РЕШЕНИЕ
№
233
гр.Плевен,
25.05.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен
първи състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети април през 2022 г. в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
участието на секретаря В Мушакова, като разгледа административно дело номер 88 по описа за 2022
година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от М.Т.М. ***.Дъбник ЕГН ********** против
решение № 15-РД06-001/25.01.2022г., с което е оставена в сила заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ЕН-ДМ 1044/ ППС от 31.12.2021г. на Директора на Дирекция Социално
подпомагане- Д.Митрополия, с която на жалбоподателката М.Т.М. е отказана целева
помощ за изработване, покупка и/или ремонт на помощни средства, приспособления,
съоръжения и медицински изделия, което се заплащат напълно или частично от НЗОК
. В жалбата се оспорва заключението на
ТЕЛК, че жалбоподателката има незначителен двигателен дефицит и възможен
юмручен захват на двете ръце. Твърди, че с дясната ръка не може да извършва
никакви действия, да ползва бастун или патерица поради атрофия на
мускулатурата. Твърди, че придвижването и е трудно и става с придружител. В
съдебно заседание адв.В. назначена за служебен адвокат на жалбоподателката
изразява становище жалбата да се счита предявена освен на основание
несъобразяване с целта на закона, и на осн. чл. 146 т. 4 от АПК, като издадена
в противоречие с материалноправни разпоредби и на осн. чл. 146 т.2 от АПК при липса на форма, във връзка с изискването
за мотивиране на заповедта по чл. 59 ал.1 от АПК. Твърди, че оспорената заповед
е немотивирана, доколкото само формално е посочена правната норма на чл. 12 б
от Приложение 2 без словесно да са посочени конкретни медицински условия, на
които административния орган е счел, че лицето не отговаря за да му бъде
отказана исканата целева помощ. В заключение жалбоподателката иска отмяна на
акта, като намира същия за постановен при липса на мотиви и неправилно
приложение на материалния закон, както и при несъобразяване с целта на закона.
Ответникът
- Директор на дирекция "Социално подпомагане" Д.Митрополия е представил
писмен отговор, в който оспорва жалбата
и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага доводи, че въз основа на
събраните доказателства е издадена заповед, с която е отказана целева
помощ - закупуване на акумулаторна инвалидна количка поради това, че не са
налице медицинските условия за отпускането и съгласно т. 12 б от Приложение 2
към чл. 68 ал.1 от ППЗХУ във вр. с ЕР № 1369 зас 188 от 30.11.2021г., издадено
от ТЕЛК втори състав към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД Плевен. Прави искане жалбата
да се отхвърли като неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява
лично и с адв. В. назначена за служебен адвокат, която изразява становище, че поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът се представлява от В. А.- директор,
която изразява становище да се отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът като съобрази представените по делото доказателства,
становищата на страните и закона намира за установено следното :
Видно от представеното по делото Експертно решение № 2435/201/18.10.2005
г. на ТЕЛК (стр. 68 от делото) на жалбоподателката са определени 87 % ТНР
състояние с водеща диагноза „ Последици от полиомиелит. Състоние след
полиомиелит. Умерена горна вяла монопареза в дясно и умерена долна вяла
парапареза“ .
Видно
от представената по делото административна преписка е, че на 23.08.2021г.
жалбоподателката е подала Заявление- декларация до ДСП Д.Митрополия за отпускане на целева
помощ за покупка на акумулаторна инвалидна количка, като към заявлението е
приложен медицински протокол № 723/12.08.2021 г. на Специализирана неврологична
комисия Плевен,в който е посочена водеща диагноза Състояние след
полиомиелит.Трипареза/вяла/-десностраннахемипареза и вяла левостранна монопареза,
двустранна коксартроза и гонартроза. Остеопороза с патологична фрактура, при
което в т.12 „заключение” е прието, че лицето се нуждае от акумулаторна
инвалидна количка по т.12 „б“ към Приложение №2 към чл.68, ал.1 от ППЗИХУ – невъзможно самостоятелно
придвижване и задвижване на рингова количка с оглед двигателния дефицит на
десен горен крайник.
Въз
основа на постъпилото заявление е издадена оспорената в настоящото производство
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН-ДМ 1044/ППС/31.12.2021г., на Директора на Дирекция „СП” –Д.Митрополия,
с която на основание чл. 25 ал.1 т.2,вр. чл. 73 от ЗХУ и чл. 65 ал.2 и чл. 70
ал.1 от ППЗХУ, е отказано отпускането на средства за закупуване на акумулаторна
инвалидна количка с мотиви, че на осн. чл. 72 т.1 от ЗХУ не са налице
медицинските условия в протокола на ЛКК за отпускането и съгласно т. 12 б от
Приложение 2 към чл. 68 ал.1 от ППЗХУ във вр. с издадено ЕР №
1369-188/30.11.2021г. издадено от ТЕЛК втори състав към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“
Плевен ЕАД. Видно от оспорената заповед
е издадена от К.И.Д., която е определена със заповед №
1502-РД-01-0262/23.12.2021г.да замества директора на ДСП Д.Митрополия В. П. А., която за периода
29.12.2021г.-05.01.2022г. е в разрешен платен годишен отпуск./ стр. 44 от
делото/
Издаденият
индивидуален административен акт
обективиращ отказа за отпускането на средства за закупуване на
акумулаторна инвалидна количка, е оспорен от жалбоподателката по
административен ред с жалба вх.№ 1502-94 М-00-0053/11.01.2022г.(стр.35).
С
Решение № 15-РД06-0001/25.01.2022г
Директора на РД „Социално подпомагане Плевен“ е потвърдена оспорената
заповед, като в решението е посочено, че в конкретния случай от представените с
административната преписка доказателства се установява, че заключението в
приложения от заявителката медицински протокол на неврологична ЛКК №
723/12.08.2021г. издаден от ДКЦ Плевен ЕООД относно медицинските показания за
ползването на акумулаторна инвалидна количка не е потвърдено от органите на
медицинската експертиза, видно от ЕР на ТЕЛК № 1369/188 от 30.11.2021г., което
съдържа констатация, че акумулаторна инвалидна количка не се следва поради
незначителен двигателен дефицит на дясна ръка, като е възможен юмручен захват
за двете ръце.Така описаното води до заключение, че едно от изискванията,
визирани в чл. 12 б. „б“ от Приложение № 2 не е изпълнено и това от своя страна
е достатъчно за да доведе до извода, че в случая липсва основание за
предоставяне на заявената помощ. Предвид горното жалбата на М. М. е отхвърлена.
Процесното
решение е връчено на жалбоподателката по
пощата с обратна разписка на 27.01.2022 г., съгласно представеното на стр. 41
от делото известие за доставяне. Жалбата срещу Решението, с което е
потвърдената заповедта на Директора на Дирекция „СП” - Д.Митрополия е подадена на 31.01.2021г. чрез
административния орган, издал заповедта, поради което съдът намира, че е спазен
срокът по чл. 149, ал.1 от АПК.
По
делото е назначена съдебно-медицинска експертиза изготвена от ВЛ невролог- д-р С.,
от заключението на която се установява че към момента жалбоподателката М.М.
страда от състояние след полиомиелит с остатъчни десностранна горна и долна
вяла атрофична парапареза- умерена по степен. Тороко-лумбална кифосколиоза,
лявоконвексна сколиоза, двустранна коксартроза.Остеопороза. С ЕР на на ТЕЛК на
57 г. на жалбоподателката е определена 87 % ТНР за 2години с противопоказани
условия на труд продължително ходене и
стоене права. Според ВЛ уврежданията на жалбоподателката са дефинитивни,
необратини. За целите на експертизата ВЛ е извършило преглед , при които е
установило че степента на инвалидизация
се обуславя от затруднена, на широка основа, степажна, клатеща се походка,
поради хипотония на мускулатурата на двата крака, атрофия на мускулатурата на
десен крак, скъсен с около 4 с, деформирани, ротирани навън и увиснали стъпала
с невъзможна плантарна и дорзална флекия. След това освидетелставане
двигателния дефицит се е задълбочил от ускореното развитие на дегенеративни
промени на гръбначния стълб, тазобедрени и коленни стави обусловено от
неправилната принудителна статокинетична поза на тялото и съпъстващата болкова
симптоматика с ограничаване на възможността за придвижване на повече от 100 м.
Ползването на помощни средства се ограничава и от изразената хипотрофия на
мускулатурата на дясна ръка- проксимално с повдигане на ръката до 30 гр. и
дистално поради хипотрофия на мускулатурата с намалена мускулна сила и непълен
захват. Според ВЛ ринговите инвалидни колички са подходящи
както за самостоятелно придвижване, така и с чужда помощ. Самостоятелното
придвижване с рингова количка се осъществява чрез въртене на двата ринга на
количката монтирани на задните колела, и затова е необходима запазена мускулна
сила на двете ръце. Във връзка с намалената мускулна сила и непълен захват на
дясна ръка състоянието на жалбоподателката позволява използването на инвалидна
количка задвижвана и управлявана от трети лица със спирачки за придружителя и
задвижвана от него. Според ВЛ
използването на акумулаторна инвалидна количка се препоръчва при намалена
мускулна сила на ръцете и раменния пояс, което води до невъзможност за
използване на рингова количка. Управлението на количката максимално е улеснено
чрез джойстик с възможност за монтиране в ляво или дясно, според индивидуалните
потребности. Според ВЛ когато болния освен увреждане на краката има увреждания
и на ръцете, тогава обслужването и придвижването става с акумулаторна количка.
ВЛ е дало заключение, че физическото състояние на М.М. позволява управлението
на акумулаторна инвалидна количка.В съдебно заседание ВЛ е уточнило, че дясната ръка на жалбоподателката е с
хипотрофия на мускулатурата, с пълен захват, но изобщо няма сила от позиция на
палеца, понеже има хипотрофия на мускулатурата на дланта. С невъзможна позиция
на палеца, привеждане и отвеждане на пръстите в непълен обем, както и
екстензивна китка, откъдето следва че има силно намалена мускулна сила. Според
ВЛ захват има, но няма сила в ръката, а с възрастта от тази променена статика
се добавят и допълнителни възрастови промени, които задълбочават двигателния
дефицит и за ръката, тя не може да си вдига ръката и да я отвежда на повече от
30 градуса, има атрофия на мускулатурата, което най-вероятно е остатъчно след
полиомиелита и проксималната слабост в ръката. Всички промени след полиомиелита
и дегенератините са необратими, с
тендеция към прогресия, но не и обратно развитие. Според ВЛ жалбоподателката
сама не може да управлява рингова инвалидна количка, а само с чужда помощ. ВЛ е
уточнило, че жалбоподателката е без интелектуален дефицит, а по отношение на
неврологичния статус има засягане и на
горните и на долните крайници, което е показание за ползване на акумулаторна
инвалидна количка. Съдът кредитира заключението на ВЛ което е неоспорено от
страните като вярно, обективно и компетентно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от правоимащо лице – адресат на оспорения акт, в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е служебно задължен да извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от
оспорващия.
Съдът
намира, че оспорваният ИАА е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 65, ал.
1 от ППЗХУ директорът на дирекция "Социално подпомагане" или
оправомощено от него длъжностно лице издава заповеди за отпускане на
съответната финансова подкрепа по чл. 69, т. 2 от Закона за хората с увреждания
съгласно заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Страните не
спорят, че издалото проверяваната заповед лице е оправомощено със заповед № 1502-РД01-0262/23.12.2021г.
от Директора на Дирекция „СП” –Д.Митрополия, то административният акт е издаден
от материално и териториално компетентен орган. Оспорената заповед е издадена в
предвидената от закона форма.Възражението на
процесуалния представител на жалбоподателката, че решението на ТЕЛК е нищожно тъй като не е подписано от всички
членове на ТЕЛК е неоснователно, поради това че съгласно чл.38 от ПУОРОМЕРКМЕ експертното
решение на ТЕЛК се подписва от всички лекари от състава на ТЕЛК, участвали в
заседанието. При липса на единодушно становище експертното решение се приема с
обикновено мнозинство. При равенство на гласовете решаващ е гласът на
председателя на комисията. В случая решението е подписано от 4 от членовете на
комисията, поради което съдът приема че решението на ТЕЛК е взето с обикновено
мнозинство и не е нищожно.
Оспорената
заповед е постановена при нарушение на материалния закон и в противоречие с
целта на закона - отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно
чл, 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗХУ, хората съобразно своите потребности имат право на
индивидуална оценка. Оценката по ал. 1 изследва функционалните затруднения на
човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на
бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на
подкрепата. Според чл. 21, ал. 1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите
се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в
дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане.
В разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗХУ, е записано, че индивидуалната оценка на
потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1. самооценката на човека
с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; 2.
увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във
функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във
функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната
среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната му
среда и затруднения извън дома; 7. други обстоятелства. На основание чл. 22,
ал. 4 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края
на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред,
определен с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2
от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите
директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от
него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа
по чл. 69, т. 2 от ЗХУ. На основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗХУ, хората с
увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им,
определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Подкрепата по ал. 1 е предназначена
за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията,
предизвикани от вида и степента на увреждане. Разпоредбата на чл. 69 от ЗХУ
гласи, че финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два
компонента: т. 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането;
т. 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането.Съгласно чл. 72 от ЗХУ,
целевите помощи по чл. 69, т. 2 се предоставят за: 1. осигуряване на помощни
средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия по утвърдени
стандарти за качество. Според чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, хората с увреждания с
установена потребност от помощни средства, приспособления, съоръжения и
медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1, получават целева
помощ за изработване, покупка и/или ремонт по чл. 72, т. 1 с изключение на
медицинските изделия, които напълно или частично от Националната
здравноосигурителна каса.
Съдът
намира, че оспорената заповед не е съобразена и с целта
на закона, което е самостоятелно основание за отмяна по см. на чл. 146, т. 5 от АПК, поради следното:
В
чл.2 от ЗХУ са формулирани целите на закона, а именно законът има за цел да насърчава,
защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и
свободите на хората с увреждания; да създаде условия за социално приобщаване на
хората с увреждания, да способства за
зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания и да предоставя
подкрепа за хората с увреждания и техните семейства. Редът и условията за
предоставяне на целеви помощи за осигуряване на помощни средства са
регламентирани в Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и Правилника за неговото
приложение (ППЗХУ). Според чл. 24, ал. 1 ЗХУ хората с увреждания имат право на
финансова подкрепа съгласно индивидуалната оценка на потребностите им за
осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия. Отпускането на целева помощ, съобразно увреждането, се извършва с
мотивирана заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"
въз основа на заключението в индивидуалната оценка на потребностите (чл. 25,
ал. 1 и ал. 4 ЗХУ). В чл. 73, ал. 1 ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания с
установена потребност, получават целева помощ за изработване, покупка и/или
ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия,
посочени в списъците утвърдени от министъра на труда и социалната политика.
Медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински
документи за предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения
и/или медицински изделия, за които хората с увреждания имат право да ползват
целевата помощ, са посочени в Приложение № 2 към чл. 68, ал. 1 ППЗХУ. В т. 12 от Приложение № 2 на ППЗХУ са установени като
помощно средство за хора с увреждания "Инвалидни колички", които
според медицинските основания за отпускане се делят на: а) "рингови",
б) "акумулаторни" и "детски". Според медицинските условия,
посочени в т. 12. б. на Приложение № 2, хората медицинските условия за
отпускане на помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка са увреждане
на горни и долни крайници (две бедрени ампутации с противопоказания за
протезиране и съдова патология, тежка парапареза и параплегия), които
увреждания не позволяват самостоятелно използване на количките по буква
"а", и ако лицето е физически и психически годно да управлява такава
количка.Законът – т. 12 от Приложение № 2 към чл. 68, ал. 1 ППЗХУ, прави
разграничение на инвалидните колички на "рингови" и
"акумулаторни" в зависимост от това дали функционалният дефицит е
само на долните крайници – за ринговите колички или са засегнати както долните,
така и горните крайници – при акумулаторните колички. Неизчерпателното
изброяване в т. 12. б. на Приложение № 2 следва да се тълкува във вр. с чл. 24,
ал. 1 ЗХУ, а именно, че конкретният вид на помощното средство, за което се
отпуска целевата помощ, следва да бъде съобразен с индивидуалните потребности
на лицето с увреждания. В конкретния случай по делото не се спори, че жалбоподателката М.М. е с определена 87% трайна
неработоспособност със срок пожизнен. Инвалидността и е обективирана в
експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 2435 от 18.10.2005 г. В индивидуалната оценка
на потребностите по подаденото заявление – декларация, въз основа на която е
постановена и оспорената заповед е отчетено,
че е установена потребност жалбоподателката да ползва ПСПСМИ , установена е
потребност от закупуване на акумулаторна инвалидна количка по т.12 б. от
Приложение 2 към чл. 68 ал.1 от ППЗХУ, която е установена от медицински
протокол на ЛКК издаден от ДКЦ Плевен.
От заключението на ВЛ се установява, че уврежданията на жалбоподателката
са необратими и с тенденция към задълбочаване. Освен това от заключението се
установява, че макар жалбоподателката да има запазен захват на дясна ръка, то
поради намалената мускулна сила и непълен захват на дясната ръка,
жалбоподателката не би мога самостоятелно да управлява рингова инвалидна
количка. С оглед горното съдът приема, че в случая е налице увреждания и на
долните и на горните крайници на жалбоподателката, които не позволяват самостоятелно използване на
количките по т. 12 буква "а" от ППЗХУ т.е рингови. От заключението на
ВЛ е установено, че жалбоподателката е физически и психически годна да
управлява такава количка, поради което съдът приема, че в случая са покрити медицинските
критерии за отпускане на помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка
съобразно т. 12. б. от ППЗХУ
Настоящият
състав намира, че ответникът не се е съобразил с особеностите на конкретния
случай и целите на ЗХУ, прогласени в чл. 2 от закона. Според посочения текст,
законът цели да осигури равни условия на хората с увреждания; подкрепа на
инвалидите и техните семейства; грижи за тяхната социална адаптация и равни
възможности за упражняване на правата им. Според чл. 3 Законът гарантира
правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото
им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия
живот, като се прилагат индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите.
Затова, при преценката по основателността на конкретно искане, подадено от лице
с увреждане при упражняване на предоставеното му от закона право, съответният
административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на
регламентираните със ЗХУ и ППЗХУ обществени отношения, както и да съобрази дали
с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона, защото
отказът за адекватно съобразяване с действителното здравословно състояние на
хората с увреждания, включително и обективната възможност за промяна в същото,
противоречат именно на целите на посочените по-горе нормативни актове.
Предоставянето
на помощно средство не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на
лицето, както и с конкретните му потребности, включително с необходимостта да
бъде облекчено при извършване на обичайни дейности като пазаруване, пребиваване
на свеж въздух, осъществяване на социални контакти. То следва да е и такова, че
да подпомага и членовете на семейството на увреденото лице, които полагат грижи
за него както и потребностите на самото лице. Безспорно е, че използването на акумулаторна инвалидна
количка би подобрило качеството на живот и улеснило ежедневните дейности, вкл. и социални
контакти на жалбоподателката, както и ще подпомогне в значителна степен
на лицата които се грижат за жалбоподателката. С оглед на всичко изложено съдът
приема че, оспорената Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН-ДМ/1044/ППС от 31.12.2021г. на
директора на ДСП "Д.Митрополия", с която е отказана целева помощ за
изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ – акумулаторна количка е издадена в
противоречие с целта на закона, поради което е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
Произнасянето
на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, предложение второ от АПК, тъй като
естеството на акта не позволява решаването на спорния въпрос по същество.
Следва преписката да се изпрати на ответника за издаване на нов акт при
съобразяване с представените доказателства и с дадените от съда в мотивите на
решението указания по тълкуване и прилагане на закона, за което съдът определя
14-дневен срок (в изпълнение на чл. 174 от АПК).
Водим
от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН-ДМ/1044/ППС от 31.12.2021г. на директора на ДСП
"Д.Митрополия", с която е отказана целева помощ за изработване,
покупка и ремонт на ПСПСМИ – акумулаторна количка, потвърдена с Решение № 15-РД06-0001/25.01.2022
г. на директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Плевен.
ВРЪЩА
преписката на директора на ДСП "Д.Митрополия" за ново произнасяне по
подаденото от М.Т.М. заявление-
декларация при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с настоящото решение.
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на Директора на Дирекция Социално подпомагане
Плевен.
Решението,в
частта с която е прекратено производството по делото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВАС, считано от
датата на получаване на съобщението.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: