М О
Т И В
И
към присъда по н.о.х.д. № 314/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд
Подсъдимият С.Д.Н., роден на *** ***, българин, български гражданин с постоянен и
настоящ адрес:***, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН: ********** е
предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. чл.
343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за това че
на 28.09.2015 год., около 06,40 часа, на първокласен път № 6 от републиканската
пътна мрежа, в зоната на километър 180+600 м, в землището на с. М., община М., обл.
Софийска, като се движил в посока от гр. Б. към гр. С., при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил м. „О.“, модел „А.“ с рег. № ****** е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.
16, ал. 1 ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: т. 1 Когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“ и чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като при
навлизане в десен завой изгубил управление и навлязъл в лентата за насрещно
движение от С. към Б., в която се движил лек автомобил „Ф.Д.“ с рег. № *********,
от това последвал удар между двата автомобила и по непредпазливост е причинил
на пътниците в лек автомобил „Ф.Д.“ с рег. №******* смъртта на едно лице – Е. К.
Г. с ЕГН: ******* *** и средна телесна повреда на З.Х.Г. с ЕГН: *******,***, а
именно закрито счупване на лявата седалищна кост на нивото на ацетабуларния свод с ход към долното рамо на лявата пубисна /срамна/ кост, с лекостепенно напречно разместване
на фрагментите, причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник /за период от 12 месеца/.
Й.Г.Г., Н.Г.Т.,
И.Г.Г., Х.С.М., Ц.С.М. и С.С.Г. - наследници по закон на жертвата Е. К. Г. с
ЕГН: ****** *** - съответно нейни синове и дъщери /удостоверение
- л.л. 57 - 60, том ІІІ от ДП/ - и пострадалата З.Х.Г. са конституирани по
реда на чл. 76 НПК като частни обвинители в съдебното производство.
Представителят
на С.о.п. поддържа обвинението срещу подсъдимия от фактическа страна така,
както е повдигнато с обвинителния акт. Поддържа, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство и при установената фактическа обстановка е налице виновно
поведение на подсъдимия, което е в причинна връзка с настъпилия престъпен
резултат. От фактическа страна прокурорът поддържа обвинителната теза, че
подсъдимият е извършил нарушение на правилата за движение, като при навлизане в
десен завой изгубил управление и навлязъл в лентата за насрещно движение от гр.
С. към гр. Б., с което е нарушил чл. 16, ал. 1, т.1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и в
резултат на извършените нарушения на правилата за движение по непредпазливост е
причинил смъртта на Е. К. Г. и средна телесна повреда на З.Х.Г..
Прокурорът предлага наказанието на подсъдимия да
се определи в долните граници на предвиденото, като се наложи и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за по-продължителен
срок, съобразен със срока на наказанието лишаване от свобода.
Повереникът на частните обвинители Й.Г.Г., Н.Г.Т.,
И.Г.Г. и З.Х.Г. – адв. Ю.С. поддържа обвинението, наред с прокурора и счита, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Повереникът
предлага наказанието на подсъдимия да се индивидуализира по правилата на чл. 55 НК, предвид неговата възраст и влошеното му здравословно състояние.
Повереникът на частните обвинители С.С.Г., Ц.С.М.
и Х.С.М. – адв. П.С. също поддържа обвинението, наред с прокурора и счита, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
като му се наложи наказание в минималния размер на предвиденото в закона.
Защитникът адв. С., без да оспорва фактите по обвинението,
счита, че е налице съпричиняване на престъпния резултат: от жертвата Е. Г.,
която е пътувала в автомобила, управляван от сина й Й.Г., без поставен
обезопасителен колан; от свид. Й.Г., който е издърпал пострадалата, изваждайки
я от автомобила; и от медицинските лица
в болницата в гр. П., които не са оказали своевременно адекватна медицинска
помощ - не са установили правилно травмите на Е. Г., не са поставили правилна
диагноза, съответно неправилно проведено лечение. Счита, че при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия следва да се отчетат сложилите
се лошите атмосферни условия - силен дъжд, който наред с лошата пътна настилка
и свлечения върху нея пясък, острия завой и силния наклон на пътя съществено са
отежнили пътната обстановка. При индивидуализацията на наказанието защитата
моли да се отчете и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, който
страда от карцином на стомаха.
Подсъдимият поддържа тезата на своя защитник, изказва
искрено разкаяние за деянието и моли за справедлива присъда.
Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателствени материали във връзка с доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебното следствие е проведено по реда на чл.
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК - подсъдимият заяви, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Анализът на събраните в
досъдебното производство доказателства налага извода, че самопризнанието на
подсъдимия напълно се подкрепя от тези доказателства, които, обсъдени съвкупно,
установяват изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка:
На 28. 09. 2015 г., около 6 ч. сутринта св. Й.Г., заедно
със съпругата си З.Г. и майка си Е. Г.,*** към гр. П.. Тримата пътували с л.а.
„Ф.Д.“ с ДК № *********, управляван от св. Г.. Автомобилът се движел по
първокласен път № 6 от Републиканската пътна мрежа, в посока от гр. С. към гр. Б..
Е. Г. седяла на задната седалка вдясно, до вратата, а св. З.Г. – на предната
дясна седалка.
В същото време по първокласен път № 6 от
Републиканската пътна мрежа, в посока от гр. Б. към гр. С. се движел л.а. „О. А.“
с ДК № ******, управляван от подс. С.Д.Н.. В
автомобила пътувала и св. И. Н., съпруга на подс. Н..
Около 6,40 ч., в района на с. М., л.а. „Ф.Д.“,
управляван от св. Г., навлязъл в ляв завой, със скорост от около 40 км/ч., като се движел в
своята лента за движение. Преди да навлезе в завоя, св. Г. видял светлините на
насрещно движещия се автомобил „О. А.“, управляван от подс.
С.Д.Н., който също наближавал завоя.
Подс. Н., от своя страна, също видял в лентата за
насрещно движение светлините на автомобила „Ф.Д.“, управляван от св. Г..
Автомобилът, управляван от подс. Н. навлязъл в десен
завой, с наклон на спускане. Виждайки насрещно движещият се автомобил, подс. Н. натиснал спирачка, вследствие на което автомобилът
поднесъл, подс. Н. извъртял волана, но загубил
контрол над управлението на автомобила. Автомобилът навлязъл с челната си част
в лентата за насрещно движение и с лявата си челна част се ударил в лявата
челна част на насрещно движещия се в лентата за движение л.а. „Ф.Д.“,
управляван от св. Г..
Подс. Н. не съумял да контролира управлявания от него
автомобил, поради което навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
движещия се там автомобил.
Участъкът от пътя, в който е настъпило
пътнотранспортното произшествие, платното за движение е двупосочно, с по една
лента за движени в противоположните посоки, всяка с широчина по 4 метра, като
непосредствено в зоната на произшествието двете ленти са разделени с единична
бяла непрекъсната линия.
В момента на настъпване на произшествието, както и
непосредствено преди него, валял силен дъжд, пътното платно било мокро.
Вследствие настъпилото произшествие са пострадали
пътничката от л.а. „О. А.“ – св. И. Д. Н. от гр. К. и пътниците в л.а.
„Фолксваген Дежета“ - Е. К. Г. и З.Х.Г..
Пострадалата Е. К. Г. е откарана за лечение в МБАЛ
гр. П.. При направения преглед е установено счупване на девето ребро. Е. Г. е
била изписана от лечебното заведение на 02. 10. 2015 г., независимо, че била
видимо зле и се наложило близките й да заплатят на линейката, за да я откара до
дома им в с. Б.. Пострадалата Е. Г. била внесена до стаята й на носилка, където
при нея останала дъщеря й св. Н.Т.. Непосредствено след настаняването на
пострадалата в дома й състоянието й се влошило. Към 01,00 ч. на 03. 10. 2015 г. болките на Г.
станали непоносими, тя стенела и се потяла обилно. Около 4,30 ч. св. И.Г.Г.
откарал Е. Г. в болница „С.“ в гр. С., където била приета за лечение. След
приемането на Е. Г. в болницата й били направени рентгенови снимки, от които се
установило, че има седем счупени ребра, счупена дясна ръка и извадена лакътна става. По-късно на 03. 10. 2015 г. Е. Г. починала в
болницата, вследствие на остра дихателна недостатъчност, като резултат на
мастна емболия, която е настъпила като следствие от травмата, причинена при
настъпилото на 28. 09. 2015 г.
пътнотранспортно произшествие.
Ударът на л.а. „О. А.“, управляван от подс. С.Д.Н., в л.а. „Ф.Д.“, управляван от св. Г., е довел
до счупването на ребра на Е. Г., размачкването на мастна тъкан и настъпването
на мастна емболия, при която смъртният изход е бил неизбежен и е в пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото пътно транспортно
произшествие.
В резултат на пътнотранспортното произшествие пострадала
и свид. З.Х.Г., която получила закрито счупване на лявата седалищна кост на
нивото на ацетабуларния свод с ход към долното рамо
на лявата пубисна (срамна) кост, с лекостепенно
напречно разместване на фрагментите, причинило на пострадалата трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за период от 12 месеца.
Извършената АТЕ установява, че за подс. Н. ПТП е било предотвратимо, ако в зоната на ПТП е
контролирал непрекъснато лекия автомобил, който е управлявал, а за водача на
другия автомобил, участвал в произшествието, - свид. Й.Г. – ударът е бил
непредотвратим.
Подсъдимият С.Д.Н. е на 64 години, не е осъждан.
Той е със средно техническо образование, женен. В обществото се ползва добро
име, няма противообществени прояви /приложена по делото характеристика - л. 81, том ІІІ от
ДП/. Подсъдимият страда от тежко заболяване -
карцином на стомаха.
Възприетата фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия, одобрено по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 НПК, подкрепено от доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство: гласни доказателства, събрани от
показанията на свидетелите: Й.Г.Г., Н.Г.Т., И.Г.Г., С.С.Г., Ц.С.М., Х.С.М., З.Х.Г.,
Д.В.В.; експертизи: посочени в
изложението по-горе; писмени
доказателствени средства и писмени
доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, придружен с
фотоалбум и всички останали писмени доказателства, съдържащи данни от значение
за изясняване на обстоятелствата по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК и
изчерпателно описани в съдебния протокол от 01.02.2018 г.
При така
установеното с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал.
3, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като на 28.09.2015 год., около
06,40 часа, на първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на
километър 180+600 м,
в землището на с. М., община М., обл. Софийска, като се движил в посока от гр. Б.
към гр. С., при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил м. „О.“,
модел „А.“ с рег. № ****** - при навлизане в десен завой изгубил управление и
навлязъл в лентата за насрещно движение от С. към Б., в която се движил лек
автомобил „Ф.Д.“ с рег. № ********, от това последвал удар между двата
автомобила, с което е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани
в ЗДвП, а именно:
- чл. 16,
ал. 1 ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: т. 1 Когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“ и
- чл. 20,
ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“
и по
непредпазливост е причинил смъртта на едно лице – Е. К. Г. с ЕГН: ******* *** и
средна телесна повреда на З.Х.Г. с ЕГН: ******,***, а именно закрито счупване
на лявата седалищна кост на нивото на ацетабуларния
свод с ход към долното рамо на лявата пубисна
/срамна/ кост, с лекостепенно напречно разместване на фрагментите, причинило на
пострадалата трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник /за
период от 12 месеца/.
Пряка и непосредствена последица от извършеното от
подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата е настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на Е. К. Г. с ЕГН: ****** *** и средна телесна
повреда на З.Х.Г..
Съдебното
производство протече по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и
седма НПК, при която е недопустимо оспорване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, до които се отнася самопризнанието
на подсъдимия. Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически положения изключват фактически извод за съпричиняване на престъпния
резултат от водача на другия автомобил, участвал в процесното
пътнотранспортно произшествие в аспекта на допуснати от него нарушения на
правилата за движението по пътищата. Липсват изложени фактически положения,
които да обосновават извод за причинна връзка между смъртта на жертвата Е. Г. и
непоставен от нея обезопасителен колан. От фактическа страна е установено
несъмнено, че смъртта на Е. Г. се намира в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие, настъпило в
резултат единствено на действията на подсъдимия, с които той е нарушил
правилата за движението по пътищата. В този смисъл доводите на защитата за
съпричиняване на престъпния резултат са неоснователни.
От субективна страна се установява, че подсъдимият
е причинил вредоносния резултат по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК и при условията на чл. 54 НК му определи наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл.
373, ал. 2 НПК намали с една трета и наложи за изтърпяване наказание лишаване
от свобода за срок от две години.
Санкцията за извършеното престъплението по чл.
343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е
лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При индивидуализацията на наказанието съдът не отчете
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, много добрите
характеристични данни за него, добросъвестното му процесуално поведение по
време на двете фази на наказателното производство, неговата напреднала възраст
и изключително тежко влошеното му здравословно състояние. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и изразеното от подсъдимия искрено
разкаяние за извършеното.
Съвкупната преценка на горните обстоятелства
налага извод за определяне на наказание при наличие само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, в долните граници на предвиденото, а именно
лишаване от свобода за срок от три години, което по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК следва да се намали с една трета на две години лишаване от свобода. Това
наказание съдът счете за съответно на тежестта на извършеното и за постигане на
целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Така определеното наказание по
тежест е достатъчно, за да окаже поправително и превъзпитателно въздействие
спрямо подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
При индивидуализацията на наказанието съдът не
констатира нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, което препятства приложението на чл. 55, вр. чл. 58а,
ал. 4 НК.
Съдът, като взе предвид сравнително по-ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало, възрастта и
влошеното му здравословно състояние, счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи и затова на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от пет години.
Съдът,
като отчете по-ниската степен на обществена опасност на личността на дееца,
счете, че на подсъдимия следва да се наложи кумулативното наказание, което
законът предвижда в разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК, а именно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от две година, като на основание чл.
59, ал. 4 НК при изпълнението на наказанието приспадна времето, през което за
същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, иззетите по делото веществени
доказателства: лек автомобил м. „О.“, модел „А.“ с рег. № ******, ведно с два
бр. стандартни рег. табели и 1 бр. ключ за него да се върнат на подсъдимия С.Д.Н.;
лек автомобил м. „Ф.Д.“ с рег. № *******, ведно с два бр. стандартни рег.
табели и 1 бр. ключ за него да се върнат на Й.Г.Г. ***.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД
на МВР гр. С. направените във фазата на досъдебното производство разноски в
размер на 1 201,26 /хиляда и двеста и един лева и 26 ст./ лева, както и да
заплати по сметка на С. окръжен съд сумата в размер на 150,00 /сто и петдесет/
лева за разноски в съдебната фаза на производството.
Воден от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: