Р Е Ш Е Н И Е
№ 577 /30.09.2016 гoдина,
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд, Девети граждански състав
На петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
Секретар: Павлина Николова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 292 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна делба" и е във фазата по допускането на делбата.
Образувано е иск от С.К. К. с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС срещу Т.А.К..
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 30.08.1989 г., който бил прекратен с Решение по гр. д. № 1475/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково. С договор за покупко-продажба от 25.05.2000 г. закупили от Община Хасково следния недвижим имот: къща застроена на 139 кв.м., масивна конструкция, построена през 1939 г., ведно със земя включена в парцел III, план. № 1087, кв. 410 по плана на гр. Хасково, с площ от 590 кв.м., при граници: ул. "Епископ Софроний" и имоти план. №№ 1086, 1090, 1089 и 1088. По действащите КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД- 18-63/05.10.2006 г. на изп.директор на АК – София, имотът се индивидуализирал като ПИ с идентификатор № 77195.721.184, находящ се в гр. Хасково, ул. „Епископ Софроний" № 5, с площ 587 кв.м., със съседи: ПИ 77195.721.183, ПИ № 77195.721.182, ПИ № 77195.721.180, ПИ № 77195.721.185, ПИ №77195.721.170, ведно с построените в него сграда с идентификатор № 77195.721.184.2, с площ от 194 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор № 77195.721.184.1, с площ 22 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж. Поддържа се, че гореописаният имот бил придобит по време на брака на страните в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ и след прекратяването му бездяловата им собственост се трансформирала в дялова, като всеки от съпрузите ставал собственик на 1/2 /една втора/ идеална част от имота. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на недвижимия имот при равни квоти, както и да се отмени нотариален акт /НА/ № 25, т. І, рег. № 1586, н. д. № 160/15.08.2000 г. на нотариус Нели Тончева, с който ответникът бил признат за негов собственик.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва. Твърди, че имотът бил закупен чрез търгова процедура, в която участвал от името и за сметка на „Българска Божия Църква", регистрирана съгласно чл. 6 и чл. 16 от Закона за вероизповеданията. Освен това, от 1997 г. страните се намирали във фактическа раздяла, поради което процесният имот не бил придобит в режим на СИО.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените удостоверение за сключен граждански брак № 028208/ 30.08.1989 г. на Общински народен съвет – Пловдив и Решение № 606/14.10.2015 г. по гр. д. № 1475/2015 г. по описа на РС-Хасково страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Oт договор за покупко-продажба от 25.05.2000 г. между Община Хасково и ответника се установява, че на тази дата Т.А.К. е закупил процесния недвижим имот.
С НА № 25, том І, рег. № 1586, дело № 160/2000 г. на нотариус Нели Тончева той е признат за собственик на делбения имот на основание чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./
От справка-извлечение в информационна система "АПИС-регистър" и трудов договор № 7/01.02.2002 г. се установява, че ответникът е бил регистриран като ЕТ с фирма „Т.К.-Арис“, в която е работила ищцата, а впоследствие същата е станала нейн собственик.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
Според показанията на свидетелката А. Д. Ч., тя познавала страните от 1993 г., като към този момент те имали
златарско ателие, в което първоначално работел само ответника, тъй като ищцата
гледала децата им. След като пораснали, двамата работели заедно, а след време
фирмата на съпруга й била прехвърлена на нея. Свидетелката сочи и че ателието
имало много клиенти. Пред нея ищцата й споделила, че се разделила с ответника
през 2006 г.
Свидетелката Ж. В. К. сочи, че познавала ищцата от 2006 г. във връзка със златарското ателие, в което работела, като не била виждала ответника.
Според показанията на свидетелките Е.Т. Т. и Е. П. А.страните по делото се разделили през 1997 г., когато ответникът напуснал семейното им жилище и отишъл да живее в с. Царева поляна, след което съпрузите не поддържали никакви отношения. Т.А.К. заедно със свидетелките и още около 50 души били членове на „Българска Божия Църква", като делбеният имот бил закупен от ответника, но от името и за сметка на църквата и след като в продължение на около 10 години всеки от тях давал пари според възможностите си. Имотът бил предназначен за изграждането на молитвен храм, като ищцата нямала никакво участие при закупуването му.
При преценка на така събраните противоречиви гласни доказателства съдът дава вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, тъй като те имат по-трайни и преки впечатления /свид. Ж. К. сочи, че познава ищцата едва от 2006 г., а относно годината на раздялата между страните свид. А. Ч. пресъздава казаното й от самата ищца. Последното обстоятелство пък противоречи както на нейните твърдения, така и на установеното по гр. д. № 1475/2015 г. по описа на РС-Хасково/. От друга страна показанията на свид. Е. Т. и Е. А. кореспондират на събраните по делото писмени доказателства /относно годината на фактическата раздяла между страните и относно предназначението на делбения имот/. Тук е уместно да се отбележи и че съгласно трайната и задължителна съдебна практика е напълно допустимо със свидетелски показания да се установява произходът на средствата, с които е придобито определено имущество по време на брака, както и тяхното влагането именно за закупуването му. В този смисъл са напр. Решение № 13 от 08.01.1980 г. по гр. д. № 2557/1979 г. на ВС, I г. о., Решение № 2232 от 15.07.1980 г. по гр. д. № 1701/1980 г. на ВС, II г. о., Решение № 116 от 07.02.1991 г. по гр. д. № 1403/1990 г. на ВС, I г. о., Решение № 535 от 17.06.1994 г. по гр. д. № 403/1994 г. на ВС, I г. о., Решение № 150 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 4125/2013 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и др.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства по категоричен начин се установява, че процесният имот е закупен на 25.05.2000 г. от ответника по време на брака му с ищцата, сключен на 30.08.1989 г. и прекратен с влязло в сила съдебно решение на 28.12.2015 г. Първият спорен въпрос е от кога бившите съпрузи са се намирали във фактическа раздяла. От съвкупния анализ на неоспореното Решение № 606/14.10.2015 г. по гр. д. № 1475/2015 г. по описа на РС-Хасково и кредитираните показания на свид. Е. Т. и Е. А. следва да се приеме, че тя датира от 1997 г. От тях се установява и че през тази продължителна фактическа раздяла между страните е била прекъсната всякаква физическа, духовна и икономическа връзка. При това положение е невъзможно за придобитото през това време имущество от ответника ищцата да има какъвто и да било принос. Обратното би било в противоречие с принципа на справедливостта и основната идея на чл. 21, ал. 1 СК, че придобитото през време на брака имущество е резултат на усилията на двамата съпрузи. В този смисъл са дадените още с Тълкувателно решение № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК на ВС разяснения, както и по-новата задължителна практика на ВКС - Решение № 43 от 5.04.2013 г. по гр. д. № 802/2012 г., II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. След като по делото не се установява ищцата да е имала някакъв принос при придобиването на процесния имот, доколкото произходът на средствата за закупуването му не са били СИО /вж. кредитираните показания на свид. Е. Т. и Е. А./, презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК следва да се счита за оборена, а това означава, че този имот също не е СИО.
Ето защо съдът намира, че в настоящия случай липсва съсобственост между страните по отношение на описания в исковата молба имот, поради което искът за неговата делба се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При този извод относно спорното материално право, не би могло да се уважи искането за отмяна на НА № НА № 25, том І, рег. № 1586, дело № 160/2000 г. на нотариус Нели Тончева, като произнасяне по него се дължи само в случай, че спорът беше решен в полза на ищцата.
С оглед изхода
на делото и че ответникът претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 400,00 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 9, предл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ищцата
следва да заплати по сметка на съда държавна такса за отхвърления иск за делба
в размер на 100,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К. К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 109 - адв. Надежда С., срещу Т.А.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Йордан Йорданов, иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор № 77195.721.184 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК-София, находящ се в гр. Хасково, ул. „Епископ Софроний" № 5, с площ 587 кв.м., със съседи: ПИ 77195.721.183, ПИ № 77195.721.182, ПИ № 77195.721.180, ПИ № 77195.721.185, ПИ №77195.721.170, ведно с построените в него сграда с идентификатор № 77195.721.184.2, с площ от 194 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор № 77195.721.184.1, с площ 22 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 109 - адв. Надежда С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Т.А.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Йордан Йорданов, сумата от 400,00 лв., представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********
***, съдебен адрес:***, офис 109 - адв. Надежда С., на основание чл. 9, предл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 100,00 лв., представляваща
дължима държавна такса за отхвърления иск за делба.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете.
ВЯРНО
С ОИГИНАЛА!!!
Секретар:
/п.н./