Р Е Ш Е Н И Е
№ 318 12.10.2021г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гражданско дело № 961 по описа на БОС за 2016г.
Делото е образувано по исковата молба на М.Д.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. Гоце Делчев, бл. 244, вх. Е, ет. 4 срещу Г.А.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** хода на производството е
конституиран като ответник, в качеството му на наследник на
починалия ответник А.Ж.А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
Сливница № 31, ет. 1, адв. Атанас Тасков.
Видно от изложеното по делото, ищецът претендира от ответника сумата
от 49 100 лева-частичен иск от общо дължимата сума от 212 000 евро,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното и заплащане. Сумата се претендира от ответника като
такава, с която същия се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на
апартамент № 20 в ЖСК „Агалина“, в гр. Бургас, ведно с извършените в него подобрения. В проведеното съдебно заседание на
28.09.2021г. е прието увеличение на частичния иск, като същият се претендира в
размер на 199 100 лева от общо дължимата сума от
212 000 евро.
Изложената от ищеца фактология, обосноваваща така
предявената от него претенция е следната: Родителите на
ищеца са станали член кооператори в ЖСК „Агалина“, в гр. Бургас, като по този
ред на същите е предоставен апартамент № 20 във въпросната жилищно строителна
кооперация. В резултат на водени съдебни дела, е разрешено със сила на
присъдено нещо, че въпросният апартамент е собственост на друг член кооператор- А.Ж.А., ЕГН **********,
като през 16.08.2006г. последният е въведен в имота. Ищецът твърди, че този
имот е изплатен чрез членствени вноски от страна на неговите родители, като
включително са извършени ремонти в апартамента, а същите не са получили
собствеността върху имота, който са платили, ведно с извършените подобрения в него. Пазарната
стойност на този имот се определя на сумата от 212 000 евро. Ищецът
твърди, че претърпяните имуществени вреди от родителите му в размера на
стойността на апартамента, ведно с
подобренията, са му прехвърлени по сключен между тях
договор за цесия от 04.05.2011г., като по делото се претендира частично сумата
от така претендираните вреди. Частичният иск е насочен срещу Г.А.А., с ЕГН **********,
който като единствен наследник на А.Ж.А., ЕГН ********** е получил в наследство
апартамент № 20 в ЖСК „Агалина“, в гр. Бургас и в резултат на това се е
обогатил за сметка на ищеца, в качеството му на цесионер на претърпените от родителите на ищеца
имуществени вреди-платена стойност на апартамента чрез направените вноски в ЖСК
и извършени подобрения в същия.
Позицията на ответника е, че няма как да е налице
твърдяната от ищеца хипотезата на неоснователно обогатяване, тъй като липсва
изобщо липсва размяна на престации между праводателите на страните и в този
смисъл и неоснователна такава размяна. Счита се, че твърдението на ищеца, че
платените вноски за членственото правоотношение в ЖСК са отношения на
праводателите на ищеца с ЖСК, но нямат отношение към отношенията с
праводателите на ответника. Твърди се, че след като праводателят на ответника е
получил имот вместо праводателя на ищците, а не пари, то тогава евентуално би
могло да се иска връщане на имот, а не обезщетение с пари. Твърди се, че няма
как ищецът да претендира обезщетение в евро, след като още към сключения
договор за цесия, еврото не е въведено като платежна валута в страната.
Ответникът счита, че след като самият ищец, твърди, че праводателят на
ответника е въведен в апартамент № 20 в ЖСК „Агалина“,
в гр. Бургас въз основа на влязло в
сила съдебно решение, то няма как да се счита, че няма основание за получаване
на тази облага от същия и съответно не е налице нито една от хипотезите на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът оспорва изложената от ищеца фактология по
отношение на членствените права на праводателите му в в
ЖСК „Агалина“. Прави се възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на настоящата претенция,
като се счита, че от датата на въвеждане на праводателя на ответника във
владение на апартамент № 20 в ЖСК „Агалина“, в гр.
Бургас-16.08.2006г., ищецът е имал
право на да защити правата си по съдебен ред.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установена следната фактология по делото:
Няма спор, че между праводателите на ищеца и наследодателя на ответника са водени множество съдебни
спорове относно собствеността по отношение на апартамент
№ 20 и № 21 в
ЖСК „Агалина“, в гр. Бургас. На
11.04.2007г. е влязло в сила решение по гр. дело № 4066 по описа на БРС за
2004г., с което решение, със сила на присъдено нещо по отношение на
праводателите на страните по настоящото дело, е прието, че собственик на апартамент № 20, в ЖСК „Агалина“, в гр. Бургас е А.Ж.А., ЕГН **********-баща на ответника. На лист 21 от образуваното
пред БРС дело № 1331/2011г. е налице неоспорен от страните договор за цесия,
сключен между М.Д.и Д. Д., от една страна, в качеството им на цеденти и М.Д.Д., с ЕГН **********,
от друга страна, в качеството му на цесионер. Видно от така сключения договор
на 04.11.2011г., цедентите заявяват свое вземане към А.Ж.А.,
ЕГН **********-баща на ответника в
размер на 250 000 евро, която сума е дължимото обезщетение за
неоснователното обогатяване на същия със собствеността на апартамент № 20, в ЖСК „Агалина“, в гр. Бургас. Съгласно договора за цесия, на ищеца по настоящото дело са прехвърлени 85
% от така заявеното вземане. На лист 20 от от образуваното пред БРС дело №
1331/2011г. е налице изпратено от цедентите уведомление до длъжника, с което му
е съобщено за промяна на кредитора по отношение на тези 85 % от вземането.
Именно в качеството си на цесионер по този
договор, ищецът претендира от ответника-в качеството на наследник на длъжника,
сумата по настоящото дело.
При така изложената фактология съдът дава следната
квалификация на предявения иск и прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите. Съгласно цитираната разпоредба, в
случаите на неоснователно обогатяване, които не попадат в хипотезите на чл. 55,
ал. 1 или чл. 57, ал. 1 от цитирания закон, всеки който се обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. Както беше прието по-горе фактологически, ищецът, в
качеството на цесионер на вземане за неоснователно обогатяване, търси
обезщетяване на това вземане. Следователно същият следваше да докаже по делото
качеството си на цесионер, както и да докаже наличие на вземането, което е
придобил. Съдът в доклада по делото, както и в проведеното съдебно заседание е
указал на страните, че счита, че предявената по делото претенция е частична
такава от вече разгледан иск между същите страни, по който има постановено
влязло в сила решение по гр. дело № 98 по описа на БОС за 2011г. Именно поради
факта, че по-рано образуваното гр. дело № 98 по описа на БОС за 2011г. е било
преюдициално, настоящото дело е било спряно, изчаквайки окончателното решение
по обуславящото дело. По гр. дело № 98 по описа на БОС за 2011г. е разгледан
частичен иск на М.Д.Д., с ЕГН ********** срещу наследодателя на ответника за сумата от
15 366 лева от общо дължимото обезщетение от 250 000 евро по същия договор за цесия,
с който ищецът се легитимира като носител на вземането по настоящото дело.
Безспорно и общо дължимото обезщетение от 250 000 евро е такова, което
праводателите на ищеца определят като тяхното обедняване с апартамента, които
не са получили. Настоящият съдебен състав споделя правната квалификация, дадена
на частично разгледания иск по гр. дело № 98 по описа на БОС за 2011г., а именно, че се касае за иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй
като е налице обедняване на праводателите на ищеца за сметка на праводателя на
ответника, до размер на обедняването им. С оглед постановеното
от ВКС тълкувателно решение № 3/2016г. по т. дело № 3/2016г., където е прието, че решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, съдът намира, че със сила на присъдено нещо
между страните е установено, че праводателят на ответника е получил е получил апартамент № 20, в ЖСК „Агалина“, в гр. Бургас, без да извърши плащане за същия, докато праводателите на ищеца са
заплатили членствените вноски за ЖСК в размер на 3 000 деноминирани лева,
както и са извършили подобрения в имота в размер на 45 000 лева.
Установено е, че пазарната стойност на апартамент № 20, в ЖСК „Агалина“, в гр.
Бургас плюс подобренията в него е
по-голяма стойност от обедняването на праводателите на ищеца. С оглед на което
и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, на праводателите на ищците се дължи
сумата, с която същите са обедняли, а това са платените вноски за апартамент в
размер на 3 000 деноминирани лева и 45 000 лева-подобрения или общо
дължимата сума е в размер на 48 000 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника, че тъй
като ищцовата страна твърди, че неоснователното обогатяване е неполучаването на
апартамента, то има право само да търси като обезщетение връщането на този
имот, но не и парична сума. Неоснователното разместване на блага може да има
всякакъв характер. В конкретната хипотеза, макар, че ищците не получават
апартамента от ЖСК, те няма как да искат връщане на същия от ответната страна,
тъй като със сила на присъдено нещо е установено, че собствеността по отношение
на същия е на праводателя на ответника, следователно праводателите на ищеца
изначално нямат правно основание да искат връщането му. Именно за това същите
разполагат само с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователното
разместване на блага се състои в това, че праводателите на ищците, са платили
вноски за получаване на апартамента, ремонтирали са същия, а не са го получили,
а праводателят на ответника е получил същия без да плаща за него и го е получил
след извършен ремонт. Безспорно е видно, че праводателят на ответника е получил
нещо, без да заплати за него, а плащането е излязло от патримониума на
праводателите на ищеца или е налице неоснователно обогатяване на първия за
сметка на вторите. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че
няма разместване на блага между страните по делото, а между праводателите на
ищеца и едно трето лице-ЖСК, тъй като стойността за апартамента е получена от
ЖСК. Между тези лица няма неравноправно разместване на блага, защото ЖСК е
получила вноските за апартамента и прехвърлила собственост по отношение на
същия.
С оглед изложеното до тук, съдът приема за
установено по делото, че праводателите на ищеца са обедняли за сметка на
праводателя на ответника със сумата от 48 000 лева, който размер е
установен в производството по гр. дело № 98 по описа на БОС за 2011г., която сума е по-малката измежду пазарната цена на имота и платените вноски
за ЖСК в размер на 3 000
деноминирани лева +стойността на ремонта от 45 000 лева. Тук следва да
бъде споменато, че направеното от ответника възражение, че ищецът няма как да
претендира паричното обезщетени в евро е несъстоятелно. Ищецът има право да
заяви претенцията си по какъвто иска начин, а дали същата е основателна и в
какъв размер е въпрос по същество.
Както вече беше казано, на ищеца са прехвърлени 85
% от вземането на неговите праводатели в общ размер на 48 000 лева или
същия има право на 40 800 лева. По гр. дело № 98 по описа на БОС за 2011г.
на ищеца е присъдена сума в размер на 15 366 лева от така дължимата от 40 800 лева.
Следователно основателно по настоящото дело се претендира сума в размер на
25 434 лева.
С оглед становището на съда за частична
основателност на иска, то следва да се разгледа възражението на ответника за
погасяване на правото на иск. Съдът намира, че неоснователно ответникът посочва
изискуемостта на обезщетението, като съдът счита, че от момента, когато е
влязло в сила решението по гр. дело № 4066 по описа на БРС за 2004г., а именно
11.04.2007г., за ищците е възникнало правото да претендират обезщетението за
неоснователното им обедняване. Това е така, защото именно с това решение става
ясно, че те няма как да станат собственици на апартамент
№ 20, в ЖСК
„Агалина“, в гр. Бургас, но вече са
платили ЖСК вноските за същия и са направили ремонта. Следователно към този
момент се констатира неоснователното разместване на блага в патримониума на
праводателите на ищеца и праводателя на ответника. Считано от тази дата е започнала
да тече общата петгодишна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите. Пак с оглед постановеното от ВКС в тълкувателно решение №
3/2016г. по т. дело № 3/2016г., относно
давността по частично предявения искове, е видно, че с предяването на частичния иск по
гр. дело № 98 по описа на БОС за 2011г. е спряла да тече давността само по
отношение на предявения размер на иска. В
решението на ВКС е прието, че спирането и прекъсването на давността касае
конкретния предявен иск-посочен като основание и размер. Следователно
прекъсването или спирането на давността по частично предявен иск касае само
предявения размер по делото. По отношение на непредявения размер на вземането
не е налице спиране. Съдът констатира, че настоящото дело е образувано
първоначално пред БРС под № 1331 по описа на съда за 2011г., като датата на
образуване на делото е 26.07.2011г. Предвид датата, приета от съда, като дата
направила изискуемо търсеното обезщетение, а именно 11.04.2007г., то
петгодишния давностен срок изтича на 11.04.2012г. Срокът за търсенене на
правата на ищеца по съдебен ред не е изтекъл, тъй като искът е предявен на 26.07.2011г.
и с него е спряно изтичането на
петгодишната давност. С оглед на което и възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователна, като на ищеца следва да се присъди сума в
размер на 25 434 лева, ведно със законната лихва от 26.07.2011г. до
окончателното и заплащане.
Предвид
становището на съда за частична основателност
на предявената претенция, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно на отхвърлената
част на иска или на 2 180,63 лева.
По делото няма
данни за направени от ищеца разноски и искане за присъждане на същите.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сливница
№ 31, ет. 1, адв. Атанас Тасков, да
заплати на М.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ж.
к. Гоце Делчев, бл. 244, вх. Е, ет. 4, сумата от 25 434 /двадесет и пет хиляди четиристотин тридесет и четири/ лева-по
предявен частичен иск от обща сума в размер на 212 000
евро, която сума представлява дължимо
обезщетение за неоснователно обогатяване на родителя на ответника за сметка на
родителите на ищеца, чрез получаването в собственост на апартамент № 20, в ЖСК „Агалина“, в гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, ул. Шейново № 46, вх. Б, ет. 1, за което са
заплатени от родителите на ищеца вноски за ЖСК в размер на 3 000 деноминирани лева и стойността на
ремонт от 45 000 лева, което право на обезщетение ищецът е получил чрез
сключен договор за цесия 04.11.2011г., ведно със
законната лихва върху сумата 26.07.2011г. до окончателното и заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума
от 25 434 лева до претендираната от 199 100 лева.
ОСЪЖДА М.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. Гоце Делчев, бл. 244, вх. Е, ет. 4, да заплати на Г.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***, адв. А.Т гр. Бургас, ул. Сливница № 31, ет. 1, адв. Атанас Тасков, сумата от 2 180,63 /две хиляди сто и осемдесет лева и шестдесет и три стотинки/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: