като вещите лица
не начислили процент овехтяване, тъй като това било включено в общата оценка на
имота. Несъстоятелна била жалбата и в частта за разноските. По делба разноски
не се присъждат съгласно чл.355 ГПК. Ищецът нямал уважена облигационна
претенция, поради което и разноски не му се дължат.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбите и
доказателствата по делото, приема следното:
Производството пред първата инстанция е за делба във втората фаза по извършването на делбата и
претенции по сметките.
С влязло в сила
решение №6/02.03.2018г. по гр.д. №256/2016г. по описа на Районен съд – Трявна е
допусната съдебна делба между М.П.М. и П.П.М. по отношение на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 73403.501.378 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Трявна с площ от 630 кв.м.,
заедно с изградените сгради в него –
жилищна СГРАДА със з.п. от 74 кв.м. на два етажа, еднофамилна; СГРАДА със з.п.
от 51 кв.м.на един етаж с предназначение – друг вид сграда за обитаване; СГРАДА със з.п. от 24 кв.м., с
предназначение - хангар, депо, гараж, ПРИ КВОТИ: 1/6 идеална част за М.П.М. и 5/6 идеални части за П.П.М.; ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ в с. Черновръх, Община Трявна,
в местността “Елова могила“ с площ 4999 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайна ползване – нива ПРИ КВОТИ: 1502,42/4740,50 ид.ч. за М.П.М. и
3238,08/4740,50 ид.ч. за П.П.М.; ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ в с. Черновръх, Община Трявна, местност „Попина кория“, трайно
предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване - друг вид
дървопроизводителна гора, ПРИ КВОТИ
1502,42/4740,50 ид.ч. за М.П.М. и 3238,08/4740,50 ид.ч. за П.П.М..
Съделителят М.М. прави
искане делбата да се извърши чрез изнасянето на имотите на публична продан, а
съделителката П.М. желае имотите да бъдат разпределени на основание 353 ГПК,
като тя да получи застроения имот в собственост, а земеделската земя и гората
да бъдат предоставени на М.М. и дяловете да бъдат уравнени в пари.
Съобразно приетите от
първоинстанционния съд съдебно технически експертизи застроеният имот в гр. Трявна,
както и земеделската земя – нива и гора в с. Черновръх са неподеляеми.
Съгласно чл. 69,
ал. 2 ЗН делбата следва да се извърши чрез разпределение така, че всеки
съделител да получи реален дял в натура. Следва да се спазва обаче и общия
принцип в ГПК за равнопоставеност между съделителите при разпределението по чл.
353 ГПК. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са
големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти,
извършените в обособените обекти подобрения, реалното им ползване по аргумент
от т. 5 от ПП 7-73 г. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от
предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като
по възможност следва на всеки съделител да се разпределят равностойни имоти не
само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.
Допустимо е
разпределение на различни по вид самостоятелни имоти и без прилагане на тези
критерии само ако между страните липсва спор относно обособяването им в
самостоятелни дялове. Когато обаче до делба са допуснати съществено различаващи
се по вид и стойност имоти /жилищен имот, гора и нива, както в случая/, не е възможно
оформянето на равностойни дялове между съделителите, дори когато техните части
в съсобствеността са равни. С по-голяма сила важи това когато дяловете на
съделителите са различни, както в
случая. При това положение делбата следва да се
извърши по способа, предвиден в чл. 348 ГПК, при липса на искане за възлагане. От своя страна съделителите могат да
участват в наддаването при публичната продан по реда, предвиден в чл. 354 ГПК. Допуснатите до делба имоти се различават съществено
както
по вид, така и по стойност и предназначение, поради което от тях не могат да се
обособят равностойни дялове. При тези данни единственият възможен способ за
извършване на делбата е изнасянето им на публична продан.
Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата
за нарушаване на основния принцип при извършване на делбата - всеки от
съделителите да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 69 ал.2 ЗН, всеки наследник
може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на
дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се
изнасят на публична продан. Както по-
горе се посочи, при разпределяне на имотите в изпълнение на основния принцип
съделителя да получи дял в натура, следва да се спазва обаче и общия принцип в ГПК
за равнопоставеност между съделителите
при прилагане на разпоредбата на чл. 353 ГПК
т.е. получените имоти да са сравнително равностойни, а неравенството да се
изравни в пари.
В жалбата е цитирана съдебна практика, която съдът
намира, че не може да бъде приложена и не е относима към настоящият
случай. В посоченото решение №224/21.11.2016
г. на ВКС предмет на делба е било дворно място с жилищна сграда, като мястото е
поделяемо в два дяла - застроен и незастроен. Тези дялове са еднакви по вид, тъй като се
намират в чертите на населеното място, представляват урегулирани поземлени
имоти и са предназначени за застрояване с жилищни сгради, т. е. за задоволяване
на жилищни нужди и в този смисъл се касае за жилищни имоти. В цитираното решение № 39/19.04.2016 г. по гр.д. №
4051/2015 г. е разгледан случай на делба на земеделски земи – всички ниви и
ливади, макар и с различна площ, категория и местоположение, но еднакви по вид.
Останалите две решения на ВКС № 78/25.07.2018 г. ро гр.д. № 2570/2017 г. и
решение №91/20.06.2017 г. по гр.д. № 4198/2016 г. се отнасят до делба на имоти,
които са реално поделяеми и могат да бъдат обособени реални дялове, включващи
имоти от един и същи вид и предназначение.
Пред първоинстанционния съд е приета и
разгледана претенцията на М. М.с правно основание чл.31 ал.2 ЗС.
Претендира се обезщетение в размер на 780
лв. за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от имота в гр. Трявна за периода от
11.04.2018 г. – 11.07.2018 г. Безспорно е между страните, че съделителката П.М.
ползва имота в гр. Трявна, както и че е получила покана да предостави достъп до
имота и на брат си М.М..
На 03.04.2018г. М.П.М. е изпратил на
съделителката П.П.М. нотариална покана, с която я кани да му заплаща
обезщетение за ползването на поземления имот и построените в него сгради,
намиращ се в гр. Трявна с идентификатор
73403.501.378 и намиращите се в него сгради, както и за поземлените имоти с
идентификатори 81058.337.100 и 81058.820.15. Същата е получена на 10.04.2018г.,
но от графическата експертиза, допусната пред районния съд, е установено, че подписа
на мястото за получател не е на П.М.. Независимо от това, тя е узнала за
отправената до нея покана, тъй като изпраща отговор – покана до М.П.М., в която
заявява, че няма да пречи на М. да ползва дела си от дворното място и сградите,
както и че ключовете на имота не са сменяни от 22 години и ако ги пази, може да
ги ползва, а ако не – да ги получи лично на 20.04.2018г. в 14.00 часа.
Представен
е констативен протокол, съставен на 20.04.2018г. на нотариус с рег.№381 на НК и
район на действие Районен съд – Стара Загора, според който на 20.04.2018г. в
кантората на нотариуса са се явили П.П.М., заедно с адв. М. Г., както и адв. С.
Т., преупълномощен от адв. С. Б., като пълномощник на М.П.М.. В протокола е
отразено, че П.П.М. носи за предаване ключове от имота в гр. Трявна, но не ги
предава, поради оспорване на представителната власт на адв. Т.. Пълномощникът
на М.П.М. е представил незаверено копие на пълномощно, поради което ключовете
не са предадени на него.
Отправена
е нова покана от М.П.М. до П.П.М. за явяване на 03.05.2018г. в кантората на
нотариус Ц.П.Д.от гр. София с оглед предаване на ключовете от имота.На
3.05.2018 г. е съставен констативен протокол от нотариус Ц.П.Д.за неявяване на П.П.М.
или неин представител, въпреки редовното й уведомяване.
Разпитан
е св. К.Т.М., приятел на М.М.. Той твърди, че М.М. живее в гр. София от дълги
години. Двамата посещавали всяка година имота в гр. Трявна, докато била жива
майката на страните. След смъртта й свидетелят посетил един път имота заедно с М.М.
– през 2013г. или 2014г., било през зимата. М. опитал да отвори външната врата
с ключа, който носел, но не успял. Заявил на свидетеля, че това е ключа, с
който разполага и с който преди е отключвал. Тогава се обадил по телефона на
сестра си и свидетелят чул М. да казва, че това е къщата на баща му и майка му
и той иска да има ключ от нея.Св. М. предполага, че вероятно е била сменена
бравата и затова не могъл да влезе.Свидетелката М.Д.А. е съседка на имота в гр. Трявна. Тя твърди, че М.М.
не е посещавал имота след смъртта на майка си през 2013 г., тъй като живее
точно срещу този имот, пенсионерка е, почти не излиза, но не е виждала или
чувала той да си е идвал в гр. Трявна. Свидетелката установява също, че е
получила ключ от дварното място и сградите на страните след смъртта на майка
им, с който отключвала къщата. Този ключ, според нея, бил старият ключ за
имота.
Съделителката П.П.М. заявява, че не е
сменяла ключа, нито на входната врата, нита на къщата, и ключовете за
отварянето им са едни и същи от 1990г., като са сложени от бащата на страните и
не е препятствала брат си да ползва наследствения имот. При тези твърдения на П.М.,
в тежест на М.М. е било да установи наличието на предпоставката за възникване
на задължението за обезщетяване при условията на чл.31 ал.2 от ЗС – че единия
съсобственик пречи на другия съсобственик да ползва имота според частта си.
Имайки
предвид събраните по делото доказателства съдът намира за недоказана по
категоричен и несъмнен начин една от кумулативните предпоставки за уважаване на
претенцията по сметки с правно основание чл.31 ал.2 ЗС – съделителката П.М. да
е лишила съделителя М.М. от ползването на съсобствения недвижим имот в гр.
Трявна за претендирания период от 11.04.2018 г. – 11.07.2018 г. С показанията
си свидетеля К.М., установява, че през 2013г. или 2014г. един път М.М. е
посетил имота в гр. Трявна и не е могъл да отключи входната му врата, като
свидетелят предполага, че причина за това е сменянето на бравата и ключа за
нея. Чул проведен телефонен разговор между брата и сестрата, при който М. искал
ключ от сестра си за да влезе в имота, но тъй като не чувал нейния глас не знае
какво е отговорено. Остана неизсянено обстоятелството дали М. не е успял да отключи
вратата с ключа, който е имал, тъй като е направена смяна или поради други
причини – студеното време или обстоятелството, че ключът е стар и много дълго
време не е използван. В подкрепа на
твърденията на съделителката М. са показанията на свидетелката А., която също
има ключ за имота, получен от нея след смъртта на майката на страните. Тя сочи,
че предоставеният й ключ не е нов. Тя е категорична, че М.М. не е посещавал
имота след смъртта на майка му през 2013 г. В приложения по делото констативни
протоколи съделителката М. не е отказала да предостави достъп до имота на брат
си. Заявила е, че ключът е същият какъвто има и той, както и че ще му
предостави ключ, в случай, че той не е запазил своя, тъй като не е извършвала
смяна. Обстоятелството, че на 3.05.2018 г. М. не се е явила пред нотариус в гр.
София, съгласно отправената покана, само по себе си не е достатъчно да се
приеме, че е препятствала достъпа до имота.
Имайки
предвид изложеното и доказателствената тежест, която носи М., не би могло да се
приеме за безспорно доказано, че същият е лишен от достъп до имота и не може да
го ползва, за да му се присъди претендираното обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС.
Предвид
изложеното по-горе съдът намира, че претенцията на съделителя М.П.М. против
съделителката П.П.М. по чл.31 ал.2 ЗС следва да се отхвърли, като
неоснователна.
В
първото съд.заседание след допускане
на делбата П.П.М. е направила искане
против съделителя М.П.М. за заплащане на сумата от 640,00 лв., представляваща
1/6 ид.ч. от стойността на извършени подобрения в поземлен имот с идентификатор
№ 73403.501.378, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването
на претенцията до окончателното й изплащане. Отделните видове дейности и
строително ремонтни работи са подробно описани от нея и посочени в решението на
първоинстанционния съд.:
За
установяване на твърденията на
съделителката М. са допуснати до разпит двама свидетели и приети заключенията
на две съдебно технически експертизи.
Свидетелката М.А. живее в съседен имот в гр.
Трявна. Тя твърди, че, че през 2010г. М. сменила дограмата на първия етаж, като
поставила нова ПВЦ дограма, тъй като старата била нацепена и изгнила. Състоянието
на старата дограма не позволявало тя да се запази. През 2013г. ураган отнесъл
покрива на терасата на втория етаж, комина и ламарини, имало паднали тухли.
Били отремонтирани тогава. Таваните били олющени, висял камъш и мазилка, поради
което бил оправен таванът – на втория етаж три стаи и коридор, на долния етаж –
една стая. През 2016г. бил направен ремонт на оградата – дуварът бил каменен с
бетонна шапка отгоре, която била разрушена, а камъните отдолу поддали и течало
вода от тях. М. направила нова бетонна шапка, нови колове и метална мрежа.
Около входната врата имало мозайка, която опадала и се наложили ремонти с
поставяне на някакви плочки.
Свидетелят
Д.Т.Д.живее близко до имота в гр. Трявна. Той твърди, че много често помагал по
времето, когато били извършени ремонтите. През лятото на 2010г. П.М. сменила
дограмата на първия етаж и измазала около прозорците. Също така направила
ремонт на таваните – три стаи и коридор на горния етаж и една стая на долния
етаж през 2014г. След бурята в гр. Трявна бил направен ремонт на терасата, като
сложила нов покрив на мястото на стария от ондулин – през 2013г. или 2014г.
Ремонт на пода около входната врата на къщата също бил направен, тъй като имало
откъртена и паднала мозайка, като се налепили плочки гранитогрес. През 2016г.
се извършил ремонт на оградата – имало съборена бетонова шапка, съборени
камъни. Поставена била нова оградна мрежа, тъй като старата била неизползваема.
За
установяване стойността на претендираните видове работи по делото са изслушани
две експертизи – единична на вещото лице Р.Г. Г., оспорена от страните по
делото, и повторна на вещите лица Т.П.Г.и инж. Г.И.И., също оспорена от
процесуалния представител на М.М..
Според
заключението на вещото лице Г. и обясненията му от с.з. на 18.09.2018г., на
място в имота на страните в гр. Трявна е установено извършването на следните
видове работи: 1. Смяна на дограмите на прозорците на 1 етаж: демонтаж на стара
дървена дограма голяма стая; доставка и монтаж дограма ПВЦ голяма стая;
демонтаж на стара дограма малка стая; доставка и монтаж дограма ПВЦ малка стая
– 282,23 лв.; 2. Измазване /обръщане/ прозорци: обръщане прозорци варова
мазилка; доставка и монтаж подпрозоречни рамки
- 108,00 лв.; 3. Ремонт тавани: изкърпване и изравняване таван етаж 1;
декоративна таванска облицовка; декоративни первази; изкърпване и изравняване
таван 2 етаж коридор; декоративна таванска облицовка; декоративни первази;
изкърпване и изравняване таван етаж 2 стая 1; декоративна таванска облицовка;
декоративни первази; изкърпване и изравняване таван етаж 2 стая 2; декоративна
таванска облицовка; декоративни первази; изкърпване и изравняване таван етаж 2
стая 3; декоративна таванска облицовка; декоративни первази – 1339,50 лв.; 4.
Облицовка гранитогрес: облицовка гранитогрес около входна врата; облицовка
гранитогрес цокъл до вратата; облицовка гранитогрес перваз прозорец 1;
облицовка гранитогрес перваз прозорец 2 – 88,85 лв.; 5. Направа покрив тераса:
изработка метална конструкция покрив тераса; изработка дървена конструкция
покрив тераса; покриване с ондолин – 387,93 лв.; 6. Ремонт комини: ибшивка
комини с ламарина; изкърпване и подмазване варова мазилка комини – 122,65 лв.;
7. Ремонт ограда: кофраж; направа бетонна шапка ограда; мрежа оградна; колове
оградни – 197.50 лв., или всичко на стойност 3335,20 лв., в т.ч. печалба 10% в
размер на 252,67 лв. и ДДС в размер на 555,87 лв. Според вещото лице Г., всяка
от посочените видове работи водят до увеличаване стойността на имота.
В
заключението на повторната експертиза на вещите лица Г.и И., вещите лица са
посочили следните стойности, всяка от които включва направени разходи за
материали и труд, както следва: 1. Смяна на дограмите на прозорците: демонтаж
на стара дограма голяма стая; доставка и монтаж дограма ПВЦ голяма стая;
демонтаж на стара дограма малка стая; доставка и монтаж дограма ПВЦ малка стая
– 470,37 лв.; 2. Измазване /обръщане/ прозорци: обръщане прозорци варова
мазилка; доставка и монтаж на подпрозоречни первази - 189,89 лв.; 3. Ремонт тавани: изкърпване и
изравняване тавани; декоративна таванска облицовка; декоративн первази –
1664,72 лв.; 4. Облицовка гранитогрес: облицовка гранитогрес около входна врата
– 59,03 лв.; 5. Направа покрив тераса: изработка метална конструкция покрив
тераса; изработка дървена конструкция покрив тераса; покриване с ондулин –
259,03 лв.; 6. Ремонт комини: обшивка комини с ламарина; изкърпване и
подмазване варова мазилка комини – 59,42 лв.; 7. Ремонт ограда: кофраж за
шапка; армировка; направа бетонна шапка ограда; мрежа оградна; колове оградни –
222,54 лв. или всичко на стойност 2925,00 лв., в това число материали и труд.
Според вещите лица, направените разходи за извършване на посочените в заключението
видове работи са извършени през различни периоди за времето от 2010г, 2013г.,
2014г. и 2016г. Към момента на огледа описаните видове работи били установени
на място в имота и всяка от тях водела до увеличаване стойността на имота,
посочена в заключението на вещото лице И. в размер на 47 735,00 лв. Тези
разходи е било необходимо да се направят, за да се съхрани сградата и да се
удължи експлоатационният й срок. Вещите лица сочат, че заключението им е
изготвено след прочит на свидетелските показания и допълнителната молба, в
която по години са посочени кога са извършени видовете работи, като смятат, че
данните по делото съответстват на това, което е на място и СМР са извършени в
посоченото време, като няма съществени различия, които да влияят на заключението.
Освен това са на мнение, че няма съществено значение точно кога са извършени
тези работи, тъй като има несъществени промени на стойностите през годините.
Въззивният
съд намира, че следва да бъде възприето заключението на повторната експертиза, изготвена
от две вещи лица.Разликата между дадените стойности на извършените подобрения между двете заключения е с около
1000 лв. Експертите от повторната експертиза обясняват тази разлика с
обстоятелството, че те не са намалили цената със съответното овехтяване, тъй
като при общата оценка по експертизата на в.л. И. е предвидено овехтяване с над
50%, поради което не е необходимо и коректно да се начислява такова овехтяване
повторно. Другата разлика е от различният процент печалба, който е предвиден в двете
експертизи.В.лице Г. е посочил 10% печалба, докато експертите от повторната
експертиза са определили печалба в размер на 12%. В съдебно заседание те
подробно обясняват причинете, които са им дали основание да заложат по-висок
процент на печалба.Предвид подробното и обстойно аргументиране на направените
констатации в заключението, съдът приема заключението на повторната експертиза,
като база за определяне стойността на претендираните подобрения.
Въз
основа на установеното по-горе по делото съдът приема, че от страна на
съделителката П.М. са били извършени разноски за поддържането на имота в гр.
Трявна, чиято стойност е посочена в заключението на вещите лица Г.и И. и е общо
в размер на 4 300 лв.
Настоящата
инстанция намира, че претенцията по сметки
предявена по реда на чл. 346 ГПК следва да се разгледа при приложение на чл.
61 ЗЗД.
Между страните не е спорно, че
претендираните като извършени видове работи от съделителката М. са извършени
без знанието и съгласието на съделителя М.. Съгласно цитирания текст от закона,
ако работата е предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да
обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да
му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им, а ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
В заключението експертите, изготвили
повторната експертиза посочват, че ремонтните дейности в имота са предприети за
неговото съхраняване и за удължаване на експлоатационния му срок, поради което
съдът приема, че е налице хипотезата на чл.61 ал.2 от ЗЗД, т.е. работата е била
предприета от съделителката М. уместно и е била добре управлявана в чужд и в
собствен интерес, поради което другият съсобственик дължи по-малката сума между
направените разходи и увеличената
стойност на подобрения имот. В случая, съгласно заключението, не е установена
разлика между двете стойности, тъй като вещите лица приемат, че със стойността
на направените разходи се е увеличила и стойността на имота.
По делото, от страна на процесуалния
представител на съделителя М.М. е направено възражение за погасяване на
вземането за подобрения по давност. Вземането за подобрения е с облигационен
характер и се погасява по общите правила за погасяване на вземанията, поради
което погасителната давност по смисъла на чл.114 ал.1 ЗЗД започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо т.е. от момента, когато са
извършени разходите в делбения имот. Това е така, тъй като вземането е
възникнало и станало изискуемо при извършването на подобренията, защото от
тогава възниква и обективната възможност за подобрителя да предяви претенция за
защита на своите права.
Въз
основа на обясненията на съделителката М., показанията на разпитаните свидетели
и заключението на повторната експертиза, съдът намира за погасена по давност
претенцията за смяна на дограмите на прозорците на първия етаж в сградата, за
която самата съделителка М. заяви, а и така е посочено в молбата, с която се
претендира сумата, че е извършена през лятото на 2010г., поради което общата 5
годишна давност е изтекла през 2015г., което е преди завеждане и на иска за
делба на имота. По отношение на останалите видове СМР, извършени в делбения
имот, се установи, че са извършени през периода 2013 – 2016г., поради което по
отношение на тях искането не е погасено по давност.
С
оглед изложеното по-горе съделителят М.П.М. дължи на съделителката П.П.М.
сумата от 409,10 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от подобрения в съсобствения
имот, на основание чл.61 ал.2 от ЗЗД, заедно със законната лихва, считано от
12.07.2018г. до окончателното погасяване на сумата. Във въззивната си жалба съделителят М.М., чрез процесуалния си
представител е направил следните оплаквания: Първоинстанционният съд не е
изложил мотиви защо приема заключението на повторната експертиза, която е оспорена
от М.; не са изложени мотиви относно точния момент, в който се приемат за
извършени подобренията, предвид направеното възражение за изтекла давност; не
бил съобразен и факта, че съделителката М. е владелец на своята част от имота и
държател на частта на брат си и като държател няма право на обезщетение; в
нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд се позовал на
повторната експертиза, при която вещите лица не са начислявали процент овехтяване
върху извършените подобрения.
Всички тези възражения съдът намира за неоснователни.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, макар и лаконично, относно причината,
поради която приема заключението на повторната експертиза.Както се посочи по-
горе въззивният съд също намира, че при постановяване на решението следва да
бъде взето предвид това заключение. В заключенията на двете експертизи е
посочено, че при проверка на място са били установени като налични
претендираните от съделителката подобрения, като вещото лице Г. при измерването
е констатирал разлики.Основните различия между двете допуснати експертизи са в
размера на стойността на извършените СМР и други дейности. В.Лице Г. е дал обща
стойност 3335.20 лв. при печалба от 10%
и съответен процент на овехтяване за всяка една от извършените дейности.
Експертите, изготвили повторната експертиза са посочили обща стойност от
4 388 лв. т.е. разликата в оценката е с около 1000 лв. В съдебно заседание
вещите лица от повторната експертиза подробно обясняват защо се получава тази
разлика в изчисленията. Това е така, тъй като те са заложили печалба в размер
на 12% и не са начислявали овехтяване на всяко едно подобрение. Според вещите
лица не е необходимо и коректно да се изчислява процент овехтяване върху всяка
сума, тъй като върху приетата обща стойност от 47 735 лв. е начислено
овехтяване от 54.78% за цялата сграда с подобренията в нея. Съдът възприема
това тяхно заключение, тъй като ако се начисли отделно овехтяване върху всяка
сума за подобрения и същевременно такава е начислена и върху общата цена на
цялата сграда, ще се получи двойно намаление със съответното овехтяване, което
е необосновано и неправилно. Експертите са обяснили също, че заложената от тях
печалба от 12% е средната печалба в строителството за всички видове СМР. Използвали
са книжни справочници за съответните години от 2010 до 2016 г., където са
дадени стойности без печалба и 12 % печалба, която е средна за този бранш.
Поради изложеното, въззивният съд също приема за обоснована и компетентна
експертизата, изготвена от двете вещи лица.
Първоинстанционният съд е приел , че смяната на дограмата
е извършена през 2010 г , а останалите подобрения са осъществени през периода
2013 -2016 г. Следва да се има предвид, че с оглед отдалечеността на периода и
начина на доказване/ чрез свидетелски показания/, извършването на подобренията
не би могло да се установи с абсолютна точност.В случая оплакването е във
връзка с възражението за погасителна давност. В конкретният случай за
произнасяне по това възражение е достатъчно да бъде установена годината на
извършване. Така районният съд е признал за погасена по давност претенцията за заплащане на направените
разходи за смяна на дограмата, което е станало през 2010 г. Установено е, че
всички останали подобрения са извършени след 2013 г., поради което по отношение
на всички тях няма как да е изтекла общата петгодишна давност.
Неоснователно е и оплакването, че не се дължи
обезщетение, тъй като М. е владелец на своята част и държател на тази на брат
си. Точно това е предвидено в хипотезата на чл.61 ЗЗД, при действието на която
се уреждат отношенията между страните.
По
възраженията по разноските, направени в двете въззивни жалби.
Съдът намира
направените оплаквания от процесуалния представител на П. М.за основателни.
Както е посочено и от
първоинстанционния съд, съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК, страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете си. Разноските включват заплатените
такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др.
съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността, а
правилото на чл.78 ГПК намира приложение само по направените претенции по
сметките. Съдът е определил общо размерът на направените по делото разноски от 1795,00
лв., като от тях 695,00 лв. са внесени от съделителя М.П.М., а 1100,00 лв. са
внесени от съделителката П.П.М. и ги е разпределил по правилата на чл.355 ГПК.
Първоинстанционният съд не е взел предвид, че част от разноските са направени
не само по повод ликвидиране на собствеността, но и по претенциите за сметки
между съделителите. При допускане на съдебно техническа експертиза с вещо лице
Б.И., съделителката М.е внесла сумата 200 лв., от общо определения депозит.
Задачата на вещото лице е била за оценка и възможност за поделяемост на
делбените имоти т.е. по ликвидиране на собствеността.Тъй като Б. И. не е
отговорила на всички поставени въпроси, а само е оценила имота в гр. Трявна, на
нея е изплатена сумата от 150 лв. Допусната е експертиза от друго вещо лице Р.Г.,
който да отговори на останалите въпроси – оценка на земеделските земи и
поделяемост на имотите при депозит -
остатъка от вече внесените 250 лв. На експертизата с вещо лице Р.Г. са
поставени допълнителни задачи от съделителите по повод претенциите за сметки,
като е определен допълнителен депозит от 100 лв. внесен от М.М. и 200 лв.
внесен от П.М.. Тази сума от 200 лв. за установяване извършването и стойността
на направените подобрения не следва да бъде разпределяна по реда на чл.355 ГПК,
а по чл.78 ГПК.Същото се отнася и до внесения от П.М.депозит за изготвяне на
графическата експертиза в размер на 200 лв., която също е допусната по повод
претенцииите по сметки.Допусната е и повторна съдебно техническа експертиза, за
изготвянето на която П.М.е платила
сумата от 500 лв. Задачата на тази експертиза е съставена от три въпроса единия
от които е за пазарната стойност на земеделските земи т.е. по ликвидиране на
собствеността, останалите два са във връзка с претенциите по сметки. При тези
данни съдът намира, че 1/3 от заплатената от П. сума от 500 лв. следва да бъде
включена в общата сума на разноските по чл.355, а останалите 2/3 да бъде присъдена
по реда на чл.78 ГПК.
Предвид всичко изложено до тук, съдът
намира, че от общо направените разноски от П. М.в размер на 1100 лв., следва да
бъде извадена сумата от 200 лв. за графическа експертиза, 200 лв. заплатени за
единичната експертиза по претенцията за подобрения и сумата 332 лв./ 2/3 от
заплатения депозит за повторната експертиза/. По същия начин следва да бъде
намалена сумата от 695 лв. внесени от М.М. със 133 лв. за изготвяне на
техническата експертиза от Р.Г. и повторната експертиза в частта за претенцията
му по чл.31 ал.2 ЗС/.При тези данни общият размер на направените разноски,
които следва да бъдат присъдени по реда на чл.355 ГПК е в размер на 840 лв. / 562
лв. внесени от М.М. и 278 лв. от П.М./. Съобразно дяловете им дължими от М. М.са
140 лв., а от П.М. 700 лв. Поради това П.М. дължи на М.М. сумата от 422 лв.Въпреки
констатираното различие със сумата, присъдена от районния съд, решението в тази
му част не следва да бъде изменяно поради липса на такова оплакване в жалбата
на насрещната страна.
По
отношение на останалите направени от П.М. разноски в размер на 832 лв. следва
да се приложи правилото на чл.78 ГПК и да бъдат присъдени съобразно уважената
част на претенцията по сметки от 409.10. лв. в размер на 532 лв., която М.М.
следва да бъде осъден да й заплати.
Оплакване относно разноските е
направено и във въззивната жалба на М.М.. Претендира се заплащане на адвокатско
възнаграждение, каквото съдът необосновано отказал да присъди.
Въззивният съд изцяло споделя приетото
от първата инстанция, че правилата за присъждане разноски по чл.78 ГПК, които
включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от
редакцията на нормата на чл.355 ГПК и направеното с нея препращане към чл.78 ГПК. В случая претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е
неоснователна и този разход следва да се понесе от съделителите както е
направен, тъй като в договора за правна помощ не е посочено каква част от
уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за
претенцията по сметките. Освен това в случай, че част от адв. възнаграждение е
било за защита по претенцията по сметките по чл.31 ал.2 ЗС, то тя е отхвърлена,
поради което и за нея не се дължат разноски.
По съществото на спора, първоинстанционният съд е
достигнал до същите прави изводи, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
Тъй като решението се изменя само в
частта му за разноските, направените от страните разноски следва да останат в
тяхна тежест така както са направени.
На основание изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 69/16.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 256/2016 г.по описа на Районен съд Трявна в частта за
разноските както следва:
ОСЪЖДА М.П.М., с ЕГН **********, с
адрес ***, съдебен адрес:*** адв. С.Б. да заплати на П.П.М., с ЕГН **********,*** сумата 532 лв., направени разноски на
основание чл.78 ГПК.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА
решение № 69/16.11.2018 г., постановено по гр.д. № 256/2016 г.по описа на
Районен съд Трявна.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: