Р Е Ш Е Н И Е
№ 785/5.11.2019 г. град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 05.11 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 3587 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от Т.И.Н. , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на Х.Д.А. – лице, с което молителката се е намирала във фактическо съжителство.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърдения акт на домашно насилие. Твърди се, че по време на съвместното им съжителство, молителката е подлагана на психически и физически тормоз, което наложило да се разделят, а на 11.10.2019 год. ответникът причакал молителката, хванал я и започнал да я бие и заплашва, че трябва да напусне с. Х., защото щял да я бие и запали.Молителката изпитвала постоянен страх от действията на ответника.
Към молбата е приложена декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД.
В съдебно заседание молителката се явява лично, заявява, че поддържа молбата. Не ангажира доказателства.
Ответникът се явява лично и с упълномощен адвокат.В депозиран отговор оспорва молбата. Ангажира доказателства.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен на 11.10.2019 г., пред родово и местно компетентен съд, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН , поради което е допустима.
За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Видно от приетия амбулаторен лист от 11.10.2019 год. на същата дата ответникът е посетил специалист психиатър с посочени оплаквания.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. К. – съпруг на сестрата на молителката посочва, че страните са живели съвместно в с.Х. две или три години.Разделяли се два пъти, като сега не живеели заедно. Не знаел за конфликтни ситуации между тях след раздялата. Познавал добре Х. от дете. Не бил чувал някога да се скара или сбие с някого. Съпругата му го ограничавала в контактите. Даже при предходната им раздяла. Цялото му тяло било надраскано и нахапано, и той пак я прибрал. Грижел се добре за нея и за детето й.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита че молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Действително по делото е представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН. В процесния случай обаче и предвид липсата на каквито и да е доказателства подкрепящи изложеното в декларацията , същата не може да бъде кредитирана безкритично от съда. Въпреки предоставената й възможност молителката не е ангажирала каквито и да е доказателства – гласни или писмени, касаещи твърдения акт на насилие и описващи психически, респ. физическо състояние след осъществяването му – доказателства че действително е подаден сигнал на тел. 112 на процесната дата, че такъв сигнал е посетен от служители на МВР, доказателства за посещение на лекар и др. Още повече от показанията на разпитания по делото свидетел К., който е в родствени отношения с молителката става ясно, че ответникът по време на съвместното им съжителство се е отнасял добре и се е грижел за нея и детето й. Показанията на този свидетел от своя страна оборват твърдението за постоянен физически и психически тормоз упражняван над молителката по време на съвместното й съжителство с ответника.
В обобщение въз основа на наличните доказателства не може да бъде изведен единствения и категоричен извод за упражнено домашно насилие по отношение на молителката. Не се установява по никакъв начин последната да е била заплашвана, по отношение на нея да е упражнено физическо насилие или друго, което може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, по начин и във време изложено в молбата й.
На основание чл. 11,ал.3 от ЗЗДН в тежест на молителката следва да бъде възложено заплащането на дължимата държавна такса в размер на 25 лв.
Мотивиран от горното и, Ямболският районен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за защита от домашно насилие, подадена от Т.И.Н., ЕГН ********** като ОТКАЗВА да издаде заповед за защита срещу Х.Д.А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т.И.Н., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: