О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../…….09.2018 г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
Като
разгледа докладваното от съдия Маркова,
в.т.д. № 1464/2018 г. по
описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 66012/15.11.2018 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5, представлявано от
Александър Личев и Румен Димитров срещу Решение № 4163/18.10.2017 г., по гр.д.
№ 15822/2016 г., на ВРС, XVI
с., поправено с Решение №
256/25.01.2018 г., с които е осъден да заплати на Х.Д.В., ЕГН **********, с
местожителство ***, сумата 1650.24 лв.,
част от цялото дължимо застрахователно обезщетение в размер на 1672.68 лв., за
нанесени щети, изразяващи се в увреждане на капак преден, броня предна, задна багажна
врата, броня задна, врата задна лява, врата предна лява, врата предна дясна,
врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен, калник преден ляв,
калник заден ляв, огледало ляво, огледало дясно и капачка резервоар на л. а. „Ауди А4”, ДК № В 0141 ВХ, в
резултат на настъпило застрахователно събитие на 16.11.2016 г., по договор „Каско на МПС”, обективиран в полица
№ 0020090201600772/01.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2016 г. до
окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл.
386, ал. 2 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие на събраните в хода на
производството доказателства. Счита, че при постановяване на решението, съдът
не е съобразил събраните доказателства, че МПС е било на 18 години към датата
на сключване на договора, както и не е съобразил действалите между страните
общи условия и защитни доводи на ответника. Счита, че първоинстанционния
съд не е направил анализ на доказателствата за състоянието на лекия автомобил
към момента на застрахователното събитие. По същество отправя искане за отмяна
на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане
на разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, въззиваемата страна Х.Д.В., депозира писмен
отговор, в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и
мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че наличието на
застрахователно правоотношение, както и надлежното уведомяване на
застрахователя не са спорни между страните. Счита, че спорен между страните е
само въпросът за размера на дължимото обезщетение като за приложим към спора
между страните намира размера съответстващ на стойността на ремонта по средни
пазарни цени като съответстващ и на трайната съдебна практика по този въпрос.
По същество отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Претендира разноски за въззивна инстанция.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 и чл. 275, ал. 2 ГПК.
Страните не се позовават
на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и
необходимост във въззивното производството да се
предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните,
поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба вх.
66012/15.11.2018 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Св. София“, № 7, ет. 5, представлявано от Александър Личев и Румен
Димитров срещу Решение № 4163/18.10.2017 г., по гр.д. № 15822/2016 г., на ВРС,
XVI с., поправено с Решение № 256/25.01.2018 г., с които е осъден да заплати на
Х.Д.В., ЕГН **********, с местожителство ***, сумата 1650.24 лв., част от цялото дължимо застрахователно обезщетение в
размер на 1672.68 лв., за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на капак
преден, броня предна, задна багажна врата, броня задна, врата задна лява, врата
предна лява, врата предна дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник
заден десен, калник преден ляв, калник заден ляв, огледало ляво, огледало дясно
и капачка резервоар на л. а. „Ауди А4”, ДК № В 0141 ВХ, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 16.11.2016 г., по договор „Каско
на МПС”, обективиран в полица №
0020090201600772/01.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2016 г. до
окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 386, ал. 2 КЗ.
НАСРОЧВА в
съдебно заседание на 24.10.2018 г., 13.30
ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.