Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            №  144/31.03.2022г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и първи март   , през две хиляди  двадесет и втора  година в състав :

                                                                                   

 

                                                             Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Александрина Александрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№551/2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.73,ал.4 във вр. с  чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Н*** “ООД ,със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от управителя  П.Г.,чрез адв. М.К.С. ,САК, с адрес *** срещу Решение №РД-11-1549/25.11.2021г. на заместник-министъра на икономиката и ръководител на УО на ОПИК 2014-2020г.,с което на основание чл. 9, ал. 5, чл. 57, ал. 1, т. 1 вр. с чл.4,ал.1,чл.57,ал.1,т.2 и ал.2, чл. 62 и чл. 63 и чл.64 ,ал.3 от ЗУСЕСИФ, чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, чл. 32 във връзка с чл. 13, ал. 4 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН), чл. 61 от АПК,вр. с чл. 18а от АПК, т. 1 от Решение № 574 на Министерския съвет от 13.07.2016 г. за определяне на управляващ и сертифициращ орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, т. I от Заповед №РД-16-1347/27.09.2021г.  на министъра на икономиката,е отказана верификация на  разходи в общ размер на 59 309,66лв.по АДПБФП№BG16RFOP002-2.024-0040-С01с бенефициент „Н*** “ООД,от които по т.1.1 -53 921.26 лева (БФП - 43 137,00 лева), представляващи разходи за възнаграждения на М*** Й*** Х. по б.р. 1.2. „Е*** 2 - Специалист - Изследовател", Б*** Т*** Д*** по б.р. 1.3. „Е*** 3 - Специалист - изследователска и приложна дейност" и Б*** Б*** Б*** по б.р. 1.4. „Е*** 4 - Специалист - приложна дейност" за периода от м.06.2019 г. до 31.03.2020 г. , и по т.1.2.-5 388,40 лева (БФП - 4 310,72 лева), представляващи разходи за наем по б.р. 5.1. „Наем на помещение за 18 месеца".

 

 В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила при издаване на оспореното решение, противоречие на решението с материалноправните разпоредби, и с целта на закона. Твърди ,че оспорва отказа за верификация по т.1.1. от обжалваното решение ,т.к. УО по ОПИК вместо да се позове на данните от финалния технически отчет и представените от бенефициера доказателства ,се позовава на данните основно от междинния технически отчет,съдържащ само разходите на труд на тримата експерти,който не е бил приет ,поради сигнал за нередност.Твърди ,че сигнала за нередност е бил отхвърлен през 2020г.,поради липса на нередност ,като УО по програмата е уведомил бенефициера ,че тези неодобрени разходи от междинния отчет биха могли да бъдат заявени в следващо искане за плащане.Именно за това същите са включени от бенефициера в искането за окончателно плащане ,но са отказани ,като недопустими ,които не се верифицират ,на основание чл.57,ал.1,т.2 ЗУСЕСИФ- „разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи“.Не се верифицират тези разходи и на основание чл.57,ал.2 ЗУСЕСИФ ,съгласно който „Не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него“. Оспорва и отказа за верификация по т.1.2 от оспореното решение ,представляващи разходи за наем на помещение за 18месеца ,отказани от УО по програмата ,на основание чл.57,ал.1,т.2 ЗУСЕСИФ,като счита ,че липсват каквито и да било фактически установявания и обективна преценка за наличие на неподлежащи на верификация  разходи .Според жалбоподателя ,предмет на съдебна проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на оспорения акт, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма.В тази връзка органът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил представените от бенефициера доказателства на етап финално плащане,не са обсъдени направените възражения във връзка с новопредставените  документи ,което води до незаконосъобразност на оспорения акт. Излагат се и доводи, че определеният размер на неверифицираните разходи не е мотивиран и не е посочен начинът на неговото изчисляване, и в контекста на т.14.2 от Условията за кандидатстване съотнасянето на направените разходи за възнаграждения  към общо допустимите разходи ,поради което жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно атакуваното Решение и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ,жалбоподателят ,чрез адв.М.С. поддържа жалбата и моли съда да уважи същата ,по подробно изложени съображени в писмени бележки.Претендира разноски по приложен списък./л.109/.

 Ответната страна- заместник-министъра на икономиката и Ръководител на УО на ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020г., чрез представителя си Б.П. -служител с юридидическо образование и юридидическа правоспособност излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди , че решението е издадено от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила и материално -правните разпоредби, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на другата страна.Представя писмени бележки,вх.№683/29.03.2022г.

 От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

 На 06.06.2019г.между Министерство на икономиката,в чиято структура е  Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ ,определена за  Управляващ орган на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. /ОПИК/,представлявано от С*** К*** -и.д. главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“,в качеството и на ръководител на УО на ОПИК 2014-2020г.и С*** П*** -началник на отдел „Мониторинг и финансово управление“ в  Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ от една страна и от друга- жалбоподателя “Ню Мат“ООД , представлявано от П.Х.Г. като бенефициент, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП)по процедура чрез подбор, в максимален размер до 199 840. 00 лева, по проект №BG16RFOP002-2.024-0040 и наименование на проектното предложение „Геометрични модели базирани на траектории на рационални криви на Безие“.

Финансирането на проекта е при условията на междинно и окончателно плащане .Съгласно т.14.2,подточка 1 от Условията за кандидатстване разходите за възнаграждения за труд на екипа експерти не следва да надхвърлят 50% от общо допустимите разходи по проекта./12,т.ІІ/.

На 19.05.2021г. Ръководителят на УО на ОПИК по междинен отчет №1 не верифицира поисканите от дружеството раходи в размер на 45 475,00лв.    БФП ,на основание сигнал за нередност №517,завършил с липса на нередност.

На 26.08.2020г. бенефициерът е представил на УО междинен отчет №2 с поискани 68 692,00лв.,които са верифицирани изцяло от УО.

На 14.05.2021г. дружеството представя финален отчет с искане за плащане на 122 384,54лв.,представляващи БФП.

В периода 12.07.2019г.-08.11.2021г. между страните е извършвана кореспонденция с искания за разяснения,представяне на доказателства .

Финалния отчет ,съдържащ технически отчет,финансов отчет и искане за плащане са приети от УО.

В резултат на извършена документална проверка на финален технически отчет за периода 25.08.2020 - 06.12.2020 г., и искане за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-2.024-0040-С01, с бенефициент "Н*** " ООД от дата 14.05.2021 г.до Управляващия орган ,е констатирано ,че Бенефициентът е представил на 19.05.2020 г. междинен технически отчет, чрез който се отчитат разходи за заплати на наети за работа по проекта лица: М*** Й*** Х., Б*** Т*** Д*** и Б*** Б*** Б*** за периода 06.06.2019 г. - 31.03.2020 г. Във връзка с констатирани несъответствия и съмнение за дублиране при извършване на дейности по проекта е регистриран сигнал за нередност № 517, който е приключил с констатация за липса на нередност. С представянето на финалния технически отчет, бенефициентът прилага нови месечни отчети и документи за периода септември 2019 г. - март 2020 г., които са променени спрямо първоначално представените. Прието е ,че същите са изготвени, след като бенефициентът се е запознал с изводите на УО за недопустимост на разходите за извършените дейности и  е направен  извода ,че това ги дискредитира като източник на информация, въз основа на която да бъде преценявана допустимостта на дейностите и разходите през релевантния период,поради което  не са кредитирани с доверие. Проведена е кореспонденция с бенефициента, като за целта чрез ИСУН 2020 са изпратени следните запитвания - Искане за пояснения и допълнителни документи (ИПДД): N° BG16RFOP002-2.024-0040-C01-M045 от 28.06.2021г., № BG16RFOP002- 2.024-0040-С01-М046 от 04.08.2021г_(/ № BG16RFOP002-2.024-0040-C01-M047 от 09.09.2021г, и BG16RFOP002-2.024-0040-C01-M048 от 01.10.2021 г. с искане за представяне на допълнителни разяснения и доказателства относно извършените дейности от членовете на екипа за конкретния период. При преглед на допълнително представените месечни отчети се констатира идентичност на Техническата спецификация по проекта и офертата, която е публикувана при провеждане на процедура „Публична покана“ с предмет „Графична система за геометрично моделиране на траектории на Безие и Приставки {Piug-in модули) към системи за компютърно проектиране". Прието е от УО ,че за този период бенефициентът не е представил документи, разработени от екипа по проекта, които да доказват, че е наличен краен резултат, който да допринася за развитието на предприемаческата идея на проекта,при което разходите за труд на тримата експерти не следва да се верифицират.

  Прието е също ,че във връзка със сключен договор за наем на недвижим имот № BG16RFOP002- 2.024-0040-C01/SU-01 от 06.06.2019 г. и съгласно документ за собственост на наетото Помещение - нотариален акт за продажба на недвижим имот № 26, том IV, peг, № 2307, дело № 591 от 2006 г., наетото помещение е със статут на „жилищна сграда", а не на имот, който бива използван за нежилищни нужди (офис, работно помещение). На база на извършените проверки и представените документи е констатирано, че бенефициентът изпълнявайки дейностите заложени в АДБФП в наетия имот извършва нарушение на чл. 178, ал. 4 от Закон за устройство на територията (ЗУТ), а именно използва имота извън предназначението му за „жилищни нужди". Отделно от това, съгласно т. 14.2., подт. 5 от Условията за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството", допустими са разходи за наем на работни помещения до 25 000лв. за периода на изпълнението на дейностите по проекта, а наетия имот не може да бъде отнесен към работно помещение. С оглед на описаните аргументи, разходите за наем не са одобрени по аргументите на чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ.

 С писмо изх. № 26-Н-109 от 25.11.2021 г. на зам-министъра на икономиката и ръководител на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г.  жалбоподателят е уведомен за приключване процедурата по одобрение на искане за плащане по представен финален отчет. В писмото се посочва, че не се верифицират разходи в размер 59 309,66лв. и са верифицирани разходи в размер на 93 670,99лв. .Това писмо подлежи на самостоятелно обжалване ,но след проверка съдът установи ,че не е било обжалвано пред настоящия съд.

 Към писмото на УО е изпратено приложеното и оспорено в настоящото производство Решение №РД-11-1549/25.11.2021г. на заместник-министъра на икономиката и ръководител на УО на ОПИК 2014-2020г.,с което на основание чл. 9, ал. 5, чл. 57, ал. 1, т. 1 вр. с чл.4,ал.1,чл.57,ал.1,т. и ал.2, чл. 62 и чл. 63 и чл.64 ,ал.3 от ЗУСЕСИФ, чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, чл. 32 във връзка с чл. 13, ал. 4 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН), чл. 61 от АПК,вр. с чл. 18а от АПК, т. 1 от Решение № 574 на Министерския съвет от 13.07.2016 г. за определяне на управляващ и сертифициращ орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, т. I от Заповед №РД-16-1347/27.09.2021г.  на министъра на икономиката,е отказана верификация на  разходи в общ размер на 59 309,66лв.по АДПБФП№BG16RFOP002-2.024-0040-С01с бенефициент „Н*** “ООД,от които по т.1.1 -53 921.26 лева (БФП - 43 137.00 лева), представляващи разходи за възнаграждения на М*** Й*** Х. по б.р. 1.2. „Е*** 2 - Специалист - Изследовател", Б*** Т*** Д*** по б.р. 1.3. „Е*** 3 - Специалист - изследователска и приложна дейност" и Б*** Б*** Б*** по б.р. 1.4. „Е*** 4 - Специалист - приложна дейност" за периода от м.06.2019 г. до 31.03.2020 г. и по т.1.2.-5 388,40 лева (БФП - 4 310,72 лева), представляващи разходи за наем по б.р. 5.1. „Наем на помещение за 18 месеца".Писмото, ведно с приложенията към него е получено на 25.11.2021 г., видно от наличната по делото разпечатка на ИСУН 2020 г./л.24,т.І/.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства,вкл. разпит на свидетеля Б*** Т*** Д*** ,който в съдебно заседание изясни дейностите ,които са извършени по проекта за реализиране на предприемаческите идеи и чийто показания съдът кредитира ,като достоверни .

 От така установеното фактическо положение и при спазване на изискванията на чл. 168 от АПК,на всички основания по чл.146,т.1-5 АПК , съдът достигна до следните правни изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от адресата на акта, на когото се засягат права и интереси.

 Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове регламентира характера на договора за безвъзмездна финансова помощ като административен, а волеизявленията на органа във връзка с неговото изпълнение като индивидуални административни актове по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК - изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт, за които е предвиден съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че оспореното Решение представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

 Относно компетентността на органа, издал оспореното решение:

 Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ,изр. 2 ръководителят на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия орган или оправомощено от него лице. С Решение № 574/13.07.2016 г. на Министерски съвет е определен за управляващ и сертифициращ орган Министерство на икономиката, съответно за ръководител на УО – Министъра на икономиката. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката/предходна редакция/ ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност"  изпълнява функциите на управляващ, съответно договарящ орган на ОПИК.  Със своя Заповед №РД-16-1347/27.09.2021г./л.21,т.І/,министърът на икономиката е оправомощил И*** П*** –зам.министър на икономиката  да изпълнява функции на ръководител на УО по ОП "ИК". Оспореното Решение е издадено именно от нея,като Ръководител на УО на ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. –зам-министър на икономиката в Министерство на икономиката, следователно е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

 Относно формата на акта и спазване на административно-производствените правила:

 Оспореният индивидуален административен акт е издаден в производство по верифициране на разходи, регламентирано в Глава Пета, Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" от ЗУСЕСИФ. Производството е административно по своя характер и завършва с издаването на индивидуален административен акт.

 Съдът приема, че обжалваният акт е постановен при неспазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. По своята правна същност верификацията по чл. 62 от ЗУСЕСИФ представлява проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП. Предвид публичния характер на правоотношението и прякото и непосредствено засягане на бенефициента, направил искането за плащане по проекта, за отказа за верификация на заявените суми намират приложение общите разпоредби на АПК.

 Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност.

 В случая от правна страна постановеното решение за отказ да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 59 309,66лв.по АДПБФП№BG16RFOP002-2.024-0040-С01с бенефициент „Н*** “ООД,от които по т.1.1 -53 921.26 лева (БФП - 43 137.00 лева), представляващи разходи за възнаграждения на М*** Й*** Х. по б.р. 1.2. „Е*** 2 - Специалист - Изследовател", Б*** Т*** Д*** по б.р. 1.3. „Е*** 3 - Специалист - изследователска и приложна дейност" и Б*** Б*** Б*** по б.р. 1.4. „Е*** 4 - Специалист - приложна дейност" за периода от м.06.2019 г. до 31.03.2020 г. и по т.1.2.-5 388,40 лева (БФП - 4 310,72 лева), представляващи разходи за наем по б.р. 5.1. „Наем на помещение за 18 месеца", се основава на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, регламентиращ едно от изискуемите се общи условия за допустимост на разходите - разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.

 За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, оспореното Решение на Ръководителя на УО на ОПИК следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление за отказ да бъдат верифицирани процесните разходи ,като недопустими - т. е. да бъдат посочени фактите и обстоятелствата, сочещи, че тези разходи не са включени в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕИФ или в одобрения проект категории разходи.

 Сами по себе си разходите за възнаграждения на назначените по проекта трима експерти , както и разходът за наем на работно помещение, са сред предвидените в документите по чл. 26, ал. 1, а именно в Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по ОПИК 2014-2020г. по процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 "Насърчаване на предприемачеството" и в проектното предложение и Договора за  БФП/споразумение, раздел разходи за персонал/т.6,раздел І ,т.ІІ/ и непреки разход/разделV,т.ІІ/.

 В този смисъл за обосноваване недопустимостта на разходите за възнаграждения на тримата експерти, като неизпълняващи изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ в контекста на разписаното в т. 14. 2 от Условията за кандидатстване, а именно разходи за възнаграждения на квалифицирания персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи-до общо 50% от общо допустимите разходи по проекта , следва УО да посочи за всяко лице – всеки от назначените трима експерти  поотделно кои от отчетените дейности, осъществени от лицата, не са свързани с реализацията на описаната в проекта предприемаческа идея,а също каква част от общо допустимите разходи по проекта съставляват разходите за възнаграждения на експертите,за да се види изпълнено ли е условието по чл.14.2 от Условията за кандидатстване или не  изпълнено. В случая това не е направено.

 Вместо това ,УО е извел извод за недопустимост на разходите за възнаграждения на тримата експерти ,като е анализирал данните от междинния отчет и фактът ,че са представени нови месечни отчети и документи за периода септември 2019г.-март 2020г. ,които са променени спрямо първоначално представените с междинния отчет.Обстоятелството ,че някои от представените материали се припокриват с представени такива по други програми или са поместени в дисертационни трудове на други математици-изследователи,и въз основа на тях са направени изводи от  тримата математици доколко тези модели биха могли да бъдат използвани за реализиране на предприемаческата идея по настоящия проект не е достатъчно да обоснове недопустимост на тези разходи,като УО е следвало да уточни какво има предвид под „липса на краен резултат, който да допринася за развитие на предприемаческите идеи“.Този негов извод не кореспондира и с изложеното в писмо ,изх.№26-Н-109/25.11.2021г./л.23,т.І/ на УО до жалбоподателя ,в което същият е записал ,че „дейностите по проекта са извършени и заложените цели са постигнати“.Изрично е записано в План за изпълнение/дейности по проекта от АДБФП ,че дейността по реализиране на предприемаческата идея ще се реализира чрез наемане на 6 експерта ,че ще бъде нает квалифициран персонал от 6 човека за извършване на приложни научни изследвания ,тествания ,изпитвания и измервания.Не се оспорва и ,че доц. Милен Х. е автор на всички математически формули, които са световна новост ,като са дадени източниците на информация ,без претенции че са открити в проекта.Не се оспорва и че  въз онова на тях са измислени псевдокодове ,извършва са алгоритмизация на тези за които е възможно да бъдат визуализирани.Налице са геометричните модели ,алгоритмите за изчертаването им ,параметризираните пространства и цялото функциониране на двете софтуерни системи ,които ги съдържат и това е видимия резултат от проекта,който е резултат от дейността на тримата експерти през деветте месеца на проекта.Предвидени са разходи за този персонал  и разходи за наем на работно помещение за 18месеца ,като доводите ,че  бенефициентът изпълнявайки дейностите по проект извършва нарушение на чл.178,ал.4 ЗУТ ,а именно използва имота не по предназначение“за жилищни нужди“, в случая като работно помещение за целите на проекта също не обосновава недопустимост на тези разходи ,които са включени  в документите по чл.26 ЗУСЕСИФ-Условията за кандидастване ,АДБФП,Технически отчет към договора,което не се субсумира в основанието за недопустимост на тези разходи по чл.57,ал.1,т.2 ЗУСЕСИФ.В техническия отчет бенефициентът е посочил, че към отчетния период в описание на изпълнението са наети 3 експерти с изследователски опит по математика ,подготвени са аналитично представени математически модели за реализиране на предприемаческата идея , наето е и работното помещение.Към делото са приложени и отчетите на тримата математици по проект“ „Геометрични модели базирани на траектории на рационални криви на Безие“.

 Следователно към момента на подаване на финалния отчет, дейностите, описани т.8"План за изпълнение“/Дейности по проекта“от договор БФП/Споразумение нал.41-46,т.ІІ/ , в частта за наем на работно помещение и назначение на трима ектсперти за реализиране на предприемаческата идея по проекта са изпълнени.

 В атакуваното Решение липсват каквито и да е било фактически установявания по изпълнение на дейностите, обособени по проектното предложение и съответно заложени в Договора/Споразумение.Изрично в Условията за кандидатстване-т.13.1 е записано, че допустими разходи по проекта са дейността по реализиране на пазара на предприемачески идеи и дейността по визуализация на проекта. УО е следвало да установи фактите по дейности по всеки етап, описан в т. 8 „План за изпълнение/Дейност по проекта“ от АДБФП и описание на изпълнението за периода на отчитане ,и въз основа на тях да бъде извършена преценка за отчетените дейности на всяко от лицата на екипа по техническия отчет. Не са съпоставени и общо допустимите разходи по проекта с разходите за квалифицирен персонал , за да се види дали съставляват до 50% от общо допустимите разходи по проекта и в тази връзка изпълнено ли е условието на чл.14.2,подточка 1 от Условията за кандидатстване.

 Всички тези дейности, посочени в техническия отчет, попадат както в обособените етапи за реализация на проекта, така и са заложени като дейности на екипа в т. 8 „План за изпълнение/Дейност по проекта“ от АДБФП ,предвиден е  начина на изпълнение ,че ще бъдат използвани методите на класическата и съвременната диференциална геометрия на криви и повърхнини ,методите на афинната и реалната проективна геометрия ,основни проекционни методи прилагани в компютърната графика и др., описан е и очаквания резултат за изпълнение на специфичните цели по проекта ,които напълно съответстват на т. 14. 2 от Условията за кандидатстване, тъй като са извършени от квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемаческата идея /продукти – стоки и/или услуги/. Безспорно УО е запознат както с Проектното предложение, така и с Договора и приложенията към него, като в оспореното Решение въобще не е изложил конкретни факти и обстоятелства, свързани с отчетените дейности на всяко лице от екипа. Изложил е единствено аргументи по отношение на представените от бенефициента материали ,които били взаимствани от материали по др. проекти и дисертационни трудове на изследователи,което видно от начина на изпълнение,визиран по-горе не води до недопустимост на тези разходи.

 Горните констатации са относими и по отношение неверифицираните разходи за наем на работно помещение. Липсват в атакуваното решение на УО конкретни факти и обстоятелства, свързани с непризнаване на тези разходи. Това, че УО не признава отчетените дейности на екипа като такива, свързани с реализацията на проекта, не води автоматично до непризнаване на разходите и за наем на помещението. В случая в т. 14. 2 подт. 5 от Условията за допустими са приети единствено разходи за наем на работни помещения-до 25 000лв.. ,като Понятието "работно място" е определено в чл. 2 от Директива на съвета относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място, а именно "... мястото, предназначено за лични работни места, разположени в сградите на предприятието и/или ведомството, или което и да е място на територията на предприятието и/или ведомството, до което работникът има достъп по време на работа.... ". Разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасностга и здравето на работниците на работното място в директивата са въведени в българското законодателство в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (§ 1а от ДР на ЗЗБУТ). Законът въвежда общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността и здравето на работещите. Дейността по научно-изследователска дейност в областта на математиката не е източник на повишена опасност за здравето и безопасността на служителя, поради липсата на присъщи за нея вредни фактори за здравето и безопасността, определени в § 1, т. 3 от ДР на закона - физически (в това число механични, акустични, електрически, оптически, лъчеви, йонизиращи, вибрационни и др.), химически, биологически, психологически, организационни и други въздействия, които влияят негативно или заплашват здравето и безопасността на работещите. Законът за здравословни и безопасни условия на труд препраща към Кодекса на труда за „предприятие". Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда „предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Видно от цитираното, се има предвид сграда или обекти. Отделната стая попада в понятието „работно място", определено в § 1. т. 4 от ДР на КТ - помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието. Следователно, законът позволява работно място да бъде домът на работника и не свързва мястото за полагане на наемен труд със статута на обекта.

 УО не сочи, че процесното място не е работно помещение, както и не са наведени конкретни твърдения, че в отчетения период бенефициентът е ползвал помещението за други цели. Неприемливи за съда са изложените в решението мотиви за отказ за верификация на разходите за наем на помещение за 18 месеца ,базирани на нарушение на забраната по чл.178,ал.4 ЗУТза ползване на имота като работно помещение извън негово предназначение“за жилищни нужди“ спрямо наематели ,които не са адресати на нормата.Наетото помещение е ползвано като офис за нуждите на проекта,посещавано е от УО ,който  е одобрил подписване на наемния договор и не е имал възражения в течение на процедурата по проекта ,като едва на финален етап не признава тези разходи ,които са предвидени в документите по чл.26 ЗУСЕСИФ ,т.к. „работното помещение“ не било  „работно място“ и имало несъоветствие между понятията „работно помещение“ и „работно място“.Освен това не влиза в компетенциите  на УО да се занимава със статута на помещението ,като целта на Директивата,КТи ЗБЗУТ е да бъдат осигурени здравословни и безопасни условия на труд за служителите в помещението ,ползвано като работно място ,което безспорно  е спазено.

 С оглед гореизложеното съдът приема, че в оспореното решение не са изложени конкретни фактически основания по отношение неверифицираните разходи за възнаграждения на трима експерти от екипа по реализация на проекта  и за наем на работното помещение за отчетния период, които да обуславят липсата на условието, визирано в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, а именно факти и обстоятелства, сочещи, че тези разходи не са включени в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕИФ или в одобрения проект категории разходи. А изложените мотиви в оспореното решение противоречат както на Условията за кандидатстване, така и на Договора, тъй като не са обсъдени релевантните основания, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ.

 Съдебната теория и практика константно приемат, че неизлагането на мотиви в административния акт е съществен порок, тъй като препятства съдебния контрол за материална законосъобразност на акта, включително и по отношение наведеното твърдение за противоречие с принципа на оправданите правни очаквания. Този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, даващи основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и дали се следват разпоредените правни последици. Следователно предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на оспорения акт, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В случая съдът приема, че това не е изпълнено, с оглед гореизложените мотиви.

 Допуснатото нарушение на императивното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК представлява съществен порок във формата на административния акт и е основание за неговата отмяна, по аргумент от разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.

 По отношение спазване на административно –производствените правила от УО

Съдът приема ,че е допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 АПК, тъй като органът не е обсъдил представени от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие. Европейския социален фонд, Кохезионния фонд. Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие. Европейския социален фонд. Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), преди издаване на акта доказателства. Необсъждането на представени от адресата на акта доказателства би могло да обоснове съществено нарушение на административиопроизводствените правила тогава, когато представените доказателства са от значение за законосъобразността на акта. В оспорвания акг също не са обсъдени никакви направени от адресата му възражения.

С оглед гореизложеното оспореното Решение на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тъй като административното производство е започнало по инициатива на бенефициента , на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново и мотивирано произнасяне по постъпилото искане за финално плащане от "Ню Мат“ООД , с посочване на фактическите и правните основания при издаването на акта и при съобразяване на фактите и обстоятелствата, релевантни към верификацията на заявените от бенефициента за плащане суми.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в тежест на Министерство на икономиката следва да бъде възложено заплащането на сумата от  474,48лева, представляваща внесена от жалбоподателя държавна такса за образуване на делото пред първа инстанция ,както и адвокатско възнаграждение в размер на 2300,00лв.или ,общо разноски -2774,48лв.. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя от ответника в съдебно заседание е неоснователно ,т.к. е в минималния размер по чл.8,ал.1,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнагражедния №1/2004г.Водим от горното, съдът

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Н*** “ООД ,със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от управителя  П.Г.,чрез адв. М.К.С. ,САК, с адрес *** ,Решение №РД-11-1549/25.11.2021г. на заместник-министъра на икономиката и ръководител на УО на ОПИК 2014-2020г.,с което на основание чл. 9, ал. 5, чл. 57, ал. 1, т. 1 вр. с чл.4,ал.1,чл.57,ал.1,т.2 и ал.2, чл. 62 и чл. 63 и чл.64 ,ал.3 от ЗУСЕСИФ, чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, чл. 32 във връзка с чл. 13, ал. 4 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН), чл. 61 от АПК,вр. с чл. 18а от АПК, т. 1 от Решение № 574 на Министерския съвет от 13.07.2016 г. за определяне на управляващ и сертифициращ орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, т. I от Заповед №РД-16-1347/27.09.2021г.  на министъра на икономиката,е отказана верификация на  разходи в общ размер на 59 309,66лв.по АДПБФП№BG16RFOP002-2.024-0040-С01с бенефициент „Н*** “ООД,от които по т.1.1 -53 921.26 лева (БФП - 43 137,00 лева), представляващи разходи за възнаграждения на М*** Й*** Х. по б.р. 1.2. „Е*** 2 - Специалист - Изследовател", Б*** Т*** Д*** по б.р. 1.3. „Е*** 3 - Специалист - изследователска и приложна дейност" и Б*** Б*** Б*** по б.р. 1.4. „Е*** 4 - Специалист - приложна дейност" за периода от м.06.2019 г. до 31.03.2020 г. , и по т.1.2.-5 388,40 лева (БФП - 4 310,72 лева), представляващи разходи за наем по б.р. 5.1. „Наем на помещение за 18 месеца".

 

 ВРЪЩА административната преписка на заместник-министъра на икономиката и ръководител на УО на ОПИК 2014-2020г., за ново произнасяне в едномесечен срок по искане за финално плащане на „Ню Мат“ООД , по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ№BG16RFOP002-2.024-0040-С01с бенефициент „Н*** “ООД, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

 ОСЪЖДА Министерство на икономиката гр. София, да заплати на „Н*** “ООД ,със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от управителя  П.Г.  направените по делото разноски общо в размер на 2774,48/две хиляди седемстотин седемдесет и четири лв. и четиридесет и осем стотинки/ лв.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

Административен съдия: