№ 1777
гр. Варна , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20203100502324 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по ВЖ вх.№48232/20.07.2020г., подадена от КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв.Д.Янакиев срещу решение №2969/08.07.2020г., постановено по
гр.дело №14999/2019г. на ВРС, XVIII състав, с което съдът е отхвърлил предявен от КНМ
ГРУП ЕООД срещу К. Д. Т., ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 340 лева, представляващи получени от ответника като довереник по
договор за цесия от 19.05.2015г. ведно със законна лихва от предявяване на иска на
20.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.284, ал.2 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушаване на мат. и
процесуалния закон, а също и необсновано. На първо място въззивникът заявява, че
поддържа твърденията и доводите в исковата молба. Въвежда единствено т.н. отменителни
основания като поддържа изложеното в искова молба. Въззивникът счита, че ВРС е
възприел превратно установената по делото фактическа обстановка, което е довело до
неточно тълкуване на юр.факти. Твърди, че спорът е ясно очертан в първоинстанционното
производство като не са спорни обстоятелствата относно: наличие на мандатно
правоотношение; продажба на имуществено благо по договор за цесия, по която ответникът
е действал от името и за сметка на ищеца; правата по цесията са възникнали директно за
упълномощителя; ответникът не оспорва получаването на сумата и не твърди да е отчел
мандатното правоотношение; в негова тежест е да установи отчета по мандата.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно приел, че е налице единствено
упълномощителна сделка, по която възникват само права, но не и задължения за
1
упълномощения. Приел е, че не е налице мандатен договор с ответника, за да възникнат и
задължения за него. Неправилно приел също, че плащането е извършено в полза на цедента,
поради което нямало значение дали реално сумата е получена от ответника. Щом плащането
е получено от довереника, то по силата на чл.36, ал.2 ЗЗД за него възниква задължение да
предаде полученото и да го отчете по мандата. Поради това, при липса на отчет е налице
основание за ангажиране отговорността на упълномощения. Съдът неправилно приел, че
липсвали данни, че сумата е получена от пълномощника – напълно необосновано по
представения договор, където ясно било посочено, че цената е получена от пълномощника.
Още повече, както ВРС, така и ответникът са приели, че цената е била върната, а последното
сочи на изначалното и предаване.
Въззивникът сочи, че съдът не се е произнесъл по възраженията му за
недействителност на анекса, представен с отговора на исковата молба като този пропуск се
сочи като процесуално нарушение на съда. Въз основа на изложеното се претендира отмяна
изцяло на постановеното решение и вместо това постановяване на ново, с което искът бъде
уважен.
В допълнение към жалбата въззивникът прави искане за прилагане от съда
разпоредбата на чл.161 ГПК, тъй като назначавайки адв.Г. за проц.представител въпреки
забраната на ЗАдв и ЕКА, ответникът умишлено е създал затруднения при събиране на
доказателства.
Претендира отмяна изцяло на постановеното от ВРС решение и вместо това
уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК ответникът К. Д. Т. лично оспорва основателността на
жалбата. Излага, че по същество съдът правилно приел, че е налице упълномощителна
сделка, която като едностранна правна сделка поражда единствено права за упълномощения,
не и задължения. Съдът правилно приел, че не е доказано наличието на договор за поръчка.
Поддържа възражение, че искът е погасен по давност. Поради това възразява, че ответникът
не дължи връщане на сумата по договора за поръчка.
Страната възприема извода на съда, че в договора липсва изрично отбелязване кому е
заплатена сумата по цесията. Напротив, съобразно договора, въззиваемата страна поддържа,
че сумата от 340 лева е получена от КНМ Груп като отделно от договора не е доказано
получаването от К.Т.. В представения анекс изрично било отбелязано, че пълномощникът
предава на Интейк сумата от 340 лева. /връщане на сумата/ Поради това се твърди, че сумата
е отчетена по аргумент от представения анекс от 19.05.2015г. Счита, че не се опровергава
факта на предаването от ответника на Интейк, в която част се твърди, че споразумението
има сила на разписка. Тъй като адв.Т. е имал представителна власт да подпише цесията, то е
могъл да ангажира доверителя си с по-малкото като измени договора за цесия. Не е налице
твърдяната огромна разлика между цедираното вземане и продажната цена. В тристранното
споразумение от 23.10.2014г. страните са признали, че в исковото производство срещу
Енерго про Продажби, КНМ Груп ЕООД не е правило никакви разноски. Според страната,
уважаването на иска би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
Поддържа, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на чл.40
ЗЗД, поради което и възражението на ищеца за недействителност на анекса като сключен
при договаряне във вреда на представлявания, е неоснователно. Твърди, че не е налице
обективно увреждане на КНМ Груп, което е видно и от уговорките в тристранното
споразумение. КНМ Груп няма задължение към първоначалния цедент поради извършената
новация, а както се твърди и установява, КНМ Груп не е правило разходи. Това е така, тъй
2
като представеното по делото тристранно споразумение не е оборено и се ползва с
материална доказателствена сила спрямо КНМ Груп ЕООД. Изводите на съда за
неоснователност на възражението по чл.40 ЗЗД са правилни.
От друга страна се излага, че не е доказано знание и намерение за увреждане на
представлявания от страна на управителя на Интейк към 19.05.2015г., а презумпция за
обратното не съществува по арг. от чл.135, ал.2 ЗЗД. Недоказано останало и твърдението за
роднинска връзка между Д.А. и К.Т.. Неоснователно се твърди, че е и възражението на
въззивника за приложение на чл.161 ГПК доколкото съдът изобщо не е допуснал
док.средство, за което страната да създава пречки за събиране. В евентуалност сочи, че
възражението за прихващане е основателно, поради което ако съдът достигне до извод за
основателността на иска, същият подлежи на отхвърляне поради основателност на
възражението за съдебно прихващане.
Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и
законосъобразно. Евентуално, поддържа възражението за прихващане, неправилно неприето
от първата инстанция като претендира извършване на съдебна компенсация. Претендират се
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника, но е
депозирана молба за даване ход на делото в отсъствие на страната. Приложена е писмена
защита.
Явява се процесуален представител на въззиваемата страна, адв.Гетев, който оспорва
жалбата и поддържа отговора по същата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази, че производството е образувано по
искова молба на КНМ Груп ЕООД срещу К. Д. Т., за осъждане на ответника да заплати
сумата от 340 лева ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане, представляваща получена от ответника в качеството му на довереник по договор
за цесия от 19.05.2015г., неотчетена на доверителя КНМ Груп ЕООД, до настоящия момент.
В исковата молба се излага, че по искова молба на ищеца, с правно основание чл.55
ЗЗД, срещу Енерго про Продажби АД, по ГД №11305/2014г. на ВРС, 33 състав, искът бил
изцяло уважен до предявения размер от 518.42 лева, с решение от 09.02.2015г. С въззивно
решение от 19.05.2015г. по ВГД №1035/2015г., ответното дружество е осъдено да заплати на
КНМ Груп ЕООД сумата от 360 лева, представляващи съдебни разноски за въззивна
инстанция. Твърди се, че на 19.05.2015г. КНМ Груп като цедент, действащо чрез
пълномощника адв.Кр.Т., прехвърлило на Интейк ЕООД вземането си за разноски по ВГД
№1035/2015г. на ВОС, в размер на 360 лева, за цена от 340 лева. Твърди се, че в договора за
цесия била обективирана разписка за изплащане цената по цесията в размер на 340 лева на
цедента чрез пълномощника му адв.Т. като тази сума не била отчетена до настоящия
момент. Същата е предмет на предявената искова претенция ведно със законната лихва.
Срещу исковата молба е постъпил отговор за неоснователност на иска. Поддържа се
възражение за погасяване на претенцията по давност с изтичане на петгодишен срок,
считано от 19.05.2014г. Оспорва се обстоятелството, че адв.Т. е получил цената по договора
за цесия от Интейк ЕООД като се поддържа, че в т.3 от договора за цесия не е упоменато
изрично предаване на сумата на Кр.Т.а. Вместо това било посочено, че сумата се предоставя
от Интейк на КНМ Груп. Освен това се твърди изменение на договора за цесия с анекс от
същата дата, съгласно който КНМ Груп е върнало на Интейк паричната сума, предмет на
настоящия иск. Прави се довод, че този анекс представлява обратно писмо и разкрива
реалните уговорки между страните. Поддържа, че ответникът Кр.Т. разполага с
3
представителна власт и да изменя договора за цесия. В анекса страните приемали, че цялото
дело е финансирано изцяло от Интейк чрез адв.Т., който бил върнал цялата сума на
първоначалния цедент Румяна Хвостова, за което е издадена разписка. Поддържа се, че
адв.Т. е пълномощник на Интейк като заплаща от своя страна заплатите и осигуровките на
служителите на КНМ Груп ЕООД. Твърдят се и други отношения по разплащания между
страните. Поддържа се, че КНМ Груп е върнало изцяло на Интейк ЕООД паричната сума, за
която ищецът твърди, че се задържа неправомерно от ответника. Оспорва се наличието на
договор за поръчка между ищеца и К.Т.. Евентуално, поддържа възражение за извършване
на съдебно прихващане: въз основа на договор за цесия от 17.07.19г. ответникът е изцяло
встъпил в правата на кредитор по вземане на Петър Чавдаров Гетев срещу КНМ Груп ЕООД
за сумата от 340 лева, представляващи дължимо и незаплатено от ищеца възнаграждение на
основание чл.78 ГПК вр.чл.38 от ЗА по влязло в сила решение №910/05.03.2019г. по ГД
№11076/2018г. на ВРС.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът прецени, че ВЖ е постъпила в преклузивния срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, подадена от легитимирана страна, поради което намира същата за
допустима. Постъпилият отговор е подаден лично от ответника, в срока по чл.263 ГПК и
отговаря на изискванията на чл.260 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. При тази преценка
съдът заключава, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, допустимо е като постановено при наличие на
положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват
в твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон. Решението се обжалва
изцяло.
Въз основа на събраните доказателства се формират следните фактически
констатации:
Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след
като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, произтича от характера на въззивното производство. Правораздавателната
дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се
изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на
първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на
материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба.
Това от своя страна предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции
доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на
такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и
правни изводи по предявените искове. Предмета на въззивното произнасяне съвпада с това
на първата инстанция. Не са навеждани нови твърдения и възражения от страните.
Не се спори относно подписването на процесния договор за цесия на 19.05.2015г.
Въпреки погрешно посочената дата в титулната част на договора, съдът заключава, че не е
могло обективно цесията да се случи по-рано, през 2014г., тъй като предмет на цесията са
разноски, присъдени с решение на ВОС, ГО по ГД №1035/2015г., постановено на
4
12.05.2015г.
Съгласно този договор, цедентът КНМ Груп ЕООД прехвърля вземането си за
разноски от длъжника Енерго Про Продажби АД, по цитираното ГД №1035/2015г., в размер
на 360 лева, на цесионера Интейк ЕООД, срещу цена от 340 лева. В т.3 от цесионния
договор изрично е посочено, че уговорената цена по сделката е изцяло и в брой заплатена от
цесионера на цедента при подписване на договора, в която част същият има характера на
разписка.
Не се спори, а и това следва от текста на договора, че при подписването му, цедентът
КНМ Груп ЕООД е действал чрез пълномощника си адв.Кр.Т., въз основа на
упълномощителна сделка. /пълномощното е приложено на л.66 по делото/ Именно на това
основание ищецът претендира отчитане на сумата, получена по силата на възмездната
цесия, от пълномощника на упълномощителя.
С отговора на ответника е представен и приет по делото Анекс от 30.05.2014г.,
сключен между Румяна Хвостова чрез адв.Кр.Т. и от друга страна цесионерът КНМ Груп
ЕООД за прехвърляне на друго вземане от длъжника Енерго про Продажби АД,
представляващи платена без основание сума за коригирана потребена ел.енергия срещу цена
от 468.42 лева, платими от цесионера КНМ Груп в срок от 6 месеца от подписването през
май 2014г. Приложени са уведомление от Румяна Хвостова до Енерго про Продажби за
извършената цесия. Представени са още: договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г.,
с който КНМ прехвърля на Интейк идентично на описаното в предходния договор за цесия,
вземане от 518.42 лева срещу цена от 480 лева, които са заплатени изцяло и в брой от
Интейк на КНМ Груп към подписването на цесията на 23.10.2014г. Приложено е
споразумение -анекс от 23.10.2014г., подписано от КНМ Груп, Интейк и Румяна Хвостова,
съгласно което Интейк приема да замести в дълг КНМ Груп съгласно чл.102 ЗЗД, по
задължението на последното спрямо Хвостова по цесията от 30.05.2014г., чийто падеж
настъпва през м.11.2014г. В замяна, КНМ груп прехвърля вземането си от Енерго про
Продажби в размер на 518.42 лева, на Итейк ЕООД. В това споразумение КНМ Груп отново
е представлявано от адв.Кр.Т. като пълномощник. Представени са цесия от 08.02.15г. между
КНМ и Интейк за друго вземане от 490 лева, прехвърлено срещу цена от 460 лева на
Интейк, за която договорът обективира разписка, че е заплатена на цедента КНМ Груп.
Съгласно Анекс от 19.05.2015г. /същата дата на процесната цесия/, Интейк следва да заплати
на КНМ груп сумата от 340 лева. Постигнато е съгласие, че ВГД №1035/2015г. на ВОС е
изцяло финансирано от Интейк чрез адв.Кр.Т. като след приключване на делото последният
следва да върне цялата сума на първоначалния цедент Хвостова. Срещу това КНМ се
задължава да прехвърли на Интейк вземането си за платените от Интейк разноски,
вкл.ю.к.възнаграждение като тази цена ще бъде заплатена директно от Интейк на Румяна
Хвостова. Поради това, с анекса се изменя договора за цесия от 19.05.2015г. като се променя
цената на 360 лева, платими на Румяна Хвостова. КНМ Груп е поела задължение да върне на
Интейк сумата от 460 лева, за което страните се съгласяват, че е заплатена на Интейк
изцяло. Приложена е разписка на Румяна Хвостова за получаване на сумата от 1368.42 лева
от адв.Кр.Т., присъдени суми по гр.дело №11305/2014г.
Във връзка с възражението за прихващане, упражнено своевременно от ответника,
последният е представил Договор за цесия от 17.07.2019г., сключен между него и Петър
Чавдаров Гетев, по силата на който Гетев прехвърля на Т. присъдените му вземания от
длъжника КНМ Груп ЕООД по ГД №11076/2018г. на ВРС, в размер на 340 лева, част от
общо присъдена сума в по-голям размер. Уговорена е цена от 300 лева за прехвърленото
вземане, платима в 6 месечен период от подписването на договора. Представено е
уведомление от цедента до длъжника КНМ Груп както и издадения по делото изпълнителен
5
лист от 16.07.2019г.
По делото са приети и копия от нотариално заверено уведомление от „КНМ Груп”
ЕООД до адв.К.Т., пълномощно от „КНМ Груп” ЕООД, писмо по „Телепоща” от 02.04.2019
г., нотариално заверена покана от „КНМ Груп” ЕООД до „Интейк” ЕООД, нотариално
заверена покана – изявление от „КНМ Груп” ЕООД до „Интейк” ЕООД, нотариално
заверена покана от „КНМ Груп” ЕООД до адв. К.Т.. Всички те удостоверяват искане на
ищцовото дружество КНМ Груп ЕООД за връщане на документи – пълномощно от
04.07.2014г. и всички договори и документи, подписвани от Т. като пълномощник на КНМ
Груп.
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства, не са въвеждани нови
твърдения и възражения.
Предявеният иск намира основание в разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗЗД.
По отношение на коментираната от страните и съда разлика между възникващите
отношения по повод на упълномощителна сделка и поръчка, настоящият състав споделя
практиката, обективирана в решение по т.дело №901/2016г. на ВКС, Първо т.о., с която се
препраща към постановките на решение № 225/28.01.2013 г. по т. д. № 903/2011 г. на II ТО
на ВКС. Със същото е прието, че когато въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума
от банковата сметка на упълномощителя, а в настоящия случай се получава сума в брой,
последиците от това правно действие се считат възникнали направо за него, но за
пълномощника, доколкото друго не се установява относно вътрешните им отношения,
възниква с получаване на сумата задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя
полученото от негово име и за негова сметка съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД. Отношенията на
страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи
договора за поръчка. Подобни разрешения са дадени и с други решения на ВКС: решения
№103/30.11.2010 г. по гр. д. № 2362/2008 г. на II ГО на ВКС и решение №11/3.02.2015 г. по
гр. д. № 3889/2014 г. на IV ГО на ВКС. Настоящият състав възприема така даденото
разрешение, обобщено и в цит.решение по т.дело 901/2016г. на ВКС, че ако пълномощникът
в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е
упълномощен, в частност да получава всякакви суми по банкова сметка или в брой /пълн.на
л.66/, доколкото не се установя друго за вътрешните отношения между страните, може да се
приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея.
Видно от приложеното пълномощно на ответника К.Т., същия има предоставени широки
правомощия, вкл. договаряне сам със себе си, разпоредителни действия с вземания на
упълномощителя, процесуално представителство вкл. по чл.34 ГПК.
Не е спорно, че в полза на КНМ Груп ООД е постановено осъдително решение по иск
с правно основание чл.55 ЗЗД срещу Енерго про Продажби АД. Не е спорно, че вземане на
ищеца КНМ Груп по този иск за присъдените разноски по чл.78 ГПК, в размер на 360 лева, е
предмет на договора за цесия от 19.05.2014г., сключен между КНМ Груп ЕООД и Интейк
ЕООД както, че по цесионния договор, пълномощник на КНМ Груп ЕООД /цедента/ е
адв.Кр.Т.. Видно от договора, уговорената цена на цесията е в размер на 340 лева, които са
заплатени от Интейк /цесионера/ в момента на сключване на договора, на КНМ Груп ЕООД,
чрез пълномощника му адв.Т.. Договорът обективира в тази част разписка за получаване на
сумата от 340 лева от цедента. Съобразно пълномощното по делото, плащането следва да се
счита извършено в полза на КНМ Груп ЕООД. – арг.чл.36, ал.2 ЗЗД.
Не се спори, че такава сума не е заплащана от К.Т. на ищеца КНМ Груп ЕООД.
Последният е оспорил получаването на сумата. Резултатът от действието на представителя
6
настъпват директно в правната сфера на представлявания по арг.на чл.36, ал.2 ЗЗД.
Получаването на сумата лично от адв.Т., действащ по договора за цесия като пълномощник
на КНМ Груп ЕООД, не следва пряко от съдържанието на клаузата на т.3 от договора.
Ищецът не е установил предаване на сумата на адв.Т., а същото следва да бъде извлечено
дедуктивно от действията му на пълномощник по договора.
Същевременно, от приложения анекс от същата дата 19.05.2015г., се установяват
различни уговорки от обективираните в цесията, вкл. дължимата от Интейк цена по цесията
да бъде заплатена директно на Хвостова, за което е налице и приложена разписка от
последната. Изменя се цената на сключения договор на 360 лева, дължими на Румяна
Хвостова, като се удостоверява също, че КНМ връща /предава/ на Интейк платените 460
лева, изплатени изцяло и в брой на Интейк ЕООД. От съвкупния анализ на представените
от страните доказателства не може да се достигне до категоричен извод както относно
предаването на сумата от Интейк на К.Т., така и относно действителните отношения между
двете дружества КНМ Груп и Интейк.
Срещу представения анекс ищецът е въвел правоизключващо възражение за неговата
нищожност на няколко различни основания: поради невъзможен предмет, липса на
основание и противоречие с добрите нрави както и възражение за недействителност на
договора на основание чл.40 ЗЗД поради договаряне във вреда на упълномощителя.
Въведено е и възражение за погасяване по давност на претенцията.
Съгласно упълномощителната сделка, КНМ Груп е упълномощило адв.К.Т. както да
представлява дружеството пред съд, така и да извършва широк кръг от разпоредителни
сделки с вземания на дружеството, вкл. по отношение на Енерго про- Продажби АД, при
условия каквито намери за добре, вкл. да прехвърля вземанията на дружеството на трети
лица, да извършва всякакви правни и фактически действия на управление и разпореждане с
всички вземания на упълномощителя КНМ Груп ЕООД, да получава плащания, да получава
всякакви суми по свободно избрана банкова сметка, да договаря сам със себе си както и с
други лица, които адвокатът също представлява, при каквито условия прецени, без
ограничение в срока. /на л.181/
Съдът прецени, че упълномощителната сделка, цитирана по-горе, е основание на
предявения от ищеца иск за връщане на сумата, представляваща цена по договора за цесия
/по отчетна сделка към доверителя/. Както договорът за цесия от 19.05.2015г., в който е
удостоверено плащане на сумата, е подписан от адв.Т. като пълномощник на КНМ Груп
ЕООД, така и анекса към договора от същата дата, също е подписан от пълномощника, но с
удостоверяване връщане на платената цена на цесионера Интейк ЕООД. Ищецът основава
вземането си именно на упълномощителната сделка, която стои в основата както на
договора, така и на анекса към него. Доколкото към датата на подписване на предявения от
ответника Анекс към договора за цесия, от същата дата, не е налице друг опосредяващ акт,
то пълномощното е основание и на защитата на ответника. Една и съща упълномощителна
сделка стои в основата както на предявения иск, така и на защитата на ответника срещу
същия. Тази сделка не е атакувана от упълномощителя, а така също не се твърди оттегляне
на пълномощното на К.Т.. Не се спори, че всички извършени от пълномощника Т. действия
са в пределите на учредената му представителна власт, т.е. извършени в обема на
пълномощното. Освен това, и двете сделки /цесия и анекс от 19.05.2015г./ са подписани
между едни и същи лица на една и съща дата, по отношение на едно и също вземане, но в
рамките на делегираната представителна власт.
Въззивният съд намира, че не се установяват въведените от ищеца твърдения за
нищожност на анекса от 19.05.2015г. /на л.28/ поради невъзможен предмет, липса на
7
основание и противоречие с добрите нрави. Ако и в дейността на К.Т. в упражняваната от
него адвокатска практика да е налице противоречие с добрите нрави и етичните
професионални норми в начина на намиране на клиенти, сключване на договори за цесия и
водените дела срещу общ.доставчик, то тези обстоятелства излизат извън предмета на спора,
а още по-малко рефлектират върху сключения договор за цесия и анекса към същия. Не се
установяват и обективния и субективния елемент на недействителността по чл.40 ЗЗД, на
договаряне във вреда на представлявания.
По смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, нищожна е сделката, която има невъзможен предмет.
Предмет на сделките могат да бъдат вещи, нематериални блага, действия или бездействия,
отделни права и/или задължения. С предмета на сделката са свързани произтичащите от нея
правни последици, а именно субективните права и правни задължения, които сделката
поражда. За валидно възникване на правното действие на волеизявлението при сключване
на сделка, е необходимо то да се отнася до възможен предмет към момента на сключването.
Само пълната невъзможност на предмета към посочения момент съставлява пречка за
пораждане на съответните правни последици - за пораждане на субективни права и правни
задължения, респ. невъзможност за изпълнение /невъзможност за доставяне или предаване
на вещи, за които е сключена сделката, или невъзможност да се извършат действия или
бездействия, до които се отнасят целените от правната сделка правоотношения/. Въз основа
на постановеното решение и присъдените с него разноски, не може да се говори за
невъзможен предмет към датата на цесията. Разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД създава
оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка,
което означава, че страната която твърди, че сделката е сключена при липса на основание
носи тежестта на доказване. Такова доказване съдът намира, че не е проведено от ищеца.
По възражението за недействителност на анекса съгласно чл.40 ЗЗД: С ТР № 5/2014 г
по тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС е прието, че за да се защити
упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощника, и
закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно лице, което е договаряло с
пълномощника, законодателят е установил, недействителността по чл.40 ЗЗД. Фактическият
състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен -
договорът да е във вреда на представлявания, което се преценява към датата на сключването
му; субективен - споразумяване между представителя и насрещната страна за увреждане на
представлявания. Не е необходимо да е налице изричен сговор между тях да увредят
представлявания, а в тяхната недобросъвестност, т.е. и двамата да знаят/осъзнават, че
сключения договор обективно уврежда представлявания като тази недобросъвестност не се
предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката за наличието
също се извършва въз основа на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към
момента на сключване на договора. Увреждането на представлявания и
недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора, са релевантни
за недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще намери приложение, само когато договорът е
сключен в рамките на представителната власт както е в настоящия случай.
В множество решения на съда - решение № 841/19.01.2010 г. по гр.д № 3530/2008 г.,
ВКС, IV г.о., решение № 361/16.11.2011 г. по гр.д № 1077/2010 г., ВКС, IV г.о., решение №
140/15.10.2015 г. по т.д. № 2092/2014 г., ВКС, I т.о., решение № 586/01.11.2010 г. по гр.д №
853/2009 г., ВКС, IV г.о. е застъпен принципа в доброволно представителство за задължение
на представителя да действа в интерес на упълномощителя. Нарушението на този принцип
влече различни правни последици, които са в зависимост от конкретните обстоятелства.
Нормата на чл. 40 ЗЗД урежда хипотеза, в която третото лице, с което пълномощникът е
договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно, т.е. когато представителят и
лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания и в този случай
8
договорът не поражда действие за представлявания. В производството по иск за
прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да
установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката се
извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен
договорът с третото лице - обяснимо е представлявания да не разполага с преки
доказателства за сговор между пълномощника и третото лице, поради което наличието на
сговор за увреждане може да бъде установено и с косвени доказателства, които ценени в
съвкупност да обусловят извод за сговаряне за увреждане. Поредица от такива косвени
доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между пълномощника и третото
лице в степен, в която законът презумира знание за увреждане (чл.135, ал.2 ЗЗД) или
заинтересованост (чл.172 ГПК), вкл. даваща право на отказ от свидетелстване (чл.166, ал. 1,
т. 2 ГПК), или трайни търговски отношения, или времевия период от упълномощаването до
сключването на разпоредителна сделка и последващи такива, сочещи, че третото лице е
знаело и се е възползвало от конкретната икономическа ситуация. Във всички случаи обаче
съвкупната преценка на доказателства следва да създава сигурно убеждение за
осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между
пълномощника и третото лице.
Въззивният съд намира, че в случая от една страна се установява действие на
адв.Кр.Т. като пълномощник на КНМ Груп ЕООД изцяло в пределите на
упълномощителната сделка съгл.36 ЗЗД. Не се установява от обективна страна наличие на
увреждане на упълномощителя, изразяващо се в пропусната полза в размер на уговорената
цена по договора за цесия от 340 лева. Не се установява и получаването на сумата от адв.Т.
лично. Такъв извод не следва и при преценка на представените с отговора на исковата молба
договори и анекси, вкл.тристранно споразумение, сключени между същите страни при
участието на пълномощника К.Т..
В голямата си част, визираните в приложения от ответника Анекс от 19.05.2015г.,
отношения и уговорки, не касаят процесните, а други, които са се сложили назад във
времето като установяване на действителните отношения между Интейк и КНМ Груп
изисква пълна и всеобхватна преценка на всички подписани от тях договори и анекси по
водени дела и прехвърлени вземания. Дори при възприемане защитната позиция на ищеца,
че Анексът от 19.05.2019г. е недействителен на някое от въведените основания, вкл. като
сключен при договаряне във вреда на представлявания, то отново съдът не достига до извод
за основателността на иска, доколкото предаването на сумата 340 лева, представляваща
възнаграждението по договора за цесия, не следва директно от уговорките в договора,
конкретно т.3 от същата. Поради изложеното, както от правна, така и от фактическа страна,
не се установява изискуемо задължение на ответника за отчитане възнаграждението по
договора за цесия.
За пълнота съдът намира, че възражението за погасителна давност на ответника също
е неоснователно предвид липсата на спор относно действителната дата на договора за цесия,
предмет на иска, сключен на 19.05.2015г.
Въз основа на горното, въззивният съд достига до идентични на първата инстанция
правни изводи, чието решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно тези изводи, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемата страна, претендирани по реда на чл.38 ЗА в размер на 300 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2969/08.07.2020г., постановено по ГД №14999/2019г. на
XVIII състав на ВРС.
ОСЪЖДА КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, Варна да заплати на адв.П.Г. от ВАК,
ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на ответника К. Д. Т.,
адв.възнаграждение за въззивното производство, съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, сумата от
300 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10