О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.С., 19 юли 2019 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова ч.н.д. № 464/2019
г. по описа на СОС, посТ.ление на прокурор от ОП – гр.С. за прекратяване на
наказателно производство от 29.03.2017 г., посТ.ено по пр. пр. № 4730/2016 г.,
както и досъдебно производство № 219/2016 г. по описа на РУ – П., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на Н.П.Б. /наследник
- майка на пострадалото лице – починалия Б. Г. Т./ срещу постановление на
Окръжна прокуратура – гр.С. от 29.03.2017 г. по пр. пр. № 4730/2016 г. по описа
на Окръжна прокуратура – гр.С., за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 219/2016 г. по описа на РУ на МВР - гр.П.,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 от НК.
В жалбата се твърди, че
атакуваното постановление на прокурор от СОП, с което е прекратено
наказателното производство, е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се
доводи за липса на извършено по образуваното досъдебно
производство всестранно, обективно и пълно разследване, което да изчерпи всички
доказателствени възможности и да даде основание за прекратяване на това
производство. Твърди
се, че неправилно прокурорът е приел, че смъртта на пострадалия се дължи на
„преживян повторен инфаркт на задната стена на лявата камера”, като се е
позовал единствено на заключението на съдебно-медицинската експертиза. В тази
насока се изтъква, че в атакуваното прокурорско постановление липсва извършен
анализ на събраните по делото доказателства, относно съдържащите се в тях
данни, касаещи следните факти: обстоятелството, че пострадалия Б. Т. се е
обучавал в сержантско училище В. – гр.Ш., където е бил подложен на множество
здравни изследвания, в резултат на които не бил констатиран здравословен
проблем при него; че трудовият му стаж е преминал в системата на МВР, където
също са му били извършвани редовно медицински прегледи, които отново не са усТ.или
промени в здравния статус на Т.; че пред роднини и приятели пострадалия също не
се е оплаквал от здравословни проблеми. Прави се и оплакване за необоснованост
на извода на прокурора за наличие при пострадалия на сърдечно заболяване, което
именно е причинило смъртта му, доколкото този извод е основан единствено на експертното
заключение, без да са събрани и приложени по делото каквито й да е медицински
документи и сведения от личния му лекар, установяващи неговото констатиране и
лечение. Релевират се и твърдения, че за
изясняване на обективната истина по делото е необходимо да се извършат
допълнителни действия по разследването, а именно: да се изяснят причините,
поради които пострадалия Т. е напуснал работата си в РУ на МВР П. и дали същите
са свързани със здравословни проблеми; да се извърши опис на вещите, открити
при огледа на автомобила, в който трупа на Т. е намерен; да се изиска
разпечатка от проведените преди смъртта му телефонни разговори; да се проведе
разпит като свидетел на личния лекар на пострадалия, с цел събиране на сведения
за здравния му статус в последните години преди смъртта му. С оглед на всички
тези съображения, с жалбата се отправя искане да бъде отменено прекратителното постановление на СОП и
делото върнато на прокурора, с указания относно прилагането на закона.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във
връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за усТ.ено следното:
При
условията на чл.212 ал.1 от
НПК е било образувано досъдебно производство № 219/2016 г. по описа на РУ на
МВР – гр.П., срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.115 от НК, а именно за това, че на 22.10.2016 г., около 14,30 ч., на път SFO3302, в землището
на гр.З., умишлено е умъртвил Б. Г. Т., ЕГН **********, от гр.З. Впоследствие и
самото разследване по така образуваното наказателно производство е водено срещу
неизвестен извършител, като в хода на това разследване при условията на чл.219 ал.1 от НПК не е било привлечено
като обвиняем конкретно лице за престъплението, за което е било образувано
наказателното производство.
След извършеното разследване и на
основание чл.235 от НПК разследващият орган от РУ на МВР гр.П. е изпратил
досъдебно производство № 219/2016 г. по описа на РУ на МВР - гр.П. на
наблюдаващия прокурор при СОП, с мнение за прекратяване на наказателното
производство по делото, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. чл. 24 ал.1, т.1
от НПК.
С постановление
на СОП от 29.03.2017 г. по пр. пр. № 4730/2016 г., предмет на съдебна проверка
в настоящото производство, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1,
т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 219/2016
г. по описа на РУ на МВР – гр.П., водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.115 от НК.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
атакуаното постановление на прокурора от СОП за прекратяване на наказателното
производство, счита, че същото е незаконосъобразно – постановено в
несъотвествие с процесуалния закон – при допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с ограничаване на процесуалните права на пострадали от
процесното престъпление лица.
Съгласно разпоредбите на гл.8 от
НПК, пострадалият е лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението -
чл.74 от НПК. Именно той е лицето, което може да участва като частен обвинител,
а след смъртта му неговите наследници /нормата на чл.76 от НПК/, а като
граждански ищец може да се установи в процеса и
съответно да предяви граждански иск - пострадалия или неговите наследници,
както и юридическото лице претърпяло вреди от престъплението - чл.84, ал.1 от НПК. В посочените разпоредби не са изчерпателно определени лицата - наследници на пострадалото лице, с право да
участват в наказателния процес като частни обвинители и съответно с право на
обезщетение, поради което тълкуването на тези приложими разпоредби се
осъществява на плоскостта на националното ни право. В тази насока съдебната
практика, установена с Постановление № 4/25.05.1961 г., допълнено с Постановление
№ 5 от 24.11.1969 г. и Постановление
№ 2 от 30.11.1984 г., всички на Пленума на Върховния съд, до момента беше последователна и
неизменна. Очертаният кръг лица с право на обезщетение за неимуществени вреди в
наказателния процес, съобразно цитираните Постановления
на Пленума на Върховния съд, включваше деца, съпруг и родители
на пострадали от престъплението, като с Постановление
на Пленума на Върховния съд № 5/1969 г. беше допълнен и с
отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го и лицето съжителствувало на
съпружески начала с починалия. С Постановление на Пленума на Върховния съд № 2 от 1984 г. изрично са дадени
указания, че кръгът на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди
в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1961
г. и № 5 от 1969 г. и няма основание за разширяването им, включително и по
отношение на братята, сестрите, възходящи и низходящите от втора степен на
починалия. С приетото, обаче ново Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
Общо събрание на наказателната, гражданска и търговска колегия на ВКС е
обявено, че ПосТ.ление на Пленума на Върховния съд № 2 от 1984 г. е изгубило
сила и е предоставена материална легитимация да получат обезщетение за
моралните вреди от престъплението в наказателния процес, на лицата изброени в Постановление № 4 от 1961 г. и Постановление № 5 от 1969 г. на Пленума на
Върховния съд, както и на братята и сестрите на починалия и на неговите
възходящи от втора степен и низходящи също от втора степен /внуци, баба, дядо/.
Именно тези задъжиелни указания
по тълкуването и прилагането на закона, не са били съобразени от прокурора в
хода на развитие на досъдебната фаза на процеса и същият е постановил
процесуалния си акт за прекратяване на производството. За правото да участват
като пострадали в наказателния процес са уведомени единствено наследниците на
жертвата от процесното деяние – низходящи и възхоядщи от първа степен, както и
лицето, с което същия е живял на съпружески начала. Видно, обаче от приложеното
по досъдебното производство /л.76 от същото/ удостоверение за родствени връзки
на пострадалия Б. Т., същият има и две сестри – Д. А. и А. П., които също са
материално легитимирани да участват като постарадали в наказателното
производство, за което си право същите дори не са били уведомени. По този начин
е препятствана възможността на тези лица да упражнят правата си по чл.75 от НПК, а именно – да бъдат информирани за образуваното досъдебно поризводство и
за неговото процесуално развитие; да участват в същото; да правят искания,
бележки и възражения; да им бъде предявено разследването, в случай че поискат
това; да бъдт уведомени за прекратяващото наказателното производство постановление на прокурора. В частност – в случая прокурорът от СОП не е изпълнил и
процесуалното си задължение по чл.243 ал.4 от НПК да уведоми и съответно да
изпрати препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство
на посочените лица, които също имат качеството на пострадали. Неуведомяването
на заинтересованите лица за прекратяването на наказателното производство е
отрицателна предпоставка за произнасянето на съда по същество и е винаги
съществено процесуално нарушение /в този смисъл Опр.83-2012-1 н.о., Р-277-2012 -
2 н.о./.
Посочените нарушения, свързани с
неосигуряване на процесуалните права на пострадали от престъплението лица,
указват на незаконосъобразност на
атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство /неправилно приложение на процесуалния закон/ и са
основание за връщане на делото на прокурора, след отмяна на това посТ.ление. В
съответствие с изискванията на чл.11 ал.2 и чл.15 ал.3 и ал.4 от НПК при връщането
на делото на Окръжна прокуратура – гр.С. допуснатите нарушения следва да бъдат
отстранени от нея, която при постановяване евентуално на акт по чл.243 ал.1 НПК, следва да го съобрази с дадените указания в изложените по-горе мотиви на
съда.
Воден от
горното и на основание чл.243 ал.5 т.3 от НПК, Софийски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ постановление на Окръжна
прокуратура – гр.С. от 29.03.2017 г. по пр. пр. № 4730/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура – гр.С., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 219/2016 г. по описа на РУ на МВР - гр.П., образувано и водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 от НК.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура – гр.С. за изпълнение на указанията по
прилагането на закона, изложени в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – гр.С. в 7-дневен срок
от съобщаването му.
Председател: